Добро утро момичета
Хубав и успешен ден сряда!
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 16:21 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2025, 14:05 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 442
Привет !
Както се казва, абе, да сме живи и здрави
Тя другата, изтървана работа
Вижте им само сайта на тия Продуценти и няма какво да говорим !
http://www.surecfilm.com.tr/yapimlar/
Даже го няма нашия сериал
Ама славната госпожа Дурак как не можа да предвиди събитията, та те
работят в тоя бранш, познават правилата, не е от вчера там, има зад гърба си
мисля доста стаж.
Няма какво да намесваме тук идеализъм и качествени продукти, в тоя бранш както
навсякъде парите движат всичко. Като нямат пари тез Продуценти къде са тръгнали ?
А, турския дизи сектор отдавна се търкаля надолу, стана явно трудно и по-скъпо правенето на
филми, и кризата както навсякъде ще си каже думата.
Аз попитах ИИ за някои неща и слагам в скрити част от отговора му
Хубав ден, макар и дъждовен !
Както се казва, абе, да сме живи и здрави
Тя другата, изтървана работа
Вижте им само сайта на тия Продуценти и няма какво да говорим !
http://www.surecfilm.com.tr/yapimlar/
Даже го няма нашия сериал
Ама славната госпожа Дурак как не можа да предвиди събитията, та те
работят в тоя бранш, познават правилата, не е от вчера там, има зад гърба си
мисля доста стаж.
Няма какво да намесваме тук идеализъм и качествени продукти, в тоя бранш както
навсякъде парите движат всичко. Като нямат пари тез Продуценти къде са тръгнали ?
А, турския дизи сектор отдавна се търкаля надолу, стана явно трудно и по-скъпо правенето на
филми, и кризата както навсякъде ще си каже думата.
Аз попитах ИИ за някои неща и слагам в скрити част от отговора му
Скрит текст:
Мениджърската агенция на Енгин Акюрек вероятно носи част от отговорността за избора на проекта и условията на договора, което косвено е допринесло за провала на сериала.
Въпреки че няма публични официални изявления, които директно да обвиняват агенцията, в онлайн дискусиите и анализите се посочват следните причини:
• Избор на продукция и канал: Мениджърите съветват актьорите кои проекти да приемат. Изборът на "Süreç Film" (компания с променлив успех) и на канал като Show TV за този конкретен проект може да е било грешно стратегическо решение предвид силната конкуренция и бюджета. По-добра агенция би могла да договори проекта с по-голяма и утвърдена продуцентска къща или канал.
Причината е, че продуцентската компания "Süreç Film" има репутация на компания с ограничен брой хитови продукции и множество сериали, които трудно оцеляват или са бързо спирани. Според някои анализи и фенове, изборът на тази конкретна компания е бил един от основните проблеми на проекта.
Влиянието на продуцента:
• Бюджетиране и кастинг: По-голяма и финансово по-стабилна продуцентска компания би могла да осигури по-силен и звезден актьорски състав, който да привлече повече зрители.
• Режисура и качество: Някои фенове смятат, че въпреки потенциално силния сюжет, режисурата е била слаба и не е успяла да предаде историята по убедителен начин. Друга продуцентска компания би могла да назначи по-опитен и доказан режисьор, който да избегне тези пропуски.
• Стратегия и маркетинг: Големите продуцентски къщи имат по-добри връзки с каналите и могат да договарят по-добри условия – като например по-подходящ ден и час на излъчване, както и по-добра маркетингова кампания.
Фактът, че сериалът е започнал в средата на октомври, вероятно е имал значение за ниския му рейтинг и последвалото спиране.
Ето защо:
• Традиционен старт на сезона: В Турция, както и в много други страни, основният телевизионен сезон започва през септември. Повечето големи и силно конкурентни сериали стартират тогава или малко по-рано, за да "зарибят" аудиторията от самото начало на есенния сезон.
• Вече разпределена аудитория: Когато "Bereketli Topraklar" започва излъчване , повечето зрители вече са си избрали и са започнали да гледат други сериали, които са тръгнали месец по-рано. Хората вече са си създали навик и лоялност към конкурентните предавания, което прави "превземането" на аудитория много по-трудно.
• Липса на "свободни" зрители: През октомври пазарът вече е наситен със съдържание. Стартирането по-късно означава, че сериалът трябва да се бори за внимание в среда с вече висока конкуренция, вместо да се възползва от първоначалния "глад" за нови предавания в началото на сезона.
• Възприятие за "втори ешелон": Понякога късният старт може да създаде впечатлението, че дадена продукция не е била готова навреме или е "резервен" вариант, което може да повлияе на първоначалния интерес на публиката.
Въпреки че няма публични официални изявления, които директно да обвиняват агенцията, в онлайн дискусиите и анализите се посочват следните причини:
• Избор на продукция и канал: Мениджърите съветват актьорите кои проекти да приемат. Изборът на "Süreç Film" (компания с променлив успех) и на канал като Show TV за този конкретен проект може да е било грешно стратегическо решение предвид силната конкуренция и бюджета. По-добра агенция би могла да договори проекта с по-голяма и утвърдена продуцентска къща или канал.
