Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Съжалявам, че се чувстваш зле. Разбирам те, хората наистина се развиват на различни посоки. Не е до имане и нямане на деца, до човек е и до обстоятелства.
Щом не те търси твоята приятелка от няколко години, значи са й се променили приоритетите, средата, интересите. Ако и теб те устройва да се чувате понякога, обаждай й се. Но ако се чувстваш обидена, хем имаш донякъде основание, хем пък - насила хубост не става, тя не го прави нарочно, просто животът я е завъртял и тя се носи нанякъде по инерция. В един момент може да си възстановите приятелството, но може и да не се случи. Ти пък ще срещнеш други хора, с които животът ще те сближи и така.

 Чатовете пък, няма да коментирам. Всеки се върти с телефона постоянно, винаги два реда могат да се напишат"

Тази реплика говори колко нямате представа какво е ежедневието с малко дете.

Зависи от хората. Аз с моите приятелки съм също толкова близка, колкото и преди. Те станаха майки в последните 5 години ударно, а ние с мм чак догодина чакаме бебе. Излизаме, просто по-рядко. Ако няма кой да гледа децата е трудно. През деня съм на работа, къде да хукна да се виждам с майка с две деца в парка на другия край на София?
Даже на рождени дни на децата, кръщенета пак ни канят.
Ако прекалят с бебешките теми им напомням, но като цяло се стремят като видят друг човек да не говорят за пюре и памперс, а да водим по-смислени разговори.

Моите отношения с приятелките ми не са се променили, след като се "одетихме". Една от тях все още няма деца. Виждаме си се с нея на равни начала с останалите. Вече малко по-рядко от преди, но то е от възрастта, не е заради децата. Примерно ако преди сме излизали всяка седмица, сега е да кажем веднъж на две-три седмици. До хора си е и до желание.

Често се променят приятелствата като станат семейни хората и ако не станат горе долу по едно и също време. Но после идва и период на пренасищане от детски теми, търсят се ергените, излизанията или просто нови хора, които да нямат предразсъдъци към теб, жаден си за друга гледна точка, други изживявания. После следват разводите и пак се пренареждат приятелските отношения, ценностите, финансите, всичко може да е динамично, вкл. приятелството. Не всеки е достатъчно гъвкав, разбран и емоционално голям, че да ти е приятел с течение на годините или не с всеки имате шанса да споделяте достатъчно сходни разбирания във всеки сезон.

Признавам, че е така. Не твърдя обратното. Каквато споменах също, че мога да сравня с други приятелки и затова репликата ми бе такава.

Напротив, твърдите, че все може да се намери време за два реда. Намират време по някое време, тогава пък писането било спорадично.

Майчинството често е изтощително. И не просто умора за няколко часа, а натрупване на безкрайно недоспиване, физическо изтощение и психическо натоварване. 


Често майките не разполагат с времето си, не могат да направят твърди планове. В тая връзка една уговорка с приятелка би могла да бъде допълнително натоварване, ако трябва да се спазва и режим на детето.

Много майки чатят за разсейване и удоволствие. Хич не е до нямане на време. Въпросът е какво искаш и с кого в момента.

Разбира се, че е така, но тук идва въпросът: Майките губят ли правото си на личен живот, или просто губят желание? А губят ли личността си, защото всичките им приятелства, интереси, хобита от преди майчинството са именно това - изграждат личността на човек.

Вярвам, че има период на привикване, но той не трае вечно.

Динамиката е различна с различни деца и в различни етапи от майчинството.

Вярно, че се повтарям, но с първото дете към някой си месец бях пропаднала върху количката, докато бяхме на разходка - от недоспиване и преумора. В такива моменти жените имат нужда не от безсмислени приказки със скучаещи приятелки, а от почивка.
Относно правото на майките - имат го, защото да го нямат, но, ако няма възможност какво правим.

