- Публикувана: 22 ноем. 2025, 10:55 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2025, 10:28 ч.
За благотворителността
Дарявала съм за болни деца или хора, нуждаещи се от операция например. Но е спорадично и се случва рядко, признавам. И за Българската Коледа съм пускала СМСи, макар да смятам, може и да греша разбира се, че лечението на гражданите - деца и възрастни трябва да е ангажимент на държавата. В началото давах и на едни жени, които обикаляха по домовете с папки и картички уж за болно дете. После разбрах, че е измама и спрях. Последно преди около 10 години седнах с позната да пием по едно кафе в парка, децата ни спят в количките, а аз имах и рожден ден. Не бях планирала нищо, нямах и пари за друго, но просто така за здраве. И ни нападат две добре облечени жени да искат пари за уж болно дете. Отказвам, а едната започна много агресивно да спори, че не можело да нямам два лева, как така не искам да дам и т.н. По-нагла измамница-просякиня не бях срещала.
За пияниците и клошарите по улиците - виждам доста и всичките задължително са на бутилка бира като минимум. От онези големите и освен на мръсно миришат на алкохол. Може и да им се е случило нещо много лошо, но да паднеш толкова ниско май е избор/ отпускане/ нежелание да промениш положението. А да спонсорирам пороците им нямам желание. На близката спирка често засичам един млад мъж сред тях - светъл, рус, на няма и 40 години, здрав, прав мъж. Вместо да работи - живее като клошар. Негов избор явно.
За пияниците и клошарите по улиците - виждам доста и всичките задължително са на бутилка бира като минимум. От онези големите и освен на мръсно миришат на алкохол. Може и да им се е случило нещо много лошо, но да паднеш толкова ниско май е избор/ отпускане/ нежелание да промениш положението. А да спонсорирам пороците им нямам желание. На близката спирка често засичам един млад мъж сред тях - светъл, рус, на няма и 40 години, здрав, прав мъж. Вместо да работи - живее като клошар. Негов избор явно.
Що се касае до предизвикващите отвращение пияници и наркомани едно ще ти кажа - никой не се е родил такъв и със сигурност не го е искал.
Тоест седи си Пешо вкъщи, гледа си телевизия с жената и детето и изведнъж БАМ - една нощ, без негово желание някой започва да му налива литри евтина водка в гърлото нощем, и така 5 години подред? И после Пешо една сутрин се събужда, вижда се на какво прилича, и си казва - "не, така не бива, трябва да се стегна и да взема помощта, която ми предлага семейството" - и изведнъж ПЛЯС, хващат го, връзват го под моста и още 5 години насила му наливат в устата мастика, а той милия така се съпротивлява, така се съпротивлява...
Що се касае до предизвикващите отвращение пияници и наркомани едно ще ти кажа - никой не се е родил такъв и със сигурност не го е искал.
Тоест седи си Пешо вкъщи, гледа си телевизия с жената и детето и изведнъж БАМ - една нощ, без негово желание някой започва да му налива литри евтина водка в гърлото нощем, и така 5 години подред? И после Пешо една сутрин се събужда, вижда се на какво прилича, и си казва - "не, така не бива, трябва да се стегна и да взема помощта, която ми предлага семейството" - и изведнъж ПЛЯС, хващат го, връзват го под моста и още 5 години насила му наливат в устата мастика, а той милия така се съпротивлява, така се съпротивлява...
Понеже отворихте темата за алкохолиците и как се става такъв, мога да разкажа случай, който се разигра пред очите ми от детските ми години та до сега. Семейство близки съседи - мъж, жена с една дъщеря. Жената умира сравнително млада от тежко заболяване. Мъжът отглежда сам дъщеря си до 15-годишна възраст, когато момичето (2-3 години по-млада от мен) се разболява от онкологично заболяване и си отива в рамките на 6 месеца. Съседът ми се промени за една нощ. След 2 месеца беше наполовина на теглото си преди това. Започна да мирише на алкохол отдалеч, спря да се къпе и видимо мръдна на акъл. Вече над 15 години ту изчезва някъде, ту се появява, но мирисът на алкохол винаги го придружава. Та не бих съдила. Не всички пияници са станали такива по време на студентски купони и фирмени банкети. Да пази Господ, някой да не запознае децата ни с наркотиците, че там е още по-страшно.
За хазартно зависимите вече съм съгласна, че никой не ги е вкарал с бой в казиното. И все пак съм на мнение, че всеки сам решава дали и на кого да дарява от собствените си изработени пари - според разбиранията, желанията и съвестта си. Дали ще е с парични средства на хора, животни, екологични каузи или пък с лично време и труд в полза на каузи за общността или каквото и да е, все пак не е и задължително да се случва. Благотворителността е дълбоко личен акт, и също като религията не би следвало аспектите и да се обсъждат и критикуват.
