Сблъсквате ли се с предразсъдъци или ксенофобия в чужбина?

Винаги съм се забавлява с това как възрастни германци (50+ години) винаги намират какво да кажат.
Имам чувството, че на тия хора им липсват първите седем години.
От просташки забележки за акцент, до умозаключения: "а сигурно сте се омъжила заради паспорта" като прочетат немската ми фамилия на баджа ми, но споделя, че съм от България.
Във влака пак разни бабички са се възмущавали защо говоря по телефона на български (все едно планирам някой атентат). Все едни такива злобно-любопитни и много обичат да си врат носа дето не им е работа.
Разбира се, не си мълча им ги поставям на място.
Хубавото е, че това поколение измира а младите са далеч по-широкоскроени.

В Испания още не съм била, но тази година, когато я посетих за първи път ги намерих за достатъчно дружелюбни, а дори не бяхме в Южната част, а в Северната - Милано и Бергамо.

Моите лоши впечатления са от държанието на испанските и италинските имигранти в други държави като Белгия, Чехия и Словакия. По някаква причина се държат студено и дръпнато там. Не знам дали така реагират на живота в чужбина и може би предпочитат да си се събират повече с други латино-езични народи.

Разбира се добрите ми впечатления от Италия са просто като турист, не знам на работното място как би било с италианци в Северна Италия.

А за Англия мога да кажа, че от онази реплика през 2006 година така и не стъпих отново там. Има какво да се види, но не смятам да си хабя парите да ходя до място, където мислят така за нас, като има толкова много държави в Европа, където още не съм била. Всъщност всичките злобни испански имигранти бяха от Мадрид... от други градове на Испания имаше доста топли и свестни имигранти.

На Виенското летище служителите ни крещяха като на добитък. Повече нямам желание да посетя страните от Централна Европа и Великобритания. В Скандинавия, Ирландия, Испания, Португалия още не съм била. Само знам, че португалците в Белгия и Централна Европа бяха много отзивчиви и много по-топло се държаха от имигрантите от Испания (по-скоро онези от Мадрид) и Италия. Австралийци, канадци, латино американци - само хубави спомени с тях.

Явно от някои народности като емигрират и ги избива на интриганство и злоба или просто такива емигрират от тези страни хаха. Един португалец ме заведе лично да ми покаже от къде да си взема нещо, докато италианците бяха по-особени, общуваха си предимно с други италианци и тук-там с някой португалец и испанец. Това за Северните. Южните пък бяха приветстващи и с тях се отпусках повече, от колкото с някои българи и балканци честно казано. Всичко това се случва в Белгия и Централна Европа.

Като най-дръпнати и студени мога да определя немците, особено тези в Мюнхен, някои чехи, виенчани, нидерландци и белгийци от по-малките градове от вътрешността. Словаците са биполярна нация -  както някой може да те ядоса, защото гледа да се качи преди теб в автобуса и те предрежда, така в следващия момент някой на спирката вижда логото на фирмата на брандираната ми раница и започва да си говори с мен, да ме пита как се работи там и т.н.

Винаги съм искала да посетя Скандинавия и Финландия, но ме е страх какво ще открия там. Страх ме е да не са същите нерваци и дръпнати като във Виена и Мюнхен. Имам добри впечатление от една финландка от езиковия курс в Лондон, но не винаги поведението в чужбина е равно на това на родна почва.

Според мен в днешно време би трябвало да се радват на българи и като цяло на бели хора, като се има предвид какво се случва в повечето западноевропейски държави.  
Давам един скорошен пример - семейна приятелка, която живее в Германия от сигурно над 30 години си тръгва от нас (беше ни на гости) и аз предлагам да я закарам до хотела й, защото все пак е тъмно и късно и тя ми отговори следното: "ама какъв е проблемът, на мен ми е приятно да се разхождам тук, това в Германия няма как да се случи, да излезна вечер и да се разходя".
Та мисълта ми е, че като цяло преди западноевропейците имаха доста пренебрежително отношение към балканците като цяло, защото си мислеха, че тука сме само престъпници и не знам си какви, а в момента на Балканите е много по-безопасно и би трябвало да е прекалено глупаво от тяхна страна да имат някакви предрасъдаци спрямо нас балканците.

