С какво ви дразнят хората? - тема №3

Да, обаче има и съответствие между времето на дразнителя и времето на коментарите. Каквато и кифла да мине покрай масата ще получи няколко коментара и после разговорът ще продължи на другаде. Но тук четем, че дразнителят е съществувал много дълго време, което е препоставка и за дългото коментиране. И с темите е същото - сезоните траят с месеци, респективно винаги дават материал за коментар.

Аз, като пишеща в една от онези теми, за мен мога да споделя, че нямам претнции. Чеша си клавиатурата, чета остроумни коментари и като цяло се забавлявам на гърба на тези, които са решили да се излагат по телевизията.
Коментарите за външен вид ги избягвам, но ми е интересна човешката природа и поведение...

Дразнят ме като започнат да ме убеждават да правя или не правя нещо. Не знам защо "не" не се приема за отговор и продължават да натискат.

20 годишните, които не могат да общуват и имат и ботокс и ги е страх да не размърдат някоя бръчка.

Хората във форума, които не могат да изкажат мнение без супер културното "ама ти луда ли си?" "ако твоят мъж прави така, моят не" "явно си такава и такава и затова така мислиш". Някакви аватари, които не могат да изкажат несъгласие без да се пробват с диви догадки и оценъчни възклицания.

По темата с храните - направо ме вбесяват хората, които се опитват да те излъжат, че в гозбата хич няма люто, маргарин, лук или нещо друго, което избягваш, а после се оказва, че си има, ама уж е само малко. То нали е "за здраве..." Освен неуважение, това разкрива и доста смелост в експериментите с чуждо здраве.

Преди години имах доста сериозен панкреатит. Прекарах известно време по болници, а после 2 години бях на специфична диета - мъчение и за мен, а вероятно и за близките ми.

Обаче като млад човек с някакво достойнство си ме беше срам да разказвам на близки и далечни познати за проблема си. Като ходех на гости или на ресторант, опитвах нежно да разбера има ли люто, маргарин, чесън. Без да привличам излишно внимание. И просто ги избягвах тихичко. Добре, но хората почват да разпитват защо, да нахалстват, да си начертават сами фантазии как вероятно си много капризен човек... В един момент или се обясняваш, или се примиряваш. А дори да се обясниш до край, пак се случва да се изгаврят с теб. Колкото пъти ме лъгаха разни приятелки на майка ми, че "това е много постна манджичка", толкова пъти страдах с дни, че и седмици след това и на два пъти пак тръгнах по болници, заради "хапни да не ме обидиш" и "днешната младеж все пости". Безсрамие е да излъжеш за такова нещо. Да, други не са болни, а по-претенциозни, но нали всеки сам решава какво да яде.

В един ресторант изрично помолих просто да не слагат чесън, а сервитьорът ми донесе поръчката с усмивка и каза "Готвачът сложи лучец, че да не ви е безвкусно" и ми намигна. Еми... няма уважение към човешката личност у нас.

А що се отнася до подаръците - това да избереш на някого голяма черна чанта, защото носи голяма черна чанта, или перлени обици, защото има 5 чифта такива, си е класическа грешка, но пък и хората, които мрънкат срещу подарък са за бой

Иначе офисният и училищният "рекет" от колеги или родители - натегачи си е топ дразнение. Психолозите сигурно могат да напишат книги за този феномен.

Нося си риска и тук да вляза в конфликт, но ме дразни прекаленото старание конкретно жените да се покажат над нещата, добри, позитивни. И плювни как можело други жени да бъдат жестоки и неемпатични.
Конкретно имам предвид случая с момичето, изчезнало на Витоша. То възмущения, то чудо - че някой писал да възстанови разходите, защото явно не е била изгубена или бедстваща. Леле, бг народ беше разкостен и накълцан на шопска салата.
Не смятам, че трябва да се възстановяват разходите, но реакцията за мен е далеч по-плашеща.

Имам такава близка. При последната ни кратка среща "ама ти луда ли си?" беше придружено с въртене на пръстче около главата. Израснали сме заедно, обичаме се, но с все по-голямо удоволствие ограничавам контактите с нея. Пък нека ме мисли за луда.