За хазартно зависимите вече съм съгласна, че никой не ги е вкарал с бой в казиното. И все пак съм на мнение, че всеки сам решава дали и на кого да дарява от собствените си изработени пари - според разбиранията, желанията и съвестта си. Дали ще е с парични средства на хора, животни, екологични каузи или пък с лично време и труд в полза на каузи за общността или каквото и да е, все пак не е и задължително да се случва. Благотворителността е дълбоко личен акт, и също като религията не би следвало аспектите и да се обсъждат и критикуват.
Така и правя. Не желая да давам от моите заработени с труд пари, за да може някой да се напие на животно.
А аз искам да се науча да давам без условности. Не съм го усвоила разбира се. Имам много да уча. Но искам да дам възможност на божествената искра, която, убедена съм, я има във всеки един човек, да се прояви чрез мен.
На просяци никога не съм давала, не бих и дала. Грам скрупули нямам, ако ще да се наредят с десет деца и 20 пеленачета.
Преди сигурно 30 години вървим с майка ми по Мария Луиза посока Лъвов мост и тогава просяци имаше на всеки ъгъл. Вървим, майка ми ми купила един Делта сладолед и минаваме покрай едно дете на моята възраст, което проси. Мама се върна една пресечка, купи му сладолед и му го дадохме. То го разопакова, огледа и с такава сила ме замери, че сладоледа се размаза по краката ми. Пари искал, не сладолед. Майка ми беше в шок и по-добре, че си представям как го ошамарва на улицата. Тази случка няма да я забравя докато съм жива и беше паметна за мнението ми за уличната благотворителност.
Преди сигурно 30 години вървим с майка ми по Мария Луиза посока Лъвов мост и тогава просяци имаше на всеки ъгъл. Вървим, майка ми ми купила един Делта сладолед и минаваме покрай едно дете на моята възраст, което проси. Мама се върна една пресечка, купи му сладолед и му го дадохме. То го разопакова, огледа и с такава сила ме замери, че сладоледа се размаза по краката ми. Пари искал, не сладолед. Майка ми беше в шок и по-добре, че си представям как го ошамарва на улицата. Тази случка няма да я забравя докато съм жива и беше паметна за мнението ми за уличната благотворителност.
Ама то си е за бой. Въпросният сладолед хич не е евтин, да искаш пари е наглост, въпреки, че него после ще го бият, ако занесе малко пари или вземе храна. Но да вземеш сладолед и да го хвърлиш е за бой.
Преди години пред един магазин от голяма верига видях мъж на инвалидна количка (с един отрязан до коляното крак. Чист беше иначе и не миришеше на алкохол. Като излязохме от магазина дадох на детето левче и една мандарина или портокал и го пратих да му ги даде. Мъжът пусна парата в чашката, а плода скри зад гърба си. Беше ясно, че е от просешката мафия, но поне взе плода и го прибра, за да си го изяде. Едва ли им оставят много, за да харчи и за плодове.
Преди години пред един магазин от голяма верига видях мъж на инвалидна количка (с един отрязан до коляното крак. Чист беше иначе и не миришеше на алкохол. Като излязохме от магазина дадох на детето левче и една мандарина или портокал и го пратих да му ги даде. Мъжът пусна парата в чашката, а плода скри зад гърба си. Беше ясно, че е от просешката мафия, но поне взе плода и го прибра, за да си го изяде. Едва ли им оставят много, за да харчи и за плодове.
Това е рядък случай, но понеже скри плода, явно се отчита с парите, т.е не проси за себе си. Също така получава пенсия за инвалидност, вероятно има жилище и право на труд. Защо се е захванал с просия не знам.
Клошарите и алкохолиците не будят желание да спонсорирам пиенето им. Хляб да им купя, ок, пастет да си намажат - бива, чай/кафе от машината - разбира се. Но пари за алкохол - не, не и не.
Разказвала съм - всеки ден почти срещам една жена с видим проблем, получава инвалидна пенсия, има и дом, чиста е, не лъха на алкохол. Има и дъщеря, над 20-годишна, която изглежда като майка си. Майката редовно проси - спира минувачите и иска пари, а с изпросеното купува билетчета за търкане и кафе от машините. Ако за един ден ме срещне 5 пъти, 5 пъти ще ме спре да ми иска пари. С пенсията си пазарува в магазина основни хранителни стоки.
Клошарите и алкохолиците не будят желание да спонсорирам пиенето им. Хляб да им купя, ок, пастет да си намажат - бива, чай/кафе от машината - разбира се. Но пари за алкохол - не, не и не.
