В момента чета... 97

С въздишка на облекление затварям последната страница на тази книга.
„Първа любов” на Рио Шимамото се оказа един тягостен, муден и неприятен психологичен трилър, в който всички действащи лица се нуждаят ако не от спешна психиатрична помощ, то поне от активна психоанализа. Към японските книги и менталност винаги съм била осторожно настроена, чувствам ги странни по един неприятен начин.
В тази книга просто гъмжи от многобройни и най-различни психични травми и толкова неприятни персонажи, че изобщо спирам да разбирам менталността на тези хора. На моменти четях и всичко прочетено ми се струваше не само неразбираемо и някак странно, но и немислимо. Разбирам, че японските традиции, възпитание и културни особености не са като нашите, но все пак много неща в тази книга за мен са ненормални.

Категорично не ми достигна дълбочина на образите и достоверност на историята. Безспорно, авторката маркира важни и тежки теми: насилие, натиск от страна на обществото, социални пороци, които често се премълчават. Това, безспорно, заслужава уважение. Но ако подходим към книгата като към трилър, то тези елементи не са това, което очакваме от жанра. В трилърите основното трябва да бъде напрежението, динамиката на сюжета. Тук напрежение липсваше, всичко се базираше върху потапянето в психологическите травми и страданията на героинята, което разбива жанровите очаквания. Особено излъгана се почувствах да чета с надеждата за „трилър“ развръзка – и отново и отново да се сблъсквам само с продължителни размисли и социална драма, без онова вълнуващо кулминационно събитие, което очакваш. Честно казано, с мъка дочетох книгата, надявайки се на неочакван финален обрат, но той така и не се случи.

Мияко е млада домакиня, която преди е работила за тайните служби (на Япония - историята е японска), но е напуснала, за да се омъжи (а и всъщност май не е харесвала много работата си). Тя обича смотания си съпруг Наото, но ненавижда майка му, която е пасивно агресивна и зла - като цяло нетърпима, но поради особеностите на японската психология, Мияко смята, че трябва да я уважава и да се съобразява с нея. В един момент обаче тя започва да подозира, че свекърва й не просто е неприятен човек, а е убиец. И то не еднократен - младата жена подозира, че майката на съпруга й е убила родителите си (заради застраховка), съпруга си (също заради застраховка), както и един случаен свидетел на последното убийство. Може да има и още (предполагаеми жертви), но за сега съм стигнала до тук.
Не е ясно дали подозренията на Мияко са истина, или само плод на въображението й. Тя действително е застрашена от незнайна опасност, но дали опасността произлиза от свекървата, или е свързана с предишната й работа, или пък е нещо съвсем друго?