Да, ама имат. В Англия предпочитат всякакви черни и индийци пред балканци. Може би някакво чувство на вина за колониалните времена?

Напълно възможно е, аз като съм чувал от познати, живяли в Англия колко са прости и пропаднали повечето средностатистически англичани, изобщо не се очудвам.

Да, затова ако някога пак реша да се местя в чужбина ще е най-вероятно в Канада, САЩ или Австралия. Каквото и да си говорим, там ако си бял може би ще ме приемат по-добре от местни от видимите малцинства като тъмнокожите. Факт е, че двойни стандарти има навсякъде, но не съм от тези, които ще преглъщат такова отношение каквото доста българи получават в Англия, Германия и подобни страни.

Като тийнка мълчах на онези в Лондон, все пак като изключим тази гадна фраза бяха гостоприемни, но в днешно време ако чуя такова нещо бих ги насолила яко.

В Белгия бях в едно малко градче и местните си бяха консерви, но си изкарваха яда от мигрантите от БИ и Африка на имигрантите от Южна и Източна Европа, защото нали като и ние сме бели не се води расизъм. Но като че ли пак белгийците са малко по-широкоскроени, все пак самата страна е съставена от три общности и си е мулти култи от създаването. Нидерландците уж се пишат за много широкоскроени, но бяха направо просташки груби на моменти уви, пак ми се налагаше да съм в малки градове във вътрешността). Те много се хвалят със своята директност, а тя е просто грубост и липса на такт. Все имам чувството, че трябваше вместо там да отида на варианта за Дания. Пак колелета и равна земя, външно много си приличат и хората и страните, но имам чувството, че поне са по-възпитани.

Чак с нещо фрапиращо - не, не съм се сблъсквала, като се има предвид, че говоря само за почивки. Но, в последните случаи забелязвам, че малко остро питат от Румъния ли сме, като кажем България омекват. Не знам каква връзка правят. Това ми се случи в Рим. Отделно, някои доста рязко се обръщат на руски, на руски разбирайте с някакви базови думи, явно решили, че сме украинци/руснаци.

Непрекъснато ме мислят за рускиня/украинка, че даже ми втръсна. Директно започват да ми говорят на руски/украински.
Още помня в Сицилия седим в едно ресторантче в Сиракуза. Идва един тъмнокож, продава гривнички и започва да ни реди на масата цялата си стока. ММ вече му писна от такива и с досада погледжда към него, аз му казах едно "спасибо" и си прибра всичко и си тръгна. После опитвахме и с други такива търговци, кажеш ли вълшебната дума на руски, директно си тръгват. Thank you не върши работа.
Чак в Куба ме мислеха за рускиня, в Испания също ми се случва.

Изобщо не, напротив. Почти винаги при запознанство се намира някой да каже, че е бил в България, че има състудент българин, имат хубави спомени от прекарано време в България.
Един единствен път се получи недоразумение в чужбина, което бързо изяснихме - защото говорейки си на български един човек реши, че сме руснаци, а те ги недолюбват, но обяснихме на английски, че сме от България , показахме на картата, накрая се сприятелихме даже - тази случка е от Виетнам.

Мен никога не са ме взимали за рускиня или украинка, обаче дъщеря ми е руса и с ярко-сини очи - на баща си се е метнала (той също не е чист руснак). Обаче преди няколко дни с една майка китайка чакахме пред училището да изведат децата от занималня и тя ми каза - "Дъщеря ти прилича на руска кукла от едно време..." Много ми стана интересна асоциацията.

Аз съм светла и с много сини очи, леко чип нос и сред руснаци не приличам, но за чужденците го докарвам. Мм и той е белчо и е зеленоок. Като вървим двамата източноевропейските ни мутри се отличават яко, вярно е.

