Ако същата тема беше пусната от жена, си представям, че щеше да бъде жестоко накастрена, че стои при насилник без да има причина различна от "ама аз го обичам". И се присъединявам към горните мнения, че и аз не познавам жени, които търпят насилие при положение, че имат собствен доход и апартамент. И тук не се сещам някоя жена да е писала в подобна ситуация - хъката-мъката всички си признават, че стоят заради финансовата зависимост.
- Публикувана: 21 окт. 2025, 11:09 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2025, 21:56 ч.
Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!
Дайте да разделим нещата.
Едната тема е финансова и е важна: мъж с доход примерно 8500 лв. Жена с доход примерно 1500 лв. Той плаща ипотека - не знаем колко. Тя плаща половината си заплата, това каза авторът, и участва с 1/3 от разходите. Тоест, ако числата са верни, разходите са 2250 лв. След това мъжът остава с едни никакви 6250 лв, а жената - с 0. Той би я издържал без проблем, ако тя стоеше в къщи и не работеше - това той го написа. На него му пречи, че тези 750 лв отиват в имот на нейно име, който ще бъде доизплатен от тъста и тъщата при тяхното пенсиониране, а той и жена му ще го ползват 5 години, като идеята е през това време те да си родят и деца.
Излиза, че независимо дали се живее в жилището на бабата или друг роднина в градчето, това не е безплатно, защото жената плаща едни 750 лв грешна пара (според автора) вместо да ги дава и тях за разходи и тогава ще може сама да си купи билета за кино, а на него съответно ще му остават доста повече хиляди, за да си дообзаведе евентуално своя апартамен, който е планирал за семеен.
Така както на мен ми изглеждат нещата, на авторът не му е проблем, че плаща пари - той би плащал повече, ако тя не работеше. Проблемът е, че той има една идея за ролята на мъжа в семейството, а именно - той да е главата с главно Г. Майка му е командвала баща му и той не иска на него да му се случи това.
Просто майка му е прекалявала, а той се е преборил и от там - желанието да се пребори и сега.
Той не е общувал с жена, с която да разговаря нормално, като равен. Даже си е избрал жена, подобна на майка му, това е забележително! От там и проблемите.
Това е другата тема: за уважението, насилието и обидите. Виждала съм кротък мъж с жена-командаджийка. Тя се пени, той обикновено не обръща внимание, но в един момент казва една дума и жена му млъква. На това му се казва - да ти тежи думата. Ако авторът не успее да постави своята съпруга на мястото й, а именно - да уважава неговата дума, направо да си ходи. След като е успял с майка си, може да успее и сега. Не се знае.
Към уважението спада и насилието, и обидите. Авторе, не знам дали изобщо четеш още. В никакъв случай жена ти не бива да си позволява такъв език и такива действия, каквито вече си е позволила и ти си пренебрегнал. Не подминавай такива неща, така си зачеркваш усилията да постигнеш това уважение, което всеки човек заслужава. Пък дано да разбереш, че няма нужда някой да командва. Нито ти да си командир, нито тя. И така може, някои така живеем цял живот. Имай го предвид, ако не се получи с тази жена.
Едната тема е финансова и е важна: мъж с доход примерно 8500 лв. Жена с доход примерно 1500 лв. Той плаща ипотека - не знаем колко. Тя плаща половината си заплата, това каза авторът, и участва с 1/3 от разходите. Тоест, ако числата са верни, разходите са 2250 лв. След това мъжът остава с едни никакви 6250 лв, а жената - с 0. Той би я издържал без проблем, ако тя стоеше в къщи и не работеше - това той го написа. На него му пречи, че тези 750 лв отиват в имот на нейно име, който ще бъде доизплатен от тъста и тъщата при тяхното пенсиониране, а той и жена му ще го ползват 5 години, като идеята е през това време те да си родят и деца.
Излиза, че независимо дали се живее в жилището на бабата или друг роднина в градчето, това не е безплатно, защото жената плаща едни 750 лв грешна пара (според автора) вместо да ги дава и тях за разходи и тогава ще може сама да си купи билета за кино, а на него съответно ще му остават доста повече хиляди, за да си дообзаведе евентуално своя апартамен, който е планирал за семеен.
Така както на мен ми изглеждат нещата, на авторът не му е проблем, че плаща пари - той би плащал повече, ако тя не работеше. Проблемът е, че той има една идея за ролята на мъжа в семейството, а именно - той да е главата с главно Г. Майка му е командвала баща му и той не иска на него да му се случи това.
Просто майка му е прекалявала, а той се е преборил и от там - желанието да се пребори и сега.
Той не е общувал с жена, с която да разговаря нормално, като равен. Даже си е избрал жена, подобна на майка му, това е забележително! От там и проблемите.
