Ивелина, приеми го като етап от израстването. В този период с дни наред съм била като скачен съд с малкия. Пищеше само като го отделя от гърдата. Като виждаш, че сгушен в теб му е добре и е спокоен друго не ти остава. Зарежи всяка друга работа и се отдай на малката душичка. Тя има нужда от теб най-много. Само след няколко дни ще ти се нормализира живота.
Научи се да спиш с бебето, за да не ти тежи. Аз спя с моя син още от болницата. Плашеха ме, че ще го затисна и че мога да го задуша, но Слава Богу това не стана. Вярвай на инстинкта си, а ако много те е страх слагай някаква преграда между вас, но дръж бебето близо до теб. Така ще можеш да го кърмиш колкото пъти си поиска и дори да спиш докато то сучи.
Научи се да спиш с бебето, за да не ти тежи. Аз спя с моя син още от болницата. Плашеха ме, че ще го затисна и че мога да го задуша, но Слава Богу това не стана. Вярвай на инстинкта си, а ако много те е страх слагай някаква преграда между вас, но дръж бебето близо до теб. Така ще можеш да го кърмиш колкото пъти си поиска и дори да спиш докато то сучи.
Щом мъника има нужда да суче, не му отнемай удоволствието, все още е твърде малък, за да има и други занимания и забавления. А на теб ще кажа само, че така, както сега това ти идва в повечко и ти се струва, че друго, освен да цока, не прави, повярвай ми, като утре ще дойде и момента, в който ще си кажеш "Боже, кога порасна" и "Ау, как не се спря да се нацока като хората", защото дъщеря ми в момента цока точно в движение за по 5 мин. от гърда 
, то не е крачене, вирене на крака, подмятане на крака, дърпане на чорапи, ритане по дръжката на фотьойла, абе въобще цирка е пълен, няма спирка...