Нищо не променям, нито към мен променят.
Всичко е въпрос на тайм мениджмънт.
Всичко е въпрос на тайм мениджмънт.
- Публикувана: 18 ноем. 2025, 23:35 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2025, 23:25 ч.
Променяте ли приятелствата си след децата и защо
С децата се променят някои обстоятелства, но детето не може да бъде пречка да се развали едно истинско приятелство.
Точно по този начин аз отсях истинските от привидните приятели. Била съм и в едната, и в другата позиция. Като ми се е случвало точно защото нямам деца, когато нямах, да не ме търсят, и точно защото имам малко дете, да не ме смятат в бройката. Все тая, останаха си просто познати.
Това, че имам дете, не ми е пречило да се виждам с приятелите си, на които държа и винаги са били добре дошли у нас. По едно време с говоренето по телефон беше по-сложно, защото между 2 и 5-годишна възраст детето ми просто не ме оставяше да говоря за повече от 5 минути, докато е наоколо.
Точно по този начин аз отсях истинските от привидните приятели. Била съм и в едната, и в другата позиция. Като ми се е случвало точно защото нямам деца, когато нямах, да не ме търсят, и точно защото имам малко дете, да не ме смятат в бройката. Все тая, останаха си просто познати.
Това, че имам дете, не ми е пречило да се виждам с приятелите си, на които държа и винаги са били добре дошли у нас. По едно време с говоренето по телефон беше по-сложно, защото между 2 и 5-годишна възраст детето ми просто не ме оставяше да говоря за повече от 5 минути, докато е наоколо.
Много популярна тема напоследък или поне в съдържанието, което аз консумирам. Ами да ви кажа, отдавна ме гложди този въпрос. Определено забелязвам отдалечаването на някои приятелки, които имат деца. Но тук добавям едно голямо НО - за мен приятелството е двустранно. Когато за първи път имаш дете, някак нормално ми се струва целият ти свят да се промени. Вниманието ти е изцяло насочено към малкото човече и промените са хиляди. Не очаквам никой да ме търси в този период, смятам за редно аз по-често да проверявам приятелката си и да се интересувам как е, не само като майка, а и като човек, който преминава през нещо ново. Както и очаквам от моите приятели да се интересуват от мен, когато аз преминавам през нещо.
Не одобрявам обаче онова поведение на някои, които сякаш те омаловажават, щом нямаш деца. Получавала съм коментари от типа на "ох ти само чакай да забременееш", "е, радвай се, че пиеш кафе, аз не съм пила от два месеца, защото нямам време", "ти спиш до късно, а аз не помня кога за последно съм спала", "не се оплаквай, че си на работа, да гледаш дете е много по-трудно от това да работиш по 8 часа на ден" и всякакви подобни. Ами предпочитам, когато имат проблем, да ми споделят, да кажат, че не се чувстват добре, уморени са, трудно им е, да кажат с какво и как мога да помогна, а не като ги питам как са да отговарят "много добре", а после да пускат хапливи забележки. Много се дразня.
Сега и аз очаквам дете, та съм предупредила най-близките, че не искам да се отдалечавам от тях, а ако го направя, да ме вкарат в правия път. Все пак, нали за това сме приятели, да си казваме важните неща право в очите.
Не одобрявам обаче онова поведение на някои, които сякаш те омаловажават, щом нямаш деца. Получавала съм коментари от типа на "ох ти само чакай да забременееш", "е, радвай се, че пиеш кафе, аз не съм пила от два месеца, защото нямам време", "ти спиш до късно, а аз не помня кога за последно съм спала", "не се оплаквай, че си на работа, да гледаш дете е много по-трудно от това да работиш по 8 часа на ден" и всякакви подобни. Ами предпочитам, когато имат проблем, да ми споделят, да кажат, че не се чувстват добре, уморени са, трудно им е, да кажат с какво и как мога да помогна, а не като ги питам как са да отговарят "много добре", а после да пускат хапливи забележки. Много се дразня.