Това е другата тема: за уважението, насилието и обидите. Виждала съм кротък мъж с жена-командаджийка. Тя се пени, той обикновено не обръща внимание, но в един момент казва една дума и жена му млъква. На това му се казва - да ти тежи думата. Ако авторът не успее да постави своята съпруга на мястото й, а именно - да уважава неговата дума, направо да си ходи. След като е успял с майка си, може да успее и сега. Не се знае.
Към уважението спада и насилието, и обидите. Авторе, не знам дали изобщо четеш още. В никакъв случай жена ти не бива да си позволява такъв език и такива действия, каквито вече си е позволила и ти си пренебрегнал. Не подминавай такива неща, така си зачеркваш усилията да постигнеш това уважение, което всеки човек заслужава. Пък дано да разбереш, че няма нужда някой да командва. Нито ти да си командир, нито тя. И така може, някои така живеем цял живот. Имай го предвид, ако не се получи с тази жена.
Хората сами си търсят проблеми, иначе не им се смислен живота.
Жената да вземе да сложи един ценоразпис на интимни и домакински услуги, щом едно кино не искат да я почерпят и една вратичка на шкафче не могат да оправят.
Предполагам, че жената по-лесно ще си намери друг мъж, отколкото този лаладжия жена, дето се обяснява като цял харем колко му е зле.
Жената да вземе да сложи един ценоразпис на интимни и домакински услуги, щом едно кино не искат да я почерпят и една вратичка на шкафче не могат да оправят.
Предполагам, че жената по-лесно ще си намери друг мъж, отколкото този лаладжия жена, дето се обяснява като цял харем колко му е зле.
Дайте да разделим нещата.
Едната тема е финансова и е важна: мъж с доход примерно 8500 лв. Жена с доход примерно 1500 лв. Той плаща ипотека - не знаем колко. Тя плаща половината си заплата, това каза авторът, и участва с 1/3 от разходите. Тоест, ако числата са верни, разходите са 2250 лв. След това мъжът остава с едни никакви 6250 лв, а жената - с 0. Той би я издържал без проблем, ако тя стоеше в къщи и не работеше - това той го написа. На него му пречи, че тези 750 лв отиват в имот на нейно име, който ще бъде доизплатен от тъста и тъщата при тяхното пенсиониране, а той и жена му ще го ползват 5 години, като идеята е през това време те да си родят и деца.
Излиза, че независимо дали се живее в жилището на бабата или друг роднина в градчето, това не е безплатно, защото жената плаща едни 750 лв грешна пара (според автора) вместо да ги дава и тях за разходи и тогава ще може сама да си купи билета за кино, а на него съответно ще му остават доста повече хиляди, за да си дообзаведе евентуално своя апартамен, който е планирал за семеен.
Така както на мен ми изглеждат нещата, на авторът не му е проблем, че плаща пари - той би плащал повече, ако тя не работеше. Проблемът е, че той има една идея за ролята на мъжа в семейството, а именно - той да е главата с главно Г. Майка му е командвала баща му и той не иска на него да му се случи това.
Просто майка му е прекалявала, а той се е преборил и от там - желанието да се пребори и сега.
Той не е общувал с жена, с която да разговаря нормално, като равен. Даже си е избрал жена, подобна на майка му, това е забележително! От там и проблемите.
Това е другата тема: за уважението, насилието и обидите. Виждала съм кротък мъж с жена-командаджийка. Тя се пени, той обикновено не обръща внимание, но в един момент казва една дума и жена му млъква. На това му се казва - да ти тежи думата. Ако авторът не успее да постави своята съпруга на мястото й, а именно - да уважава неговата дума, направо да си ходи. След като е успял с майка си, може да успее и сега. Не се знае.
Към уважението спада и насилието, и обидите. Авторе, не знам дали изобщо четеш още. В никакъв случай жена ти не бива да си позволява такъв език и такива действия, каквито вече си е позволила и ти си пренебрегнал. Не подминавай такива неща, така си зачеркваш усилията да постигнеш това уважение, което всеки човек заслужава. Пък дано да разбереш, че няма нужда някой да командва. Нито ти да си командир, нито тя. И така може, някои така живеем цял живот. Имай го предвид, ако не се получи с тази жена.
Едната тема е финансова и е важна: мъж с доход примерно 8500 лв. Жена с доход примерно 1500 лв. Той плаща ипотека - не знаем колко. Тя плаща половината си заплата, това каза авторът, и участва с 1/3 от разходите. Тоест, ако числата са верни, разходите са 2250 лв. След това мъжът остава с едни никакви 6250 лв, а жената - с 0. Той би я издържал без проблем, ако тя стоеше в къщи и не работеше - това той го написа. На него му пречи, че тези 750 лв отиват в имот на нейно име, който ще бъде доизплатен от тъста и тъщата при тяхното пенсиониране, а той и жена му ще го ползват 5 години, като идеята е през това време те да си родят и деца.
