Семейни задължения към възрастен родител

Невена, с помощта на такива съвети хората се забатачват още повече. Тъпчат се с добавки, кои от кои “по-хубави”. Нито ѝ знаеш състоянието, нито имаш хабер как се подхожда към дементно болен. “Вземете ѝ вика от това и това…” Да не си продавачка в магазин за играчки?!
Авторке, потърси информация на сайта на Алцхаймер България, относно подхода. Ако имаш нужда, пиши ми.

Аз се присъединявам към това, че добавките няма да помогнат. Свекърва ми, преди да изпадне в състояние, в което не беше на себе си, лежа няколко пъти в болница, с диагноза "атрофичен гастрит". Оказа се, че не е усвоявала Б12, не че някой е знаел. В резултат, умират нервни клетки. Е, започнахме с инжекции, ама убити нервни клетки не се възстановяват. Тя просто легна на легло, не можеше да става, но и не беше на себе си. Наехме фирма да я обслужва два пъти на ден идваха, всеки ден, иначе мъжът ми се премести при нея, но можеше и на работа да ходи, защото тя не можеше да стане от леглото, при нас опасенията преди това бяха да не падне, че беше падала. Тя за три месеца си отиде. Фирмата поемаше и 24/7, но на съвсем други цени. Обаче, не знам дали изобщо поемаха  дементни хора, физически дейни, защото там вече грижите са съвсем различни.

Добавките от витамини Б, Б12, коензимирани, са чудесни, като превенция, полезни вероятно и когато вече е налице деменция, но да я излекуват, не ми се струва възможно. Това, което знам, е че е необратимо, за жалост.

Без значение, кой какво и защо, грижите се делят. Живее месец тук, живее месец там. До момента, когато ще трябва професионална грижа. Говорете за това, за парите, за отделянето на време, посещенията, битовите разходи.
Съжалявам, но спрямо състоянието е най- добре да е далеч от семействата, особено, където има деца.

Разбира се, всички сме хора и на никого не му издържат нервите, макар и цялата любов. Всичко се случва, на всички ни кипи и тук няма никакво значение имоти, отношения и нам кво. Има хора там и тези хора трябва да направят най- доброто за достойни старини.

Съжалявам!

Гледах денонощно такъв болен и на 6-ия месец вече бях занулена.
Не ходех на работа, бях зарязала деца и мъж.
Себе си - напълно.
Това беше 2015 -2016 г. Още не съм се възстановила, ако въобще възстановяване е възможно.

Дом - поне 2500 лв./мес. без лекарствата и консумативите, без кинезитерапевт и пр. Всичко изброено е отделно.

Наистина не е точно по темата, но този пост ме накара да пиша по нея. Значи по-отговорната и по-трезвомислещата сестра е виновна за всичко - че е поискала да се продаде наследствено жилище, което едната безплатно е ползвала с години. То пак, че се е съгласила да го продадат, защото без нейно съгласие още щеше да продължава да живее в него, а първата да му плаща данъците и евентуално поддръжката. После ѝ отстъпва по-голямата част от продажбата и другата сестра успява някакси да си подсигури жилище. Сега не може да спази уговорката си да се грижи за майка си, макар, разбирам не поради липса на желание. Е, какво е правила тая сестра цял живот?! Май майката не без причина (макар в деменция, иска само авторката да се грижи за нея).
Иначе по темата аз също съм за друг човек да помага, въпреки, че разбирам, че финансовата тежест пак ще падне на по-оправната сестра.