Сега и аз очаквам дете, та съм предупредила най-близките, че не искам да се отдалечавам от тях, а ако го направя, да ме вкарат в правия път. Все пак, нали за това сме приятели, да си казваме важните неща право в очите.
При мен се случва обратното - още по време на бременността ми повечето ми приятелки, които нямат деца, постепенно спряха да ми пишат. Вече не ме канят на общи събирания и разбирам за излизанията им от снимки в социалните мрежи. Или просто излизаме 1 в 1, а не като група. Опитах да говоря с тях, но те казват, че просто са забравили да ме викнат, мислели са, че аз нямам време покрай подготовката за бебето, или просто казват, че са много заети. А до края на осмия месец аз също работех и бях изключително активна, жизнена и подвижна, така че никога нищо не ме е спирало да се включа в някое вечерно излизане... Сякаш вече се подготвят за някаква промяна, която аз самата още не съм усетила у себе си... Не знам, имам чувството, че ако аз спра да организирам срещите и разходките ни, просто никога повече няма да ги видя. И се чувствам доста самотна покрай това, но пък знам, че е временно. Терминът ми наближава и сега пък далечни роднини и познати започнаха да ме търсят, за да проверят дали не съм родила вече. Но пък не ми се излиза с далечни познати точно сега. Искам си близките приятелки. Дано не се откажат от мен заради детето.
Много е индивидуално и на първо място зависи от това, дали има кой да помага с децата. Ако родителите си ги гледат сами, тогава става още по-трудно.
Второ, по-трудно се организират срещи вечер заради рутината на бебето/детето, така че остава предимно вариант обяд/кафе. Да, обаче хората работят и е трудно през деня. Уикендите обикновено са наблъскани с ангажименти, а хората без деца често пътуват и така се получава рядко засичане. Трето, умората не е за подценяване, има родители, които са на по 4-5 часа разпокъсан сън в продължение на години и като имат час, два свободни спят просто защото трябва да оцелеят.
Никога не съм отблъсквала приятелка умишлено, след като станах майка, и всички, които са ми били искрени приятели, си ми останаха такива - и на площадките са идвали, за да разхождаме детето заедно, и вкъщи, и къде ли не, само за да имаме момент заедно. В това се изразява приятелството в крайна сметка - да проявиш разбиране и инициатива, когато този отсреща изнемогва. Сега, когато имам приятелки с бебета, връщам "жеста" и се съобразявам с тях, защото моето дете е по-лесно за логистика. Имам само една "приятелка", която се отдръпна, но тя живее в друга държава, така или иначе. Въпреки това, можеше да прояви интерес или да казва, когато се прибира към България, но това не се случва и самата аз също се отдръпнах, сега се чуваме веднъж на 3-4 месеца. Едно е, да не ти е интересен разговор за деца - това го разбирам и приемам. Друго е да не попиташ дали приятелката ти е добре след раждане, дали се възстановява добре, дали бебето е добре, дали получава подкрепа от близките...
Второ, по-трудно се организират срещи вечер заради рутината на бебето/детето, така че остава предимно вариант обяд/кафе. Да, обаче хората работят и е трудно през деня. Уикендите обикновено са наблъскани с ангажименти, а хората без деца често пътуват и така се получава рядко засичане. Трето, умората не е за подценяване, има родители, които са на по 4-5 часа разпокъсан сън в продължение на години и като имат час, два свободни спят просто защото трябва да оцелеят.
Никога не съм отблъсквала приятелка умишлено, след като станах майка, и всички, които са ми били искрени приятели, си ми останаха такива - и на площадките са идвали, за да разхождаме детето заедно, и вкъщи, и къде ли не, само за да имаме момент заедно. В това се изразява приятелството в крайна сметка - да проявиш разбиране и инициатива, когато този отсреща изнемогва. Сега, когато имам приятелки с бебета, връщам "жеста" и се съобразявам с тях, защото моето дете е по-лесно за логистика. Имам само една "приятелка", която се отдръпна, но тя живее в друга държава, така или иначе. Въпреки това, можеше да прояви интерес или да казва, когато се прибира към България, но това не се случва и самата аз също се отдръпнах, сега се чуваме веднъж на 3-4 месеца. Едно е, да не ти е интересен разговор за деца - това го разбирам и приемам. Друго е да не попиташ дали приятелката ти е добре след раждане, дали се възстановява добре, дали бебето е добре, дали получава подкрепа от близките...