Излиза, че независимо дали се живее в жилището на бабата или друг роднина в градчето, това не е безплатно, защото жената плаща едни 750 лв грешна пара (според автора) вместо да ги дава и тях за разходи и тогава ще може сама да си купи билета за кино, а на него съответно ще му остават доста повече хиляди, за да си дообзаведе евентуално своя апартамен, който е планирал за семеен.
Така както на мен ми изглеждат нещата, на авторът не му е проблем, че плаща пари - той би плащал повече, ако тя не работеше. Проблемът е, че той има една идея за ролята на мъжа в семейството, а именно - той да е главата с главно Г. Майка му е командвала баща му и той не иска на него да му се случи това.
Просто майка му е прекалявала, а той се е преборил и от там - желанието да се пребори и сега.
Той не е общувал с жена, с която да разговаря нормално, като равен. Даже си е избрал жена, подобна на майка му, това е забележително! От там и проблемите.
Това е другата тема: за уважението, насилието и обидите. Виждала съм кротък мъж с жена-командаджийка. Тя се пени, той обикновено не обръща внимание, но в един момент казва една дума и жена му млъква. На това му се казва - да ти тежи думата. Ако авторът не успее да постави своята съпруга на мястото й, а именно - да уважава неговата дума, направо да си ходи. След като е успял с майка си, може да успее и сега. Не се знае.
Към уважението спада и насилието, и обидите. Авторе, не знам дали изобщо четеш още. В никакъв случай жена ти не бива да си позволява такъв език и такива действия, каквито вече си е позволила и ти си пренебрегнал. Не подминавай такива неща, така си зачеркваш усилията да постигнеш това уважение, което всеки човек заслужава. Пък дано да разбереш, че няма нужда някой да командва. Нито ти да си командир, нито тя. И така може, някои така живеем цял живот. Имай го предвид, ако не се получи с тази жена.
Но техните жени ни апартаменти, ни работа, ни гръб от родители.
Затова тъй им тежи думата.
А така, съспенс.
Време беше.
Заплаши ме с убийство.
Ужас, какво счупи този път? Нещо по-голямо от чиния ще е било.
Ще разкажа, но имам нужда от малко време да се събера и тогава.
Едит:
Считам, че е малтретирана от майка си много като малка, а може и това да продължава. Като говори, говорят двама човека. В един момент усещам, че говори тя, после след като каже някакви неща, изведнъж обръща и казва съвсем друго. Според мен в този момент се замисля майка ѝ какво би направила в този момент, какво би казала и прави това. Мисля, че след всеки разговор, дава отчет на нея и затова докато говори мисли какво би направила тя, защото после, по време на отчета, ако нещо не е направила както майка ѝ би постъпила, ще последва агресия - вербална, психическа, физическа, бой. Проектира майка си чрез нея. Най-вероятно е манипулативна майката и с агресия иска да я проектира, за да изживее нереализирания си живот.
Преди няколко дни, отидох до Град 1, за да започна най-сетне ремонта и при мен. Говорили сме си с нея, че в Град 1 и Град 2 ще правим ремонтите едновременно. Аз - в Град 1 - сам, с приятели, да покажа, че моите приятели са ме оценили като човек, като личност, като душа, и затова идват да помогнат безкористно. За мен и за моето семейство. Те - в Град 2, цялото семейство, с всичките им панаири, скандали, нерви, контрол, дребнавост. Исках да покажа, че ремонт може да се направи по нормален начин, с усмивка, без драми. Да повярва най-после на мен и да ме счита за равноправен партньор. До момента, аз имам усещане, че не ме счита за човек, не ми вярва, счита ме за по-низш. Мисля, че наистина майка ѝ проектира това върху нея и тя за да не ѝ се опълчи, защото знае, че ще следват неприятности, го следва. Това съм го комуникирал дълго време назад с нея, да се опълчи, да се еманципира, да каже веднъж "НЕ". Да бъде малко с мен. Аз няма да искам да се наложа. Искам двамата да сме. Никой не ме послуша обаче.
Като забременее, да си дойде тук, при мен, да е готов апартаментът вече. Да е "топъл". Това ми е идеята.
