Здравейте,
темата е много деликатна за мен,но много бих искала да чуя мнение,а вероятно да получа и съвет от хора минали през тази ситуация.
Преди години баща ми почина внезапно и майка ми остана да живее сама на село,където се бяха преместили.В началото се чувстваше добре там,но в рамките на година починаха сестра и,зет и,а малко по-късно и племенника и.Въпреки нашето настояване да си идва поне зимата в София,тя не пожела.Държа да подчертая,че не ни е ангажирала по никакъв начин с нея.
Миналата година продадохме наследствения апартамент,в който живееха сестра ми и зет ми.Нямаше друг вариант,защото те нямат постоянни трудови доходи за кредити,а и като капак се оказа,че имат задължения към държавата.На мен ми трябваха тези пари,защото се отвори възможност да купим апартамент "на зелено".Понеже нямаше да им стигнат се разбрахме да получат 2/3 и да се грижат за майка ни/нямат деца и брак/.
Така с поразвалени отношения аз инвестирах своя дял,а те успяха да купят доста малък апартамент на приземен етаж.
Тази година обаче нещата се усложниха съвсем....майка отключи деменция.Ужасна болест!На никой да не се случва.Стана съвсем непознат човек.Оплаква се,че постоянно и "бучи"главата и това я докарва до лудост.Сестра ми я води при какви ли не доктори,но при факта че е на 80г.,никой не рискува да предписва силни лекарства.През лятото я прибрахме и се редувахме с грижата.Децата ми бяха ваканция и помагаха.Но настъпи момента да се пренесем в новия дом/все още не сме и приключили с пренасянето/ и аз изпаднах в паника.
Майка ми постоянно ми звъни,плаче и иска да я взема при мен.Като се опитам да обясня,че не сме приключили,тя ме обвинява,че съм я зарязала.Сестра ми и тя е "на ръба" и на всичко това зет ми след като се задържа 2-3 месеца на работа в чужбина се прибра скоропостижно с някакъв микроинфаркт и стендове.Честно казано той не е от хората,на които можеш да разчиташ и постоянно сменя работата.
Сега съм в ужасно гадна позиция,защото от една страна се обвинявам,че не съм взела майка при мен,а от друга се притеснявам,защото самата аз още не съм свикнала с новото място и както се развиват нещата тя не може да се оставя без наблюдение сама в къщи.
Моля да ме извините за дългия пост и предварително благодаря за изказаното мнение!
темата е много деликатна за мен,но много бих искала да чуя мнение,а вероятно да получа и съвет от хора минали през тази ситуация.
Преди години баща ми почина внезапно и майка ми остана да живее сама на село,където се бяха преместили.В началото се чувстваше добре там,но в рамките на година починаха сестра и,зет и,а малко по-късно и племенника и.Въпреки нашето настояване да си идва поне зимата в София,тя не пожела.Държа да подчертая,че не ни е ангажирала по никакъв начин с нея.
Миналата година продадохме наследствения апартамент,в който живееха сестра ми и зет ми.Нямаше друг вариант,защото те нямат постоянни трудови доходи за кредити,а и като капак се оказа,че имат задължения към държавата.На мен ми трябваха тези пари,защото се отвори възможност да купим апартамент "на зелено".Понеже нямаше да им стигнат се разбрахме да получат 2/3 и да се грижат за майка ни/нямат деца и брак/.
Така с поразвалени отношения аз инвестирах своя дял,а те успяха да купят доста малък апартамент на приземен етаж.
Тази година обаче нещата се усложниха съвсем....майка отключи деменция.Ужасна болест!На никой да не се случва.Стана съвсем непознат човек.Оплаква се,че постоянно и "бучи"главата и това я докарва до лудост.Сестра ми я води при какви ли не доктори,но при факта че е на 80г.,никой не рискува да предписва силни лекарства.През лятото я прибрахме и се редувахме с грижата.Децата ми бяха ваканция и помагаха.Но настъпи момента да се пренесем в новия дом/все още не сме и приключили с пренасянето/ и аз изпаднах в паника.
Майка ми постоянно ми звъни,плаче и иска да я взема при мен.Като се опитам да обясня,че не сме приключили,тя ме обвинява,че съм я зарязала.Сестра ми и тя е "на ръба" и на всичко това зет ми след като се задържа 2-3 месеца на работа в чужбина се прибра скоропостижно с някакъв микроинфаркт и стендове.Честно казано той не е от хората,на които можеш да разчиташ и постоянно сменя работата.
Сега съм в ужасно гадна позиция,защото от една страна се обвинявам,че не съм взела майка при мен,а от друга се притеснявам,защото самата аз още не съм свикнала с новото място и както се развиват нещата тя не може да се оставя без наблюдение сама в къщи.
Моля да ме извините за дългия пост и предварително благодаря за изказаното мнение!