Причината е, че продуцентската компания "Süreç Film" има репутация на компания с ограничен брой хитови продукции и множество сериали, които трудно оцеляват или са бързо спирани. Според някои анализи и фенове, изборът на тази конкретна компания е бил един от основните проблеми на проекта.
Влиянието на продуцента:
• Бюджетиране и кастинг: По-голяма и финансово по-стабилна продуцентска компания би могла да осигури по-силен и звезден актьорски състав, който да привлече повече зрители.
• Режисура и качество: Някои фенове смятат, че въпреки потенциално силния сюжет, режисурата е била слаба и не е успяла да предаде историята по убедителен начин. Друга продуцентска компания би могла да назначи по-опитен и доказан режисьор, който да избегне тези пропуски.
• Стратегия и маркетинг: Големите продуцентски къщи имат по-добри връзки с каналите и могат да договарят по-добри условия – като например по-подходящ ден и час на излъчване, както и по-добра маркетингова кампания.
Фактът, че сериалът е започнал в средата на октомври, вероятно е имал значение за ниския му рейтинг и последвалото спиране.
Ето защо:
• Традиционен старт на сезона: В Турция, както и в много други страни, основният телевизионен сезон започва през септември. Повечето големи и силно конкурентни сериали стартират тогава или малко по-рано, за да "зарибят" аудиторията от самото начало на есенния сезон.
• Вече разпределена аудитория: Когато "Bereketli Topraklar" започва излъчване , повечето зрители вече са си избрали и са започнали да гледат други сериали, които са тръгнали месец по-рано. Хората вече са си създали навик и лоялност към конкурентните предавания, което прави "превземането" на аудитория много по-трудно.
• Липса на "свободни" зрители: През октомври пазарът вече е наситен със съдържание. Стартирането по-късно означава, че сериалът трябва да се бори за внимание в среда с вече висока конкуренция, вместо да се възползва от първоначалния "глад" за нови предавания в началото на сезона.
• Възприятие за "втори ешелон": Понякога късният старт може да създаде впечатлението, че дадена продукция не е била готова навреме или е "резервен" вариант, което може да повлияе на първоначалния интерес на публиката.
Хубав ден, макар и дъждовен !
Много хубаво и задълбочено мнение! Позволявам си само да споделя и моята гледна точка относно децата, защото темата ми е близка. Имам две малки деца, педагог съм по професия.
Истина е, че времената се променят – филми, телевизия, интернет, игри… всичко това влияе.Днешните деца не са по-лоши, по-разглезени или „изкривени“ от вчерашните – просто са различни, както и нашето време е различно- децата на 90-те. Децата днес са по-смели, по-отворени, по-емоционални и по-чувствителни. Задават въпроси, интересуват се, търсят общуване, учат бързо, мислят критично. Това, че тичат, викат или подражават на герои от филмчета – честно казано, и ние правехме същото. Просто тогава нямаше кой да ни снима с телефон или да ни сравнява с „какви бяхме едно време“. Наблюдавам своите и голям брои от чуждите деца. Колко бързо учат стихове, правят преразкази- по картина, през друго произведение, по играчки и т.н. Колко много информация ги залива как не се презасищат, напротив. Смело мога да заявя,че е пълно с деца, като моите... Умни, будни, мислещи, задаващи логични и смислени въпроси, отговарящи с отговори,които те изумяват. Не само моите, знаят , песни, стихове, танци, приказки и т.н. Много зависи и от средата, от нас като родители и възрастни – какво им показваме, как говорим с тях, какво им обясняваме, какви думи използваме . А децата попиват. Когато им се дава внимание, уважение и граници с любов, те растат прекрасно. Така че аз вярвам в днешните деца – нашите и всички останали. Всяко поколение носи своето, но красотата е именно в това развитие.
Не малка част от педагозите, лелички в детски градини могат да споделят моето мнение. Харесвам будни, енергични, скачащи, викащи, смеещи се деца. Това им е работата, да играят, да се смеят, да тичат.. Кога ако не навън? Кога ако не като деца, да развиват своите психохизически и анатомофизически характеристики? Имате ли си представа колко натоварен е техния график и в детската градина и в училище. Учителите се опитват, но в затворените пространства децата не мотат да изразходят своята енергия, а те са жизнени, нетърпеливи и енергични. Виковете, тичането и скачането не са признак на лошо поведение – те са естествена част от растежа. Децата в ранна и средна възраст имат огромна потребност да се движат, да изразяват емоциите си с тяло и глас, да освобождават енергия. Това е нормален процес в психофизичното им развитие – така укрепват моториката, координацията и увереността в собственото си тяло.Децата още учат как да разпознават и регулират емоциите си. Те не викат от „лошо възпитание“, а защото не могат да изкажат сложни чувства с думи. Възрастните имат речник и опит – те тепърва го изграждат. Затова виковете и силните реакции са естествен начин за освобождаване на напрежение.Тези активности развиват не само физиката, но и нервната система. Те помагат за по-добър сън, концентрация и саморегулация. Това, което понякога изглежда като хаос, всъщност е работа на детския мозък да се развива и организира. Защото чрез тази игра те почиват, саморегулират се, освобождават се от напрежение, борят се със страховете си, избавят се от напрежение и т.н. Нека да не изнасям лекция за детската игра, защото ще звуча като психолог или педагог.