Продължавам по ремонта, сега ще стане много конкретно, то не че не е вече, и тя ще се познае ако го прочете. Но аз в опитите да спасим отношенията си, направих и тема тук. Пробвах много неща по тези отношения, дадох възможности, комуникирах от какво имам нужда. Някои ме оплюха, аз смятам, че не са ме разбрали правилно. Аз като започвам отношения с човек, си казвам основните желания за живота (място на живеене!, реализация, деца, пътувания, отношения с хора, имоти - къща с двор след време), и искам да разбера какви са и на отсрещната страна. Ако съвпадат, или поне основно, продължавам. Нашите съвпаднаха в доста голяма част. В последствие, се добавя този Град 2 като условие за нейното кариерно развитие, но до там. Аз - ОК, тук сме се уговорили, съвпадат ни желанията, значи няма проблем. В момента в който съм предлагал брак, сме имали определени желания, съвпадащи. Без да влиза заминаване от Град 1. Това е голямо нещо за мен, не искам да го правя и няма да го направя.
Сега вече продължавам по ремонта:
Върнах се в Град 1 за да разбием един "подиум" в кухненската част на моя апартамент. Казвам моя защото е купен преди дори да се познаваме. Той е осигурен за живеене за семейството ми, с която и жена да е то. Купен е по време, когато бях с бившата приятелка. С нея бях няколко години, но прекратихме и продължих напред. Той не е купен за нея, той е купен за моето семейство, с която и партньорка да е. Този подиум ме дразнеше още от самото начало. Сегашната ми жена, която е напът да стане бивша, в този апартамент като влизаше, казваше: ох, тук е много студено. Няколко пъти ме е критикувала как с такава заплата не съм го ремонтирал и изолирал да стане по-топло. Ам защото бившата беше безработна по едно време и осигурявах всичко аз. И стоях години, но накрая трябваше да съм и домашна прислужница за нея, защото беше като 15-годишно момче - яде, спи, играе на компютъра. По едно време записа университет, пак играеше. Прекратих го, но бях дал пак достатъчно шансове. Такава жена не ми трябва. Трябва ми отборен играч, екип. Да подкрепя мен, да подкрепям нея. Затова не съм ремонтирал и не съм го направил "по-топъл". Нямах такава възможност. Тогава взимах по-малко пари. Освен това, имаше задлъжнялост тя, защото е взимала бързи кредити заради лошо заболяване на баща си, които ѝ помогнах да си ги плати. Аз платих чуждите кредити от добро чувство, затова и нямах ремонт. После плащах всичко от-до, но момичето лежеше и не ми помагаше. Баща ѝ до последно беше жив и здрав, прескочил лошото. Да са живи и здрави, нямам лошо към тях. Сега не ги знам какво правят. Не съм искал нищо обратно като се разделихме, дори кола ѝ бях помогнал да купи на 50% от цената, другите пари - от нея. Аз пари давам и насреща искам добро чувство, не давам кредити и да искам да ми ги връщат. Давам си от времето от любов, не от материализъм.
И вече по ремонта - Да ви кажа, като се прибрах, да разбиваме този подиум, ми стана много хубаво. Видях се с приятелите, те ми липсват. Имам нужда от тях. Зареждат ме. Като ходихме за Град 2, казвах, че всяка седмица ще се прибирам да ги виждам. Тя иска да ме ограничава да не ги виждам. Може да ме ревнува, добре, радвам се, но трябва да е в граници. Снимах ѝ през 2 часа отчети какво правим - да вижда - с мъже съм, приятели, очевидно всички сме хетеро, къртим. Т.е. не може да става дума за изневяра. Е, тя ме ревнува от тях. Може би не сексуално/романтично, а просто защото ги виждам. Но защо? Аз имам нужда от тях. Имам нужда от града си, имам нужда от родителите си. Не живея с тях и не съм зависим от тях. Виждаме се 1 ден седмично, останалите 6 искам да съм с жена си. Просто не искам да заместя целия си живот само с нея. Трябват ми и други контакти. Ако не бяхме се преместили, виждането ми щеше да е вечерта, дори по-малко време от 1 ден на седмица, а в останалото - пак с нея.
Два дни разбивахме, 4 тона боклук се събра. По цял ден. Къртач - тежка машина - хващаш и блъскаш. Мъжка работа. На втория ден накрая, звъннах: здравей, свършихме, сега сме готови, ще хапнем и пийнем да ги почерпя. Мълчание. Мълча сигурни 10 секунди. Тримата седим в колата и се чудим, споглеждаме се. Накрая едно разочаровано "добре" и затваряне. Тримата си сипахме от една бутилка (наблягам на количеството - не сме се напили) вино и хапнахме бургери. По-късно звънна, директно изнервена. Боклук, куче, умри, ще те прилкюча, ще те вкарам в гроба, ще те убия. ИСКАМ РАЗВОД. Аз: ДОБРЕ, след което затворих и прекратих комуникацията.
----- WHAT THE ACTUAL F***??????
