Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

Изключително невярно твърдение.
Но пък изказано с голяма категоричност, което не го прави по-малко невярно.
Хората, които слушат чалга сега, по-скоро някои от тях дори не знаят имената на сръбските певци от “преди демокрацията“, нали това е питането? Да не говорим колко млади хора /да не кажа всички/ по дискотеки и чалготеки, които са израснали с чалга в семействата си, дори не са чували сръбска песен.
Аз съм израснала със сръбската музика, и изобщо не се притеснявам да го кажа, живея на 50 км. от сръбската граница /едната/, и на още 150 от другата, ходила съм по концерти, и сега ходя, а съм вече 50+. Но чалга никога не съм слушала, нито в нас някога е имало хора, които слушат, нито детето си съм научила да слуша. Това не означава, че не ходя на концерти на народни певци/певици /обожавам народната музика/, редовно отскачаме до Румъния на рок концерти, че и тя ни е близо - последно бяхме на Rockstadt Extreme Fest, и още, и още.
Онова “сръбско“, от нашето време, няма нищо, ама нищо общо със сегашните /някои/ сръбски песни, да не говорим с нашата чалга, с всичкото опростачване и текстове, които да те е срам да ги слушаш. Има толкова мелодични и смислени сръбски песни, които стоят и ще останат в “златния фонд“ на тяхната естрадна музика.

Песните на т.нар. Хисарски поп не ги броя за начало на чалга-вълната, защото те бяха по-близо до старите градски песни, а и някои от тях се играеха като хоро. И той, и "Радка-пиратка" щяха да си останат ъндърграунд и никога да не прозвучат в официален радио- или телевизионен ефир.

За мен истинският родоначалник на чалгата е Слави Трифонов с "Комбайнеро-интелигентска" и "Тайсън кючек". И цялото последвало обожествяване на "борците", леките им жени и луксозният им живот. Оттам тръгна всичко. Всяка вечер в продължение на  години облъчваше всичко живо от екрана. Отгледа си не едно, а две поколения. Оттам дойде и фалшивото показно родолюбие, и много други проблеми. Надявам се по един или друг начин да си плати за всичко, което причини на България и българите.

Много съм далеч от тази "естетика", която се обсъжда в последните мнения, за което бих казала, че мога само да се радвам.

Слави започна с възрожденските песни по време на първите протести, Каналето, с Камен, Марта и др., после тръгна в посока чалга.

Първата касетка, като тинейджър, ми беше подарена за рожден ден -  Слави Трифонов и Каналето нещо си с Камен Воденичаров.  Първите  фолк певици, за които чух бяха Цеца, Драгана и родната Глория. После всичко се завъртя около мутри, политици, бели мерцедеси, охранители, борци, Висаджии и “Златките” около тях.

Тогава времената бяха такива, че навсякъде звучеше чалга. Тези които не харесваха този тип музика, нямаха голям избор. Например аз ходих в заведения покрай плажа в които знаех, че не пускат чалга или се събирахме компания на плажа с някой, който свири на китара и пак беше готино.

Тони Дачева май е още преди Глория.

Всъщност бащата на българската чалга си има издигнат паметник в Шумен. "карай шофьоре, карай по-нагоре, ако пиеш бира, хич недей шофира" хич не се връзва със соцестрадата

За някои хора чалга са разни пиянски песни, вкл. и такива, които сме пели по бригади.
А Хисарският поп пееше кавъри на гръцки песни.

Именно. Всъщност не съм сигурна откога датира това негово "творчество". Имам съзнателни спомени за него от времето, когато съм била поне на 4-5 години, тоест след 1990.
Слави Трифонов пък беше много на мода сред съучениците ми в началното училище, значи към 1995-6 година.

Ей сега отидох и намерих Радка пиратка в Youtibe. Не съм я чувала никога в живота си, макар и в Лондон някой да ми я беше споменал след 2000г. Текстът не го познавам, а музиката ми прилича на чута от касетофони на Аязмото, където младежи от ромския квартал се разхождаха, слушайки подобна музика. От минаващи сватби също се е чувала някаква подобна музика. В дискотека, на купон не. Сръбска музика се слушаше, но не и в районите, в които съм живяла и не в моите среди. Аз пиша за Стара Загора и Черноморието, където съм прекарвала лятната ваканция, както и за София, където живях от 1985 до 1989г. На морето съм се запознаваш с българи, които знаеха перфектно сръбски и слушаха сръбска музика. Те бяха от западна България. Имам приятелка с баща от Видин, която слушаше сръбска музика и у тях беше налепила стените в плакати на сръбски певици. У нас бях си облицовката стаята в Майкъл Джексън, Касав, Зук машин. Популярни през 80те бяха плакатите на Мадонна, Саманта Фокс с големите бомби, но аз нямах техни. Сутрин по радиото пускаха френска карибска музика между 6.45 и 7ч.

Виждала съм издадени грамофонни плочи на сръбски певци, но не зная дали са били поп фолк, както наричаха този вид музика тогава или някакви други. Имаше и грамофонни плочи на гръцки певци и баба ми и дядо ми си ги купуваха, пееха с тях и танцуваха.

Мене чалга и сръбска музика не ме дразнят, макар и да не бих отишла на такъв концерт сама, по собствено желание. В Лондон ходехме с приятелки и мъжа ми. Мъжът ми харесва визията на чалга певиците 😻🤣🌞. Гледали сме Глория в Лондон, Ивана, Малена. Камелия я изпуснахме. Доста французи и бразилци слушат Андреа. Слушаха я, де, преди около 15г. Сега не знам.

На чалга концерти ми направи впечатление, че основно жени танцуваха, а мъжете седяха, пиеха, пушеха, оглеждаха жените, побарваха ги, уж танцувайки смешно с тях и гледаха да се запознават с жени. Затова и не ме кефят такива места. В дискотеките на латиноси и черни всички танцуват като откачени и има хубава обстановка.

Ялта беше на мода. През 80те имаше състезания по брейк данс. Първата ми любов ходеше всяка вечер да потанцува някъде. Можеше да танцува като Майкъл Джексън и много се впечатлих. В Ялта май не се пушеше, но може и да не помня.

А срещу Ялта е Алма Матер! Там в театралната зала всяка седмица имаше концерт заедно с лекции на университетския рагтаймбенд. На 8.12. имаше грандиозен бал в НДК с участие на всички наши известни естрадни певци и бигбенда на БНР с Вили Казасян.

Пушеше се навсякъде по баровете и дискотеките. Ние харесвахме пънк и  ню уейв.

Ако някой имаше видеокасетофон, то беше донесен отнякъде от чужбина, видеокасетите също, нямаше как да купиш такова нещо в магазин. Такъв човек постоянно събираше гости. Гледаха се филми с карате и екшъни, озвучаваше ги един и същи глас, всички мъжки и женски роли, наскоро имаше предаване за тоя човек, но му забравих името, за съжаление.

В Кореком имаше, а последно и в ЦУМ за 3000лв. един калпав Акай! Озвучаването с един и същи глас, който даже не е актьор беше доста противно.

Видеото също го помня след 1990 година. Разбира се, в големите градове може да е имало и по-рано. Аз съм от сравнително малко населено място, обградено от други такива.