🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-37

Добро утро, момичета!

Снощи веднага след фрага заспах. Както ви бях казала, че май се разболявам- разболях се.
Затова и ходенето до Истанбул остава за другата седмица.
Вчерашния фраг пак ни хвърли в смут.
Вече знаем, че ни объркват, но два жеста са ясни, без да знаем причината за тях.
Динчер подарява бижута на Нисан.


Нищо чудно, да е успял да я заблуди по някакъв начин и сега отново до се опитва да спечели благоразположението и.
Не мисля, че ще я убие по този начин.
Другия жест е въздушната целувка на Ешреф.

Този жест ми изглежда не като външен жест, а като вътрешна промяна.
Ешреф не е човек, който лесно показва чувствата си, затова, когато прави жест, той иска да каже нещо.
Видяхме това и в началото,

И, ако първия път, жестът ми изглеждаше като вина и загуба и съжаление, сега същият жест ми прилича на  приемане и любов.
И друго нещо- Ешреф ми прилича на човек, който се крие от някого.


Никой не очаква да го види така- с шапка и в бяло...
Определено знаят как да ни изострят любопитството.
Днес трябва да има озет и още снимки.
А сряда е зад ъгъла.
Желая ви прекрасен ден!

Благодаря ви!
Със сигурност ще има. И аз не вярвам да го спрат.
Гери, да, може и сбогуване да е, макар че, първата повече ми приличаше на такова.
Ама Ешреф се е дегизирал като Чаатай на представление на Аслъхан.
И, като го споменах, една статия за нейното представление.

Тази пиеса съчетава хумор, напрежение и тъга.

Мерт Турак и Аслъхан Малбора пренесоха на сцената „Природата на нещата“ – мистериозна история, съсредоточена около необичайна обява за работа. Разговаряхме за театъра с тези двама опитни актьори, чиито мотиви може да са различни, но страстите им са споделени.

Странна обява, пусната от Явуз (Мерт Турак) и Ясемин (Аслихан Малбора), която отива на интервю, без да знае за какво кандидатства... Какво се случва след това? Пиеса, пълна с психологически игри, понякога носеща смях, понякога тъга и в крайна сметка изненадваща...

За съжаление, това е цялата информация, която мога да предложа за „Природата на нещата“, написана, режисирана и режисирана от Ферхат Ергюн. Всичко отвъд „хареса ми да я гледам“ може да бъде спойлер. Гледането на пиесата ми помогна да разбера по-добре, когато по време на разговор с Мерт Турак и Аслихан Малбора ги помолих да ми разкажат малко за Явуз и Ясемин, а двамата актьори избегнаха въпроса ми, казвайки: „Какво друго бихме могли да кажем, което би било спойлер?“ Макар че не можем да разкажем историята подробно, както Мерт Турак, който се завърна на бойното поле след четиригодишна пауза, която му се стори твърде дълга, така и Аслихан Малбора, която се среща с театрална публика за първи път, имат много да кажат за „Природата на нещата“, актьорството и театъра.

Когато получихте сценария, какво в тази история ви привлече, какво ви накара да кажете: „Да, трябва да изиграя това“?

АСЛИХАН МАЛБОРА: Когато получа сценарий и го чета с вълнение и бързо прелистване на страниците, и има хубав обрат в края, казвам: „Добре“. Историята на „Природата на нещата“ беше същата. Много ми хареса да я прочета, а тя е пиеса, пълна с изненади. И е прекрасно, когато си с хора...

МЕРТ ТУРАК: Важно е как се работи с пиесата. Всичко, което сме виждали в холивудските сценарии от зората на времето, е Ромео и Жулиета на Шекспир... Но важното е как се работи с тези клишета. И така се създават произведения, които оставят следа. Поразителният и въздействащ текст те улавя като актьор. Имам гумена топка в себе си, която бързо обръща страниците в „Аслихан“... Това обикновено е безпогрешно: Ако един актьор каже: „Трябва да играя в тази работа“, това са правилните сигнали.

Бихте ли ни разказали малко за героите, които играете, Явуз и Ясемин?

