Не е продадена къщата, а апартамент заради дълговете на сестрата. А сестрата е взела по-голямата сума за гледане на майката.
- Публикувана: 11 ноем. 2025, 15:02 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2025, 17:52 ч.
Семейни задължения към възрастен родител
Не беше така. Продали са го, защото авторката е искала да си купи нов апартамент и са й трябвали пари. След което сестра й е останала на улицата, понеже няма възможност да изплаща кредит. Затова е и уговорката с двете трети от парите и гледането на майката. Това пишеше в първия пост.
Не е продадена къщата, а апартамент заради дълговете на сестрата. А сестрата е взела по-голямата сума за гледане на майката.
Освен това този апартамент е бил и на трите, но само сестрата се е възползвала от него. Не е малко да живееш в жилище, в което нито плащаш наем, нито си го купувал. Наготово.
Айде сега, защо, защо.
Преди пет години семейната ситуация е била различна - майката не е била болна, нито вдовица. Явно в кратък срок губи мъжа си, сестра си, зет си, племенника си. Междувременно и остарява с пет години. И се налага дъщерите й да се погрижат за нея. Никой не знае колко ще живее и никой не мисли, че може да дойде ден, когато да е зависим от чужди грижи.
Тук не става въпрос за осигурено семейство, в което всички печелят големи пари и имат възможност за финансова възглавница. Не всички са толкова успешни като някои съфорумки. Поне във финансов план. Към онзи момент, майката е оставила дъщерите си да разделят парите помежду си, делили са на три равни части. После майката решава на кого да даде нейния дял. Така е решила, така е направила. Както стана ясно е дала и двете от своя дял, макар и не по равно. Нормално, двете й деца имат различна ситуация и нужди. Тя не е била на улицата - имала си е дома на село, където явно се е чувствала добре. Сега двете й дъщери ще се погрижат за нея според възможностите си и в интерес и на собственото си здраве.
Преди пет години семейната ситуация е била различна - майката не е била болна, нито вдовица. Явно в кратък срок губи мъжа си, сестра си, зет си, племенника си. Междувременно и остарява с пет години. И се налага дъщерите й да се погрижат за нея. Никой не знае колко ще живее и никой не мисли, че може да дойде ден, когато да е зависим от чужди грижи.
Тук не става въпрос за осигурено семейство, в което всички печелят големи пари и имат възможност за финансова възглавница. Не всички са толкова успешни като някои съфорумки. Поне във финансов план. Към онзи момент, майката е оставила дъщерите си да разделят парите помежду си, делили са на три равни части. После майката решава на кого да даде нейния дял. Така е решила, така е направила. Както стана ясно е дала и двете от своя дял, макар и не по равно. Нормално, двете й деца имат различна ситуация и нужди. Тя не е била на улицата - имала си е дома на село, където явно се е чувствала добре. Сега двете й дъщери ще се погрижат за нея според възможностите си и в интерес и на собственото си здраве.
Миналата година продадохме наследствения апартамент,в който живееха сестра ми и зет ми.Нямаше друг вариант,защото те нямат постоянни трудови доходи за кредити,а и като капак се оказа,че имат задължения към държавата.На мен ми трябваха тези пари,защото се отвори възможност да купим апартамент "на зелено".Понеже нямаше да им стигнат се разбрахме да получат 2/3 и да се грижат за майка ни/нямат деца и брак/.
Погасили са дългове, за да мине сделката. За сделката е припирала авторката, не сестрата. Но и какъв смисъл да се повтаря и спори? Майката е била здрава, съгласна, никой не е злоупотребил, не са ѝ откраднали имота. Бил е общ, неподелим, решили са да продават. Имали са си някакви планове, сега болестта им ги обърква, ни са първи, нито последни. Въпросът е отсега нататък какво правят.
Не е продадена къщата, а апартамент заради дълговете на сестрата. А сестрата е взела по-голямата сума за гледане на майката.
Освен това този апартамент е бил и на трите, но само сестрата се е възползвала от него. Не е малко да живееш в жилище, в което нито плащаш наем, нито си го купувал. Наготово.
"Горката" сестра защо е прибрала по-голямата част от парите, ако е била против продажбата?
Личният ѝ дял не е стигал за друго жилище. И с по-големия пак е събрала колкото за някакъв приземен етаж. Няма измишльотини, авторката си е написала нещата как са, нищо уникално няма в казуса им. Наследствен имот, едното дете живее в него, другото иска продажба и да си получи парите, малко цупежи, малко поскарване, типична история. Защо трябва да има крив и прав, виновен и невинен? Житейски казус просто.
Точно, Флип. И двете сестри се възползват от тази продажба. Но явно едната се възползва насила (това не според мен). Някакси насила прибира повече пари. Тя не иска нали, но...
Идеята може да е била на авторката. Но и сестрата, и майката напълно съзнателно са се съгласили на продажбата, а сестрата също се възползва от нея. Авторката печели по-голямо жилище, но сега сестрата е с изцяло собствено жилище, за разлика от преди. Плюс по-голямата част от парите. Хайде да не си изсмукваме от пръстите, че е "горката".
