Променяте ли приятелствата си след децата и защо

  • 1 791
  • 50
  •   2
Отговори
  • Мнения: 59
Привет! Аз все още нямам деца, пиша, защото се опитвам да разбера мои приятели, по-скоро такива, с които сме били много близки преди, години наред, и ми се струва, че след като имат дете, някак оставам встрани от обкръжението им, без да е имало проблем между нас, просто сякаш не съм им интересна вече. Може да си пишем и споделяме, но не и да предложат да се видим. Разбира се, далеч съм мисълта, че трябва да съм им в основните приоритети, ясно ми е, че детето и семейството са на първо място, че отнема страшно много енергия да отглеждаш дете и че все има за какво да мислят. Имам предвид, че все пак знам, че си се виждат с хора, но не знам внушавам ли си, че са основно роднини или други хора с деца. И това също е съвсем нормално, разбира се, но се чудя - само по признака “няма дете” ли се отписват понякога хората? И какъв е смисълът да създаваш и поддържаш приятелства ако после ще се оценяват по това дали сте на напълно еднакъв етап от живота? На практика е почти невъзможно с приятелите ти да се движите с еднакво темпо.. винаги един ще е с деца, друг се жени, трети е необвързан и в това няма нищо лошо, нали приятелите са да се подкрепят във всичко. Или пък не, това няма как да е основание и си е нещо лично, не съм им интересна вече и толкова..
Наясно съм, че всеки случай е индивидуален и хората си отсяват приятелите по всякакви критерии, но може би има някаква обща истина, която ми убягва.
Та исках да попитам родителите с малки деца - променяте ли обкръжението си, игнорирате ли приятелите си без деца след бременността и раждането? И ако да - неусетно или умишлено и защо? Наистина ще ми е полезно да чуя другата гледна точка и ще съм благодарна да сте откровени.
Благодаря!

# 1
  • София
  • Мнения: 37 970
При малки деца е така, после няма значение.
Времето е кът, събират се по интереси, обсесия пълна.
Аз така не съм постъпвала, защото аз деца не харесвам, не се умилявам, не примирам и никога не съм имала потребност да се отъждествявам с тях. Но, само и единствено още една познавам, като мен.
Всички останали се въртят в центрофугата на коликите, зъбите, прохождането, математическите турнири и всеки следващ миг на офспринга.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 068
Нямат време, това е! Дори и ти да имаше деца, пак нямаше да имат време за теб, нито ти за тях, или щяхте да се виждате вечно в ревливо-пищяща компания. Че се виждали с други - виждат се, да, по задължение. Но годините минават, графикът се разрежда, пак ще има време за приятелите.
Лично аз - нямам нови приятелства специално покрай децата. Някакви принудителни познанства - да, къде приятни, къде досадни. Старите ми приятели още са такива, а че е имало периоди да се видим веднъж в годината - имало е. Нови приятелства след една възраст трудно стават, но и такива не възникват по критерий "имаш ли деца", а съвсем инстинктивно - приятелството и то си е химия.

# 3
  • Мнения: 52 145
Приятелствата искат да бъдат подхранвани с общи интереси като цяло. Плюс време за тези приятели. С годините хората си променят интересите, пристрастията, социалното положение и прочее и се отдалечават. Децата в добавка към всичко това отнемат и много време и сили. И ето то го това изстиване на приятелствата - не сте се карали, не сте се сърдили, но нямате потребност и време да се виждате. Нормално е.

# 4
  • Мнения: 406
Не ги отбягвам, даже напротив, иска ми се повече да се виждаме, но логистиката е доста трудна.
Аз съм майчинство и съм "свободна" през деня - за някое кафе, за разходки, пък те са на работа, след обед или вечер когато те могат, аз съм си вкъщи с детето.
Остават ни уикендите и късмета да са ни свободни едновременно, което също се оказва трудна задача, особено, ако не сте от един град.
Когато пък се видим темата все се върти около "как е бебето".

Ама то и с приятелите с деца е същото Grinning + вече и фактора, кое дете е болно.