Някак си ако имаха желание, биха се обадили. Или ако не да се видим, то поне могат да пишат и да се интересуват по същия начин както преди да имат деца.
Пишем си от време на време, но е разкъсано, повърхностно и аз лично не бих оггла да кажа, че мога да разчитам на приятелка.
Далеч не е заради децата.
Пишем си от време на време, но е разкъсано, повърхностно и аз лично не бих оггла да кажа, че мога да разчитам на приятелка.
Далеч не е заради децата.
А ти пишеш ли им и интересуваш ли се по същия начин, както преди да имат деца? Предлагаш ли им да се видите в удобно за тях време (една приятелка ми беше звъннала две седмици след раждането на първо дете с покана за "някое барче")? Питаш ли ги как са децата, мъжете, свекърите, имат ли нужда от помощ? Обикновено е двустранен процес отпадането на такива приятелства. И да, естествено, че на теб са ти скучни техните пюрета, а за тях са смешни офисните ти драми. Ако приятелството ви се е въртяло около битови теми, клюкини и повърхностни разговори, нормално е да се разминете. Все пак трябва да има и общи интереси, но и симпатия, химия, дори обич между вас, за да ви пука наистина едни за други и да сте приятели. Всичко друго е просто "компания", а компанията се сменя според възрастта и интересите.
Flip търся, да. Преди по-често, сега разговорите се въртят само около поводи.
Именно защото съм наясно, че е двустранно. По тази причина отдавна съм заявила, че винаги когато ТЕ имат възможност, съм на разположение за среща. Че аз ще се нагаждам по тях, не те по мен.
Чатовете пък, няма да коментирам. Всеки се върти с телефона постоянно, винаги два реда могат да се напишат.
Казвам го, защото не всичките ми приятелки са така и мога да сравня. Имам други, в други градове, с които не сме се виждали с години, но дори след децата нещата са се променили в здравословен минимум. То е неизбежно.
Което да, отговаря на въпроса поставен в заглавието - променят се приятелствата, но само не чак толкова истинските от тях. Явно.
Именно защото съм наясно, че е двустранно. По тази причина отдавна съм заявила, че винаги когато ТЕ имат възможност, съм на разположение за среща. Че аз ще се нагаждам по тях, не те по мен.
Чатовете пък, няма да коментирам. Всеки се върти с телефона постоянно, винаги два реда могат да се напишат.
Казвам го, защото не всичките ми приятелки са така и мога да сравня. Имам други, в други градове, с които не сме се виждали с години, но дори след децата нещата са се променили в здравословен минимум. То е неизбежно.
Което да, отговаря на въпроса поставен в заглавието - променят се приятелствата, но само не чак толкова истинските от тях. Явно.
Казвам го, защото не всичките ми приятелки са така и мога да сравня. Имам други, в други градове, с които не сме се виждали с години, но дори след децата нещата са се променили в здравословен минимум.
Ето, сама си отговаряш. Значи не те отхвърлят просто заради децата, а изначално не сте имали кой знае колко дълбоки и близки отношения. Нямате общи теми извън най-битовите и сега не сте си интересни. Не се ядосвай, то не е казано, че всяко познанство е приятелство, а всяко приятелство е до гроб.
