Има отегчаващи вината обстоятелства – тези, които се наказват по-строго. Най-често, когато има рецидив и особена жестокост.
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2026, 22:28 ч.
В момента чета... 97
Моят екземпляр си поръчах от "Български книжици", има възможност и от издателството.
Колкото до въздействието - не мисля, че можем да говорим за правилно и грешно, когато става дума за емоции. На мен и тази ù книга, и "Тихи години" ми въздействат много силно емоционално. Толкова съм въвлвчена във вътрешния свят на всеки от героите, че докато чета, забравям за всичко останало. "Хана" и "Ноември" обаче не ми въздействат по същия начин, даже Хана откровено ме подразваше на моменти.
Сега се сещам, че в първата половина "Лес в къщата" много ми напомняше атмосферата от "Кажете на Жофика" и съвсем скоро ще си я прочета пак, имам я като хартиена книга, изровена от приготвените за бракуване от едно селско читалище. Ако я преиздадат, с удоволствие ще си я купя, тази книга заслужава ново и по-красиво издание.
Чета "Титан" от Сергей Лебедев. Разкази, някои от тях са много силни, други - не толкова, но всички са обедибени от това как преживяваме постсоциалистическата реалност и как се справяме в погребаните и непризнати вини. "Бялата дама" ми харесва повече, но и тази много си струва. Отново ми прави впечатление, че се чете много лесно, липсва онзи отнесен, поетичен ези от "Предел на забравата", така че ако сега ще почвате с този автор, "Титан" е идеален избор.
Колкото до въздействието - не мисля, че можем да говорим за правилно и грешно, когато става дума за емоции. На мен и тази ù книга, и "Тихи години" ми въздействат много силно емоционално. Толкова съм въвлвчена във вътрешния свят на всеки от героите, че докато чета, забравям за всичко останало. "Хана" и "Ноември" обаче не ми въздействат по същия начин, даже Хана откровено ме подразваше на моменти.
Сега се сещам, че в първата половина "Лес в къщата" много ми напомняше атмосферата от "Кажете на Жофика" и съвсем скоро ще си я прочета пак, имам я като хартиена книга, изровена от приготвените за бракуване от едно селско читалище. Ако я преиздадат, с удоволствие ще си я купя, тази книга заслужава ново и по-красиво издание.
Чета "Титан" от Сергей Лебедев. Разкази, някои от тях са много силни, други - не толкова, но всички са обедибени от това как преживяваме постсоциалистическата реалност и как се справяме в погребаните и непризнати вини. "Бялата дама" ми харесва повече, но и тази много си струва. Отново ми прави впечатление, че се чете много лесно, липсва онзи отнесен, поетичен ези от "Предел на забравата", така че ако сега ще почвате с този автор, "Титан" е идеален избор.
Има отегчаващи вината обстоятелства – тези, които се наказват по-строго. Най-често, когато има рецидив и особена жестокост.
Прочетох Денят, в който изчезна от Даян Чембърлейн. Малко повече от 400 страници. Анотацията беше заинтригуваща, обещаваща ни интересно четиво с криминален елемент. Историята започна добре, сюжета се разви доста интригуващо, и както винаги следва едно голямо НО .... Защо, по д@волите, на авторката и беше нужно да се опитва да се впише в съвременното либерално и не знам си какво още време?! Защо? Защо такава хубава и интересна история я направи на пълна боза. От средата натам премина през ЛГБТ истории, драматично-ревливи-сополиви сценки, захвърли така добре започнатия съспенс с крими елемент. С две думи накрая само липсваше негър президент и всичко щеше да бъде пълен боклук. Ако някой реши да чете книгата, препоръчвам да я чете до средата и натам сам да си измисли развитието.
Брей, никога не е късно човек да научи нещо ново. Знам за обратното - смекчаващи вината. Но за това си мислех, че е утежняващи. Добре че питах първо тук, да не се излагам 
Чак не повярвах и проверих и аз. Чисто като звучене утежняващи - определено ми звучи по правилно, но какво разбирам аз.
цитат.
Отегчаващите вината обстоятелства са фактори, които съдът отчита при определяне на наказанието, за да го утежни (увеличи), защото подчертават по-голямата степен на виновност, обществена опасност и обществена укоримост на деянието, като например предишни осъждания, рецидивизъм, извършване на престъплението с особена жестокост, или в случая на шофиране – превишаване на скоростта над два пъти над нормата, което показва безотговорност и липса на съжаление.
Юридическата терминология е нещо уникално – пълно е с правописни и преводачески грешки, които водят до такива абсурдни изрази, но... И това без да броим изобилието от русизми.
Моето обяснение е, че хората, които са писали първите закони, не са били особено грамотни, но термините са се наложили вече и явно никой не смее да ги разчисти.
Моето обяснение е, че хората, които са писали първите закони, не са били особено грамотни, но термините са се наложили вече и явно никой не смее да ги разчисти.