# 5
  • Мнения: 59
Благодаря за отговорите! Напълно съм съгласна с малкото време и трудното сприятеляване/ поддържане на приятелства в зряла възраст. С всички ни е така дори и без децата.
Просто се замислих как с няколко приятели макар уж близостта ни сума ти време минава без да сме се срещали, на един даже още не съм виждала детето, а една приятелка от забременяването досега (вече няколко години) не се е сетила да ме потърси освен покана за кръщене. Ако аз я търся всичко е наред, но иначе няма шанс да се сети. И като ми разкажат или видя снимки, че са били с други хора или роднини дето доколкото знам не са особено близки, но имат деца на сходна възраст, просто ми става малко криво и си мисля, че аз не бих определяла така на кого да си отделя времето и ще предпочета добра приятелка още без дете отколкото онази съученичка/ братовчедка дето ме е дразнела ама сега има бебе на същата възраст (примерно). На моменти ме удря чувство сякаш не е от значение какъв човек си и колко време си близък с някого, а дали си удобен в подходящия момент и това малко ме натъжава. Но може би още незряло разсъждавам.
Просто исках да чуя дали са чести разсъжденията от типа “какво ще си говоря с приятелите без деца, те няма да ме разберат и не искам да им слушам техните битовизми” или се филмирам Grinning

# 6
  • Мнения: 4 602
Да се поотдалечите за период от време, в който децата са много малки и почти нямате допирателни точки е нормално. Но с години да не се виждате и да не им познаваш децата не е нормално. Звучи сякаш вече нямат нужда от теб и са те загърбили напълно.

Имаш ли си гадже? Да не би да не те канят, ако си сама за да не се въртиш около мъжете им да не би някой да те хареса? Че и такива "приятелки" съм имала като бях свободна преди години.

Каквато  да е причината на твое място ще ги потърся 2-3 пъти и ако не ми върнат поканата ще съм дотам. Аз по принцип ги следя тези неща, защото внимавам да не се показвам като досадница. Трябва да има реципрочност, а ако няма - и мене ме няма.

# 7
  • Мнения: 22 197
Някои от по-близките контакти са без деца и досега и са останали в живота ми, други - не. И не е причината в децата, защото част от тях по-късно също се сдобиха с челяд, но дистанцията остана. Други са причините - тази склонност към драматизъм и обвинения на тема "вие ме игнорирате, защото нямам деца", дълбаенето в непродуктивна посока, прилепчивостта, такива неща. Не всеки понася добре и леко променените обстоятелствата при другия.

# 8
  • Мнения: 4 507
Мога да кажа от моя опит.  Виждането на приятели без деца беше по-сложно. Ако няма кой да гледа детето и трябва да е с мен, то никакво виждане не е. Аз търча подир нея, а приятелката скучае. За сметка на това, ако си с друга майка,  то има шанс да си изпиеш кафето и децата да се заиграят. Ако си с роднини - всеки ще те отмени за малко и ето ти час, два, че и три свободни.
За да изляза се синхронизирахме с мъжа ми. Той гледа, аз излизам. След това обратното, че и той е човек и има нужда да излезе.
Ако родителите няма на кого да разчитат, понякога е много сложна логистиката, дори и за едно кафе.

# 9
  • Мнения: 1 177
Нищо общо няма имането или нямането на деца, а личността и емпатичността на приятелите и от дълбочината на отношенията.

Раждането на дете е удобния период човек да поразчисти от обкръжението си хора, които го натоварват, или са просто познати с претенции за приятели. Определено тече един период на преоценка, след който остават само наистина близки хора. Когато проимах деца, с чиста съвест се дистанцирах не само от някои сингъли, но и от майки с деца, които прецених, че не са добър пример и компания за моите деца, и чието поведение не ми допада.

Младите хора са отворени, имат доста социални контакти и много свободно време, и са склонни да наричат "приятел" всеки, с който са си разменили по пет приказки или са преживяли нещо хубаво заедно. С времето и ангажиментите човек си пренарежда приоритетите, и осъзнава, че да си бил с някого на екскурзия в пети клас, или да си ходил три пъти на дискотека, не ви прави свързани навеки.  

С истинските приятели също понякога се появява дистанция за известно време, но тя е разбираема и лесно обяснима със съответните обстоятелства, без да предизвиква раздразнение, разочарование, и без да пречи на по-нататъшните отношения.