А.М.: Пиесата е толкова пълна с изненади, че всичко, което кажем, би било спойлер. Можем да развалим магията.

М.Т.: Иска ми се да мога да кажа: „Играя лекар в пиесата и научих латински термини. Играя танцьорка и взех тримесечно обучение по танци“, но не можем. Ако описвахме героите, щяхме да опишем и пиесата. Пиесата е многопластова и все по-дълбока история.

И така, колко време отне подготовката ви?

А.М.: Започнахме да работим през лятото. Започнахме с натоварено темпо, но след това, с нарастването на собствения ни натиск, темпото се забави малко. Бих казала, че работихме около три месеца.

Дългосрочна площадка за игра

Аслихан Ханъм, това е първата ви театрална пиеса. Мисля, че трябва да има съвсем различно вълнение... Как се чувствате? Какво бихте казали за нея, ако я сравните с екрана?

А.М.: Беше прекрасно чувство, когато никой не каза „Готови сме“ и пиесата свърши, когато аз приключих. Толкова е приятно да се наслаждаваш на пиесата. В театъра, за разлика от телевизията, имаш по-дълъг период за подготовка, защото маржът за грешка е практически несъществуващ. Това е и по-дългосрочно игрално поле. Докато киното е домейн на режисьора, театърът е домейн на актьора... Актьорите бяха прави, когато казаха това: това е нещо като „бойна арена“.

Химията между партньорите също засилва енергията на пиесата и това някак си се отразява положително на публиката. Изглежда, че лесно постигнахте тази хармония.

М.Т.: Всъщност това е очевидно, когато партньорът ви пристига по време на репетиции и когато ви купува кафето, което е пил по пътя. Когато имате желаещ партньор до себе си, без съмнение се опитвате да се държите заедно в продължение на час на сцената. Аслъхан се държи като 20-годишен театрален ветеран. Нейната любов и апетит към работата са отразени в пиесата. Когато се бориш за едно и също нещо, ставаш непобедим.

А.М.: Всъщност цветовете на сърцата ни се оказаха сходни. Това улесни нещата, особено за мен.

Това е съвсем нова пиеса, но какви са отзивите за теб досега?

А.М.: Получих много положителни отзиви; честно казано, не съм чула нищо негативно. Видях този блясък в очите на всички накрая. Затова се чувствам толкова щастлива и късметлийка.

М.Т.: Ние не сме актьори, които се задоволяват с посредственост. Ако има определена граница, която трябва да бъде избутана до самия край, Аслъхан и аз ще стигнем докрай. Без значение какво правиш, ако имаш перфекционистично отношение, това се отразява във всичко, което правиш.

Издържах четири години.

Мерт Бей, виждали сме те на екрана в много успешни продукции. Но можем ли да кажем, че театърът заема специално място за теб?

М.Т.: Да си далеч от театъра е като лабрадор ретривър, който стои далеч от морето... Защото има нужда да плува. Разбира се, актьорството във филм носи своите огромни отговорности. Това, което играеш в киното, остава завинаги. Това е област, която изисква прецизност на хирург. Но да си на сцена с 500 души всяка вечер е съвсем различно и уникално пътешествие. Когато не бягаш този маратон с 500 души всяка вечер, чувстваш: „Не изпълнявам ли функцията си на този свят?“ Когато си далеч от театъра, част от душата ти липсва. Затова ти липсва. Копнежът по него не е като да ти липсва съпруг/а, приятел/ка или любовник/любима. Успях да издържа четири години. За щастие, отново съм пред публика с добър текст и добър партньор.


Преглътна тази сол, Аслъхан Ханим. Чувстваш ли се по същия начин към Мерт Бей? Театърът задължителен ли е за теб?


А.М.: Току-що започнах. Твърде рано е за грандиозни речи, но разбирам много по-добре какво означава да си на сцена, чувството, което изпитваш, когато чуеш тези аплодисменти, когато всичко е свършило, когато видиш емоцията, която си предал на публиката. Не мисля, че някога ще се откажа. Сега открих прекрасна площадка за игра. Не мисля, че ще се откажа лесно.

