Октомврийски бебета 2025

Има ли бебоци със изпъкнали, пъпчета нашият юнак е със такова, вече е на 12 дена и щипката не е паднала. Но ЛЛ каза да не слагам лепенки като падне. Че сам щял да се прибере, а чета във нета че се слагат такива лепенки за прибиране.

Здравейте! С епизиотомия съм, родих преди 3 седмици. Външните ми шевове ги махнаха на 6тия ден, а вътрешните падат постепенно от около седмица, като май вече са паднали повечето (или всички). Проблемът е че разреза все още не е зараснал, седи като отворена рана. Нямам болка, отвреме на време само някакво придърпване, нищо не тече от там, просто сякаш е зарастнала раната без да се затвори. Това нормално ли е и дали ще се затвори? Случвало ли се е на някоя от вас? Иначе си правя промивки след всяко ходене до тоалетна със смрадлика и ми изписаха да пръскам цикатридина 3 пъти на ден (изписаха ми го когато ходих да ми махат конците).

Аз за хемороидите ползвах Проктен и един правен в болницата (родих в Надежда) крем. Голям проблем ми бяха и при предното раждане, при настоящото бяха ужас. Смея да твърдя, че сега за 2 седмици след раждане се успокоиха и прибраха на 95%. Бяха ми значително по-болезнени от спонтанните разкъсвания и шевовете по тях.

Иначе за шевовете и аз ползвах точно промивки от смрадлика и от време на време - Цикатридина и и при тях симптомите отшумяха за 2-3 седмици. Нямам идея визуално как е положението, не смея да погледна. 😅

Мен ме притеснява, че още имам лохии, а минаха почти 40 дни, някои дни са и ярко червени. Не са много обилни, преди седмица бях на контролен преглед и всичко е наред, уж, но им се чудя още. При вас как са?

Пъпчето на нашето бебче падна на 17 ден (на голямото ни дете падна на 7 ден, но доколкото знам - при по-едричките бебета падат по-късно). След като падна - и пъпчето за 3-4 дни се прибра.

Момичета, аз повдигам темата за храненето. Много съм объркана...
Малката е на 2 седмици и едва от началото на тази седмица с много труд и усилия стигнахме до хранене само на гърда. Тъй като според мен детето още се учи, давам на поискване. С адаптирането мляко тя сама си беше направила режим да се храни на 2ч, но сега иска постоянно да е на гърда, все пак са минали само 3 дни, но тя търси както храна, така и успокоение. Така обаче ми е много трудно да преценя дали плаче, защото не й стига кърмата или просто я мъчи нещо друго. Пробвах да я тегля преди и след кърмене, но то при нас вече няма преди и след...почти цял ден сме така. Все пак в малкото пъти, в които успях, видях, че хапва по 50мл, което е ок.
Не знам дали да не опитам режим...или да изчакам докато се адаптира сама и си изгради такъв.
Вие как се справяте? Има ли някой в подобна ситуация?

Stell_ana, имам същите притеснения с храненето. Изобщо не ми се иска да се превръщам в човешки биберон и да търси гърдата постоянно. Аз бих й дала още малко време и ако не си регулира тя сама храненето, тогава да въведа някакъв режим.. поне по два часа паузи да има. В момента моята девойка се храни най-често през три часа, нощем има паузи и по четири часа, а през деня има и периоди през два. Та, за момента го карам на поискване. Като видя, че е минало по-малко време и тя пак е неспокойна, пробвам първо с други методи за успокояване, ако не сработи чак тогава давам да суче. Старая се много да не го мисля колко изяжда и дали й стига и си повтарям, че тялото ми си знае работата. Тегля я нея веднъж в седмицата и гледам дали има достатъчно наакани и напишкани памперси и това ми е успокоението.