Интересна дискусия се заформи, благодаря:)
Аз със сигурност не обвинявам никой родител за малкото време и енергия, с които разполагат и не смятам, че особено първите месеци (или повече) може да се очаква от тях да се занимават с приятелите си. Говоря когато уж всичко си е наред между вас, те имат вече социален живот, но забелязваш, че не можеш да се “класираш” за вниманието им, а други уж доскоро неблизки им, но с деца или роднинска връзка, успяват да го получат. То съвсем не е нещо ненормално, просто както винаги отдалечаването с приятел без да знаеш защо жегва и започваш да търсиш причини. Аз със сигурност на моменти ревнувам и се чувствам пренебрегната, но мисля, че не го показвам, просто го overthink-вам 😀 Но може и да ми личи без да го целя, не знам..
В крайна сметка както и си мислех - хора различни, случаи всякакви. Няма как да знам, за съжаление,  2-3 приятели дали нарочно създават дистанция и има ли общо с децата или е съвсем друго. Времето ще покаже.
Иначе понеже някой ме пита - да, имам си приятел от години, готвим си сватбата сега и, живот и здраве, в близкото бъдеще и ние ще създадем поколение☺ Просто вече не веднъж съм се чувствала, че приятели ме съдят или поне изискват да се женим, купуваме имот, раждам, понеже те вече са и някак все едно не съм им на нивото.. Не се натрапвам на приятелите си, също ми е много важно да не съм досадна и затова и “меря” донякъде кой кого търси понеже ако не съм желана, не искам да се бутам. Но рядко хората категорично показват, камо ли казват какво точно мислят за теб и затова стават подобни объркващи ситуации. Приятелката, която ме забрави след забременяването, около 2 години периодично търсих само аз нея без да го подлагам на съмнение, нормално ми беше. Като сме се виждали много се разбираме и ми се радва, беше казвала, че един вид като цяло е поизоставила социалните мрежи и който иска, ще я потърси, за нея никой не си е тръгнал от живота й. Обаче минаха още години без инициатива и примерно за втората й бременност разбрах от Фейсбук, а на първото бях на погачата даже. Щяхме да се чуем да й разкажа и мои неща, така и не звънна. И вече не мога да толерирам нещо подобно, защото знам, че аз към нея не съм се променила, а и като съм я търсила е било през месеци, да не решите, че съм искала постоянно внимание.
Друг пък ми праща снимки и видеа на детето, майтапим се, бъзикам се кога ще се запозная с детето и не идва този момент..
Много искам да съм над нещата и да не ги мисля тези работи, не искам никого да притискам, но става малко все едно ти трябва да се държиш като по-малко важен от другия и да се радваш на “трохи” в комуникацията и това ми тежи.
Ясно, че всички отношения са динамични и нищо не е завинаги. Просто съм от хората, които държат на старите приятелства и си падам people pleaser и не разбирам, когато някой не се замисля дали отсреща нямат поне малко нужда и от него па макар той да е преуморен.
И така.. благодаря пак за многото мнения. Поолекна ми като писах.  ☺

Хората минават през различни периоди. Аз съм на 32, да ти кажа повечето ми приятели са с деца, на мм - също. Обаче аз погребах баща си, имах други ужасни проблеми, в началото на годината мм имаше страшна диагноза. И ако някой ми се сърди, че съм го рязала да се видим, то наистина би ми станало гадно. Аз съм екстроверт и си обичам приятелите. Компанията на мм е в квартала и сме тук всяка седмица се виждаме. Всички ми знаеха дереджето в последните три години. Един се бори с тодлър и новородено вкъщи, друг с репродуктивни проблеми, трети погребва родител. Случват се неща и ако знаеш за тях поне си обясняваш ситуацията. Ако видя, че моя приятелка излиза повече с хора с деца не бих се сърдила. Даже ако ми е близка и не ме кани на детските рождени дни пак е ок. Децата трябва да играят с други деца. Техен е празника.

Каквато си такава. Може пък да си съобразителна и добра приятелка. Не е критика, но мен ми звучи сякаш не си минала през наистина трудни моменти, затова толкова се фокусираш върху приятелството. С времето може да разбереш, че всъщност изобщо не трябва да се интересуваш толкова от това. А от собственото си развитие и просто от конкретни хора със споделени за момента интереси и ако имаш шанс, приемливи за тебе принципи. Не е лошо да си добър приятел и да имаш добри приятели, но трудно е и е рядко. Хората имат спорни характери. Да не говорим, че женското приятелство е доста повлияно от завист, скрити състезания и подобни. Някои жени просто стават други като се задомят, даже още като се гаджосат. Няма да си първата и последната, чиято приетялка е станала първа дружка с приятелите на гаджето си и е забравила за своите. Това е класика. Какво остава за такава с бебе. Лесно и обществено приемливо извинение. Но тъпото поведение си остава. Вадиш си изводите за такива хора и това е. Понякога по-добри и осъзнати приятелства се правят по напред в живота.

Няколко от приятелките ми са с деца и единствено за известно време имаха много по-малко възможност да се виждаме, но като децата станаха примерно на 3 вече бих казала приятелството си е същото, но ние така и така се виждахме 2 пъти месечно, всеки си е зает с работа и семейство.

Може би ако сте свикнали да се виждате много често, би имало коренна промяна

Приоритетите и фокуса се променят с времето, при един е кариера, при друг хоби, при трети (масово при жени в детеродна възраст) е деца. Оттам и ако са ви свързвали някакви общи интересни, те може да отпаднат в даден монент и приятелството да премине просто в познанство, в което няма нищо лошо, защото с новите интереси/хора/среда идват други познанства и приятелства. Но няма какво да се лъжем, децата гълтат много време, особено пък бебетата, просто защото майката си е майка и няма кой да я смени. Дали детето ще е гладно, болно, ще се пишат домашни или ще се купува подарък на приятелче, в 90% от случаите майките са насреща.

И все пак, нормално е отношенията, които сте имали на 15-16г да се променят, то и самите хора се променят, някои даже са неузнаваеми. Драма няма, ако има желание, ще се намери начин.