Доста пътувам, владея английски, на средно ниво немски и също така руски. Откровенно презрение и враждебност съм срещала в Полша след като разбраха , че съм българка. В Гърция и Турция са много френдли, същото е и в Дания - там направо се чуствам прекрасно, приета с уважение и мило отношение навсякъде. В Германия е много важно къде си - в големите градове няма проблем, в по - малките са мнителни без повод. Във Великобритания са объркани сигналите -  много емигранти от целия свят и се отнасят с недоверие на първа среща. След това може и да спечелиш благоразположение и някакво доверие, но не е лесно.  Но най - близко и мило е било в Израел. Там имат огромно  уважение към българите от една страна заради спасението на българските евреи, от друга защото там има над 100 000 български евреи , които се славят с изключително трудолюбие и почтенност. Като че ли в последните 2 години обаче фокусът от нас - хората от източна Европа, се премести рязко върху милионите приходящи от мюсюлмански държави и то в негативен аспект. Повечето европейци определено си личи, че съжаляват за проявената толерантност в последните 2 десетилетия и дори се плашат. Така, че май Източна Европа е добре дошла и предпочитана вече.

Не съм живяла в чужбина и пиша само, защото имам същите впечатления от авиокомпанията, дъщерната им Трансавия и отношението в Амстердам.Пътувам често и всеки път е така.От години.В Айндховен беше една идея по-меко, но и там го има.Да не говорим наскоро проверяващият на лентата от арабски произход, как спря всички и демонстративно покани млада двойка араби да минат напред.Ама това, че имаше хора с малки деца, възрастни пътници, много важно.Дали защото останалите бяхме видимо по-светли и жените с открити коси, не знам, но беше много странно и неуважително.Подобно и в немско на франкфуртското летище.По-странно отношение съм усещала от ирландец в чужбина.Белгийци са били по-учтиви и мили от съседите си холандци, ама вторите, това си е диагноза.Нямам негативен сблъсък с испанци, но последните години попадам в см на гневни мнения и протести срещу туристи.Последно крещяха срещу холандци във Валенсия.
Всички роднини или приятели в Австралия, Сащ и Канада казват, че са добре приети и няма дискриминация.Странно ми е да чета, че австралийците едва ли не приемат с радост бели, защото са бели.Моите роднини живеят там вече 25,6г.Пътуват много по света и казват за австралийците каквито са и те, че това са най-учтивите и толерантни хора.Няма бял, няма тъмен.Има много азиятци и индийци, всички са еднакво добре приети.
За израелци съм чувала полюсни мнения като отношение.Някои казват, че са адски надменни и се държат сякаш всеки им е длъжен и те са нещо повече.

Силвърстоун, компанията, в която работя основно превозва служители с KLM. Имаме ограничен избор от компании, от които да избираме. Имам колеги, които от години се налага да летят към Щатите с KLM. И всеки път казват едно и също, как само българите биват отделяни на летището в Амстердам уж за случайна проверка. Много интересно обаче от цял самолет с всякакви народности и религии, само българчетата ни отделиха в една редичка и ни ровиха багаж, обувки, всичко това на гейта. Искаха да ми вземат бордната карта, гледаха я все едно е фалшива, друг служител ми изрови куфарчето и раницата, накрая им казах, че билета си го искам и да ми го върнат. Последният пътник, който се качи на самолета бях аз. Стюардесите ме търсеха, чудеха се защо не се бордвам, накрая една от тях излезе и пита от наземния персонал защо не се качвам, питали са човека на седалката до моята защо не се качвам и дали ме познава. И това не е прецедент, а е всеки път с българите, поне това споделиха колегите.

Много интересно  за Нидерландия и Амстердам. Аз имах обратното преживяване. Невероятно любезни бяха всички на амстердамското летище при няколкото ми пътувания до там. Даже реших, че нидерландците са най-любезния народ, който съм срещала досега, а пък вие тук ми разваляте впечатленията : ))))) И по улиците, и по ресторантите, в музеите и навсякъде бяха супер любезни и отзивчиви. Но на летището бяха наистина свръх любезни, услужливи, предлагащи помощ дори без да ги попитам. Всичките 4 пътувания.
От друга страна, повечето време може да са мислели, че съм американка, и да не би затова да са били любезни. Бях с малкото дете, което говори перфектен американски английски, и част от пътуванията ми не бяха от София, а от САЩ.
Но пък като пътувах от Амстердам до София и от София с българския паспорт пак си бяха любезни на летището. И никога нищо не са ми проверявали. Но летях с България еър, не с КЛМ.