В момента чета... 97

  • 51 175
  • 739
  •   1
Отговори
# 645
  • София
  • Мнения: 37 582
Прочетох Лехуса на Васил Попов.

Много съм разочарован и ще бъда кратък.
Все едно друг човек е писал този роман в сравнение с Мамник. Не че Мамника беше някакъв шедьовър, но Лехуса е буквално нечетима.
Ужасна стилистика, разказ, развитие на персонажите, диалози и т.н.
Много криндж моменти. Излишно много герои и термини и имена на какви ли не езици. Действието е хаотично, разкъсано, навсякъде. Това просто не е литература.
Едно нещо поне е ясно, Васил Попов е голям фен на Сапковски...
Все пак да напиша и нещо хубаво. Авторът наистина има някои хубави идеи и някакъв потенциал за развитие, но трябва да подобри много литературния си изказ, защото в този роман той е на елементарно, дори обидно ниво.
1 от 5 звезди.

# 646
  • тук-там
  • Мнения: 7 449
И на мен никак не ми хареса Лехуса. Слабо продължение.
Аз чета Бърдаров. Друга работа.

# 647
  • Мнения: 2 352
Diavolo,
напълно вярвам, че "Лехуса" е точно това, което казваш, защото почти със същите думи описах впечатленията си от "Вълчи разкази", единствената книга на този автор, която опитах да чета (по препоръка на приятелка), но скоропостижно я захвърлих с погнуса. Този човек не може да пише, това е истината. Има някакви идеи вероятно, не и в разказите, но какъв е този писател с беден речник, стил на разказване тип веселяк в кръчмата, тромави изречения и постоянни тавтологии? Обидно за нас читателите и жалко, че критериите ни за качество са толкова ниски, че най-тъпите книги често са и най-четените. Това, което ме изненадва, е, че много често тъпи книги се харесват от хора, които са умни, явно литературата въздейства и на друго ниво, не само на интелектуално.

# 648
  • Мнения: 15 242
На мен "Мамник" ми хареса много. Не като стил и писане, там има много какво да се желае, а като идеи и история. По принцип не чета такъв тип книги, но нея я изслушах, сюжетът ми допадна. Най-много ми харесаха историческите събития. "Лехуса" започнах да слушам само от любопитство какво се случва с героите, но не стигнах и до края на първа глава.

Покрай днешния ден за почит към жертвите на комунистическия режим се сетих, че имам "Кротките" на Ангел Игов. Гледам, че я има и в Сторител, мисля по-късно да я започна. Някой дали я е чел?

# 649
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 843
Аз съм към края на "Килия 437" от серията за Карл Мьорк. За сега ми харесва, като че ли авторът вече се е стреснал и се е посъбудил, да завърши поредицата подобаващо. И като че ли преводачът е друг, защото изреченията се леят по друг начин.

# 650
  • Мнения: 286
Започнах "Жигосаният" на Галбрейт, интригуващо начало, надявам се осмата част да оправдае високите ми очаквания и криминалният сюжет да не бъде твърден разводнен предвид характерния за автора и нарастващ с напредване на поредицата обем.

Иначе, единствената книга на Васил Попов, която съм прочела и това обстоятелство с огромна вероятност няма да бъде променено, е "Мамник", и то именно поради стила му на писане, аз съм писала в някоя от предходните теми.

Този човек не може да пише, това е истината. Има някакви идеи вероятно, не и в разказите, но какъв е този писател с беден речник, стил на разказване тип веселяк в кръчмата, тромави изречения и постоянни тавтологии? Обидно за нас читателите и жалко, че критериите ни за качество са толкова ниски, че най-тъпите книги често са и най-четените. Това, което ме изненадва, е, че много често тъпи книги се харесват от хора, които са умни, явно литературата въздейства и на друго ниво, не само на интелектуално.

+1

Много точно казано, за мен са били изключително странни, а и донякъде притеснителни изказванията, че "Мамник" е най-добрият/поне един от най-добрите съвременни български романи предвид авторовия изказ и неговото качество. Нагледен пример, че една добра идея не е достатъчна, а е само първата стъпка в създаването на силно литературно произведение.