Вижте, мами и баби, аз очаквам като съм ходил да ремонтирам апартамента, който не е "топъл", да го правя топъл, за нас и нашите бъдещи деца, които очевидно няма да се случат, да ѝ се обадя и да ми каже: "Ох, добре, котенце (или каквото обръщение иска, миличко), много ли се изморихте? Браво, нямам търпение да стане и да си изберем хубави мебели. Страхотен си". Не КУЧЕ. Разбрахте ли?
В същия момент, нейният демоничен родител, даже вече и майка не мога да я нарека, ме вкарва в някакви две стаи техни дето си купували и ми казва: много е хубав този апартамент, много е "топъл". Един Дънинг-Крюгер ефект че е голяма работа като си е взела 49 квадрата двустаен. Ето тази ключова дума ме кара да мисля, че се проектира това. Не само тя, тя добавя към цялостносто ми усещане. И в този "топъл", "хубав" апартамент, тухлите се разпадат и не могат да си хванат шкафовете дето си правиха ремонт миналата година. И се изнервяха с това. Мен ми правят впечталение много дребни неща, но си мълча, това е друг въпрос, за да не съм дребнав. Искаха там да живее тя, дори и да съм аз там с нея едва ли не, после стана работата с Град 2. И като видя че сме се отделили, искаше да прилага контрол да не вземе да я изтърве и взеха апартамент в Град 2. Аз поне така си мисля, на който съм казал, така счита и той, и то от негови/нейни (да, и с жени си комуникирам) думи. Тя нейната родителка забележете колко иска всичко да държи под контрол - в този малкия апартамент се е гласила да ни вкарва там да живеем. След като аз имам 3 пъти по-голям дето е взет за тая цел. Е как да стана заврян зет и после да слушам тъщата за всичко? Стига де, нали ново семейство правим. Не е нормално.
Връщам се на отношението в деня на ремонта: това може да е породено от ревност, ок. Ревност че давам време на приятелите си, вместо на нея. Но на нея съм дал достатъчно. Отишъл съм в Град 2, без приятели, без нищо. Заради нея. Искам си това лично време. Аз съм човек, имам нужда от това. Но може и да е породено от кривване от плана на майката, която проектира неосъществените си мечти върху дъщерята. И като вижда, че не може да ги проектира и върху мен - прави така че да се скараме. Сега най-доволна ще е тя.
Бабата ми звъня, плачела цял ден. Ами и аз плаках. Всеки ден. Сълзи, хубави, големи, тежки. Е, какво да направя. То почвам да се страхувам за живота си така. Може да ме убие от любов. От стрес. От да не разочарова майка си. Има и такива патологии. От няколко дни ми е едно свободно и хубаво. Липсва ми тя, искам я. Всъщност, поставих ултиматум, който няма да стане. Просто го оставих като възможност. Ако иска в името на любовта да се еманципира, може да го направи. Но няма да стане, най-вероятно. Казах, че повече никога няма да стъпя в Град 2. Ако иска, да идва в Град 1, при мен, ще ѝ намеря пак работа. Тук работата ще е под контрол и демонът ще се изрязва без да си проектира комплексите върху дъщерята. И като казвам под контрол, нямам предвид аз да я контролирам. Да е под контрол цялостно. Това го казвам, за да не се хванат някои хора за определена дума, вместо да гледат цялостното усещане на посланието ми. Нека да има свобода, да излиза, да си ходи да ги вижда, когато и колкото иска. Както и аз. После - се събираме, заедно сме. Ние сме си. Не сме аз + тя + майка ѝ + баща ѝ + чичо ѝ + баба ѝ + брат ѝ + братовчед ѝ + стринка ѝ + леля ѝ от Франция + на братовчедка ѝ бившия мъж + на сестра ѝ мъжа. Това беше хипербола. Аз и тя сме. АЗ И ТЯ.
Пример за провалено семейство с хубава перспектива, който трябва да влезе в учебниците по психология.
Още нещо да кажа: от известно време ми се е случвало като си говоря с хора, с моята майка дори (и тя го е казвала), както и приятелите ми онзи ден като разбивахме - казват, че им прави впечатление, че много подробно съм започнал да се изказвам. Това е защото тя ме пита за всяка една подробност сякаш ми няма доверие и е убедена, че нещо съм направил неправилно и няма да го направя или нещо ще се оплеска. Още от колата (дето се развали) започна това и тогава се видя, че тя оплеска нещата. А аз когато правя нещо, почти винаги завършва с успех. Дори нуждата от един ден мислене. Това ми помага да не сбъркам.
Сега се оказах сам, с разбит хол и кухня. Но не мога да търпя. Няма да бъда жертва. Аз мога да съм много хубав човек и добър и съобразителен. Но си искам своето. Искам си и уважението. На един приятел жена му каза, че я носих на ръце и се чуди защо е това отношение. Хората слушат като си говоря с нея, не от мой прераказ. Ако почнат да ми се подиграват или да не ме уважават, обръщам отношението на 180 градуса и ставам много лош, рязко.
