В момента чета... 97

Вчера прочетох “Стъкленият похлупак” от Силвия Плат. Давам и 3.5/5.

Тази книга ме накара да се чувствам неудобно и това ѝ е целта. Това е като учебник за истеричната жена, психично болната жена през 60-те и всичките ѝ перипетии през болници, опити за самоубийства, шокови терапии. Книгата е написана в стил “поток на мисълта”, тоест има много вътрешен диалог, спомени и по-малко действия. Има и автобиографични моменти, защото Плат е починала в същата година, в която е издадена книгата. На мен лично книгата ми хареса, ще я запомня, но със сигурност не е за всеки.

Започнах да чета „Непокорните“ на Емилия Харт – носителка на 1-2 награди в Goodreads Choice Awards. Прочела съм около 1/3, но нещата не вървят особено добре. На моменти стилът ми напомня Фрида Макфадън и нейната представа за феминизъм. Имам някои предположения за това как ще се развие историята, но тъй като вече съм я започнала, ще я довърша.

П.С. Корицата е страхотна!

Биле, на мен никак не ми хареса "Непокорните". Няма да се впускам в детайли да не ти спойлвам, но и аз установих съществено разминаване с авторката относно представата за феминизма.

В момента чета "Мигът на Дора" от Стефка Станчева. Книгата проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година. Те са художествено пресъздадени през погледа на поетесата Дора Габе, която е била силно ангажирана с борбата за освобождаване на Добруджа от румънската окупация. Харесва ми, вплетени са много исторически подробности и детайли от личния живот на Дора Габе и Елисавета Багряна.

Още се чудя за "Мигът на Дора" и се радвам на отзиви за книгата. "Добруджанският феникс" ми хареса много, макар че на моменти имах забележки към стила на писане, но предвид че е дебют, е простимо.
Прочетох едни разкази "Колко опасно е да пушиш в леглото" и за първи път не знам каква оценка да дам в ГР. От една страна веднага си личат писателските умения и добрите идеи, особено това, че като фон на личната човешка нищета много ясно се очертават обществените процеси, които залагат капаните на неблагополучието. От друга обаче... тези разкази за мен лично са неетични. Оставям встрани буквалните гнусотии, които авторката е описвала цветисто с цел да предизвика потрес, но тя не просто играе със страховете на хората, а експлоатира нещастието на болните, които буквално се борят за още ден живот, на психичноболните, които живеят в постоянен кошмар, от който няма излизане, на близките на безследно изчезнали деца, жертви на трафик, само за да предизвика буря от емоции. Затова съм без думи, но ми остана едно много неприятно чувство.
Започнах "Бялата дама"от Сергей Лебедев, още от първите страници грабва и личи, че ще е много, много добра. Сергей Лебедев го харесах с "Предел на забравата", но тук пише по-четивно и ясно.

Благодаря за отделеното време и изчерпателния отговор!

Благодаря!

"Невидимият свят" на Лиз Мур .... Първа прочетена книга за 2026 година и първи 5*!

Лиз Мур ме спечели още с първия роман, който четох от нея, а именно „Ярка река”. Там тя създава един мрачен опиоиден свят на дрога, корупция и безнадежност.
„Невидимият свят” е различен тип роман, също силен и многопластов, също съдържащ елемент на мистерия. Да се призная, тръгна ми малко трудно, но после напълно ме завладя!
Ада Сибелиус расте сама с ексцентричния си баща Дейвид Сибелиус – блестящ учен с гениален математически ум. До 12-годишна възраст тя е обучавана в домашни условия, а кръгът ѝ на на общуване е сведен до служителите в лабораторията , която ръководи баща ѝ, хора, посветили себе си на математическите кодове, програмирането и разработването на чатбота ЕЛИКСИР – прототип на сегошния AI. Ада е щастлива в своя свят, донякъде бохемски, донякъде семейно дисфунционален от гледна точка на нормалните хора. На щастието ѝ обаче е сложен край, когато баща ѝ започва да развива бързо болеста на Алцхаймер и на практика се оказва неспособен да се грижи за нея... Когато Дайвид съвсем губи своята памет и адекватност, се оказва, че Ада е изправена пред решаването на мистерия, свързана с тайни от неговото минало, защото се оказва, че може би баща ѝ не е бил този, за който цял живот се е представял. Странното е , че ключът към загадката е скрит в дискета с кодирано послание, която баща ѝ дава на Ада със задачата да разбие шифъра..
Точно като „Ярка река“, и „Невидимият свят“ предлага много емоции, различни времени линии, мистерии и много обрати. Най-много ми хареса начинът, по който са предадени отношенията между баща и дъщеря.
Чудна книга, на която давам най-висока оценка, въпреки че съм се зарекла при засягане на една определена тематика, независимо колко ми е харесала някоя книга, да намалявам по 1 звезда, но този път няма да го сторя.

Радвам се, че изд.Кръг обещаха за есента или зимата да ни зарадват с още една книга от Лиз Мур - The God of the Woods