Променяте ли приятелствата си след децата и защо

С каква компетентност точно се изказваш като последна инстанция? Педиатър ли си, Philomena?
Двама детски нефролози са ми го казвали това на профилактичния преглед на 6 месеца (МЦ Детско здраве на "Аму Буе"), да търся ли амбулаторните листове да се свържеш с тях лично да им кажеш колко си възмутена от профилактиката в "бг" и техните препоръки?

И защо ми скачаш? Изкарвай си киселажа другаде ако обичаш. Няма нито една причина да слагаш 6 месечно на гърне. Освен ако не го повиваш в пелени. Или пък не искаш да си добавиш още един стрес. Ама тогава си го дръж за себе си.

Да разбирам, че не желаеш да научиш лекарите как да си вършат работата? Може би не ти влиза в работата нито това, нито кой кога си слага детето на гърне или там другите неща, които твърдо осъждаш, като че някой лично те е питал дали одобряваш какво прави с детето си. Може би.

Защо да ги уча. Те би трябвало да знаят, че няма смисъл да държиш на гърне едно бебе и да чакаш да направи връзка между мозъчните центрове (още неразвити) и перинеума (още неукрепнал). Най много да му излязат хемороиди. Но явно не всички лекари учат по едни и същи учебници.

На ортопед е много важно да се ходи, вече са написали защо,  и то точно около 40-тия ден. Кел файда, че е по здравна каса, като нашата педиатърка каза, че нямала направления за този месец, и си платихме като поп.

То на шест месеца дете може ли да се задържи на гърнето, няма ли да се изхлузи...

И така, горният спор за гърнето, макар и извън темата, показва доста точно откъде идват неприятните спомени от детските площадки. И проблемите в комуникацията и развалените приятелства между млади майки като цяло.

Започваме с две различни гледни точки, в които сами по себе си няма нищо лошо или чак пък толкова екстремно. Само че като добавим очакването на двамата човека, че има само един правилен начин да се правят нещата води до безсмислени спорове, съмнения и негативни усещания.

Защо не можем да имаме разговори от типа:
Майка 1: "Моят доктор прави Х / При нас това помага."
Майка 2: "Моят пък прави Y, избягваме X, но щом при вас работи - окей / При нас това не помага."
Или ако имаме медицински съображения против дадена практика, да ги обясним спокойно, без категорично заклеймяване, че детето ще загине, ако бъде повито/приучено на гърне от рано/оставено на спокойствие до по-късна възраст по темата?

Защо трябва винаги да бъде:
Майка 1: "Х се прави."
Майка 2: "Не е вярно. В белия свят се прави У, У и само У."
Майка 1: "Глупости, нищо не разбираш."
Майка 2: "Ти не ми налагай мнение." и т.н.

Приятелка ми обясни, че си натрива зърната на гърдите преди раждане, за да загрубеят, та да избегне рагади при кърмене по-късно. Аз лично не бих го направила на себе си и й го казах. Веднъж. Културно. Тя не си промени мнението. Аз не промених своето и съм окей с това, което тя си прави - ако й помага - хубаво. Тя е окей с това аз да не го правя - моите недокоснати зърна са си мои. Още сме приятелки. Защо трябва да го правим на драма и кой е по-по-прав?

О, за лекарска немарливост отдавна не си мълча. Тук, във форума, по не ми пука, но на близки хора си позволявам да отида доста далеч. Защото здравето е едно и лесно си отива. Като човек, който вече 10ина години води хора по лекари за да им превеждам, съм виждала какво ли не. Наскоро дори си позволих на близка да я посъветвам да си смени АГто. Не може в 2025 да ù казва, че прави профилактично епизиотомия. Просто НЕ може.

Е, как профилактична епизиотомия? Епизиотомията е разрез на перинеума по време на раждане. Как може да се направи профилактично? Нещо не е разбрала приятелката.

В родилното няма такива прегледи, освен ако не си доплатиш допълнителен пакет за бебето и пак не е ясно какво точно ще направят. Нефролог и ортопед са включени по каса, някакво време след раждането. И няма как педиатърът да направи прегледа, защото най-малкото няма ехограф в кабинета си.

