Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

1990 или 1991г имаше купони за хляб и кисело мляко, та майка вземаше моите и неините, понеже се водехме постоянно живеещи там и ги даваше на баба и дядо. 1990-1991г положението беше много зле и по-зле не го помня. По едно време и бензин нямаше, та ходехме пеша в студа, защото нямаше автобуси.

А познайте кога имаше опашка пред аптека

Имаше купони и за сирене, и за колбаси... Някога и саламите бяха дефицит.

Опашка пред аптека не помня преди 1989г, честно. Даже и в Студентски град, където имаше една, единствена аптека, в поликлиниката, не съм попаднала на безумно дълга опашка. Тогава и населението беше значително по-младо и не толкова болнаво.

Е, чак безумно дълги опашки за лигнин нямаше, но като пуснат цялата фамилия се редеше, че и през работно време.
Още помня как и мъже и жени излизаха от аптеката с едно руло под мишница.

Като споменаваш лигнин на младите трябва да им се обясни какво е за какво се използваше от жените 😀 гадничко си беше преди ерата на дамските превръзки, но поне се хвърляше в тоалетвата 😄.

Това е част от комунистическата престъпност. Как се наричат хора, които защитават престъпниците?

Фашизмът и националсоциализмът ряпа да ядат.......Просъществуваха доста по-малко и веднага бяха осъдени като престъпни.

Никой не задава въпроса защо през 1990г. се стигна до купони и то без война? През ВСВ и след нея също е имало купони, дори за платове......

През 80-те за В.Търново събираха пари от цяла България! Имаше и самооблагане........

Банани, мандарини и портокали нямаше редовно дори в показните магазини. Там редовно имаше само лимони. Защо беше така? А в обикновените магазини нямаше дори лимони постоянно.

Дамски превръзки по мое време вече имаше, производство на "Белана" - Белово. Като настъпи големият дефицит (имаше си обичаен лек до умерен или периодичен социалистически дефицит, но след края на соца имаше един период на голям дефицит) около 1990-1991, тогава се появи или по-скоро се върна лигнинът за тези цели. Всъщност се ползваше каквото има - лигнин, памук и дори нарязани чаршафи за многократна употреба. Първите две съм ги ползвала, майка ми се беше снабдила предвидливо, а третото само съм го чувала.
Някои по-възрастни жени използваха "лигнинче" като синоним за дамска превръзка, така че явно си е имало традиции в употребата му, но аз не съм заварила първия период.
Със соц навиците майката на състудент, медицинска сестра, явно се е снабдявала с "безплатен" лигнин от болницата, където работеше, и в средата на 90-те, когато си имаше и дамски превръзки на пазара отново, и то не само беловски. Авантата - чиста печалба. Вероятно си е било практикувано съвсем "легално" със знанието на ръководството на болницата, разбира се, както сега си печатим лични неща на служебния принтер. Във всеки случай като студенти бяхме на купон у този колега и у тях използваха лигнин за тоалетна хартия. Може и хартия да е нямало, но едва ли. Било е около 1994-1995 г. Приятелката ми от училище и университета, с която двете бяхме на купона, не беше май много наясно кое точно е лигнин - мислеше, че е синоним на дамска превръзка, явно и тя го е чувала в старата употреба от някоя леля или майка си. От друга страна, изобщо не разпозна листовете лигнин в тоалетната като лигнин, за нея те бяха "някаква хартия". Беше стресната от отговора на домакина на въпроса има ли тоалетна хартия, който отговор беше: "Има лигнин". Разбраха се, де.

През соца много често лигнинът изчезваше от аптеките. Помня позната аптекарка как разделяше големите рула на по-малки, за да могат повече жени да си купят до следващото зареждане.
Като излязоха превръзките вече по-свободно можеше да се снабдиш и с двете.