Извинявам се да дължия пост!
Марта, децата са прекрасни! Тук там има и невъзпитани, не отричам.
Истина е, че времената се променят – филми, телевизия, интернет, игри… всичко това влияе.Днешните деца не са по-лоши, по-разглезени или „изкривени“ от вчерашните – просто са различни, както и нашето време е различно- децата на 90-те. Децата днес са по-смели, по-отворени, по-емоционални и по-чувствителни. Задават въпроси, интересуват се, търсят общуване, учат бързо, мислят критично. Това, че тичат, викат или подражават на герои от филмчета – честно казано, и ние правехме същото. Просто тогава нямаше кой да ни снима с телефон или да ни сравнява с „какви бяхме едно време“. Наблюдавам своите и голям брои от чуждите деца. Колко бързо учат стихове, правят преразкази- по картина, през друго произведение, по играчки и т.н. Колко много информация ги залива как не се презасищат, напротив. Смело мога да заявя,че е пълно с деца, като моите... Умни, будни, мислещи, задаващи логични и смислени въпроси, отговарящи с отговори,които те изумяват. Не само моите, знаят , песни, стихове, танци, приказки и т.н. Много зависи и от средата, от нас като родители и възрастни – какво им показваме, как говорим с тях, какво им обясняваме, какви думи използваме . А децата попиват. Когато им се дава внимание, уважение и граници с любов, те растат прекрасно. Така че аз вярвам в днешните деца – нашите и всички останали. Всяко поколение носи своето, но красотата е именно в това развитие.
Не малка част от педагозите, лелички в детски градини могат да споделят моето мнение. Харесвам будни, енергични, скачащи, викащи, смеещи се деца. Това им е работата, да играят, да се смеят, да тичат.. Кога ако не навън? Кога ако не като деца, да развиват своите психохизически и анатомофизически характеристики? Имате ли си представа колко натоварен е техния график и в детската градина и в училище. Учителите се опитват, но в затворените пространства децата не мотат да изразходят своята енергия, а те са жизнени, нетърпеливи и енергични. Виковете, тичането и скачането не са признак на лошо поведение – те са естествена част от растежа. Децата в ранна и средна възраст имат огромна потребност да се движат, да изразяват емоциите си с тяло и глас, да освобождават енергия. Това е нормален процес в психофизичното им развитие – така укрепват моториката, координацията и увереността в собственото си тяло.Децата още учат как да разпознават и регулират емоциите си. Те не викат от „лошо възпитание“, а защото не могат да изкажат сложни чувства с думи. Възрастните имат речник и опит – те тепърва го изграждат. Затова виковете и силните реакции са естествен начин за освобождаване на напрежение.Тези активности развиват не само физиката, но и нервната система. Те помагат за по-добър сън, концентрация и саморегулация. Това, което понякога изглежда като хаос, всъщност е работа на детския мозък да се развива и организира. Защото чрез тази игра те почиват, саморегулират се, освобождават се от напрежение, борят се със страховете си, избавят се от напрежение и т.н. Нека да не изнасям лекция за детската игра, защото ще звуча като психолог или педагог.
Извинявам се да дължия пост!
Марта, децата са прекрасни! Тук там има и невъзпитани, не отричам.
Скрит текст:
Извинявам се да дължия пост! Много хубаво и задълбочено мнение! Позволявам си само да споделя и моята гледна точка относно децата, защото темата ми е близка. Имам две малки деца, педагог съм по професия.
Истина е, че времената се променят – филми, телевизия, интернет, игри… всичко това влияе.Днешните деца не са по-лоши, по-разглезени или „изкривени“ от вчерашните – просто са различни, както и нашето време е различно- децата на 90-те. Децата днес са по-смели, по-отворени, по-емоционални и по-чувствителни. Задават въпроси, интересуват се, търсят общуване, учат бързо, мислят критично. Това, че тичат, викат или подражават на герои от филмчета – честно казано, и ние правехме същото. Просто тогава нямаше кой да ни снима с телефон или да ни сравнява с „какви бяхме едно време“. Наблюдавам своите и голям брои от чуждите деца. Колко бързо учат стихове, правят преразкази- по картина, през друго произведение, по играчки и т.н. Колко много информация ги залива как не се презасищат, напротив. Смело мога да заявя,че е пълно с деца, като моите... Умни, будни, мислещи, задаващи логични и смислени въпроси, отговарящи с отговори,които те изумяват. Не само моите, знаят , песни, стихове, танци, приказки и т.н. Много зависи и от средата, от нас като родители и възрастни – какво им показваме, как говорим с тях, какво им обясняваме, какви думи използваме . А децата попиват. Когато им се дава внимание, уважение и граници с любов, те растат прекрасно. Така че аз вярвам в днешните деца – нашите и всички останали. Всяко поколение носи своето, но красотата е именно в това развитие.
