Ами никога не съм очаквала, че няма да помага. Ние имахме доста години връзка, преди да се роди детето. На думи беше, че и сам ще си го гледа, толкова е всеотдаен и толкова иска дете. А освен детето, което гледах и гледам сама физически, имам ангажименти, несвързани с детето и дома, но утежняващи положението като нужда от време и усилия.
- Публикувана: 18 ноем. 2025, 23:35 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2025, 15:30 ч.
Променяте ли приятелствата си след децата и защо
Аз излизам с приятелките ми и децата им и дори ми е много приятно, не ходим на бар разбира се, но какво от това.
Ходили сме и в мола и у тях и у нас, на кино, на вечеря.
Иначе искрено съчувствам за поведението на бащите, надявам се да се промени ситуацията.
Едната ми приятелка също това споделя, тя не искала дете , мъжа давал зор, накрая се прибира "скапан" от работа и сяда да си играе игри, а тя също толкова работеща мие чинии, гледа дете и готви.
Просто не знам , не е лесно да кажеш зарежи го, все пак с дете е , ама аз бих набирала гняв и разочарование всеки ден....
Ходили сме и в мола и у тях и у нас, на кино, на вечеря.
Иначе искрено съчувствам за поведението на бащите, надявам се да се промени ситуацията.
Едната ми приятелка също това споделя, тя не искала дете , мъжа давал зор, накрая се прибира "скапан" от работа и сяда да си играе игри, а тя също толкова работеща мие чинии, гледа дете и готви.
Просто не знам , не е лесно да кажеш зарежи го, все пак с дете е , ама аз бих набирала гняв и разочарование всеки ден....
Ако трябва да обобщя за себе си по темата: социалните си контакти да, приятелствата - не. Има разлика между контакт и приятелство.
Няма как да стана приятел с родители на дете, с които не намирам никакви допирни точки освен децата и обратно имам приятели с деца, които продължават да са ми приятели, въпреки, че децата ни не са си най-добрата компания по време на игра и не се търсят. Имаме и много несемейни приятели и приятели без никакви деца. Но заради детето се налага да поддържам някакъв социален минимум с други родители, които не са в приятелския ми кръг- т.е - да мога да кажа 2-3 изречения общи приказки на площадката или да обсъдя някакви планове за събитие в градината.
Няма как да стана приятел с родители на дете, с които не намирам никакви допирни точки освен децата и обратно имам приятели с деца, които продължават да са ми приятели, въпреки, че децата ни не са си най-добрата компания по време на игра и не се търсят. Имаме и много несемейни приятели и приятели без никакви деца. Но заради детето се налага да поддържам някакъв социален минимум с други родители, които не са в приятелския ми кръг- т.е - да мога да кажа 2-3 изречения общи приказки на площадката или да обсъдя някакви планове за събитие в градината.
И като ми разкажат или видя снимки, че са били с други хора или роднини дето доколкото знам не са особено близки, но имат деца на сходна възраст, просто ми става малко криво и си мисля, че аз не бих определяла така на кого да си отделя времето и ще предпочета добра приятелка още без дете отколкото онази съученичка/ братовчедка дето ме е дразнела ама сега има бебе на същата възраст (примерно).
Много добра гледна точка, благодаря! Не се бях замисляла, и, честно казано, мисля че и аз така бих правила, когато имам дете, живот и здраве. Факт, че не можеш да мислиш само за себе си вече и ти да се забавляваш с приятелите, а детето отстрани да скучае. Вярно, че и родителите са хора и трябва и да се разтоварват, но цитатът ми даде добро обяснение защо някои хора се събират дори с доскоро неприятни им хора, които обаче имат деца на сходна възраст. Има логика и няма да ги съдя.
Иначе на мен ми мина отдавна драмата, малко емоционално пуснах темата, беше ми се жегнало егото явно 😅 Вече виждам по-спокойно нещата. Реално само една приятелка имам изоставила ме, но то не е само към мен, промени се изцяло тя и само от семейството си се интересува, ноо има право на такъв избор, щом така е преценила. Просто няма да го мисля и да страдам вече. Останалите ми приятели с деца намират начин за контакт, дори и почти само по чат, трябва и това да оценя, все пак не знам кой колко е натоварен в даден момент. И времето ще си покаже с кого как ще се развият нещата. Напоследък пък сякаш по-активно се виждам с хора, с които мислех, че сме се отчуждили, та никога не се знае животът как ще се завърти.