Аз виждам нещата през друга призма. Моята най-добра приятелка не дойде на сватбата ми, защото имала дете. Сватбата беше обедна, помолих я поне пред ритуалната да дойде да го доведе и детето, беше лятото. Тя отказа, защото нямала време да го облече, а беше от 11:00. Та разказвам тая история, защото виждам две страни - едната е моята, наистина не можеш да смогнеш, чувстваш се виновен и ти е гузно, че нямаш време за онези хора на които си плакал на рамото. Другата - има майки, които използват детето си, като претекст, била плакало, било болно, било гладно, било това онова…а реално, както в моя случай дори имаше кой да запази детето за 30 минути, но тя не искаше, а се беше вманиачила в бебето. Мания, а не любов. Друг не можел да го гледа като нея, не искал друг човек, не можела и 5 минути без него. Това е вече нарочно прекъсване на приятелства, а не жертва на обстоятелствата.
Аз виждам нещата през друга призма. Моята най-добра приятелка не дойде на сватбата ми, защото имала дете. Сватбата беше обедна, помолих я поне пред ритуалната да дойде да го доведе и детето, беше лятото. Тя отказа, защото нямала време да го облече, а беше от 11:00. Та разказвам тая история, защото виждам две страни - едната е моята, наистина не можеш да смогнеш, чувстваш се виновен и ти е гузно, че нямаш време за онези хора на които си плакал на рамото. Другата - има майки, които използват детето си, като претекст, била плакало, било болно, било гладно, било това онова…а реално, както в моя случай дори имаше кой да запази детето за 30 минути, но тя не искаше, а се беше вманиачила в бебето. Мания, а не любов. Друг не можел да го гледа като нея, не искал друг човек, не можела и 5 минути без него. Това е вече нарочно прекъсване на приятелства, а не жертва на обстоятелствата.
Аз виждам нещата през друга призма. Моята най-добра приятелка не дойде на сватбата ми, защото имала дете. Сватбата беше обедна, помолих я поне пред ритуалната да дойде да го доведе и детето, беше лятото. Тя отказа, защото нямала време да го облече, а беше от 11:00. Та разказвам тая история, защото виждам две страни - едната е моята, наистина не можеш да смогнеш, чувстваш се виновен и ти е гузно, че нямаш време за онези хора на които си плакал на рамото. Другата - има майки, които използват детето си, като претекст, била плакало, било болно, било гладно, било това онова…а реално, както в моя случай дори имаше кой да запази детето за 30 минути, но тя не искаше, а се беше вманиачила в бебето. Мания, а не любов. Друг не можел да го гледа като нея, не искал друг човек, не можела и 5 минути без него. Това е вече нарочно прекъсване на приятелства, а не жертва на обстоятелствата.
Помислих и аз същото като вас, на наблюдавайки осъзнах - тя излизаше с други майки с бебета, а на мен ми казваше, че не може заради детето. Депресия? Не, мисля. Просто нямах дете в този момент и аз.
Да, ама Cvetu няма как така просто да гадае, че става въпрос за следродилна. Още повече, че ако са толкова добри приятелки, все от нещо друго споделено, ще се досети.
Мен преди години така ме отсвири приятелка след раждането на детето ѝ. Депресирана определено не беше, подкрепа от страна на роднини колкото щеш. Ако имаше някой депресиран тогава, това бях аз, защото ми се струпаха доста неприятности в личен план наведнъж. Но аз не спрях да я търся. На всичкото отгоре съм и кръстница на детето ѝ, а тя дори не ми даде шанс да го видя след като ми се случиха въпросните сътресения. Няма да забравя как не успях и коледния си подарък да му дам в продължение на цяла година на това дете, защото майка му все "нямаше време" за мен. И съм на 99% процента убедена, че бях зачеркната заради суеверия, към които видях, че са доста податливи в това семейство. За второто си дете вече бяха избрали друг човек за кръстник, просто аз бях аут.
И когато след години ме видя щастливо омъжена и с дете, ми каза: "сега ще видиш какво е да имаш деца и да нямаш време за приятели". Ами не стана така. Най-добрата ми приятелка е несемеен човек без деца. Редовно е с мен по площадките или на гости вкъщи. И до ден-днешен е така. Единствено в случай на вирус съм я предупреждавала да си прецени иска ли да излезе с нас.
