За благотворителността

  • 7 031
  • 150
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 17 867
Случва се, но изгонен от жена си и озовал се на улицата? Този човек нито един близък или приятел ли е нямал да го приюти докато си стъпи на краката? Таванска стая селска къща, вила, мазе ... Но да има адрес и да започне някъде някаква работа, колкото и нискоквалифицирана да е, на минимална заплата да е. Улицата е оцеляване ама на висока цена.

# 136
  • Мнения: 4 068
Тази история не звучи никак достоверно.

# 137
  • Пловдив
  • Мнения: 28 004
Как така му се случва случайно на счетоводител да пргреши. Много случайно.

# 138
  • София
  • Мнения: 1 810
Той си знае какво е правил и защо. Това не променя съдбата му.

# 139
  • Мнения: 4 068
Не това.
Странно е да няма пари за един месец напред - за квартира и храна.
Никакви роднини, познати, някой, който да го приути.
И как някой ще те изгони без дрехите ти.
Апартамента може да е на жената, но просто така да го изгони по чехли?

# 140
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 246
Как така му се случва случайно на счетоводител да пргреши. Много случайно.
На този не му знам случая, но скоро чух история за счетоводител, който практически е хвърлил пари през балкона. Само че милиони, от фирмена сметка. Изключително тъпо и действително не е нещо, което очакваме от човек с акъла си, особено такъв, който трябва да е финансово грамотен и отговорен много повече от другите. Но ето, има, хванал се на тъпа измама от "банката", сега е без работа и ще го съдят.

За всички разговори за алкохолици и наркомани - нека не забравяме, че има хора, генетично по-податливи на зависимости. Много от тях ще си живеят нормално, но част ако се подхлъзнат по някаква причина, много по-трудно ще се оправят, за разлика от останалите хора, които могат да сложат край с усилие на волята. Не всичко в тоя живот е въпрос на желание и по-добра организация.

# 141
  • UK
  • Мнения: 2 275
Зависимостта Е болест, така както са болести грипът, ракът, диабетът, депресията. И е крайно време да се отнасяме със зависимите хора като към болни и имащи нужда от помощ, а не като провалени хора, проиграли възможности и нямащи желание да се измъкнат от дупката и да 'се стегнат'. На всеки може да се случи и не всеки се справя с живота еднакво успешно и успява да превъзмогне трудностите и не е лошо да имаме поне малко емпатия и милост към хората, развили зависимост в резултат на житейска трагедия, преживяна травма, насилие и т.н.

# 142
  • Мнения: 17 867
Едва ли има семейство, което да не опита да помогне на зависимия си член. Но, ако той не иска какво правим?

# 143
  • Мнения: 327
Зависимостта Е болест, така както са болести грипът, ракът, диабетът, депресията. И е крайно време да се отнасяме със зависимите хора като към болни и имащи нужда от помощ, а не като провалени хора, проиграли възможности и нямащи желание да се измъкнат от дупката и да 'се стегнат'. На всеки може да се случи и не всеки се справя с живота еднакво успешно и успява да превъзмогне трудностите и не е лошо да имаме поне малко емпатия и милост към хората, развили зависимост в резултат на житейска трагедия, преживяна травма, насилие и т.н.
Не съм съгласна. Явно нямате на главата си такъв идиотизъм и Ви е широко около врата. Лесно се парадира като нещо не ти е на главата. Да се друсаш и пиеш си е твой избор, а за рак и диабет не си правил избор, за да ги имаш(казвам го като човек, който за съжаление е с рачеви истории) . Изобщо няма място за сравнение. Молете се да не Ви идва на главата ни едното, ни другото...

# 144
  • Мнения: 9 924
Абсолютно винаги съм отворена на тема "благотворителност", но преценявам според ситуацията на кого с какво да помогна. Следвам принципа "Ако искаш да благодариш за нещата, които имаш - давай!"

