Момичета, кога се отказахте? Скоро ставам на 44г. Миналия месец направихме едно неуспешно инвитро в Турция. Тежко го преживях, изобщо целият процес беше психически много натоварващ за мен. Струва ми се, че нямам здрава психика, а вече и желание за втори опит там. В БГ също приключих, тук хептен няма на кого да се доверя. Все още обаче ми е трудно да приема, че всичко приключи и затова ме е страх да не отключа някоя болест с тази мъка в мен. Мислила съм за донорска, не е вариант за мен. Дали психолог може да ми помогне да мина през това (макар да съм скептична)?
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 22:06 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2026, 14:41 ч.
Инвитро / ИКСИ на 40 + Инвитро / икси с НЯР / ИЯР - тема 24
Момичета, кога се отказахте? Скоро ставам на 44г. Миналия месец направихме едно неуспешно инвитро в Турция. Тежко го преживях, изобщо целият процес беше психически много натоварващ за мен. Струва ми се, че нямам здрава психика, а вече и желание за втори опит там. В БГ също приключих, тук хептен няма на кого да се доверя. Все още обаче ми е трудно да приема, че всичко приключи и затова ме е страх да не отключа някоя болест с тази мъка в мен. Мислила съм за донорска, не е вариант за мен. Дали психолог може да ми помогне да мина през това (макар да съм скептична)?
Europa, съжалявам за неуспешното инвитро, явно е, че Турция не е панацея при 40+. Правите ли бластоцисти, минават ли ПИД, колко антрални фоликули имаш?
Спомням си, че ти беше казала веднъж, че след 42-3г. шансовете при инвитро и естествени опити са почти изравнени. Тоест дори и да спреш инвитрото, чудото все пак може да се случи. Вчера точно четох дискусии в инстаграм по статия за немска певица, която е бременна от естествено зачеване на 43г и имаше много жени отдолу, които споделяха историите как са родили между 40 и 48г.
Аз също се чудя за себе си, дали да продължавам с инвитрото, при мен доколкото се стигне до бластоцист, той всеки път е анеуплоден.
Идеята за психолог е много добра, може и да ти помогне да преосмислиш нагласата си към донорски яйцеклетки, макар че все повече осъзнавам, че и този път не е толкова лесен, колкото понякога си представяме.
Спомням си, че ти беше казала веднъж, че след 42-3г. шансовете при инвитро и естествени опити са почти изравнени. Тоест дори и да спреш инвитрото, чудото все пак може да се случи. Вчера точно четох дискусии в инстаграм по статия за немска певица, която е бременна от естествено зачеване на 43г и имаше много жени отдолу, които споделяха историите как са родили между 40 и 48г.
Аз също се чудя за себе си, дали да продължавам с инвитрото, при мен доколкото се стигне до бластоцист, той всеки път е анеуплоден.
Идеята за психолог е много добра, може и да ти помогне да преосмислиш нагласата си към донорски яйцеклетки, макар че все повече осъзнавам, че и този път не е толкова лесен, колкото понякога си представяме.
Тирамису, благодаря за съчувствието 🐻 Стигнахме до 1 бластоцист годен за пид, но беше с монозомия. 9Я, 6зрели, всички се оплодиха, но изпокапаха до 5-6 ден. Проблемът за ествственото забременяване, е че при последната цветна снимка в бг ме изкараха с двустранен хидросалпингс и запушване, ако наистина е така нямам шанс даже и при чудо.
За отказването е много тънък момента и строго индивидуален. Вътрешното усещане на "край" не може да се сбърка - ако имаш макар и малко колебание "дали е това"- не, не е. Ако си приключил го знаеш и съм категорична в това.
Психолог е добра идея, но според мен с репродуктивна насоченост при всички положения. Някой, който познава и процесите, и терминологията, и типа емоция, които придружават в тоя път.
