Здравейте,
Просто ми се иска да си поговоря с Вас за кариерния ви път, случки и ситуации и да бъда честна, нещо за което да се хвана в момента, защото се чувствам като пълен провал.
На 26 години съм, работила съм доста неща за кратко, но от 5 години бих могла да кажа, че "градя някаква кариера".
От тогава някъде се занимавам с администрация и финанси в ИТ средата.
Всичко беше цветя и рози до момента в който не се сблъсках с редица здравословни проблеми през тази година, операция и т.н и не ме освободиха защото не съм носила полза за компанията в моето състояние. За капак на всичко което ми се случваше в онзи момент се оказах и без работа, а разходите си бяха солидни..
Закрепиха се бързо и месец по късно започнах работа с огромен ентусиазъм, в "уж престижна" компания, но с всяка изминала седмица нещата сякаш ставаха все по-зле, нямах адекватен онбординг, няма процеси, всичко е хаос, хората са претоварени и по всичко си личеше, че не е здравословна работна среда, но предвид разходите, които се налага да покривам си...просто продължих. И така днес ми съобщиха, че ме освобождават защото смятат, че нямало да се справям, не покривам очакванията (които са нереални). Не ме пускаха в отпуск, имаше ужасен микромениджмънт, вътрешно сякаш знам, че си тръгвам от един кошмар, но и същевременно се чувствам сякаш отново се провалям и на за капак съм в изпитателен срок все още и дори не мога да се запиша към борсата докато си намеря друга работа..
Не смятам, че нямам уменията и квалификацията, не смятам и че не съм коректна към работодателите си, но някак си или не мога да попадна на своето място или влизам с погрешна нагласа или и аз не знам вече.
По-чувстителен и емпатичен човек съм и може би очаквам това и от отсрещната страна.. тъжно ми е, болно ми е и за това и пиша тук, как успявате да се изправяте когато живота ви спъва, независимо кариерно, здравословно или в личен план
Извинявам се за хаотичния пост, просто съм буря от емоции
Просто ми се иска да си поговоря с Вас за кариерния ви път, случки и ситуации и да бъда честна, нещо за което да се хвана в момента, защото се чувствам като пълен провал.
На 26 години съм, работила съм доста неща за кратко, но от 5 години бих могла да кажа, че "градя някаква кариера".
От тогава някъде се занимавам с администрация и финанси в ИТ средата.
Всичко беше цветя и рози до момента в който не се сблъсках с редица здравословни проблеми през тази година, операция и т.н и не ме освободиха защото не съм носила полза за компанията в моето състояние. За капак на всичко което ми се случваше в онзи момент се оказах и без работа, а разходите си бяха солидни..
Закрепиха се бързо и месец по късно започнах работа с огромен ентусиазъм, в "уж престижна" компания, но с всяка изминала седмица нещата сякаш ставаха все по-зле, нямах адекватен онбординг, няма процеси, всичко е хаос, хората са претоварени и по всичко си личеше, че не е здравословна работна среда, но предвид разходите, които се налага да покривам си...просто продължих. И така днес ми съобщиха, че ме освобождават защото смятат, че нямало да се справям, не покривам очакванията (които са нереални). Не ме пускаха в отпуск, имаше ужасен микромениджмънт, вътрешно сякаш знам, че си тръгвам от един кошмар, но и същевременно се чувствам сякаш отново се провалям и на за капак съм в изпитателен срок все още и дори не мога да се запиша към борсата докато си намеря друга работа..
Не смятам, че нямам уменията и квалификацията, не смятам и че не съм коректна към работодателите си, но някак си или не мога да попадна на своето място или влизам с погрешна нагласа или и аз не знам вече.
По-чувстителен и емпатичен човек съм и може би очаквам това и от отсрещната страна.. тъжно ми е, болно ми е и за това и пиша тук, как успявате да се изправяте когато живота ви спъва, независимо кариерно, здравословно или в личен план
Извинявам се за хаотичния пост, просто съм буря от емоции
. После нов план, който според необходимост се променя. Фокусирам се върху едно нещо и натискам там. 