Последна редакция: нд, 01 фев 2026, 14:15 от _Електра_

# 651
  • Мнения: 872
И аз съм на мнение, че Васил Попов не е автор с качества. Същото мисля и за прехваления за мен Господинов, след като гледах интервю с него ми направи впечатление арогантното му поведение. Не е задължително четящ човек да е интелигентен, познавам хора, които четат, но нямат грам интелект.

# 652
  • София
  • Мнения: 12 363
Аз съм към края на "Килия 437" от серията за Карл Мьорк. За сега ми харесва, като че ли авторът вече се е стреснал и се е посъбудил, да завърши поредицата подобаващо. И като че ли преводачът е друг, защото изреченията се леят по друг начин.

Друг, друг...колко да е "друг"? Все си е нашата любима лъчезарна Ева (Кънева) Heart

# 653
  • Мнения: 2 352
И аз съм на мнение, че Васил Попов не е автор с качества.
И все пак пише бестселъри. Докато Антония Апостолова например има всички качества, пише много добре, отлично структурира идеите си, но в крайна сметка прозата ù е почти непоносима - тегава и мъчна. Как става така не ми е ясно.

# 654
  • Мнения: 872
Пише бестселъри, защото са лесни за четене, нямат дълбочина и по тази причина се харесват на масовата публика. Аз след Господинов съм се отказала от повечето български автори. Не искам да експериментирам, всеки път, когато го правя съжалявам за изгубеното време.

# 655
  • Мнения: 5 224
Прочетох Острието на бръснача и е единствената книга на Моъм, която въобще не ме впечатли. Даже ме отегчаваше.

Господинов и арогантен е оксиморон. Въобще нямам намерение за полемика. За него може да се напише какво ли не, но арогантен… никога и никъде не е бил.

# 656
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 843
Аз съм към края на "Килия 437" от серията за Карл Мьорк. За сега ми харесва, като че ли авторът вече се е стреснал и се е посъбудил, да завърши поредицата подобаващо. И като че ли преводачът е друг, защото изреченията се леят по друг начин.

Друг, друг...колко да е "друг"? Все си е нашата любима лъчезарна Ева (Кънева) Heart

Миж, между някои от книгите има огромна разлика, все едно или не ги е писал Улсен, или преводача са сменили. Просто много се набива на очи. За мен "Марко", "Безгранично", "Белязаната жена" и "Жертва 2117" са тотално различни. Първите и "Натриев хлорид" са все едно тоя човек се е върнал обратно. Има разлика и или е заради преводача, или е заради автора.

# 657
  • София
  • Мнения: 8 130
Господинов и арогантен е оксиморон. Въобще нямам намерение за полемика. За него може да се напише какво ли не, но арогантен… никога и никъде не е бил.
И аз това се учудих.... Не му харесвам книгите, но съм слушала много интервюта и подкасти с него и ми харесва как говори, разсъждава.
Аз чета "Реките на времето" на Евгения Кръстева-Благоева. Много интересна семейна сага за няколко поколения реално съществуващи българи и събитията около тях. Стилът е малко суховат и обран, но съм запленена. За два дни съм прочела над 300 страници! А точно преди малко стигнах до събитията след Народния съд, от които героите са потърпевши. Ужасно плашещо.

Последна редакция: пн, 02 фев 2026, 11:19 от Дидка-бандитка

# 658
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 843
О да, забравих - Господинов беше да представя "Градинарят и смъртта" и толкова увлекателно говори, толкова е мил, че никак не връзвам понятието арогантен с него. Изключително интересен събеседник е.

# 659
  • Мнения: 177
И все пак пише бестселъри.
Това е много силно казано. Единствената му интересна книга е "Мамник". "Лехуса" и "Аждер" според мен са жалки опити за литературни произведения - желание да извлече дивиденти, почивайки на лаврите на " Мамник". За "Вълчи разкази" изобщо няма да говоря.

Общи условия

Активация на акаунт