Въпросът финалният е: искам ли да бъда родител или искам да имам дете. (Конкретно дете, с конкретно ДНК и конкретни очи и конкретна коса и по конкретен специфичен начин.)
Има разлика между двете и доста дълъг път се върви докато се стигне до отговора. А всеки отговор е валиден, btw. Няма правилен или грешен, има само истината и после - да се стигне вътрешен мир
Психолог е добра идея, но според мен с репродуктивна насоченост при всички положения. Някой, който познава и процесите, и терминологията, и типа емоция, които придружават в тоя път.
Въпросът финалният е: искам ли да бъда родител или искам да имам дете. (Конкретно дете, с конкретно ДНК и конкретни очи и конкретна коса и по конкретен специфичен начин.)
Има разлика между двете и доста дълъг път се върви докато се стигне до отговора. А всеки отговор е валиден, btw. Няма правилен или грешен, има само истината и после - да се стигне вътрешен мир
Момичета, кога се отказахте? Скоро ставам на 44г. Миналия месец направихме едно неуспешно инвитро в Турция. Тежко го преживях, изобщо целият процес беше психически много натоварващ за мен. Струва ми се, че нямам здрава психика, а вече и желание за втори опит там. В БГ също приключих, тук хептен няма на кого да се доверя. Все още обаче ми е трудно да приема, че всичко приключи и затова ме е страх да не отключа някоя болест с тази мъка в мен. Мислила съм за донорска, не е вариант за мен. Дали психолог може да ми помогне да мина през това (макар да съм скептична)?
Питате за психолог, за да затворите този етап от живота си и да се примирите с текущата ситуация или психологът да Ви помогне да приемете вариант за използване на ДЯ?
Ако е второто, в репродуктивните болници имат психолози специално с такава насоченост и опит.
Ако ще Ви е полезно, на мен ми помогна да разгледам ситуацията като си представя, че имам негодни гени ( и спра да се обвинявам, че съм засъсняла, остаряла и т.н) и нямам друг вариант освен да се възползвам от напредналата медицина и предлаганата възможност с ДЯ. Ако живеехме 30г назад и нямаме вариант, да се примирим...Но след като има план Б- грабвам го ❤️
Успех Ви желая ❤️
Сега видях, че сте писали за хидросалпингс, ако наистина е така, и имплантация след инвитро вероятно няма да стане. По последни изследвания, при тази диагноза се връща течност, която трови и/или отмива ембриона. Това ми го каза професор, който ми прави последната снимка. И че се правело прекъсване на тръбата, за да не се компроментира бъдещ трансфер. Та, ако решите да продължите с ДЯ, прочете добре и това, за да си спестите негативни емоции.
Другите момичета нека споделят, ако са се сблъскали и с това.
Европа, трансфеът на фона на двоен хидросалпингс ли е правен или тогава не се е знаело?
Преди да правите каквото и да е ако решите за нови трансфери (независимо с чия яйцеклетка) погрижете се всичко по линия на матка и тръби да е изяснено и да няма пропуски.
Иначе Прего е засегнала много точно казуса с донорските яйцеклетки - родителство или базови биологични инстинкти да се възпроизведем.
Доста житейска зрялост е нужна за такъв избор, но тя е и нужна по принцип - за самото родителство.
Преди да правите каквото и да е ако решите за нови трансфери (независимо с чия яйцеклетка) погрижете се всичко по линия на матка и тръби да е изяснено и да няма пропуски.
Иначе Прего е засегнала много точно казуса с донорските яйцеклетки - родителство или базови биологични инстинкти да се възпроизведем.
Доста житейска зрялост е нужна за такъв избор, но тя е и нужна по принцип - за самото родителство.
Аз макар наскоро да почнах с инвитро опити (43 г), се замислям дали си заслужава да се занимавам - ами изобщо не стигам до пункция даже, какво за ембрион и бластоцист...ме ми работят яйчниците, правят 1 фоликул общо за двата на месец, но фоликулите бързо се резорбират заради задържан по-голям.
