За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3

  • 34 200
  • 688
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 9 885
Не знаех, че е трябвало да имам диаспора, за да не " се оправям сама".
Филомена, не знам защо си мислиш, само ти и твоите познати са" с професия", та да ги отделяш от общото.
Нито защо, нямащи "професия" трябва да са били зле.
Познавам всякакви случаи, и единствено ги деля на приспособими и неприспособими хора.
Има такива, които търсят кусурите на новата среда, и живеят временно. Всичко им е временно.

# 661
  • Мнения: 9 768
И,все пак, говоря за self-made емигрант.
Ако имаш гръб, че и стол, и маса... разбира се,  че е друго.

На 51   бяхме, когато се напуснахме България. Селф мейд не точно, защото имахме конкретни предложения за работа. За жилище също ни помогнаха, което беше огромен плюс.
Ни стол, ни маса, оправяли сме се  както можем и както дойде. Оцеляхме.

# 662
  • Мнения: 2 479
Явно аз съм единствената, която си мисли, че не може да емигрира. Не си го представям. Ново място, някаква нова работа, уреждане на живот с дете. Нито имам някаква кой знае каква професия, нито вярвам ,че са приритали за мен където и да е.
Виж, за преместване в друга част на България с цел по- спокоен и здравословен живот- да, мисля си го много често.

# 663
  • Мнения: 9 885
Pipi, хубаво е, че си се справила,но  това какво доказва?
Моята история е различна- и пак нищо не доказва.
Само дето, не е въпрос за оцеляване, защото аз и в Бг, преди 25г си оцелявах, но исках повече.
И съм здраво стъпила и в двата свята, и никой, наистина никой не ми е помогнал за нищо.
Но не смятам, че това е основната нишка тук, а това, че на 50+, обикновено си професия, както се каза по- горе ( дали медик дали водопроводчик Wink все е професия...), и съвсем не си умираш от желание да работиш каквото и да е.
Аз съм работила , и съм се преквалифицирала, и пак ако трябва- защото  не се самоопределям с титла или професия. Предпочитам да си следвам интереса.

# 664
  • Мнения: 9 768
и съвсем не си умираш от желание да работиш каквото и да е.


Абсолютно съгласна. С една уговорка - ако недай си боже се наложи, сигурно ще затворя очи и ще скачам в нежеланото.

# 665
  • Мнения: 16 356
Факт е,че има 50-годишни емигрирали българи,които се вписаха в чужбина,но това се дължи на по-лесните условия за живот днес там,в сравнение преди дори само двадесет години...

# 666
  • Мнения: 6 312
В духа на последните страници... аз пък напоследък постоянно си мисля, че искам да прекратя работа и да се преместим с мъжа ми в родния ми град тук, в България. Естествено да не бъде при негативни обстоятелства (примерно здравословен проблем или съкращения). Просто така - да се преместим. За целта ми трябва сериозна финансова подложка, която обаче нямам. И от това се чувствам като риба на сухо.

А не знам защо в последните няколко месеца тия ми пориви станаха толкова силни, че само го мисля. Докато вървя към работата сутрин, вечер като се прибирам, докато мия чиниите или заспивам. Направо не знам какво стана та се обсебих така.

Скрит текст:
Напуснах родното градче преди повече от 33-34 години. Не съм предполагала, че някога ще ми се прииска да живея там. Ноооо... от около 2 години се улових, че въртя-суча на заден фон ми се загнезди тази мисъл. Пазя я в тайна от мъжа ми. Обаче топ събитието в тая тема беше миналата седмица. За мое учудване по някакъв повод той съвсем спонтанно смотолеви нещо от рода на "...след години...да продам апартамента тук и да се преместим...". Уха. Запазих привидно спокойствие, но вътрешно бях изнанадана и доволна. Обаче частта с парите....

# 667
  • Мнения: 12 738
В родния град няма ли никаква работа?

# 668
  • Мнения: 6 312
Сигурно има, но вече не ми се работи. На 52 съм. Искам да се препитавам с друго. От много работа се става гърбав.

# 669
  • Мнения: 4 569
Мен в родния град ме наляга една депресия като никъде другаде. Като видя плочки по тротоарите дето са от време оно, фасади на блокове дето са от време оно, приятели които са живели с родителите си докато родителите им са починали, приятели които са отишли за висшето някъде, после пак са се върнали в родния град и там ще си карат завинаги, алеи които са абсолютно същите от времето когато играехме по тях като деца, и т.н.

# 670
  • Мнения: 16 356
Мен в родния град ме наляга една депресия като никъде другаде. Като видя плочки по тротоарите дето са от време оно, фасади на блокове дето са от време оно, приятели които са живели с родителите си докато родителите им са починали, приятели които са отишли за висшето някъде, после пак са се върнали в родния град и там ще си карат завинаги, алеи които са абсолютно същите от времето когато играехме по тях като деца, и т.н.
Ницше пише,че белег на възвишена душа е когато се натъжаваме при вида на неща от детството,защото виждаме,че те НЕ са се променили,докато ние сме станали други. Yum

# 671
  • Мнения: 9 885
Deaf , къртиш Joy

Аз съм с разклатена психика, всеки път като си ходя до Бг.
Времето е спряло!
А, не е нормално това.
От Варна съм, града е променен, улици има, по които съм ходила, но не ги познавам сега, а други даже са изчезнали, като цветните под ВиК, където беше първата ни квартира с ММ...
Но,, духът..., духът е в миналото. 
А, може да нямам очи да видя развитието, знам ли Rolling Eyes
За северозапада на ММ, нямам сили дори да пиша...

# 672
  • Мнения: 9 768
Точно същото чувство имам и аз. Времето е спряло, всичко е някак много лежерно, без бързане и стрес. Аз съм от неголям град в Северозапада. А по селата е трагично. Буквално ми се къса сърцето, когато гледам разрухата.
И да, Soney е права, тая разруха я има и в градовете, за жалост. Чудя се ако не бяхме си били камшика за чужбина, дали щяха пак толкова да ме дразнят разни неуредици у нас?

# 673
  • Мнения: 4 569
Чудя се ако не бяхме си били камшика за чужбина, дали щяха пак толкова да ме дразнят разни неуредици у нас?
Нямаше - свикваш!
Дето се казва в един виц - "Родина сине".

# 674
  • France
  • Мнения: 17 515
Мамаджемелар, има търсени професии, при които всичко ти е уредено, само да се решиш да отидеш - от административните стъпки, през кабинета със секретарката, та до жилището. И да, по-лесно, отколкото да си вземеш куфара, младостта и 1000е в джоба.

Общи условия

Активация на акаунт