Мен преди години така ме отсвири приятелка след раждането на детето ѝ. Депресирана определено не беше, подкрепа от страна на роднини колкото щеш. Ако имаше някой депресиран тогава, това бях аз, защото ми се струпаха доста неприятности в личен план наведнъж. Но аз не спрях да я търся. На всичкото отгоре съм и кръстница на детето ѝ, а тя дори не ми даде шанс да го видя след като ми се случиха въпросните сътресения. Няма да забравя как не успях и коледния си подарък да му дам в продължение на цяла година на това дете, защото майка му все "нямаше време" за мен. И съм на 99% процента убедена, че бях зачеркната заради суеверия, към които видях, че са доста податливи в това семейство. За второто си дете вече бяха избрали друг човек за кръстник, просто аз бях аут.
И когато след години ме видя щастливо омъжена и с дете, ми каза: "сега ще видиш какво е да имаш деца и да нямаш време за приятели". Ами не стана така. Най-добрата ми приятелка е несемеен човек без деца. Редовно е с мен по площадките или на гости вкъщи. И до ден-днешен е така. Единствено в случай на вирус съм я предупреждавала да си прецени иска ли да излезе с нас.
Едва ли някой целенасочено променя нещо. Бих казала, че като се появи бебе, в началото майката е неуверена, депресивна, уплашена. Има време за напасване в новата реалност, която за приятелките без деца де факто не се е променила. Базирано на моя опит, след появата на детето, някак естествено се променят приоритетите. Аз и по себе си го виждах - като бях мома, разговори за сопол, кой какво усвоил, кой го водят на балет и как отлично се справя, откровено ми тежаха. Като излизах с няколко приятелки с деца, които бяха от -ме майките, направо се побърквах - аууу, на нас ни изби зъбчеее, аууу ние май сме се наакали, аууу ние ядохме пюренце, ау ние се оригнахме и после се превключваше на темата за онази изедница свекървата, която - еди си какво. МИ аз се бях поотдръпнала, че много ми идваше.
Когато се родиха моите деца, повечето ми приятелки и познати все още бяха моми и ергени, като искрено недоумяваха, защо с мъжа ми не се навиваме да ходим на дискотека. Или да идем с бебето за уикенда на морето. Виждахме се основно уикенда, за малко, главно в някой парк. Или ни идваха на гости.
Някои приятелства се поразпаднаха, поради това, че интересите ни се разминаха с времето. Само едно се пообърка, защото двете двойки деца до такава степен не се разбираха, че беше мъчение за всички.
С една приятелка ни се разпаднаха отношенията, защото тя наистина не можа да вдене, че като съм намерила някой да ми гледа детето от 14 до 16-17 часа, това означава, че 16 и малко трябва да поема. Тя идваше със сериозно закъснение, защото не могла да се организира, ама нищо после ще наваксаме и ще останем до по-късно. Да, ама аз не мога, щото бабата почва да звъни и да дава зор.
Когато се родиха моите деца, повечето ми приятелки и познати все още бяха моми и ергени, като искрено недоумяваха, защо с мъжа ми не се навиваме да ходим на дискотека. Или да идем с бебето за уикенда на морето. Виждахме се основно уикенда, за малко, главно в някой парк. Или ни идваха на гости.
Някои приятелства се поразпаднаха, поради това, че интересите ни се разминаха с времето. Само едно се пообърка, защото двете двойки деца до такава степен не се разбираха, че беше мъчение за всички.
С една приятелка ни се разпаднаха отношенията, защото тя наистина не можа да вдене, че като съм намерила някой да ми гледа детето от 14 до 16-17 часа, това означава, че 16 и малко трябва да поема. Тя идваше със сериозно закъснение, защото не могла да се организира, ама нищо после ще наваксаме и ще останем до по-късно. Да, ама аз не мога, щото бабата почва да звъни и да дава зор.