Пиесата е същата, текстът е същият... Но публиката е различна, реакциите са различни. Чувствате ли се сякаш изпълнявате нещо различно всеки ден?

А.М.: Всъщност е откритие. Идва момент, в който, докато произнасяте реплика, осъзнавате: „О, да, за това беше тази реплика.“ Или понякога от взаимодействието ви с партньора ви през този ден могат да се появят различни неща. Ето защо можем да кажем, че нещо е едновременно много постоянно и ново всеки ден...

М.Т.: Театърът е маратон, който се изпълнява наново всяка вечер, и фактът, че е оформен от публиката, ни дава странен прилив на адреналин. Всъщност изпълняваме едно и също представление, но тъй като го виждате за първи път, изпълнявате със същото вълнение.

Как намирате същата енергия всяка вечер?

М.Т.: Това е нашата възможност да докоснем живота на хората. Някой може би ще дойде на театър за първи път днес. Не искате този човек да има лош спомен от театъра. Театърът не е нещо, което може да се справи с неща като умора или главоболие.

А.М.: Мерт също има някаква вродена енергия. Трябва да приемем и това. Неговият вътрешен динамизъм е висок и зад кулисите.

Говорим за театър, но превъплъщението ви в Азиз във филма „Mucize“ беше невероятно въздействащо. Можем ли да кажем, че тази роля беше повратна точка в кариерата ви?

М.Т.: Разбира се, това са „Miracle and Aziz“. Истанбулската публика ме гледаше в театъра от 2014 г., но благодарение на „Mucize“ достигнах до по-широка аудитория. Това беше значителен поврат в кариерата ми.

Ами вие, Аслъхан Ханъм?

А.М.: Мисля, че „Three Penny“ е за мен. Бих казала, че тази продукция ми отвори нови пътища и ме накара хората да ме опознаят по-добре.

Връщайки се към пиесата, ще пътувате ли извън Истанбул? Имате ли планове за турне?

М.Т.: Много хора ни чакат както в Измир, така и в Анкара. Но имам и график за сериали. Ето защо не можем да го направим в момента. Дори не можем да отидем в Бурса. Защото, когато отиваш, трябва да играеш поне два дни подред. Може би можем да направим турне към лятото, защото има толкова много хора, които се интересуват. Нашата пиеса е добре приета и се очаква с нетърпение. Този интерес ни прави много щастливи. В добро настроение сме и се надявам да продължим да играем тази пиеса още много години.

Накрая бих искал да чуя вашето мнение по една много обсъждана тема. Актьорството свещено ли е или не? Какво мислите по този въпрос?

М.Т.: Понякога лекарят извършва деветчасови операции, но разбира се, отговорността му е другаде. Добрият готвач предпочита череши, брани през пролетта, докато Миядзаки все още рисува карикатурите си със собствения си пръст. Защо някой би намерил производител на кюфтета в индустриална среда, вместо да се храни край морето? Защото този човек върши тази работа с различен вид любов. С други думи, въпросът за сакралността зависи от това как позиционирате работата си. Никой не иска да гледа лоша актьорска игра. Ако един актьор работи с необходимата дисциплина, отдаденост и вяра, той е на свещено място. Точно като медицината, готвенето и шофирането.

А.М.: Да бъдеш лекар или учител всъщност са по-конкретни професии. Извършваш операция и въпросът дали пациентът ще живее или не е ключовият. Преподаваш, отглеждаш дете и хората гледат дали си ги насочил в положителна посока, дали си бил подкрепа или пречка в живота. Актьорството също докосва емоциите на хората. Понякога играем роли, които докосват емоциите на хората по начин, който предизвиква промяна или трансформация в живота им. Но това не се случва на всеки; по-лично и абстрактно е. Светостта на това да бъдеш лекар или учител е неоспорима, но актьорството е много по-относително и отворено за интерпретация. Не мога съвсем да го поставя в същата светлина.


https://www.hafta.com.tr/bu-oyunda-mizah-gerilim-ve-huzun-bir-arada-63298