Хората са различно успешни. Въпрос на характер и личностни качества, както и въпрос на шанс в живота, на родителска подкрепа, на условия. Две деца в едно семейство не означават равни възможности, нито знаем как точно се е стекъл животът на двете и кой каква подкрепа и възможности е получил от родителите. И да, нормално е по-успешният = с по-големите възможности да поеме и по-голямата тежест чисто финансово. Предвид възрастта на майката от 80 години, то сестрите вероятно са на възраст 45-55, всяка със свой живот и ангажименти. Човек с деменция е голяма отговорност и тежест, а майката е майка и на двете. И двете сестри живеят в нови жилища,  с които дементната баба не е свикнала, те са й чужди. В нейното съзнание дъщерите й дори може да са малки деца или студентки, жилищата им са чужди за помътненото съзнание, не знаем колко напреднало е вече заболяването, но настъпва фаза, когато болният не разпознава децата си. Не е задължително да е гледана зле, за да иска при другата. Майка ми е разказвала за нейната баба, как е живеела при един от синовете си и ходила на гости на другите синове и се оплаквала, че я държат гладна, не я гледат, обиждат я и така докато някой се съгласи да я вземе, сред което историята се повтаряла и така ги обикаляла и от всеки се оплаквала, че не я гледа. Живяла е и с баба и дядо, съответно майка ми е била свидетел на действията й и на това как е гледана, в това число как сама сядала на масата и изяждала всичко, без да мисли има ли за внучките й в дома. Не знам характер или дегенеративно заболяване е било, в рода я наричаха урсузеста.

Трябват постоянни грижи, права си да се притесняваш. Прабаба ми беше с деменция, баба ми се принуди да я прати при сестра си на село, защото те имаха пристройка, в която можеха да обезопасят всичко, защото в апартамента на баба - мятане на чинии от терасата и всякакви подобни изпълнения. И прабаба ми пак не беше толкова зле. Наша друга роднина сега гледа баща си, страшно е, изкъртени контакти, всичко изпочупено. Въобще, много е сложно и стресиращо. Хосписът и според мен е най-добрият вариант ако няма кой непрекъснато да стои с жената или няма как да ѝ осигурите място, което напълно да обезопасите.

Според мен малко хора могат да си позволят хоспис, особено ако парите идват само от един човек. Реално каква заплата трябва да взимаш, за да можеш да отделяш поне 2500 на месец. Не от хубаво повечето хора гледат близките си с деменция в дома си.

Колкото и каквото могат да си позволят. Има и държавни домове за хора на легло или с деменция. Не е като у дома със сигурност, но ако у дома не можеш да осигуриш 24 часова грижа и безопасна среда за всички, какво правиш?

Само на човек който не му е дошло до главата може да дава акъл как ще се гледа вкъщи. Дементно болен означава, че е възрастен с мозъка на бебе. Всичко може да направи. Даже и да влезеш да се къпеш не можеш, че в рамките на тия 5 минути може да реши да направи някоя беля.

https://www.flagman.bg/article/365700
Преди малко в сутрешния блок на НОВА ТВ, пак имаше репортаж за два хосписа, в Черноморец и Поморие, поредния ужас. В коментарите прочетох, че таксата на месец е била 1200 лева, лекарства и консумативи отделно. Не знам много ли е или малко, но отношението е било отвратително от лекуващия лекар.

Да.

Първо лекар трябва да установи какъв вид деменция има жената и да даде прогноза. По прогнозата вече да се организира и гледането, най-вероятно в дом. Просто някои неща не могат да се обгрижват вкъщи, а си е нужна безопасна среда и денонощно наблюдение от квалифициран персонал. По-добре е от човек, който ще сее пребие, запали или изгуби за петте минути без надзор. Много е тъжно, но понякога няма как.

Със сигурност има и читави хосписи, просто са скъпи. Имам близка приятелка, чиито баба и дядо бяха с деменция, тежка. Родителите на приятелката ми решиха да ги настанят в хоспис. Разбрах, че е добро място, с добри грижи и там наистина получават внимание. Няма как бащата на приятелката ми да спре тотално да работи, да зареже живота си и да се затвори 24/7 в тях, за да ги пази. Просто е невъзможно. Да, скъпо е, те финансово могат да си го позволят. Емоционално ясно, че е трудно, никой не иска такъв край за родителите си. Но и избор - никакъв. Не всички домове или хосписи са ужас, но и хубавите са скъпи.
Ако двете сестри обединят усилия могат да сметнат какви разходи на месец би струвало настаняването в добър хоспис. Обаче ако сестрата на авторката има навика да тъне в дългове, да не плаща данъци и сметки, то не знам какво ще прави сега…

Наследството не се ли получава когато човек умре ? Майката е жива ?