Така е за майките, но щерката да не пренатоварва излишно майка си.
- Публикувана: 20 ноем. 2025, 20:27 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2025, 08:06 ч.
Как да простя на брат ми?
А може ли брата да е прав?
И със Злодеида съм съгласна.
Но едно не ми е ясно:
Как след като е разбрал за бременността, я е блокирал и отписал от живота си, но след като я е блокирал и отписал, я е карал да направи аборт и й е казвал, че бащата ще вземе детето и т.н?
Забременяваш от някаква отрепка, решаваш да задържиш детето при все, че сте се разделили и ходиш да "плачеш на рамото на майка си", т.е. да я тормозиш и натоварваш с глупавите си постъпки.
Ами според мен брат ти е бил прав. Освен това той не те моли да му прощаваш, така че драма нямаш никаква. Просто нямаш отношения с него и не можеш да разчиташ на подкрепа от него, ако това ти е скритата надежда.
Ами според мен брат ти е бил прав. Освен това той не те моли да му прощаваш, така че драма нямаш никаква. Просто нямаш отношения с него и не можеш да разчиташ на подкрепа от него, ако това ти е скритата надежда.
Отговарям. С майка ми и баща ми сме в добри отношения.
Той не живее там.
Аз все още не живея при тях, но се очаква това, защо ще разчитам на помощта им с отглеждането на детето.
И аз горчиво съжалявам за този ми избор в живота. Съжалявам, че забременях от точно този човек, съжалявам, че за десет години интимен живот не забременях от никого до сега/а всеки един назад е бил сто пъти по-достоен/.
Задържах детето, поради много причини, но най-вече, заради това, че го обикнах от първите две черти на теста и защото така или иначе ми е дар от Бог(загубих единия си яйчник преди години).
Брат ми ме блокира скоро след като разбра, че не искам да абортирам детето си. След това ме потърси във вайбър, за да ми каже колко голям боклук съм, понеже майка ми била пропушила, заради мен по негови думи. Не съм влизала в пререкания с него, блокирах го и аз, и толкова.
Болно ми е, че надробих всичко това, родителите ми се държат и са с мен. Нямаме драми в момента, дори рядко говорим за положението ми.
Той не живее там.
Аз все още не живея при тях, но се очаква това, защо ще разчитам на помощта им с отглеждането на детето.
И аз горчиво съжалявам за този ми избор в живота. Съжалявам, че забременях от точно този човек, съжалявам, че за десет години интимен живот не забременях от никого до сега/а всеки един назад е бил сто пъти по-достоен/.
Задържах детето, поради много причини, но най-вече, заради това, че го обикнах от първите две черти на теста и защото така или иначе ми е дар от Бог(загубих единия си яйчник преди години).
Брат ми ме блокира скоро след като разбра, че не искам да абортирам детето си. След това ме потърси във вайбър, за да ми каже колко голям боклук съм, понеже майка ми била пропушила, заради мен по негови думи. Не съм влизала в пререкания с него, блокирах го и аз, и толкова.
Болно ми е, че надробих всичко това, родителите ми се държат и са с мен. Нямаме драми в момента, дори рядко говорим за положението ми.
Не се налага да простиш нищо.
Брат ти е изразил мнение. Предвид всичко споделено от теб май е прав.
Въпросът не е само в бременността, а и в последващото отглеждане, което ти не можеш да си представиш.
Твоето решение довежда до там да виснеш на родителите си и да отглеждат и теб и детето.
Може би е време да помислиш и къде е твоята отговорност и как ще се погрижиш финансово за следващите 20 години.
То не е само да забременееш, а и да можеш да се грижиш за теб и още 1 човек.
Брат ти е изразил мнение. Предвид всичко споделено от теб май е прав.
Въпросът не е само в бременността, а и в последващото отглеждане, което ти не можеш да си представиш.
Твоето решение довежда до там да виснеш на родителите си и да отглеждат и теб и детето.
Може би е време да помислиш и къде е твоята отговорност и как ще се погрижиш финансово за следващите 20 години.
То не е само да забременееш, а и да можеш да се грижиш за теб и още 1 човек.