Идеята може да е била на авторката. Но и сестрата, и майката напълно съзнателно са се съгласили на продажбата, а сестрата също се възползва от нея. Авторката печели по-голямо жилище, но сега сестрата е с изцяло собствено жилище, за разлика от преди. Плюс по-голямата част от парите. Хайде да не си изсмукваме от пръстите, че е "горката".
Точно, Флип. И двете сестри се възползват от тази продажба. Но явно едната се възползва насила (това не според мен). Някакси насила прибира повече пари. Тя не иска нали, но...
Аз също така го разбирам. Сестрата едва ли е изгаряла от желание да напуска апартамента и да търси нов, че и евтин, ама това е положението. Тя ако имаше пари, щеше да изкупи дела на авторката, ама явно са зле финансово. Не е толкова ненормално, в нашата фамилия преди години имаше точно такъв имотен казус. Едно... дете (на 40+) живееше в наследствения апартамент. Ни има пари да плати дяловете на останалите, нито иска да си тръгва, защото с 1/3 от парите не може да си купи и барака. И точно така се разбраха - продадоха, "детето" взе малко повече пари от продажбата, защото все пак някъде трябва да иде, не могат да го пратят до кофите. Щеше с времето да връща нещо на останалите двама, но дали го направи - не знам, бях много млада и не толкова в течение на фамилните драми. Имаше напрежение, имаше цупене, с времето нещата се закрепиха. Семейни истории.
Всички все едно не знаят колко трудно се взима апартамент в голям град в наше време.
На мен също не ми харесва особено нагласата "горката сестра, да я остави да си живее само тя в общия имот, защото видите ли е безработна"
Не виждам нищо лошо и престъпно в уговорката им.
А в наше време да живееш в читав старчески дом е по силите само на богати хора.
Таксата е навсякъде 2000 лева на месец минимум
Ние се справихме само защото пенсията на дядо беше 1600, иначе и ние щяхме да сме в положението на авторката.
Много е трудно да си в едно жилище с човек с деменция.
На мен лично психически много ми повлия, а леля ми направо изпадна в криза от стреса.
Честно казано, аз като жена дори не можех сама да сменя чаршафите, то трябва човека да се умолява да стане, ако не е много подеижен някой силен да го поддържа..
Да не говорим за почистването и постоянните истерии...
На мен също не ми харесва особено нагласата "горката сестра, да я остави да си живее само тя в общия имот, защото видите ли е безработна"
Не виждам нищо лошо и престъпно в уговорката им.
А в наше време да живееш в читав старчески дом е по силите само на богати хора.
Таксата е навсякъде 2000 лева на месец минимум
Ние се справихме само защото пенсията на дядо беше 1600, иначе и ние щяхме да сме в положението на авторката.
Много е трудно да си в едно жилище с човек с деменция.
На мен лично психически много ми повлия, а леля ми направо изпадна в криза от стреса.
Честно казано, аз като жена дори не можех сама да сменя чаршафите, то трябва човека да се умолява да стане, ако не е много подеижен някой силен да го поддържа..
Да не говорим за почистването и постоянните истерии...
Радвам се, че се включиха хора с опит и описаха детайлно, какъв кошмар е за много повече хора, а не само за синовете и дъщерите на болният.
Честно казано, темата много ме кара да се замисля, как точно човек трябва да действа на младини, за да предотврати целия дискомфорт на близките си, когато остарее.
Или пък ние младите, след като започнем да работим, трябва да имаме спестявания "фонд- деменцията на мама"...
Много е тъжно, че в България този тип грижа е на ниво 18ти век. Искрено съчувствам на всеки, който се сблъсква с това.
А относно неспазената уговорка на сестрата- вярвам, че е дала това обещание с идеята, че просто ще се грижи за нормален възрастен човек.
Възрастен с деменция, склероза и др. са съвсем друг филм и смятам, че в такъв случай има право да "наруши" обещанието.
Честно казано, темата много ме кара да се замисля, как точно човек трябва да действа на младини, за да предотврати целия дискомфорт на близките си, когато остарее.
Или пък ние младите, след като започнем да работим, трябва да имаме спестявания "фонд- деменцията на мама"...
Много е тъжно, че в България този тип грижа е на ниво 18ти век. Искрено съчувствам на всеки, който се сблъсква с това.
А относно неспазената уговорка на сестрата- вярвам, че е дала това обещание с идеята, че просто ще се грижи за нормален възрастен човек.
Възрастен с деменция, склероза и др. са съвсем друг филм и смятам, че в такъв случай има право да "наруши" обещанието.
Честно казано, аз самата си влагам всеки месец по малко пари във фонд за старини, та ако има нужда да се изтеглят след 30-40 години, пък ако няма току виж съм дала на внуците подарък.
Иначе все ставам свидетел на възрастни хора, дето без пари едва се гледат и цялото семейство е в паника.
Иначе все ставам свидетел на възрастни хора, дето без пари едва се гледат и цялото семейство е в паника.