Българската писменост не е просто средство за комуникация, тя е културен и духовен символ, който обединява народи и поколения. Създадена като инструмент за утвърждаване на християнската вяра и държавността, тя се превръща в един от най-значимите приноси на България към европейската и световната цивилизация.
След разпадането на Стара Велика България през 7 век, прабългарите на хан Аспарух се заселват в земите на днешна Добруджа. Там те срещат славянски племена, които макар и без единна държава, споделят общ език и културна близост. Общата заплаха от Византия ги обединява. Прабългарите, с по-добра военна и административна организация, изграждат държавната структура, а славяните допринасят с численост и културна основа. Така през 681 г. се ражда Българската държава, първата трайна славянска държава в Европа. През следващите векове прабългари и славяни се сливат в един народ, обединен от обща вяра, език и идентичност.
През 864 г. княз Борис първи и Михаил приема християнството, което бележи нова епоха за България. С новата вяра възниква необходимостта от богослужебни книги на разбираем за народа език. Дотогава се използват гръцки букви, но липсва собствена писмена система. Тук се появява делото на светите братя Кирил и Методий, родом от Солун. Около 855 г. те създават глаголицата, първата славянска азбука, предназначена за превод на Библията и богослужебните текстове. Това поставя началото на славянската книжовност. След смъртта на Кирил и Методий, техните ученици намират убежище в България, където княз Борис първи им осигурява подкрепа. В Преславската и Охридската книжовни школи те продължават делото на своите учители и около 893 г. създават кирилицата нова, усъвършенствана азбука, базирана на гръцката графична система, но адаптирана към славянския език.
Кирилицата бързо измества глаголицата поради своята простота и практичност. България става първата държава, която въвежда славянската писменост като официална както за църковни, така и за държавни нужди. Това поставя основите на Златния век на българската култура при цар Симеон Велики 893–927г., когато страната се превръща в духовен и културен център на славянството.
През 988 г. княз Владимир приема християнството от Византия. Русия се нуждае от религиозни текстове и обучени духовници. България, вече с развита книжовна традиция, предоставя книги, свещеници и учители, които използват кирилицата и старобългарския език. Така Църковнославянският език, основан на старобългарския, става официален богослужебен език в Русия, Сърбия и други славянски страни. С времето езикът се адаптира към местните говори, което води до появата на различни редакции руска, сръбска, украинска. Но основата остава българска както езиково, така и графично.
Кирилицата е създадена в България около 893 г. от учениците на Кирил и Методий, за да замени глаголицата. България е първата славянска християнска държава с развита книжнина и преводи на свещени текстове. Това е едно от най-ярките доказателства за българския принос към славянската цивилизация. Днес кирилицата се използва от над 250 милиона души в Европа и Азия, живо наследство на българския дух и култура.
След разпадането на Стара Велика България през 7 век, прабългарите на хан Аспарух се заселват в земите на днешна Добруджа. Там те срещат славянски племена, които макар и без единна държава, споделят общ език и културна близост. Общата заплаха от Византия ги обединява. Прабългарите, с по-добра военна и административна организация, изграждат държавната структура, а славяните допринасят с численост и културна основа. Така през 681 г. се ражда Българската държава, първата трайна славянска държава в Европа. През следващите векове прабългари и славяни се сливат в един народ, обединен от обща вяра, език и идентичност.
През 864 г. княз Борис първи и Михаил приема християнството, което бележи нова епоха за България. С новата вяра възниква необходимостта от богослужебни книги на разбираем за народа език. Дотогава се използват гръцки букви, но липсва собствена писмена система. Тук се появява делото на светите братя Кирил и Методий, родом от Солун. Около 855 г. те създават глаголицата, първата славянска азбука, предназначена за превод на Библията и богослужебните текстове. Това поставя началото на славянската книжовност. След смъртта на Кирил и Методий, техните ученици намират убежище в България, където княз Борис първи им осигурява подкрепа. В Преславската и Охридската книжовни школи те продължават делото на своите учители и около 893 г. създават кирилицата нова, усъвършенствана азбука, базирана на гръцката графична система, но адаптирана към славянския език.
Кирилицата бързо измества глаголицата поради своята простота и практичност. България става първата държава, която въвежда славянската писменост като официална както за църковни, така и за държавни нужди. Това поставя основите на Златния век на българската култура при цар Симеон Велики 893–927г., когато страната се превръща в духовен и културен център на славянството.
През 988 г. княз Владимир приема християнството от Византия. Русия се нуждае от религиозни текстове и обучени духовници. България, вече с развита книжовна традиция, предоставя книги, свещеници и учители, които използват кирилицата и старобългарския език. Така Църковнославянският език, основан на старобългарския, става официален богослужебен език в Русия, Сърбия и други славянски страни. С времето езикът се адаптира към местните говори, което води до появата на различни редакции руска, сръбска, украинска. Но основата остава българска както езиково, така и графично.
Кирилицата е създадена в България около 893 г. от учениците на Кирил и Методий, за да замени глаголицата. България е първата славянска християнска държава с развита книжнина и преводи на свещени текстове. Това е едно от най-ярките доказателства за българския принос към славянската цивилизация. Днес кирилицата се използва от над 250 милиона души в Европа и Азия, живо наследство на българския дух и култура.