Аз кърмя на поискване още от родилното, не съм давала адаптирано мляко. Има моменти, в които иска да суче през 30 мин, имаме и паузи от по 2.5-3 часа. Направих си консултация с акушерка, общо взето ми обясни, че е нормално - бебето все още няма изграден режим, от утробата е свикнало да си хапва, когато и аз ям (а това не е било на 3 часа 😁), понякога иска на гърда за успокоение. Иначе и аз се притеснявах дали му стига кърмата, но се научих да разпознавам дали е изсукал всичко от едната преди да го преместя на другата. Мисля, че ще се регулира сам и с времето ще започне да си яде на някакви приемливи интервали. В началото се опитвах да го вкарам в режим, следях по колко време суче, по колко време спи, обаче освен, че си докарах ненужен стрес с часовника, нищо друго не постигнах. Като спрях да следя минутите, се успокоиха нещата.

Аз днес бях на консултация при Ася Демирева и останах доста доволна. Каза ми, че трябва да кърмя малкия на около два часа и половина -три; че в момента не суче ефективно и мога да му додавам мляко с една сондичка в следващия месец и след като е сукал да се цедя - 10 мин двете гърди, пауза с кратък масаж на гърдите и после още 7 мин. цедене.

Момичета, вашите бебчета изпъват ли
си краката по време на смяна на памперса, така че да става почти невъзможно да го обуете? И също изпъват ли си главата назад като при протягане?
Четох, че може да е признак на повишен мускулен тонус и се притесних. 🫤

Да, и нашия младеж така изпъва крачета и не само при смяна на памперса, главичката също извива назад, но обикновено като е будувал повече и вече е превъзбуден или ако са го хванали коликите. И аз четох за повишен мускулен тонус, в тази връзка наши познати ни препоръчаха боуен терапия, но мисля първо да говоря с педиатърката.

 А масажи и гимнастика правите ли на бебетата? Ние правим, ама не успяваме да е всеки ден.

Здравейте, прехвърлям се да следя и тази тема от темата на ноемврийските мамита. Моят термин трябваше да бъде на 8 ноември, но се наложи секцио на 29 октомври. С бебок все още се опознаваме, предвид че ни е първо детенце. За момента аз го гледам през деня, таткото се включва вечер след работа. За съжаление няма как да ползва отпуск по бащинство, защото е със собствен бизнес. Не знам дали това, че от толкова рано съм сама с бебо, но от три дни през деня има моменти в които се разплаквам без причина. Всъщност причини може би има няколко, но имам нужда някой да ми каже дали са основателни или много ме тресат хормоните. Така, първата е това че мъжът ми от сега се включва само вечер в грижите. Втората е, че свекърва ми, която е пенсионерка с много здравословни проблеми и много свободно време днес ми изпрати линк за тренировъчно меню за отслабване, на което аз написах, че това което ми праща не е удачно, защото още съм с шевове от секцио най-малкото. Третото, което ме афектира е, че майка ми и сестра ми някак не се зарадваха когато малчо се роди и от тогава ми писаха веднъж да питат как сме. Тук вметвам, че не съм казвала кога ми е секциото предварително, за да не го мислят. Майка ми е от друг град и също не съм й писала за изписването, а и тя не е попитала. Чудя се аз ли трябва да поработя над очакванията си от другите или реакциите им не са ок наистина. Трябва нещо да променя, защото от целия рев и малчо започна да става нервен покрай мен. Извинявам се, ако съм натоварила някого с коментара, просто имах нужда да споделя.

Jane Smith, мила, не се извинявай изобщо. Това, което споделяш, е напълно човешко, напълно нормално и страшно често срещано, особено в първите седмици след раждане. Ти си преминала през огромно физическо, емоционално и хормонално изпитание - операция, болка, нов живот, липса на сън и пълна промяна на ежедневието. Това, че плачеш без видима причина, е не просто окей, а очаквано. Много майки преживяват така наречения baby blues през първите 2 - 3 седмици (усещане за тъга, тревожност, обърканост, дори вина). Не си сама. ❤️

След раждането нивата на хормоните, които по време на бременността са били много високи, спадат рязко, буквално за часове. Това води до много промени, които влияят на емоциите, настроението, съня, концентрацията. Отделно, че тялото се възстановява от операция, гърдите започват да произвеждат кърма, сънят е накъсан, всичко е ново и отговорността е огромна. Перфектна рецепта за емоционални бури. Така че, да, хормоните са реален фактор, но това не значи, че чувствата ти са измислени или преувеличени.

