Има отегчаващи вината обстоятелства – тези, които се наказват по-строго. Най-често, когато има рецидив и особена жестокост.
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2026, 00:01 ч.
В момента чета... 97
Моят екземпляр си поръчах от "Български книжици", има възможност и от издателството.
Колкото до въздействието - не мисля, че можем да говорим за правилно и грешно, когато става дума за емоции. На мен и тази ù книга, и "Тихи години" ми въздействат много силно емоционално. Толкова съм въвлвчена във вътрешния свят на всеки от героите, че докато чета, забравям за всичко останало. "Хана" и "Ноември" обаче не ми въздействат по същия начин, даже Хана откровено ме подразваше на моменти.
Сега се сещам, че в първата половина "Лес в къщата" много ми напомняше атмосферата от "Кажете на Жофика" и съвсем скоро ще си я прочета пак, имам я като хартиена книга, изровена от приготвените за бракуване от едно селско читалище. Ако я преиздадат, с удоволствие ще си я купя, тази книга заслужава ново и по-красиво издание.
Чета "Титан" от Сергей Лебедев. Разкази, някои от тях са много силни, други - не толкова, но всички са обедибени от това как преживяваме постсоциалистическата реалност и как се справяме в погребаните и непризнати вини. "Бялата дама" ми харесва повече, но и тази много си струва. Отново ми прави впечатление, че се чете много лесно, липсва онзи отнесен, поетичен ези от "Предел на забравата", така че ако сега ще почвате с този автор, "Титан" е идеален избор.
Колкото до въздействието - не мисля, че можем да говорим за правилно и грешно, когато става дума за емоции. На мен и тази ù книга, и "Тихи години" ми въздействат много силно емоционално. Толкова съм въвлвчена във вътрешния свят на всеки от героите, че докато чета, забравям за всичко останало. "Хана" и "Ноември" обаче не ми въздействат по същия начин, даже Хана откровено ме подразваше на моменти.
Сега се сещам, че в първата половина "Лес в къщата" много ми напомняше атмосферата от "Кажете на Жофика" и съвсем скоро ще си я прочета пак, имам я като хартиена книга, изровена от приготвените за бракуване от едно селско читалище. Ако я преиздадат, с удоволствие ще си я купя, тази книга заслужава ново и по-красиво издание.
Чета "Титан" от Сергей Лебедев. Разкази, някои от тях са много силни, други - не толкова, но всички са обедибени от това как преживяваме постсоциалистическата реалност и как се справяме в погребаните и непризнати вини. "Бялата дама" ми харесва повече, но и тази много си струва. Отново ми прави впечатление, че се чете много лесно, липсва онзи отнесен, поетичен ези от "Предел на забравата", така че ако сега ще почвате с този автор, "Титан" е идеален избор.
Има отегчаващи вината обстоятелства – тези, които се наказват по-строго. Най-често, когато има рецидив и особена жестокост.