Да, Русе и Видин. Водеха ме често в Русе и с корабче пътувахме до Видин. Тези градове ми изглеждаха тогава като от друга, по-европейска държава. Познатите им от Русе и Видин не говореха гръцки и турски, а немски и френски. Техните съседи отпреди 1944г не са били турци, гърци, арменци и по някой арнаут (албанец) за цвят, а австрийци, немци, англичани, унгарци, французи, румънци, руснаци итн. Виждала съм и снимки. Видин е бил населен с огромно количество западноевропейци, да не повярваш и населението му е било доста по-многобройно от днешното.
Баба ми си купила булчинската рокля от Румъния и било много престижно тогава. Унгария и Чехия са били супер развити и престижни, а Гърция не.
Не беше по-лошо в южна България, но тя е била във войни, горена и набързо застроявана отново, а и Балканът е бил пречка за по-интензивна търговия. Не е било лесно да се стигне от Елена до Сливен, а са на един хвърлей един от друг.
Южна България е била по-свързана с Беломорието. Стоките са ги прехвърляли с камили през Родопите. Имало родове камилари и голям пазар за камили в Кърджали.
Даже и кухнята е различна. Покрай Дунав не ядяха катми, тархана, нямаха сачове и някои даже не знаеха какво е това. Моите баба и дядо никога не бяха вкусвали качамак или мамалига като млади.
Имам приятелка от Видин и ми е жал колко е обезлюден и запуснат. В нейния блок живеят 2 семейства и останалите апартаменти са празни, та я е страх и спи в хотел като си иде. А беше приказен град.
Баба ми си купила булчинската рокля от Румъния и било много престижно тогава. Унгария и Чехия са били супер развити и престижни, а Гърция не.
Не беше по-лошо в южна България, но тя е била във войни, горена и набързо застроявана отново, а и Балканът е бил пречка за по-интензивна търговия. Не е било лесно да се стигне от Елена до Сливен, а са на един хвърлей един от друг.
Южна България е била по-свързана с Беломорието. Стоките са ги прехвърляли с камили през Родопите. Имало родове камилари и голям пазар за камили в Кърджали.
Даже и кухнята е различна. Покрай Дунав не ядяха катми, тархана, нямаха сачове и някои даже не знаеха какво е това. Моите баба и дядо никога не бяха вкусвали качамак или мамалига като млади.
Имам приятелка от Видин и ми е жал колко е обезлюден и запуснат. В нейния блок живеят 2 семейства и останалите апартаменти са празни, та я е страх и спи в хотел като си иде. А беше приказен град.