За себе си отговорих на въпроса - искам дете продължение на гените ми и ако не може така, то не искам други варианти, нито донорски, нито осиновяване. Не ги чувствам, че са "моето", затова.
За себе си отговорих на въпроса - искам дете продължение на гените ми и ако не може така, то не искам други варианти, нито донорски, нито осиновяване. Не ги чувствам, че са "моето", затова.
Europa, може би наистина психолог би ти помогнал да вземеш решение. Аз току-що навърших 45 год. и последният ми 9 - ти опит беше ноември. Два от опитите бяха с донорска яйцеклетка, защото се видя, че с моите не става. Е, и с тези не стана и просто двамата с партньора ми решихме край. Всички лечения и тонове лекарства, които изпих сигурно ще окажат ефект някога и не ги искам повече. Независимо, че взехме това решение категорично ми е тъжно и се опитвам да гледам порожително на нещата и успокоявайки се, че все пак не сме единствените без деца. Ти си човекът, който трябва да вземе това решение, колкото и да е трудно то.
Момичета, натъжавам се само като ви чета, колко е тежка борбата за дете на нашата възраст, защото няма какво да се лъжем, възрастта е безпощадна. Всякакви други проблеми при по-млади жени могат да се решат при инвитрото, но не и опустошителното въздействие на времето върху качеството на останалите ни яйцеклетки.
Опитвам се да не се бунтувам срещу съдбата, но изобщо не мога да се примиря с мисълта, че няма да разбера, какво е да съм майка.
Но аз изобщо не отхвърлям варианта за ДЯ, приемам я като обходен маршрут към целта, и все пак вътрешно май още не съм затворила страницата на опитите със СЯ. А ме притеснява да не стане твърде късно за каквато и да било бременност, докато се мъча да взема решение.
Мисля, че ще имам нужда от такава среща с психолог по отношение на ДЯ.
В края на краищата животът ни е безценен, със или без деца, ние трябва да го ценим и да му се наслаждаваме.
Zlufi, със свежи или замразени, бяха двата ви опита с ДЯ?
Опитвам се да не се бунтувам срещу съдбата, но изобщо не мога да се примиря с мисълта, че няма да разбера, какво е да съм майка.
Но аз изобщо не отхвърлям варианта за ДЯ, приемам я като обходен маршрут към целта, и все пак вътрешно май още не съм затворила страницата на опитите със СЯ. А ме притеснява да не стане твърде късно за каквато и да било бременност, докато се мъча да взема решение.
Мисля, че ще имам нужда от такава среща с психолог по отношение на ДЯ.
В края на краищата животът ни е безценен, със или без деца, ние трябва да го ценим и да му се наслаждаваме.
Zlufi, със свежи или замразени, бяха двата ви опита с ДЯ?
Не знам колко ще е от полза, но още при първите изследвания, като видях каква е картинката при мен и четох по темата, някак автоматично приех, че ако ще имам дете, ще е с ДЯ и моите ги отписах. Не съм имала изобщо проблем с идеята, лично аз. Все пак трябваше да се изговори и с половинката, де.
Благодаря на всички за подкрепата в тази група. Не съм правила трансфер след хидросалпингса тъй като не стигнахме до еуплоиден ембрион. Преди 6-7г имах две спонтанни бременности завършили с мисед и затова имам съмнения за тази цветна снимка, но може и да е вярна, нещата се променят. Искам да приключа с инвитрото защото вече загубих на 90% вяра, че ще се получи, а това е важно - мъчително е да правиш нещо, в което не вярваш. Нямам необходимата нагласа за донорска и желание да тръгна по този път или да бъда убеждавана в него. (Макар да познавам няколко щастливи семейства с този избор и знам, че е напълно валиден начин да бъдеш родител.) Това е, успех на тези които продължават борбата!