Вчера прочетох “Стъкленият похлупак” от Силвия Плат. Давам и 3.5/5.

Тази книга ме накара да се чувствам неудобно и това ѝ е целта. Това е като учебник за истеричната жена, психично болната жена през 60-те и всичките ѝ перипетии през болници, опити за самоубийства, шокови терапии. Книгата е написана в стил “поток на мисълта”, тоест има много вътрешен диалог, спомени и по-малко действия. Има и автобиографични моменти, защото Плат е починала в същата година, в която е издадена книгата. На мен лично книгата ми хареса, ще я запомня, но със сигурност не е за всеки.