Пфу, имах големи очаквания за "Първа любов". Ще стои в купа с книги, няма да я подхващам.
И аз така, нооо...
Не че е зле, но очаквах много повече.
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 12:32 ч.
В момента чета... 97
И аз така, нооо...
Не че е зле, но очаквах много повече.
Забелязвам , че когато имате големи очаквания , често имате и книжно разочарование . За това не очаквайте , просто четете . 
То по принцип за всяко нещо в живота е така.
Забелязвам , че когато имате големи очаквания , често имате и книжно разочарование . За това не очаквайте , просто четете .
То по принцип за всяко нещо в живота е така.
За това четете без очаквания , тогава ще сте по изненадани .
"Бях" и на "Последното парти" на Макинтош. Опосках всичко, което имам/намерих от нея. Чудесна авторка - харесвам всичко, което е написала (с малки, но преодолими обструкции).
В колкото по-малко селище се случва белята, толкова по-сигурно е, че всички са замесени. Началото на "партито" ме бе леко мудно, но нататък потъвах все повече в разплитането, което - и двамцата детективи, и аз самият, без (наистина) финалните страници - щяхме да сме оставили без търсеното попадение.
В колкото по-малко селище се случва белята, толкова по-сигурно е, че всички са замесени. Началото на "партито" ме бе леко мудно, но нататък потъвах все повече в разплитането, което - и двамцата детективи, и аз самият, без (наистина) финалните страници - щяхме да сме оставили без търсеното попадение.
Приключих с Дъжд от Кармен Мишу. Не съм пробвала друго от авторката. Бях се подготвила за оригинален сюжет и приятна изненада. Четох на инат, чакайки ги до последната страница, но не ги открих. Не ми хареса стилът на писане и това, че героите са представени или бели, или черни. А протагонистът Христо откровено ми беше противен.
Фантасмагории и обобщена лекция по българска история, която не мога да оценя високо.
Фантасмагории и обобщена лекция по българска история, която не мога да оценя високо.
Прочетох "Разказано на водата" - като цяло интересно беше, но нещо не ми достигна, за да е повече от интересна. Можеше доста по-добре да се развие историята и да обяснят какви са мотивите на героите. Но като цяло бива.
В момента чета "Невидимият живот на Ади Лару" - за сега ми е интересна. Книга за това, когато мечтаем и желаем нещо силно, как да си го поискаме и дали понякога мечтите не се превръщат в бреме... Успоредно за читателският клуб започнах и "Моите приятели" на Бакман.
В момента чета "Невидимият живот на Ади Лару" - за сега ми е интересна. Книга за това, когато мечтаем и желаем нещо силно, как да си го поискаме и дали понякога мечтите не се превръщат в бреме... Успоредно за читателският клуб започнах и "Моите приятели" на Бакман.
Прочетох "Тайнствената пекарна на улица Париж" на Иви Удс. Приятно и леко четиво! Историята не е кой знае какво, малко наивна на моменти. Но ако ви се чете нещо леко и неангажиращо, става. Първата книга на авторката "Изгубената книжарница" беше далеч по-добра. Но ми допада стилът й на писане и бих прочела още книги от нея.
Ще започна "Тайната на тайните" на Дан Браун.
Ще започна "Тайната на тайните" на Дан Браун.
Geia, имам от много време "Невидимия живот..." и ще чакам пълния ти отзив за нея. Надявам се този месец и аз да стигна до "Моите приятели" - отдавна не съм чела Бакман.
Аз някъде чух за нея, не помня къде. Сега й дойде реда. Определено за сега ми е интересна, надявам се да не се збози до края...
В момента чета "Как да разкриеш собственото си убийство" на Кристен Перин. Много приятна мистерия, нещо между Ричард Озмън и Антъни Хоровиц. Интересно без претенции да смайва на всяка страница. Оказа се първа част от поредица, която не е ясно дали ще продължат да превеждат.
"Бях" и на "Последното парти" на Макинтош. Опосках всичко, което имам/намерих от нея. Чудесна авторка - харесвам всичко, което е написала (с малки, но преодолими обструкции).
В колкото по-малко селище се случва белята, толкова по-сигурно е, че всички са замесени. Началото на "партито" ме бе леко мудно, но нататък потъвах все повече в разплитането, което - и двамцата детективи, и аз самият, без (наистина) финалните страници - щяхме да сме оставили без търсеното попадение.
В колкото по-малко селище се случва белята, толкова по-сигурно е, че всички са замесени. Началото на "партито" ме бе леко мудно, но нататък потъвах все повече в разплитането, което - и двамцата детективи, и аз самият, без (наистина) финалните страници - щяхме да сме оставили без търсеното попадение.
И аз скоро я завърших. Книгата била първа от поредица с главен герой Фион Морган.