Тя чака нещо да кривна и да изригне. Ако не си измия чашата дето съм пил на обяд, която съм я планирал да я измия след работа, идва и почва да се кара. Еййййййййййй!!!!!!!!!!!!!!!!
Развод по взаимно съгласие - нямаме какво да делим.
В бъдеще с другите, които срещна - никакво съобразване. Мъжките работи - аз. Точка. Ако не ти харесва и искаш ти да си мъжа - ок, търси си жена. Ако ме харесаш така и бъдеш с мен - ще те обсипя с благо.
Едит:
Считам, че е малтретирана от майка си много като малка, а може и това да продължава. Като говори, говорят двама човека. В един момент усещам, че говори тя, после след като каже някакви неща, изведнъж обръща и казва съвсем друго. Според мен в този момент се замисля майка ѝ какво би направила в този момент, какво би казала и прави това. Мисля, че след всеки разговор, дава отчет на нея и затова докато говори мисли какво би направила тя, защото после, по време на отчета, ако нещо не е направила както майка ѝ би постъпила, ще последва агресия - вербална, психическа, физическа, бой. Проектира майка си чрез нея. Най-вероятно е манипулативна майката и с агресия иска да я проектира, за да изживее нереализирания си живот.
Преди няколко дни, отидох до Град 1, за да започна най-сетне ремонта и при мен. Говорили сме си с нея, че в Град 1 и Град 2 ще правим ремонтите едновременно. Аз - в Град 1 - сам, с приятели, да покажа, че моите приятели са ме оценили като човек, като личност, като душа, и затова идват да помогнат безкористно. За мен и за моето семейство. Те - в Град 2, цялото семейство, с всичките им панаири, скандали, нерви, контрол, дребнавост. Исках да покажа, че ремонт може да се направи по нормален начин, с усмивка, без драми. Да повярва най-после на мен и да ме счита за равноправен партньор. До момента, аз имам усещане, че не ме счита за човек, не ми вярва, счита ме за по-низш. Мисля, че наистина майка ѝ проектира това върху нея и тя за да не ѝ се опълчи, защото знае, че ще следват неприятности, го следва. Това съм го комуникирал дълго време назад с нея, да се опълчи, да се еманципира, да каже веднъж "НЕ". Да бъде малко с мен. Аз няма да искам да се наложа. Искам двамата да сме. Никой не ме послуша обаче.
Като забременее, да си дойде тук, при мен, да е готов апартаментът вече. Да е "топъл". Това ми е идеята.
Продължавам по ремонта, сега ще стане много конкретно, то не че не е вече, и тя ще се познае ако го прочете. Но аз в опитите да спасим отношенията си, направих и тема тук. Пробвах много неща по тези отношения, дадох възможности, комуникирах от какво имам нужда. Някои ме оплюха, аз смятам, че не са ме разбрали правилно. Аз като започвам отношения с човек, си казвам основните желания за живота (място на живеене!, реализация, деца, пътувания, отношения с хора, имоти - къща с двор след време), и искам да разбера какви са и на отсрещната страна. Ако съвпадат, или поне основно, продължавам. Нашите съвпаднаха в доста голяма част. В последствие, се добавя този Град 2 като условие за нейното кариерно развитие, но до там. Аз - ОК, тук сме се уговорили, съвпадат ни желанията, значи няма проблем. В момента в който съм предлагал брак, сме имали определени желания, съвпадащи. Без да влиза заминаване от Град 1. Това е голямо нещо за мен, не искам да го правя и няма да го направя.
