режим на виждане с детето

Можехте разширен режим да уговорите, не е задължително две съботи и недели месечно, за да е "легално уреден". Ако са те излъгали, че само така може - нечестно от тяхна страна и наивно от твоя.

Абсолютно така ми казаха.
На мен ми се стори много малко, но и неговата адвокатка му пригласяше- щом се разбирате, ще я виждаш всеки ден.
Естествено, за нея важното да вземе парите, но не и да обясни от какво се лишавам.
Мислех, че промяна в режима е лесна, но и затова ме излъгаха.

Неговата адвокатка работи за него, логично.
 Трябвало е и вие да сте с адвокат!

Незнанието не е оправдание. Абсолютно нищо не те оправдава, че си се отказала от детето си толкова лесно. Както някой писа можеш да пускаш теми за всякакви глупости, но не и да потърсиш съвети за нещо толкова важно. Всъщност най-важното нещо за една майка. Или поне би трябвало.

Определено постъпих много тъпо и необмислено и се предоверих.
Повярвах, че е временно, голяма заблуда. И свекървата твърдеше, че е на моя страна, хаха..

Чакайте малко, упражняването на родителските права от бащата "отказ от детето" ли е? Детето е по дифолт на майката и тя позорно се отказва, за да го даде на бащата?
Аз не ги виждам така нещата, всяко дете трябва в идеалния случай да си вижда редовно двамата родители и всеки родител - детето. В някои случаи бащата е по-добрият избор за упражняване на родителските права, и то не защото майката е, по оня митичен лаф, "морално пропаднала".
Детето при бащата и вземане от майката всяка седмица, два дни седмично или както се уговорят, е също чудесен вариант и няма нищо общо с "отказване". Просто тук проявената глупост от потребителката, според разказаното, е позволила да я преметнат. Тук явно няма две страни, настроени да преглътнат разбитите планове за семейство и да осигурят пълноценен контакт на детето с тях. Ако имаше, не виждам никакъв проблем и при бащата да е детето.

Фактически, дори да води дело и да го спечели, реално ще й е много трудно да осъществи вижданията, тъй като бащата и свекървата са против.

Не вярвах, че такава безумна тема ще бъде пусната и то от майка.
Кое ви накара да оставите детето при бащата и да се съгласите той да я гледа?
Честно казано детето заслужава стабилна среда, вие нещо много не сте ми стабилна.
Като чета какви теми пускате....

Ми виждай си детето когато ти дават, през това време се отдавай на разни интернет увлечения и други мъже.
Всеки прави колкото може, явно и вие така.

Елора, всеки човек си взема решенията, а после си носи последствията (кръста). И майките също. Но изборите трябва да са информирани, а когато е за детето, винаги неговият интерес е на първо място.
Бяхме 5 приятелки в студентските години. И през следването само аз не се разведох (тогава и не бях женена). Обсъждания, стратегии, кога сериозно, кога на майтап, дори аз почти бях станала експерт по бракоразводни дела.
Когато последната от тях обяви, че ще се развежда, всички се вълнувахме само как да си вземе детето, защото в техния град нямаше шанс (случаят не е мой и нарочно не пиша подробности). Приятелки в нужда се познават. Направихме организация за седмица да се премести и устрои в София (тя по принцип искаше), за да смени подсъдността. Стройна организация за всичко (квартира, работа, училище, та дори и камион за багажа), тя само трябваше да се обади и да каже старт.
И знаеш ли какво стана. Дойде и каза, момичета, сключих споразумение, оставям родителксите права на бащата (и свекърите), местя се сама. Дума не можахме да обелим, пълен шок. Но тя обясни, че е взела решение, което е най-добро за детето на този етап. Не иска двоен стрес за детето от развод и преместване в нов град. Не иска родителска война. Не защото се страхува, а защото мисли за детето. В замяна беше договорила да го взема всеки уикенд, от петък вечер до понеделник сутрин. Тогава нямаше термин споделено родителство. И имаше стриктен план кога с бащата ще си разменят ролите без скандали (за по-добро образование).
Премести се сама. Естествено страдаше от раздялата.
Поглеждайки назад, вече съм сигурна, че тя взе най-правилното решение. Планът й се изпълни, дори без ново споразумение. След време детето живееше основно при нея, а уикендите при бащината рода. Детето (отдавана вече не е дете) запази връзката с двамата родители. И досега е близко с майка си. Временната раздяла не беше изоставяне.

biborana, така е, всеки си взима решенията.
Но и гледам темите и са безумни.
Плюс при твоята позната явно отсреща мъжът е бил читав и не е правил номерца явно.

Елора, да мъжът беше читав, но свекърите не бяха. Натискът беше от тях, а той защо ги слушаше е отделна тема.
Явно не е станало ясно. Нямаше значение кой е читав и устните обещания. Майката се беше договорила (по-скоро преборила) в споразумението да се включи разширеното виждане (брой уикенди, ваканции, празници), за да не разчита на "честна дума". При това съвсем сама, дори нас не пита, а нямаше и 30 г. (ранен брак, ранен развод). А свекърите бяха ужасни. Заплашвали са я, че с фалшиви свидетели ще я изкарат долнопробен парцал, но ще вземат детето (можеха да го направят).
Когато я питахме, защо ни остави да правим грешни планове (повече приличаше на военна стратегия), тя се усмихна и каза, че е била много щастлива да ни слуша, защото е разбрала колко държим на нея. И в този момент това й е трябвало - увереност, че не е сама. А с враговете се справи сама. Убеди ги за нещо подобно на споделено родителство, защото по нейните думи "те са ужасни свекъри и ужасни родители, но обичат внучето и знаех, че ще отсъпят".
Затова първият ми съвет към авторката беше да опита да говори с бащата и свекървата, за да ги убеди, че най-важно е щастието на детето. И в други случаи съм виждала как първоначалната родителска война утихва. И годин-две след развода родителите сключват "примирие" и детето общува свободно  и с двамата (много над хартийката).
Авторката най-добре си познава мъжа и свекървата. Но трябва да мисли преди да действа. Ако се наложи да иска съвети. Но не може постоянно да се оправдава с другите.

Проявих глупост, вината си е най- вече моя.
Дали са ми безумни темите или не, никой не е застрахован от грешки.
5 години съм се грижила за нея и е привързана към мен. За, жалост баща й хитро се възползва от ситуацията и от заблудата ми. Имали сме много скандали с него и вече ми беше дошло до гуша.
Затова без адвокат човек не трябва да предприема нищо, защото хората се възползват от всяко незнание.