В магазин, ако не бързам, което е рядко отстъпвам ред на хора с един-два продукта, понеже аз винаги съм с пълна количка. Без значение какъв е човекът. Обаче, ако бързам - редът си е мой и това е.
На щанда на Пепко пише, че бременните са с предимство, това ми хареса, защото изключва пререкания.
На педиатър никога не съм отстъпвала, там беше огромна навалица при една много популярна дама, имах чувството, че някакъв тренд беше да си при нея(и аз в кюпа). Като стана детето първи клас, питах нашата ЛЛ, записа го. Аз имах някаква съобразителност, с оглед психологията на възрастните, на работещите и тн, в общи линии избирах кога да отида и не съм чакала много. Но при критични ситуации няма как, отиваш веднага. И не съм молила никого за ред, когато, тогава. Но ЛЛ имаше един навик през двама, трима пациенти излиза, оглежда, пита кой за кскво е и сама си прави преценка дали да извика някого приоритетно.