Не малка част от педагозите, лелички в детски градини могат да споделят моето мнение. Харесвам будни, енергични, скачащи, викащи, смеещи се деца. Това им е работата, да играят, да се смеят, да тичат.. Кога ако не навън? Кога ако не като деца, да развиват своите психохизически и анатомофизически характеристики? Имате ли си представа колко натоварен е техния график и в детската градина и в училище. Учителите се опитват, но в затворените пространства децата не мотат да изразходят своята енергия, а те са жизнени, нетърпеливи и енергични. Виковете, тичането и скачането не са признак на лошо поведение – те са естествена част от растежа. Децата в ранна и средна възраст имат огромна потребност да се движат, да изразяват емоциите си с тяло и глас, да освобождават енергия. Това е нормален процес в психофизичното им развитие – така укрепват моториката, координацията и увереността в собственото си тяло.Децата още учат как да разпознават и регулират емоциите си. Те не викат от „лошо възпитание“, а защото не могат да изкажат сложни чувства с думи. Възрастните имат речник и опит – те тепърва го изграждат. Затова виковете и силните реакции са естествен начин за освобождаване на напрежение.Тези активности развиват не само физиката, но и нервната система. Те помагат за по-добър сън, концентрация и саморегулация. Това, което понякога изглежда като хаос, всъщност е работа на детския мозък да се развива и организира. Защото чрез тази игра те почиват, саморегулират се, освобождават се от напрежение, борят се със страховете си, избавят се от напрежение и т.н. Нека да не изнасям лекция за детската игра, защото ще звуча като психолог или психолог.
Истина е, че времената се променят – филми, телевизия, интернет, игри… всичко това влияе.Днешните деца не са по-лоши, по-разглезени или „изкривени“ от вчерашните – просто са различни, както и нашето време е различно- децата на 90-те. Децата днес са по-смели, по-отворени, по-емоционални и по-чувствителни. Задават въпроси, интересуват се, търсят общуване, учат бързо, мислят критично. Това, че тичат, викат или подражават на герои от филмчета – честно казано, и ние правехме същото. Просто тогава нямаше кой да ни снима с телефон или да ни сравнява с „какви бяхме едно време“. Наблюдавам своите и голям брои от чуждите деца. Колко бързо учат стихове, правят преразкази- по картина, през друго произведение, по играчки и т.н. Колко много информация ги залива как не се презасищат, напротив. Смело мога да заявя,че е пълно с деца, като моите... Умни, будни, мислещи, задаващи логични и смислени въпроси, отговарящи с отговори,които те изумяват. Не само моите, знаят , песни, стихове, танци, приказки и т.н. Много зависи и от средата, от нас като родители и възрастни – какво им показваме, как говорим с тях, какво им обясняваме, какви думи използваме . А децата попиват. Когато им се дава внимание, уважение и граници с любов, те растат прекрасно. Така че аз вярвам в днешните деца – нашите и всички останали. Всяко поколение носи своето, но красотата е именно в това развитие.
Не малка част от педагозите, лелички в детски градини могат да споделят моето мнение. Харесвам будни, енергични, скачащи, викащи, смеещи се деца. Това им е работата, да играят, да се смеят, да тичат.. Кога ако не навън? Кога ако не като деца, да развиват своите психохизически и анатомофизически характеристики? Имате ли си представа колко натоварен е техния график и в детската градина и в училище. Учителите се опитват, но в затворените пространства децата не мотат да изразходят своята енергия, а те са жизнени, нетърпеливи и енергични. Виковете, тичането и скачането не са признак на лошо поведение – те са естествена част от растежа. Децата в ранна и средна възраст имат огромна потребност да се движат, да изразяват емоциите си с тяло и глас, да освобождават енергия. Това е нормален процес в психофизичното им развитие – така укрепват моториката, координацията и увереността в собственото си тяло.Децата още учат как да разпознават и регулират емоциите си. Те не викат от „лошо възпитание“, а защото не могат да изкажат сложни чувства с думи. Възрастните имат речник и опит – те тепърва го изграждат. Затова виковете и силните реакции са естествен начин за освобождаване на напрежение.Тези активности развиват не само физиката, но и нервната система. Те помагат за по-добър сън, концентрация и саморегулация. Това, което понякога изглежда като хаос, всъщност е работа на детския мозък да се развива и организира. Защото чрез тази игра те почиват, саморегулират се, освобождават се от напрежение, борят се със страховете си, избавят се от напрежение и т.н. Нека да не изнасям лекция за детската игра, защото ще звуча като психолог или психолог.
Марта, децата са прекрасни!
Разбирам, че постът ми не се приема, мнението също - щом търпи такава реакция. Далеч съм от мисълта да създавам някакво напрежение и да провокирам дебати.
Изводът е, че съм стара и съответно мисленето ми е остаряло. Повече няма да занимавам аудиторията с неща извън контекса на темата - Енгин и проектите му.
Моля те, не приемай различното мнение като „неприемане“ или като знак, че мисленето ти е остаряло. Напротив – уважавам гледната ти точка и разбирам откъде идва. Просто аз виждам нещата по малко по-различен начин. 😊
За мен е напълно нормално в една дискусия да има различни мнения – това не създава напрежение, стига да си говорим с уважение, както правим и сега. И не мисля, че има теми, „извън контекста“, когато разговорът е добронамерен и свързан с това как възприемаме света – дори през сериалите, актьорите или ежедневието си.
Просто исках да споделя, че децата днес не са по-лоши или по-„изкривени“ – техните реакции и енергия често имат обяснение в психофизичното и психическото им развитие. Нищо повече от това.