Относно помощта от мъжа ти, нормално е да се чувстваш разочарована, че си сама през деня. Дори когато партньорът се включва вечер, това не компенсира усещането за самота през дългите часове. Не е въпрос само на физическа помощ, а и на това някой да е с теб, да те разбере.

Коментара от свекървата пък е толкова неадекватен и неуместен, че няма накъде повече.. и това, че идва от друга жена, минала някога през същото нещо, още повече ме изумява. Може да не го е направила с лоша мисъл, но ти имаш пълното право да се почувстваш наранена.

Не се насилвай да "работиш над очакванията си" точно сега. Просто си позволи да чувстваш. Ако можеш, потърси емоционална опора от приятелка, друга мама, психолог, дори и онлайн. Почивай, когато можеш, яж, пий вода, не се сравнявай с никого. Ако плачът, тревожността или чувството на безнадеждност се задържат повече от 2 - 3 седмици, или започнат да се засилват, това вече може да е знак за следродилна депресия и те съветвам да потърсиш помощ от специалист. Не е срамно, ужасно често срещано е и може да се случи на всеки. Самата аз се сблъсках със следродилната депресия след първото раждане, въпреки че имах една страхотна и изключително лека бременност, имах и подкрепата на най-близките ми.

Ти си в началото на едно голямо и красиво пътешествие, и се справяш чудесно - дори и да не ти се вярва сега. ❤️

zoya, толкова мили думи ❤️

Jane Smith, не си сама, абсолютно нормални емоции са това. Аз също плача често, плача докато кърмя, плача без причина понякога през деня. Други приятелки с деца ми споделиха, че е нормално. Но ако наистина усещаш, че имаш нужда да споделиш, да поговориш с някого - давай, не го задържай в себе си, ще ти олекне.

Ох, успокоявате ме, че не сме само ние и вероятно е нормално 🤗
Юмручетата държи ли често свити и стегнати?
Ние правим масажи от 2-3 седмици, а гимнастика от 2 дни.
Боуен терапията дали може да се практикува от толкова ранна възраст… харесва ми като идея и бих я записала веднага щом може.

Здравейте!!
Моят термин беше за 3 ноември, но родих бебчо на 20 октомври със секцио.
Бебчо се роди със зъбче и 3,680грама. пъпа му падна още на 4 ден след раждането.Относно храненето във болницата ми казаха първите 2 седмици да му давам само по 20 мл което за мен беше странно ,защото той е доста едро бебче.
На своя глава след като ни изписаха постепенно за 2 3 дни качих на 40мл и след ден на 60 мл Адаптирано мляко (Аптамил).
Когато ни изписаха от болницата имаше нещо по езичето и всеки ми казваше ,че то е нормално и че се е появява от сухота мляко.
Във болницата ни казаха изобщо да не ву даваме вода.....това ми е първа бременност и разбира се за мен тяхната дума беше закон (освен за храненето по 20 мл за първите 2 седмици).Всички мои близки които са раждали ми казваха да му давам по много малко вода след хранене колкото да си изплакне устата. Да но аз започнах да му давам седмица след като ни изписаха .
Та вече на въпроса ....на 5 ноември след като го изкъпахме и стана време за хранене той отказваше да се храни и беше много неспокоен постоянно плачеше (не бяха колики). Изплаши се и веднага го закарахме във спешно отделение при което когато ни приеха ни казаха ,защото това във устата му не е от сухото мляко ,а гъбична инфекция (Кандидоза) беше свалил и тегло около 300 грама при което доктора каза че не е нормално и ни казаха ,че трябва да остане във болницата ,за да му вливат глюкоза и да лекуват Кандидозата не ми позволиха да остана при него ,защото щял да бъде във ковиоз. Всеки ден звъним да ни дадът информация ,но все пак ми е много притеснено свижданията са чак във събота и много ми липсва .
Някой срещал ли се е със такава ситуация и тази Кандидоза

Колко време ползва Цикатридина и промивки със смрадлика, защото на спрея пише да не се ползва повече от 30 дни? Аз го ползвам от 2 седмици.