# 10
  • Мнения: 330
Не съм съгласна за нямането на време! Аз нямам деца и поради тази причина останах съвсем без приятелки, тъй като всичките родиха, но това не пречи да се засичаме по центъра и магазини. С повечето живеем близо една до друга, твърдят че всеки ден макар и за малко, извеждат децата. Както споменах, засичаме се.
Някак си ако имаха желание, биха се обадили. Или ако не да се видим, то поне могат да пишат и да се интересуват по същия начин както преди да имат деца.
Пишем си от време на време, но е разкъсано, повърхностно и аз лично не бих оггла да кажа, че мога да разчитам на приятелка.
Далеч не е заради децата.

# 11
  • Мнения: 3 512
Вчера говорих с една приятелка (с деца), за която помнех, че ми звънна, аз не можех да говоря и се каних да върна обаждането. Гледам на телефона - позвъняването било преди 10 дни точно. Никаква представа нямам за времето, защото всичко ми е запълнено с бягане между задълженията.
Аз с най-близката ми приятелка например разредих виждане и чуване именно когато тя роди. Беше ми единственият пристан, който не ми е натрапвал разговори за бебешки неща. Аз никога не говоря за това - безкрайно досадно ми е, а сега тя ме залива с всякакви подробности, които изобщо не ме интересуват. Нямам нужда да обсъждам децата, освен с обичайните приказки как са. Нито моите с други хора, камо ли да слушам за чуждите. Просто не ме интересува какво им е изпражнението днес или кой зъб им расте. Също така и не желая да говоря по телефона с когото и да било, когато съм си с децата или мъжа и времето и вниманието ми е само за тях.
Та, да, променят се отношенията, според промяната на самия човек и пренареждане на приоритетите му.

# 12
  • Мнения: 1 607
Съжалявам ,че при мене така се случи. Била съм в много компании,лесно се сприятелявам,но от всички аз първа създадох семейство. Родиха ни се близнаци бях на 24г ,първите две години са ми мъгла така,че за приятели изобщо съм нямала време и желание даже . С годините се отдалечих още повече,някои от тях чак сега проимаха деца и се допитват до мен ,други все още нямат и просто не мога да вляза в техните обувки,нито те в моите. Не мога да съм отворена като преди ,то и аз самата се промених като човек ,родителството изцежда ,домакинството поема време а ходя и на работа.

# 13
  • Мнения: 13 375
Една от най-добрите ми приятелки е без деца. Не ни е повлияло на приятелството, но наистина контактите се разредиха. Децата изяждат много време. В майчинство трябва да му съблюдаваш режима, да го извеждаш, да го нахраниш, да го сложиш да спи. В общи линии приятелките без деца, а и тези с големи деца са на работа. След работата им, особено зимно време искаш да си поговориш със съпруг, а и детето трябва рано да се къпе, да яде и да ляга. В градинска възраст го извеждаш да играе с други деца, в училищна проверяваш домашни, водиш на спорт, на занимания. Отнема много време и така контактите се разреждат, нормално е.
Това не означава, че няма какво да си кажеш с предишните приятелки, но просто времето не стига. Едно малко дете дори в училищна възраст нищо не може да направи, нито да пазарува, нито да готви, нито да пере, иска се обгрижване. Да не говорим от първи клас нататък как на мен специално ми се налага ше и всяка вечер да гладя бели ризи, като на банкер, ужас беше.
Да, в периода, когато детето беше малко сме се събирали с други майки с деца, да си по играят заедно. Но на важни събития(кръщене, кръгла годишнина, дори наскоро на бала на сина ми) точно предишни близки приятелки без деца си поканих, а не тези, с които се събираме да си играят децата.

При мен, специално имаше и нещо друго. Аз съм малко разпиляна във времето не умея много да планирам. Затова исках да се виждам с приятелки без деца, но колкото за едно кафе, за час най-много. И когато те очакваха едва ли не цял ден да се занимаваме с нещо, не се получава ше.

# 14
  • София
  • Мнения: 15 337
Когато родих близките ми приятели или нямаха деца, или имаха доста по-големи деца. Изобщо не съм се отдръпвала от тях или те от мен, естествено, няколко години не сме ходили по барове и дискотеки, но идваха с мен по разходки или на гости вкъщи. Просто локациите и времето се променят, другото не виждам защо.

Общи условия

Активация на акаунт