Сега вече продължавам по ремонта:
Върнах се в Град 1 за да разбием един "подиум" в кухненската част на моя апартамент. Казвам моя защото е купен преди дори да се познаваме. Той е осигурен за живеене за семейството ми, с която и жена да е то. Купен е по време, когато бях с бившата приятелка. С нея бях няколко години, но прекратихме и продължих напред. Той не е купен за нея, той е купен за моето семейство, с която и партньорка да е. Този подиум ме дразнеше още от самото начало. Сегашната ми жена, която е напът да стане бивша, в този апартамент като влизаше, казваше: ох, тук е много студено. Няколко пъти ме е критикувала как с такава заплата не съм го ремонтирал и изолирал да стане по-топло. Ам защото бившата беше безработна по едно време и осигурявах всичко аз. И стоях години, но накрая трябваше да съм и домашна прислужница за нея, защото беше като 15-годишно момче - яде, спи, играе на компютъра. По едно време записа университет, пак играеше. Прекратих го, но бях дал пак достатъчно шансове. Такава жена не ми трябва. Трябва ми отборен играч, екип. Да подкрепя мен, да подкрепям нея. Затова не съм ремонтирал и не съм го направил "по-топъл". Нямах такава възможност. Тогава взимах по-малко пари. Освен това, имаше задлъжнялост тя, защото е взимала бързи кредити заради лошо заболяване на баща си, които ѝ помогнах да си ги плати. Аз платих чуждите кредити от добро чувство, затова и нямах ремонт. После плащах всичко от-до, но момичето лежеше и не ми помагаше. Баща ѝ до последно беше жив и здрав, прескочил лошото. Да са живи и здрави, нямам лошо към тях. Сега не ги знам какво правят. Не съм искал нищо обратно като се разделихме, дори кола ѝ бях помогнал да купи на 50% от цената, другите пари - от нея. Аз пари давам и насреща искам добро чувство, не давам кредити и да искам да ми ги връщат. Давам си от времето от любов, не от материализъм.
И вече по ремонта - Да ви кажа, като се прибрах, да разбиваме този подиум, ми стана много хубаво. Видях се с приятелите, те ми липсват. Имам нужда от тях. Зареждат ме. Като ходихме за Град 2, казвах, че всяка седмица ще се прибирам да ги виждам. Тя иска да ме ограничава да не ги виждам. Може да ме ревнува, добре, радвам се, но трябва да е в граници. Снимах ѝ през 2 часа отчети какво правим - да вижда - с мъже съм, приятели, очевидно всички сме хетеро, къртим. Т.е. не може да става дума за изневяра. Е, тя ме ревнува от тях. Може би не сексуално/романтично, а просто защото ги виждам. Но защо? Аз имам нужда от тях. Имам нужда от града си, имам нужда от родителите си. Не живея с тях и не съм зависим от тях. Виждаме се 1 ден седмично, останалите 6 искам да съм с жена си. Просто не искам да заместя целия си живот само с нея. Трябват ми и други контакти. Ако не бяхме се преместили, виждането ми щеше да е вечерта, дори по-малко време от 1 ден на седмица, а в останалото - пак с нея.
Два дни разбивахме, 4 тона боклук се събра. По цял ден. Къртач - тежка машина - хващаш и блъскаш. Мъжка работа. На втория ден накрая, звъннах: здравей, свършихме, сега сме готови, ще хапнем и пийнем да ги почерпя. Мълчание. Мълча сигурни 10 секунди. Тримата седим в колата и се чудим, споглеждаме се. Накрая едно разочаровано "добре" и затваряне. Тримата си сипахме от една бутилка (наблягам на количеството - не сме се напили) вино и хапнахме бургери. По-късно звънна, директно изнервена. Боклук, куче, умри, ще те прилкюча, ще те вкарам в гроба, ще те убия. ИСКАМ РАЗВОД. Аз: ДОБРЕ, след което затворих и прекратих комуникацията.
----- WHAT THE ACTUAL F***??????
Вижте, мами и баби, аз очаквам като съм ходил да ремонтирам апартамента, който не е "топъл", да го правя топъл, за нас и нашите бъдещи деца, които очевидно няма да се случат, да ѝ се обадя и да ми каже: "Ох, добре, котенце (или каквото обръщение иска, миличко), много ли се изморихте? Браво, нямам търпение да стане и да си изберем хубави мебели. Страхотен си". Не КУЧЕ. Разбрахте ли?
В същия момент, нейният демоничен родител, даже вече и майка не мога да я нарека, ме вкарва в някакви две стаи техни дето си купували и ми казва: много е хубав този апартамент, много е "топъл". Един Дънинг-Крюгер ефект че е голяма работа като си е взела 49 квадрата двустаен. Ето тази ключова дума ме кара да мисля, че се проектира това. Не само тя, тя добавя към цялостносто ми усещане. И в този "топъл", "хубав" апартамент, тухлите се разпадат и не могат да си хванат шкафовете дето си правиха ремонт миналата година. И се изнервяха с това. Мен ми правят впечталение много дребни неща, но си мълча, това е друг въпрос, за да не съм дребнав. Искаха там да живее тя, дори и да съм аз там с нея едва ли не, после стана работата с Град 2. И като видя че сме се отделили, искаше да прилага контрол да не вземе да я изтърве и взеха апартамент в Град 2. Аз поне така си мисля, на който съм казал, така счита и той, и то от негови/нейни (да, и с жени си комуникирам) думи. Тя нейната родителка забележете колко иска всичко да държи под контрол - в този малкия апартамент се е гласила да ни вкарва там да живеем. След като аз имам 3 пъти по-голям дето е взет за тая цел. Е как да стана заврян зет и после да слушам тъщата за всичко? Стига де, нали ново семейство правим. Не е нормално.