Мнението ти е ценно, както и твоят опит. Нека просто гледаме на различията и друтата гледна точка -като на богатство, не като на сблъсък
За мен е напълно нормално в една дискусия да има различни мнения – това не създава напрежение, стига да си говорим с уважение, както правим и сега. И не мисля, че има теми, „извън контекста“, когато разговорът е добронамерен и свързан с това как възприемаме света – дори през сериалите, актьорите или ежедневието си.
Просто исках да споделя, че децата днес не са по-лоши или по-„изкривени“ – техните реакции и енергия често имат обяснение в психофизичното и психическото им развитие. Нищо повече от това.
Мнението ти е ценно, както и твоят опит. Нека просто гледаме на различията и друтата гледна точка -като на богатство, не като на сблъсък
Крайна съм, защото ме е яд 
и то много, яд ме е заради провалената
история по художествени произведения от уважаван автор,
яд ме е заради Енгин, ужасно е да даваш всичко от себе си в играта и
да не можеш да си изиграеш ролята докрай/бог знае как ще го закърпят докрая/,
яд ме е заради Гюлсим, толкова й се радвах, чиста българка, наше момиче, такъв
шанс й бе даден, и какво накрая, взеха, че я оплюха
яд ме е заради другите актьори, които също се впуснаха с плам и бяха много добри,
яд ме е на тези, които не си свършиха работата, защото никой не може да ме убеди,
че резултата щеше да е този, ако си бяха размърдали мозъците някои хора
Не визирам режисьора и СЦ, еми сигурно можеха да са по - добри, но тук не това
беше фаталното
и то много, яд ме е заради провалената история по художествени произведения от уважаван автор,
яд ме е заради Енгин, ужасно е да даваш всичко от себе си в играта и
да не можеш да си изиграеш ролята докрай/бог знае как ще го закърпят докрая/,
яд ме е заради Гюлсим, толкова й се радвах, чиста българка, наше момиче, такъв
шанс й бе даден, и какво накрая, взеха, че я оплюха
яд ме е заради другите актьори, които също се впуснаха с плам и бяха много добри,
яд ме е на тези, които не си свършиха работата, защото никой не може да ме убеди,
че резултата щеше да е този, ако си бяха размърдали мозъците някои хора
Не визирам режисьора и СЦ, еми сигурно можеха да са по - добри, но тук не това
беше фаталното
Аниста. Вчера си позволих да коментирам тази тема, естествено не толкова добре и изчерпателно, като изкуствения интелект. За мен избора на ден, реклама, забавянето на проекта, по късните снимки, че дори и драмите и суматохата около избора на главна актриса бяха странни.
Не звам какво са разчитали, но при наличие на започнали вече сериали преди няклоко седмици,би било трудно да се наложиш. Едно е да излезе сериала чисто стратегически по средата на сезона, съвсем друго е когато се отсяват в началото. Както винаги към началото на декември и януари доста от сериалите им отпадат.
Логически ако съм започнала да гледам сериала х в пътък, дори да има неясна съдба, трудно ще се приеоринтирам към новия, при създаден вече интерес към стария. А относно липсата на пи ар и реклама няма да коментирам. Някои журналисти и името на Енгин, не са достатъчни за Pr кампания. Между другото главната актриса беше добър избор за ролята и чисто визуално до Енгин.
Не звам какво са разчитали, но при наличие на започнали вече сериали преди няклоко седмици,би било трудно да се наложиш. Едно е да излезе сериала чисто стратегически по средата на сезона, съвсем друго е когато се отсяват в началото. Както винаги към началото на декември и януари доста от сериалите им отпадат.
Логически ако съм започнала да гледам сериала х в пътък, дори да има неясна съдба, трудно ще се приеоринтирам към новия, при създаден вече интерес към стария. А относно липсата на пи ар и реклама няма да коментирам. Някои журналисти и името на Енгин, не са достатъчни за Pr кампания. Между другото главната актриса беше добър избор за ролята и чисто визуално до Енгин.
Ето как започва сериалът: С УВАЖЕНИЕ КЪМ СОФА ЙОНАЛ
И изписани двата романа по които е написан сценария.
Направо страхотно "уважение" към такъв писател...
Енгин затова е приел участието си в сериала.
Клик в/у линка: https://www.instagram.com/p/DQuUH9GiArF/
В инстаграма си групата написа: Благодарим за ролята ни в сцената на обрязването в сериалa @bereketlitopraklartv, чиято снимки продължават в Адана 😊
От сета.
https://x.com/1llXllll/status/1990831731587399860
Последните четири телевизионни сериала на Сарп Аккая:
- „Нулев ден“ (завършва в епизод 4)
- „Бездомният“ (завършва в епизод 5)
- „Мошеникът“ (завършва в епизод 8
- „Плодородни земи“ (ще завърши в епизод 5)
[
"Знаете ли какво се случи? Запознах се с Енгин Акюрек. Не съм нисък, но , наистина е впечатляващо (толкова е висок, че изглежда ниска до него). Снимат тук в Адана, близо до замъка Йелън. Гулсим е много красиво момиче и много уважавано".не знам колко е верен превода
някакъв фен ги е прихванал из полята и горите
Като си помисля, че щяха да местят и в Истанбул локацията, ех ... щяха
Ето как започва сериалът: С УВАЖЕНИЕ КЪМ СОФА ЙОНАЛ
И изписани двата романа по които е написан сценария.