Едвам дочетох "Чуй ме" на Маргарит Мацантини. Взех си книгата по силна препоръка на моя приятелка, за която книгата е много добра. Започнах я и започнаха за мен разочарованията. Първо главния герой ме дразнеше през цялото време - има хубав дом, хубава работа, хубава жена, като цяло всичко, но се той е объркан, не емоционален и за мен лично досаден.
Второ - стилът на авторката въобще не ми хареса - като цяло не харесвам вулгарното писане, а при нея в тази книга беше такова.
Някой ако я е чел нека сподели своето мнение. Може би просто не е моята авторка.
Определено ще мисля какво да подхвана, че ми дойдоха в повече разочароващите книги този месец.
Второ - стилът на авторката въобще не ми хареса - като цяло не харесвам вулгарното писане, а при нея в тази книга беше такова.
Някой ако я е чел нека сподели своето мнение. Може би просто не е моята авторка.
Определено ще мисля какво да подхвана, че ми дойдоха в повече разочароващите книги този месец.
Разбирам защо книгата не ти е допаднала, но вкусовете са различни и това е напълно нормално. При мен обаче „Чуй ме“ подейства по съвсем друг начин.
Хареса ми именно защото не предлага идеални герои и лесни обяснения. Главният герой наистина е объркан и често дразнещ, но за мен това го прави реалистичен, човек, който има всичко „на хартия“, но вътрешно е празен и неспособен да изрази чувствата си.
Стилът на Маргарет Мацантини също ми допадна, макар да е суров и директен. Не го възприех като самоцелно вулгарен, а като честен и неподправен начин да се покажат емоциите и вътрешните конфликти на героите. Книгата ме накара да се замисля за мълчанието между хората, за пропуснатите разговори и за това колко е важно да бъдеш чут.
В крайна сметка за мен това беше силно и въздействащо четиво, макар и не леко. Напълно възможно е просто да не е за всеки читател, но аз лично се радвам, че я прочетох. Точно обратното на теб, тази книга ме накара да обикна Маргарет Мацантини и да продължавам да я чета.
Ако искаш можеш да гледаш филма, по книгата.
Пенелопе Круз прави страхотна роля в него.
Хареса ми именно защото не предлага идеални герои и лесни обяснения. Главният герой наистина е объркан и често дразнещ, но за мен това го прави реалистичен, човек, който има всичко „на хартия“, но вътрешно е празен и неспособен да изрази чувствата си.
Стилът на Маргарет Мацантини също ми допадна, макар да е суров и директен. Не го възприех като самоцелно вулгарен, а като честен и неподправен начин да се покажат емоциите и вътрешните конфликти на героите. Книгата ме накара да се замисля за мълчанието между хората, за пропуснатите разговори и за това колко е важно да бъдеш чут.
В крайна сметка за мен това беше силно и въздействащо четиво, макар и не леко. Напълно възможно е просто да не е за всеки читател, но аз лично се радвам, че я прочетох. Точно обратното на теб, тази книга ме накара да обикна Маргарет Мацантини и да продължавам да я чета.
Ако искаш можеш да гледаш филма, по книгата.
Пенелопе Круз прави страхотна роля в него.
Прочетох, по препоръка от форума, първата книга на Конъли Джон - Всяко мъртво нещо.
Не чета криминални романи по принцип и нямам опит. Тук имаше твърде натуралистично описание на престъпленията, с които също нямам опит и ме потресе.
Но някак, след първата една трета, успях да се абстрахирам донякъде. Предполагам, това е резултата от майсторството на някои писатели. Не знам, нямам опит с този жанр.
Допаднаха ми други неща в книгата. Но категорично ми трябва време да се окопитя.
И понеже пак от форума успоредно с Джон Конъли, беше препоръчан Майкъл Конъли, мисля да го пробвам.
Бих започнала с някоя от силните му книги, за да му дам шанс да ме зариби. "Адвокатът с Линкълна" е с висок рейтинг май?
Но в същото време, явно трябва да започна някак хронологично? Както при Джон Конъли с "Всяко мъртво нещо"
От къде да тръгна? Черното Ехо е първа в едната поредица
Някъде сигурно има по-подходяща тема от тази, ако ми препоръчате , ще изтрия и ще прехвърля поста си там .
Не чета криминални романи по принцип и нямам опит. Тук имаше твърде натуралистично описание на престъпленията, с които също нямам опит и ме потресе.
Но някак, след първата една трета, успях да се абстрахирам донякъде. Предполагам, това е резултата от майсторството на някои писатели. Не знам, нямам опит с този жанр.
Допаднаха ми други неща в книгата. Но категорично ми трябва време да се окопитя.
И понеже пак от форума успоредно с Джон Конъли, беше препоръчан Майкъл Конъли, мисля да го пробвам.
Бих започнала с някоя от силните му книги, за да му дам шанс да ме зариби. "Адвокатът с Линкълна" е с висок рейтинг май?
Но в същото време, явно трябва да започна някак хронологично? Както при Джон Конъли с "Всяко мъртво нещо"
От къде да тръгна? Черното Ехо е първа в едната поредица
Някъде сигурно има по-подходяща тема от тази, ако ми препоръчате , ще изтрия и ще прехвърля поста си там .