Радвам се, че темата се получи активна, разми се доста, но с толкова жени на едно място няма как😆
Моят извод от цялата работа май е, че човек като усети, че анализира с кого колко се търси, явно има свободно време, което по-добре да запълни със свои неща 😁 или направо да потърси някой, с когото иска да се види, то ще си покажи отсреща има ли желание. (Това е съвет от мен за мен, пиша го да си напомням :д)
Привет! Аз все още нямам деца, пиша, защото се опитвам да разбера мои приятели, по-скоро такива, с които сме били много близки преди, години наред, и ми се струва, че след като имат дете, някак оставам встрани от обкръжението им, без да е имало проблем между нас, просто сякаш не съм им интересна вече. Може да си пишем и споделяме, но не и да предложат да се видим. Разбира се, далеч съм мисълта, че трябва да съм им в основните приоритети, ясно ми е, че детето и семейството са на първо място, че отнема страшно много енергия да отглеждаш дете и че все има за какво да мислят. Имам предвид, че все пак знам, че си се виждат с хора, но не знам внушавам ли си, че са основно роднини или други хора с деца. И това също е съвсем нормално, разбира се, но се чудя - само по признака “няма дете” ли се отписват понякога хората? И какъв е смисълът да създаваш и поддържаш приятелства ако после ще се оценяват по това дали сте на напълно еднакъв етап от живота? На практика е почти невъзможно с приятелите ти да се движите с еднакво темпо.. винаги един ще е с деца, друг се жени, трети е необвързан и в това няма нищо лошо, нали приятелите са да се подкрепят във всичко. Или пък не, това няма как да е основание и си е нещо лично, не съм им интересна вече и толкова..
Наясно съм, че всеки случай е индивидуален и хората си отсяват приятелите по всякакви критерии, но може би има някаква обща истина, която ми убягва.
Та исках да попитам родителите с малки деца - променяте ли обкръжението си, игнорирате ли приятелите си без деца след бременността и раждането? И ако да - неусетно или умишлено и защо? Наистина ще ми е полезно да чуя другата гледна точка и ще съм благодарна да сте откровени.
Благодаря!
Наясно съм, че всеки случай е индивидуален и хората си отсяват приятелите по всякакви критерии, но може би има някаква обща истина, която ми убягва.
Та исках да попитам родителите с малки деца - променяте ли обкръжението си, игнорирате ли приятелите си без деца след бременността и раждането? И ако да - неусетно или умишлено и защо? Наистина ще ми е полезно да чуя другата гледна точка и ще съм благодарна да сте откровени.
Благодаря!
Привет! Аз все още нямам деца, пиша, защото се опитвам да разбера мои приятели, по-скоро такива, с които сме били много близки преди, години наред, и ми се струва, че след като имат дете, някак оставам встрани от обкръжението им, без да е имало проблем между нас, просто сякаш не съм им интересна вече. Може да си пишем и споделяме, но не и да предложат да се видим. Разбира се, далеч съм мисълта, че трябва да съм им в основните приоритети, ясно ми е, че детето и семейството са на първо място, че отнема страшно много енергия да отглеждаш дете и че все има за какво да мислят. Имам предвид, че все пак знам, че си се виждат с хора, но не знам внушавам ли си, че са основно роднини или други хора с деца. И това също е съвсем нормално, разбира се, но се чудя - само по признака “няма дете” ли се отписват понякога хората? И какъв е смисълът да създаваш и поддържаш приятелства ако после ще се оценяват по това дали сте на напълно еднакъв етап от живота? На практика е почти невъзможно с приятелите ти да се движите с еднакво темпо.. винаги един ще е с деца, друг се жени, трети е необвързан и в това няма нищо лошо, нали приятелите са да се подкрепят във всичко. Или пък не, това няма как да е основание и си е нещо лично, не съм им интересна вече и толкова..
Наясно съм, че всеки случай е индивидуален и хората си отсяват приятелите по всякакви критерии, но може би има някаква обща истина, която ми убягва.
Та исках да попитам родителите с малки деца - променяте ли обкръжението си, игнорирате ли приятелите си без деца след бременността и раждането? И ако да - неусетно или умишлено и защо? Наистина ще ми е полезно да чуя другата гледна точка и ще съм благодарна да сте откровени.
Благодаря!
Наясно съм, че всеки случай е индивидуален и хората си отсяват приятелите по всякакви критерии, но може би има някаква обща истина, която ми убягва.
Та исках да попитам родителите с малки деца - променяте ли обкръжението си, игнорирате ли приятелите си без деца след бременността и раждането? И ако да - неусетно или умишлено и защо? Наистина ще ми е полезно да чуя другата гледна точка и ще съм благодарна да сте откровени.
Благодаря!
Много благодаря за мнението! Написано е с разбиране към двете страни, което е много справедливо, и ми беше полезно да го прочета!