Направо страхотно "уважение" към такъв писател...
Енгин затова е приел участието си в сериала.
Ами, Мариянка, не го уважиха човека зрителите с устройствата
А пък създателите не се постараха да са на нивото му.
Само актьорите се постараха, ама една птичка пролет не прави.
За Енгин, ясно е, с това са го зарибили,той е писател все пак !
А пък ето какво е казал Продуцента от OGM преди дни :
и това, което постна Марияна от нашия продуцент :
Малко ми звучат 'копи пейст' и като жалки оправдания на хора, дето не могат
да контролират това,което правят. Все едно ми казват : Работим, ама каквото стане накрая.
А може и да са прави, че не е възможно да променят нещо, защото това е огромна
машина, която върти и изхвърля тези, които не играят по нейните правила.
Да, те казват истината, че всички слугуват на рейтинги, ама и спестяват, че единствената им
цел е правенето на пари и че ако искаха да правят смислени проекти, щяха да се опитат
поне да променят нещата в сектора. Не става само с оправдания .
"Знаете ли какво се случи? Запознах се с Енгин Акюрек. Не съм нисък, но , наистина е впечатляващо (толкова е висок, че изглежда ниска до него). Снимат тук в Адана, близо до замъка Йелън. Гулсим е много красиво момиче и много уважавано".не знам колко е верен превода
някакъв фен ги е прихванал из полята и горите
Като си помисля, че щяха да местят и в Истанбул локацията, ех ... щяха
Ето как започва сериалът: С УВАЖЕНИЕ КЪМ СОФА ЙОНАЛ
И изписани двата романа по които е написан сценария.
Направо страхотно "уважение" към такъв писател...
Енгин затова е приел участието си в сериала.
Ами, Мариянка, не го уважиха човека зрителите с устройствата
А пък създателите не се постараха да са на нивото му.
Само актьорите се постараха, ама една птичка пролет не прави.
За Енгин, ясно е, с това са го зарибили,той е писател все пак !
А пък ето какво е казал Продуцента от OGM преди дни :
Скрит текст:
Основателят на OGM Pictures Онур Гювенатам заяви, че причината турските сериали постоянно да изследват едни и същи теми е търсенето на международния пазар.
Той добави: „Вече няма същото ниво на гъвкавост в ценообразуването и таксите, начислявани от каналите,това се дължи и на приходите от реклама. Продажбата на сериали, които не могат да се продават в чужбина, е много трудна. Сериалите за мъже вече не работят в чужбина, за разлика от романтичните, любовните, семейните и детективските сериали. Ето защо виждаме едни и същи неща отново и отново в турските сериали. Това е, което те искат, а когато ние произвеждаме точно това, попадаме в порочен кръг поради високите разходи.“
Той добави: „Вече няма същото ниво на гъвкавост в ценообразуването и таксите, начислявани от каналите,това се дължи и на приходите от реклама. Продажбата на сериали, които не могат да се продават в чужбина, е много трудна. Сериалите за мъже вече не работят в чужбина, за разлика от романтичните, любовните, семейните и детективските сериали. Ето защо виждаме едни и същи неща отново и отново в турските сериали. Това е, което те искат, а когато ние произвеждаме точно това, попадаме в порочен кръг поради високите разходи.“
и това, което постна Марияна от нашия продуцент :
Скрит текст:
Ето какво написа Cem Güllaç/Джем Гюлач, кастинг директор и копродуцент на „Плодородни земи“, повдигна някои сериозни въпроси относно сюжетните линии, които се радват на успех в наши дни!
Градинарят се влюбва в прислужницата, прислужницата се влюбва в шофьора; домакинството клюкарства в кухнята, мъжът, който е бащата на къщата, се оказва доведено дете, мъжът се жени за жената на починалия си брат, младоженецът флиртува със снахата, синът на имението е идиот, а момичето е луда...
Всички в една и съща къща са „влюбени“ един в друг – не истинска любов, разбира се, а просто цикълът, знаете, на това да спят с някого. Врагът пристига и дори се влюбват в него. Една и съща супа винаги ни се поднася като сценарий.
Сякаш да кажеш „турски сериал“ автоматично означава каталог на неморалността. В един сериал 100 души умират, но нито един не е арестуван; защото клишето го изисква.
Новите, качествени и креативни произведения, по някаква причина, не получават рейтингите, които заслужават. Това е пълният порочен кръг...
Жалко е за труда и усилията на стотици хора.
Градинарят се влюбва в прислужницата, прислужницата се влюбва в шофьора; домакинството клюкарства в кухнята, мъжът, който е бащата на къщата, се оказва доведено дете, мъжът се жени за жената на починалия си брат, младоженецът флиртува със снахата, синът на имението е идиот, а момичето е луда...
Всички в една и съща къща са „влюбени“ един в друг – не истинска любов, разбира се, а просто цикълът, знаете, на това да спят с някого. Врагът пристига и дори се влюбват в него. Една и съща супа винаги ни се поднася като сценарий.