За българското гостоприемство и тоталната липса на неразбиране на чуждия вкус и вероятна диета могат да се изпишат десетки страници. Все още различието на `чуждия вкус от твоя или пък невъзможността да яде определени храни е каприз и глезотия. Да, има някакво разбиране към диетата при някои заболявания, но е към ограничен брой заболявания. Но това пак не ти позволява просто и само да не харесваш нещо.

Не съобразяването с "капризите" при хранененто, ми напомни друг подобен манталитет - предлагането на български специалитети на чужденци без обяснение, какво има вътре и после злословене при реакциите им - напр. боза, без да се обясни, че това не е мляко с какао и няма връзка с шоколада, шкембе-чорба, която аз много обичам, но все пак подправена е люта и със специфичен вкус.

Участниците в Биг брадър, Ергенът или Игри на волята са дали съгласието си да бъдат снимани и популяризирани в този вид реалити формати. Идеята на предаванията е да внасят шум, обсъждания коментари.

Нормално е нещо да ти направи впечатление и да го коментираш, но не да прекараш нездравословно време в коментари на някой, който просто съществува.
Коментирането в "тесен кръг" пак е присмиване и унижение, все пак сме на обществено място с маси около нас и се чува.
Коментиращата дама се има за много интелигентна и начетена, но махленското й коментиране не е.

Честно казано, ако някаква кифла седи и се снима два часа в близост до нас, и аз ще се подразня и най-вероятно ще изкоментирам нещо, но ще бъде за кратко и няма да бъде на всеослушание. Принципно такова снимане си е точно показност, която не прави добро впечатление, определено. Но пък и коментиращата жена също е проявила показност като е говорила на висок глас за това нещо. Твърде изявената показност и демонстриране на нещо си ме е дразнило винаги. Обикновено, това показва самочувствие, без покритие.

Нима кифлите не си слагат силикон, ботокс, джуки, екстеншъни и прочее именно за да бъдат гледани и обсъждани? Е, тяхното желание е да бъдат обсъждани само с възхита и завист от нетунингованите, но няма как само положително, с меда си върви и жилото. Но пък и те не се и обиждат от коментарите, имат си имунитет - всеки, който не припада по екстериора им, е хейтър, който умира от яд и завист, че не може да е така и затова злослови

Много ме дразни когато е по-важно якета/багаж да са на пейката, а хората да стоят прави. Дали пред лекарски кабинет, дали на друго място със зона за изчакване - явно си е масова практика, защото редовно се налага да стоя права, а някой да се е разпрострял като за трима.
П.С. не говоря за инвалид, възрастен, бременна и подобни групи хора, на които е редно да отстъпваме ред. Нямам проблем да стоя права, ако на пейката има бременна жена или човек с гипсиран крак или възрастен човек. Имам проблем да стоя права при празна пейка с един човек на нея и яке, чанта, раница и торбичка с картофи настанени до него.

В такъв случай любезно питаш дали може да ползваш седалката. Не съм имала случай някой да каже "не може, тук са ми картофите".  Иначе е ясно защо ги е сложил - ако може да не го притеснява някой до него. Но то е на принципа "ако мине".

Да, аз от тук разбрах колко дразнещо било да седнеш до някого на пейка, дори когато на нея има достатъчно място за още двама- трима, т.е. няма за си в скута на човека. Явно това е вид превенция от натрапници. 🙄

Още нещо, което хем ме издразни, хем ми е смешно: пуснах поръчка от един сайт, минават няколко дни, вместо съобщение от куриер получавам обаждане от сайта - "ами то е станала грешка, артикула не е наличен, но имаме това, това, това". Сдържах се (а трябваше още тогава да се тросна и да питам сега ли се сетиха че е изчерпан, не да чакам няколко дни), казах само "благодаря, ще разгледам пак". По-късно същия ден пак ми звъни - "дали си избрахте нещо, погледнахте ли в сайта?" - отговарям "разгледах, благодаря, ако реша нещо ще поръчам". На другия ден трето обаждане - "здравейте, да питам дали разгледахте и дали си избрахте нещо"? Отговарям, вече леко сърдито: "казах ви още вчера, че съм разгледала и ако реша ще поръчам, няма нужда да ми звъните повече". Затворих. Уточнявам, че и трите разговора бяха с един и същи човек. Минута по късно получавам съобщение на вайбър: " аман от истерички". И ме блокира