Връщам се на отношението в деня на ремонта: това може да е породено от ревност, ок. Ревност че давам време на приятелите си, вместо на нея. Но на нея съм дал достатъчно. Отишъл съм в Град 2, без приятели, без нищо. Заради нея. Искам си това лично време. Аз съм човек, имам нужда от това. Но може и да е породено от кривване от плана на майката, която проектира неосъществените си мечти върху дъщерята. И като вижда, че не може да ги проектира и върху мен - прави така че да се скараме. Сега най-доволна ще е тя.
Бабата ми звъня, плачела цял ден. Ами и аз плаках. Всеки ден. Сълзи, хубави, големи, тежки. Е, какво да направя. То почвам да се страхувам за живота си така. Може да ме убие от любов. От стрес. От да не разочарова майка си. Има и такива патологии. От няколко дни ми е едно свободно и хубаво. Липсва ми тя, искам я. Всъщност, поставих ултиматум, който няма да стане. Просто го оставих като възможност. Ако иска в името на любовта да се еманципира, може да го направи. Но няма да стане, най-вероятно. Казах, че повече никога няма да стъпя в Град 2. Ако иска, да идва в Град 1, при мен, ще ѝ намеря пак работа. Тук работата ще е под контрол и демонът ще се изрязва без да си проектира комплексите върху дъщерята. И като казвам под контрол, нямам предвид аз да я контролирам. Да е под контрол цялостно. Това го казвам, за да не се хванат някои хора за определена дума, вместо да гледат цялостното усещане на посланието ми. Нека да има свобода, да излиза, да си ходи да ги вижда, когато и колкото иска. Както и аз. После - се събираме, заедно сме. Ние сме си. Не сме аз + тя + майка ѝ + баща ѝ + чичо ѝ + баба ѝ + брат ѝ + братовчед ѝ + стринка ѝ + леля ѝ от Франция + на братовчедка ѝ бившия мъж + на сестра ѝ мъжа. Това беше хипербола. Аз и тя сме. АЗ И ТЯ.
Пример за провалено семейство с хубава перспектива, който трябва да влезе в учебниците по психология.
Още нещо да кажа: от известно време ми се е случвало като си говоря с хора, с моята майка дори (и тя го е казвала), както и приятелите ми онзи ден като разбивахме - казват, че им прави впечатление, че много подробно съм започнал да се изказвам. Това е защото тя ме пита за всяка една подробност сякаш ми няма доверие и е убедена, че нещо съм направил неправилно и няма да го направя или нещо ще се оплеска. Още от колата (дето се развали) започна това и тогава се видя, че тя оплеска нещата. А аз когато правя нещо, почти винаги завършва с успех. Дори нуждата от един ден мислене. Това ми помага да не сбъркам.
Сега се оказах сам, с разбит хол и кухня. Но не мога да търпя. Няма да бъда жертва. Аз мога да съм много хубав човек и добър и съобразителен. Но си искам своето. Искам си и уважението. На един приятел жена му каза, че я носих на ръце и се чуди защо е това отношение. Хората слушат като си говоря с нея, не от мой прераказ. Ако почнат да ми се подиграват или да не ме уважават, обръщам отношението на 180 градуса и ставам много лош, рязко.
Тя чака нещо да кривна и да изригне. Ако не си измия чашата дето съм пил на обяд, която съм я планирал да я измия след работа, идва и почва да се кара. Еййййййййййй!!!!!!!!!!!!!!!!
Развод по взаимно съгласие - нямаме какво да делим.
В бъдеще с другите, които срещна - никакво съобразване. Мъжките работи - аз. Точка. Ако не ти харесва и искаш ти да си мъжа - ок, търси си жена. Ако ме харесаш така и бъдеш с мен - ще те обсипя с благо.
Ох, тъкмо си казах Браво правилно решение, и че почна по-кратко да се изразяваш /и по-спокоен звучиш тогава/ и пак избухна с мега роман... Човече, нямам търпение да изчета всичко това, ти как намери сили да го напишеш не знам. Явно имаш адски много насъбрано и нужда да вентилираш. Друго ме притеснява, пак звучиш разколебан. Решил си, ама май не си сигурен за раздяла. Хък мък, тя май "ЩЕ става бивша", а разумното е да живееш вече 2ри живот след нея и без нея. Живееш в тежък мазохизъм и си в сериозна съзависимост с тази жена. Нещо като нейната зависимост с майка й, но и различно още по-лошо, защото нищо не ви свързва, но още си с единия крак да се върнеш. Съвет: спешно хващай един добър психотерапевт да действате заедно да бъдеш откопчен от това, не можеш сам.