Сякаш да кажеш „турски сериал“ автоматично означава каталог на неморалността. В един сериал 100 души умират, но нито един не е арестуван; защото клишето го изисква.
Новите, качествени и креативни произведения, по някаква причина, не получават рейтингите, които заслужават. Това е пълният порочен кръг...
Жалко е за труда и усилията на стотици хора.
Малко ми звучат 'копи пейст' и като жалки оправдания на хора, дето не могат
да контролират това,което правят. Все едно ми казват : Работим, ама каквото стане накрая.
А може и да са прави, че не е възможно да променят нещо, защото това е огромна
машина, която върти и изхвърля тези, които не играят по нейните правила.
Да, те казват истината, че всички слугуват на рейтинги, ама и спестяват, че единствената им
цел е правенето на пари и че ако искаха да правят смислени проекти, щяха да се опитат
поне да променят нещата в сектора. Не става само с оправдания .
Да се подсладим като Йомер.
Горе главите момичета. Все си мисля нещо и ще го споделя.
След НГ се надявам Енгин да е избрал някой от предлаганите му сценарии преди решението му за ПЗ от друг тв канал. Толкова го искам, толкова се надявам, че да натрие носовете за решението на Шоу тв. Не само да започне нов проект, но и да е успешен и с рейтинг. Охххх...
https://x.com/EnginAkyrkFC/status/1991177275941745046
Енгин Акюрек зад кулисите на сериала, където снимките приключиха днес.
Дали екипът ще има прощална вечер, дали Енгин ще напише нещо...
Последният разказ на Енгин, публикуван в бр.65 на списанието.
Превод Barisea, с благодарност.
БЕЗИМЕНЕН
Kafasına göre, 65
(November/December 2025)
Жетвата беше покрила земята като жълт линолеум, в очакване да бъде прибрана. Слънцето оцветяваше цялото поле в своя цвят, поздравявайки потните лица и мазолестите ръце. Оставаше работа за два дни, работниците почнаха да прибират палатките и да се приготвят за завръщане по родните места. Мъчеха се да противостоят на слънцето и звуците на телата им, допълващи се един друг, бяха подобни на симфония. Чуваше се шум от жега, от миризма на дизелово гориво и от звън на летящи из въздуха жълти сламчици.
Той мушна цялото си тяло под най-голямата сянка в пожълтялото поле; сякаш знаеше какво се случва. По-скоро чувстваше, отколкото знаеше. Бяха изминали четири месеца, откакто го докараха отдалече в каросерията на камион, и макар да усещаше защо го возят, дълго време отказваше да разбере. Трябваше да охранява импровизираните палатки, от които четири бяха вече събрани; да лае по крадците, да пази оставената на открито храна от глутниците чакали, лисици и вълци. Стараеше се да изпълнява своя дълг, принуден да приеме нещо, което отказва да разбере. В замяна му даваха храна и вода, но никога не го галеха по главата, не му се усмихваха, не му даваха да почувства и капчица любов. Контрастите, които слънцето хвърляше върху земята, се отразяваха в бръчките по челата, в суровите погледи, в телата подобни на стволове.
С напъхано под сянката тяло продължи да наблюдава; знаеше, че утре си заминават. Поиска да излае, помисли за бягство, но не се осмели... Денят се запъти към залез, слънцето повлече със себе си всичко, което беше останало, и тръгна да се отдалечава. Усети глад, впрочем на това място той през цялото време усещаше глад; тук насищането беше невъзможно. Налагаше се да яде каквото му дадат. Протегна се, опита да вдиша дълбоко миризмите с носа си и със ситни крачки се отправи към мястото, където бяха палатките. Те бяха съборени, вещите опаковани и всички бяха готови за потегляне. Хората прииждаха откъм полето, скачаха в каросериите на камионите, измиваха си лицата, сваляха потните дрехи и се държаха по сватбарски весело. Той пристъпи към събраните палатки, замаха с опашка и излая, все едно каза „тук съм“; после излая още веднъж.
Точно това усещаше там под сянката – че ще си тръгнат. И той искаше да си тръгне така, както попадна тук, да се върне в родното си място, където миризмите му бяха познати, където чувстваше мир. Стъпи с предни лапи върху каросерията на камиона; всички лица, които видя, не гледаха към него, а излъчваха своя собствена радост. Опита да се покатери в каросерията, но не можа. Никой не го гледаше, витаещата във въздуха радост го притесни още повече. Сякаш никога не го е имало тук, никога не е съществувал. Излая, все едно молеше за помощ, после още по-силно – ако някой му беше протегнал ръка, може би щеше да успее да се качи. Търсеше в тълпата лице, но всички лица се сливаха.
Камионът потрепера и тръгна, предните му лапи бяха хванати за каросерията, а задните висяха във въздуха. С всички сили се мъчеше да издрапа, да се качи, но скоростта на камиона не му позволяваше. Нямаше нито един, който да му помогне, нито едно лице не гледаше към него, сякаш той не съществуваше. Силите му свършиха и той падна на земята. Падайки, отново усети нещо и отново това, което усети, не му хареса – болката от камъните, забиващи се в тялото му.