"Профилактично" му казват, когато го правят в самото начало на напъните, без дори да дадат шанс на естествения процес. АГ дори не го крият: "на първо раждане било задължително"

Отчети и факта, че родителите се стараем да осигурим социална среда и на децата си, т.е. да ги събираме с други деца на сходна възраст, за да могат да се научават да правят социални контакти, да поиграят заедно и да изразходят енергия, да се занимават с неща, които на тях са им интересни. В този момент на преден план излизат най-достъпните варианти-братовчедката, комшийката, приятелката от училище с малки деца. Плюс липсата на безкрайно свободно време, плюс множеството ангажименти, съпътстващи отглеждането на дете, плюс зверската умора. И така естествено те изплюва компютъра за известно време, докато децата станат достатъчно самостоятелни да си намират среда без посредничеството на родителите.

Надявам се да не е стандартна практика...

Аз лично с приятелки не съм спирала контакт, с някои си общуваме от години рядко и всеедно нищо не се е променяло, други сами се отдръпнаха.. аз време за общуване и виждане имам, ако е вечер или уикенди и без дете мога да изляза, отсреща са оправданията😀  когато забременях едната ми приятелка направо ме отписа ‘оо, било каквото било, няма да е същото, нали виждам сестра ми как е, комшийката и тя, никой не им помага, много са зле, виждаме се веднъж в годината..’ еми хубаво де, ама моя мъж не е смотаняк, гледа си детето колкото и аз го гледам и няма проблем да го гледа и аз да изляза за някой час.
Баби има, баща има, казваш кога, у вас, у нас, на разходка, на кафе, на бар, на концерт. Аз проблеми с организацията нямам. Тя даже се премести в София, т.е, вече сме и в един град, излишно е да казвам, че от два месеца ми обяснява кога ще се видим и не се виждаме, в последния момент ми казва, че няма да може или изобщо не ми казва. Като я питам защо не ми е казала, забравила, изникнало нещо с гаджето, трябвало да се видят с някой..
Аз за бебета не говоря😀 ако ме питат разказвам по въпроса малко, но няма какво да се обяснявам какво е акала и какво е яла.
Дори с момичетата, с които се сближихме покрай бременността не си говорим за бебетата само.
Тъй че давам пример, че не винаги родителя е проблема и организацията.
Последно ми говореше в седмицата последната на ноември как ще дойде в петък, то стана вечер, викам да не се загуби😀 и това ми го прави няколко пъти вече, та..
преди да родя три пъти ме режеше заради новото си гадже при вече направена уговорка за виждане, при което съм ангажирала и ММ да ме закара след работа, чаках чаках, накрая гледам сторита заминала някъде.Разбира се, бях лошата, че реагирах. В смисъл, раждах след две седмици. Празнувах си РД с най-близките приятели, а беше много важен момент за мен, тя не дойде, каза, че ще се видим отделно само двете, тя ме въртя няколко пъти.
Накрая се скарахме, но след като родих, първите седмици реши да дойде вкъщи, уж да се извини.
Тъпо е, защото ако ( не й го пожелавам) се разделят някой ден с това гадже, веднага ще намери време за мен. Случвало се е вече. Пък докато е с него, те вече и живеят заедно, не може да намери един час за кафе/вечеря и тн.

Мъжът е голям фактор.
Аз пък мисля, че много хора преекспонират колко е гадно да си майка.
Ако мъжа не помага да, тогава със сигурност е трудно и гадно, но това не е стандарта.

Майка ми не се е чувствала зле, нито свекървата, нито други приятелки с бебета.Навсякъде бащата помага активно.

А приятелката ми няма родители, и двамата са починали, а свекъра и свекървата са от друг град , та само тя и мъжа й са общо взето
Винаги е имала време за мен, разбира се не всеки ден, а два пъти месечно, но на мен ме ми трябва повече.(Излиза си и с други хора)


Сега първите няколко месеца сигурно е напрегнато, ама чак пък такъв ужас.
А като бащите не помагат на някои жени,  то това е трябвало да го мислят преди да правят деца... Детето е отговорност и на двамата.