Отиваш на свиждане в болницата и носиш една торба с лимони😀 култово беше. Изписват те от болницата и се прибираш в къщи с една щайга лимони😀

Нищо му нямаше на лигнина. Перфектен си беше. Лигнинът е лесна за производство от местна дървесина, възобновяема суровина. Разгражда се бавно, но се разгражда и не цапа околната среда. Нали искаме био-мио, чиста природа итн. Неизбеленият лигнин мирише божествено, на ванилия. От лигнин се извлича ванилин. Неизбелен не се намираше лесно по аптеките, болниците И ветеринарните пунктове и диспансери и даже май изобщо не се продаваше като хигиенен материал.

Май не можеше да се изхвърля директно в тоалетната, за разлика от тоалетната хартия, но не съм 100% сигурна. Харесвах си го и даже ми носеха от България. За разлика от дамските превръзки и памперсите не съдържа лепила и найлон и не седи неразграден с векове.

Майка ми ми обясни защо е по-удачно да се ползва лигнин, а не превръзки или памук и оттогава се опитваме да пазим природата доколкото можем.

До края на 50те са ползвали многократни превръзки, ушити от стари памучни дрехи, които закачали на колан със жартиери. Пак така закачали чорапите, че чорапогащници нямало.

Многократните превръзки ги киснели в студена вода и малко слаба киселина. После търкали със сапун и хладка вода и накрая изварявали в тенджера. След това чакали да поизстине, плакнели с топла вода, още няколко пъти с все по-студена, извивали на ръка и сушели на двора. Представете си колко пране е имала все още менструираща майка с две дъщери в тийн възраст!Добре, че поради липса на калории менструациите им идвали по-късно.

Много рядко се случваше да няма лигнин. Баба ми имаше доста приятелки аптекарки, че и запазваха. Ако нямаше по аптеките, купувахме от магазин за ветеринарни материали и сюрприз, сюрприз, там лигнин никога не липсваше.

Нямаше пясък за котешки тоалетни. Хората изхвърляха пясъка в кофи за боклук и вземаха нов от някой строеж. Ние събирахме сухи листа и шишарки есента, както и мъх и това ползвахме за легените за котките. Две ходеха в кенефа - едната на сифона на пода, а другата във ваната. Един от котараците пикаеше директно в тоалетната за наша радост. Много беше сладък. Сигурно е бил домашен и е живял в апартамент. Намерихме го на улицата.

Нямаше и котешка храна. За кучета не знам, не съм гледала такива. Гранули и консерви видях чак  през 90те. Преди това бях виждала само на страниците на рекламите в чуждите списания с кройки, където имаше такива, както и реклами на козметика.
Нашите котки ядяха човешка храна, или им готвехме специално - имаше пакети със сурови замразени кокоши глави и крака. Хората може и супа  да са си варяли от тях, но ние купувахме за котките. Те разчупваха главата деликатно и изяждаха мозъка, а след това и всичко останало, като оставяха само  човката. Варяхме им и риба.  Колбаси не ядяха, поради това, че в тях очевидно не е имало нещо ядивно, примерно месо. Имаше градска легенда, че в кренвиршите слагат тоалетна хартия. Наденицата, така наречената Кучешка радост може кучетата да са я ядяли, но котките не я искаха . Откъм колбаси имаше още само шунка, луканка и пастърма, но те бяха прекалено скъпи, че да ги даваме на котката.
90те вече се появи котешката храна, първо едни големи груби консерви с нещо смляно, които купувах от  магазинче в едно мазе, а после внесоха и целия асортимент, който има сега и навсякъде се появиха магазини за животни.

Преди да се появят гранулите и консервите сякаш по-дълго живееха кучетата и котките и бяха по-здрави. Сега редовно виждам затлъстели, с бъбречни и сърдечни проблеми, хранени основно с консерви и паучове, по-рядко с уж лечебни гранули. Някои даже отказват да ядат друго освен гранули, до такава степен са свикнали с тях.

То и ние хората тогава ядяхме човешка храна. Сиренето - сирене, маслото - масло, кашкавала - кашкавал, млякото - мляко..., не като сега - химия или неща с неясен произход 😁

Щеше да е добре да покажеш някакви документи все пак,че храната е била истинска. Или поне достоверни свидетелства на хора от хранителната промишленост. Ако постът ти е сериозен,а не шеговит.