Остана сам в тъмнината. Звукът от камиона беше само тътен в далечината. Гадеше му се, въпреки че бе гладен; нещо го разкъсваше, вътрешностите му се преобръщаха. До заминаването оставаха два дни, не разбираше защо тръгнаха толкова рано. Звездите сияеха в небето като перли, тъмната страна на луната падаше върху клоните на дърветата и сухата земя. Не знаеше накъде да тръгне – натам, където бяха палатките, не искаше; затова тръгна в посоката, където замина камионът. Нямаше нито звуци, които да чуе, нито миризми, които да надуши. Търсеше в тъмнината светлинка, живо същество. Звездите избледняха и всичко неосветено от луната потъна в непрогледен мрак. Притисна се към ствола на едно дърво.
Когато се събуди, слънцето вече бе изгряло. Появиха се скрити звуци – всяко живо същество издаваше нота от тези звуци. Огледа се на всички страни, опита да долови миризма. Жълтата земя се замени от асфалтиран път. Изправи опряното си на дървото тяло и се протегна, напред се виждаше голям град. Разбра, че е изминал много повече, отколкото му се стори през нощта. Стомахът му се беше свил от глад, езикът му висеше навън от обезводняване. Тръгна в посока към града, миризмата на храна го подтикваше да бърза, можеше все пак да намери поне място да пийне вода. Колкото жълта беше земята, толкова зелен изглеждаше градът – така, сякаш кани всичко живо. Изпита щастие – топлината на милите къщички го накара да забрави за глада. Вероятно раят е възникнал в този град – по нищо не приличаше на мястото с палатките, нито пък на мястото, където се беше родил. Всичко беше подредено, тротоарите пред къщите бяха чисти, плодовете висящи по клоните на дърветата бяха красиви като на картина.
Запъти се към магазина на градския площад, бликащите от него миризми бяха неустоими. Излая. Отвътре не излезе никакъв звук и той излая отново. Не можеше да сдържа вълнението си, от глад не знаеше какво прави. Излезе мъж на средна възраст с изпито жълто лице и жълти мустаци. Изражението му беше пълна противоположност на райския град. Той замаха с опашка, приближи се към него. Мъжът още повече сви мършавото си лице и влезе обратно. Стоеше до вратата с надеждата да му донесат храна; не лаеше, стоеше мирно и кротко. После усети болка в стомаха, пред очите му притъмня, краката не можеха повече да го държат и той рухна пред входа на магазина.
Отначало усети нещо студено; неговото тяло беше топло, но в носа го удари студена миризма. Отвори очи, не разбра къде се намира; опита да усети нещо, не можа. Беше в клетка, на някакво място подобно на хангар; в още клетки наоколо имаше още кучета. В ъгъла на своята видя вода и бульон с натопени парчета хляб, и изгълта всичко наведнъж. Опита се да разбере къде е, да усети нещо по погледа на другите кучета. Ако там отвън беше раят, то това място беше адът.
В ъгъла имаше захвърлени нашийници. Всички кучета се гледаха едни други от клетките с уплашени очи, като разсъблечени военнопленници. Сухият хляб и водата малко му утолиха глада. Върху нашийниците, като върху надгробни камъни, бяха изписани имена на кучета. Той нямаше нашийник, чувстваше се безименен, до този ден никой не беше го викал по име. Беше просто двегодишен слаб мелез вълча порода. Гледаше нашийниците и усещаше тъгата върху муцуните на другите кучета. Всяко живо същество трябва да си има име – до този ден не беше се замислял над това. Обзе го остра болка, почна да се съмнява във всичко преживяно досега. Мъка, никога неизпитвана мъка, се засели в сърцето му. Ако не беше попаднал тук, щеше за добро или за зло, да продължи да си живее така полугладен.
Винаги ставаше така – в определен момент почваше да усеща и това, което усещаше, ставаше реалност. Мислеше как ще живее, дори да се спаси оттук. Трябваше да има име. Цел. Мисълта за това му причиняваше дълбока болка. Потърси да види подобна болка по муцуните на другите кучета, но не видя. Всеки поглед криеше друга история и друга мъка. Той мислеше за своето име и гадаеше какво би могло да е. После опита да си спомни погледите на хората, които го викаха; може би щеше да усети нещо.
Приспа му се, усети глад и умора. Щом очите му почнаха да се затварят, тялото му почна отново да усеща нещо. Но този път не просто усещаше, а много ясно виждаше всичко. Някакъв с божествено лице го взе със себе си. Това човешко лице не приличаше на нито едно лице, което бе виждал. Не можеше да разбере мъж ли е или жена, но в гласа му звучеше умиротворение, в ръцете и тялото му имаше нежност. Човекът пристъпи с тежки стъпки и го избра измежду останалите кучета. Погали го по главата, изкара го от клетката, прошепна името му в ухото.
Когато почна да отваря очи, не беше в клетката. Огледа се. Всички кучета от клетките се бяха строили в редица на хълма. Всички се мъчеха да разберат какво става, къде се намират. Опита се да подуши някаква миризма, не можа; поиска да излае, не можа. Останалите се опитваха да направят същото, но и те можаха. Макар да не знаеше какво е това, започна да усеща – беше на хълма, много далеч от този свят… Пред него имаше гора подобна на рай, всички гледаха към нея, предвкусвайки, че ще намерят покой, какъвто никога не са изпитвали…
Препоръчани теми