За жалост съм попадала на не един и два случая на злоупотреби.
И вярно, че човек не го прави, за да получи някаква благодарност за стореното, но пък прави ужасно грозно впечатление тази благодарност да липсва изцяло.

В моя град има няколко редовно просещи по улиците. Преди години съм правила много за тях, включително съм им готвила за Коледа. С времето обаче установих, че те просто така си живеят, така им е удобно - без да полагат усилия, да получават. Което не го смятам за редно. И честно казано, се отдръпнах. А те на всичкото отгоре стават и все по-нагли - не са доволни на няколко левчета, които си решил да им дадеш, карат ме да вляза в магазина и да им напазарувам. Отбягвам ги.

Разбира се, освен тези бездомници, аз подкрепям през годините различни благотворителни инициативи.
Но както казах и по-горе - само понякога има обратна връзка и тогава се чувстваш добре, че си помогнал, макар и с малко.

# 145
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 949
Скитничеството също е психична болест. Колкото и да ги прибират, те си предпочитат да са навън и така си живеят.

# 146
  • Down south
  • Мнения: 9 467
Обичам тази част на годината.
Имам приготвени пликове с банкноти, които раздавам на разни човеци, които са ми направили впечатление.
Виждайки изненаданите им лица, давайки им пликовете, без дори да знаят, какво има в тях, ме правят щастлива.
Човеците, които събират количките, момичетата "зад щанда" с деликатесите, касиерките, които винаги са учтиви и пр.
Няма подател, има получатели.

Последна редакция: чт, 18 дек 2025, 04:46 от Daylily

# 147
  • Мнения: 1 237
Има много измамници, които са адски изобретателни.
Пари съм давала само за болни колеги, да не дава Господ.
Давала съм запазени вещи на хора, които твърдят, че са в беда. Свидетел съм обаче как хора, които са годни да изкарват прехрана, не го правят.... Алкохол, никакви здравни осигуровки, лоша работа. Отиват си млади.

# 148
  • Sofia
  • Мнения: 4 846
Дарявам на болни деца и някой път и на възрастни. Няколко пъти вместо подаръци децата ми събират пари за рождените си дни и ги даряваме. Идеята я взаимствах от една майка тук, която пишеше в отчетната ми тема преди около 15 години и след като видях, че синът ми се прибра от парти за рождения си ден и изобщо не се сети да си отвори подаръците (така разбрах колко ненужно са дадени много пари). Ужасно се чувствам , когато трябва да избера на кого да даря. Следя платформата на Павел Андреев . Накрая се спирам на хора с болест, от която почина баща ми, болест, от която страда майка ми, болест, за която имаше съмнение, че е болен малкият ми син, за болни деца, които се казват като синовете ми. Давам и за болни, за които е ясно, че са обречени, но го правя, защото знам, че няма по-важно нещо от надеждата. Давам на хора, които свирят на улицата.
Дразня се от хора, които уж искат да дарят, пък следят под лупа как се използват парите, едва ли не искат сметка, имат претенции, че дарили нещо скъпо. Явно се изживяват като спасители, направо са смешни с претенциите, че си дарили старата количка, която няма къде да заврат или пратили смс за 2 лева, а после никой не им прави поклони. Дано не им пристигне някоя нечакана болест в къщата на тези самозабравили се хора.

# 149
  • Мнения: 5 559
Аз ги разбирам хората, които както казваш ти "следят под лупа как се използват парите, едва ли не искат сметка". То вече толкова организации се навъдиха, че на тях според мен не им се играе на полицаи, а просто не искат да пълнят джобовете или имиджа на разни лица.

Нали преди време разкриха някаква организация (не помня името) на двама младоци дето буквално явно милионерчета са се канели да стават със сериозен процент отклонени суми. Еми грозно е.

Гледам на тези така да ги наречем по-зорко следящи просто като на хора, които наистина искат парите им да бъдат използвани по предназначение.

Общи условия

Активация на акаунт