Разказвала съм - всеки ден почти срещам една жена с видим проблем, получава инвалидна пенсия, има и дом, чиста е, не лъха на алкохол. Има и дъщеря, над 20-годишна, която изглежда като майка си. Майката редовно проси - спира минувачите и иска пари, а с изпросеното купува билетчета за търкане и кафе от машините. Ако за един ден ме срещне 5 пъти, 5 пъти ще ме спре да ми иска пари. С пенсията си пазарува в магазина основни хранителни стоки.
Има много хора с тежки житейски неправди.
И не са алкохолици.
Значи може.
И не са алкохолици.
Значи може.
Аз приемам събирането на капачки като грижа за природата. След като сложиха машините за бутилки, направо там ги пускам. Не знам колко стотинки дава на бутилка, но има бутон Дари. Избирам кауза и готово.
Аз също съм на принципа, че животът е колело и не трябва да забравяме това. Помагам, когато така го усещам, дори да съм наясно, че парите ще отидат за друго.
В квартала преди 2 години се появи един мъж, беше късна есен, а той чисто бос. За първи път го видях седнал на пейка в една спирка на градски транспорт, беше си опънал краката за да ги грее слънцето и да се стопли малко. Видимо беше в началото на "приключението" да е на улицата. Сви ми се сърцето като го видях. Прибрах се и казах на мъжа ми. Той извади едни обувки, дебели чорапи и ватиран комплект, всичко сложи в една раница и направи две кафета и отидохме при мъжа. ММ му подаде кафето, поговориха и му даде дрехите. Обувките не му станаха и аз се върнах да взема едни джапанки за да не си намокри чорапите докато отида до декатлон за обувки.
Мъжът разказал, че бил счетоводител, подвел се, направил някои необмислени неща, останал без работа и пари и жена му го изгонила и така останал на улицата. Било края на лятото, бил по чехли които се скъсали.
Около Коледа с мъжа ми приготвихме храна и с колата обиколихме местата където би могъл да се приюти, но не го намерихме. Видях го лятото, беше отекъл, едва ходеше, отново бос, с измръзнали пръсти/ бяха черни и сухи/, видимо не беше добре. Каза, че около Коледа един наркоман му взел обувките и от тогава е бос. Припаднал на улицата и хора извикали линейка, в болницата го закрепили и пуснали. Питах за лекарства, каза че има рецепта. Исках да ги купя, той отказа. Дадох му пари да си купи лекарства. Двамата знаехме, че няма да го направи, но не знаех какво друго мога да направя за него. Видимо живееше насила, в очите му нямаше живец, само отчаяние и болка. Когато му давах парите мина един мъж и ми каза, че съм тъпа гъска и че този ще си купи алкохол и ще ги изпие. В този момент нямах нищо против да си купи алкохол, ако от това ще се почувства дори и за малко по-добре.
Аз също съм на принципа, че животът е колело и не трябва да забравяме това. Помагам, когато така го усещам, дори да съм наясно, че парите ще отидат за друго.
В квартала преди 2 години се появи един мъж, беше късна есен, а той чисто бос. За първи път го видях седнал на пейка в една спирка на градски транспорт, беше си опънал краката за да ги грее слънцето и да се стопли малко. Видимо беше в началото на "приключението" да е на улицата. Сви ми се сърцето като го видях. Прибрах се и казах на мъжа ми. Той извади едни обувки, дебели чорапи и ватиран комплект, всичко сложи в една раница и направи две кафета и отидохме при мъжа. ММ му подаде кафето, поговориха и му даде дрехите. Обувките не му станаха и аз се върнах да взема едни джапанки за да не си намокри чорапите докато отида до декатлон за обувки.
Мъжът разказал, че бил счетоводител, подвел се, направил някои необмислени неща, останал без работа и пари и жена му го изгонила и така останал на улицата. Било края на лятото, бил по чехли които се скъсали.
Около Коледа с мъжа ми приготвихме храна и с колата обиколихме местата където би могъл да се приюти, но не го намерихме. Видях го лятото, беше отекъл, едва ходеше, отново бос, с измръзнали пръсти/ бяха черни и сухи/, видимо не беше добре. Каза, че около Коледа един наркоман му взел обувките и от тогава е бос. Припаднал на улицата и хора извикали линейка, в болницата го закрепили и пуснали. Питах за лекарства, каза че има рецепта. Исках да ги купя, той отказа. Дадох му пари да си купи лекарства. Двамата знаехме, че няма да го направи, но не знаех какво друго мога да направя за него. Видимо живееше насила, в очите му нямаше живец, само отчаяние и болка. Когато му давах парите мина един мъж и ми каза, че съм тъпа гъска и че този ще си купи алкохол и ще ги изпие. В този момент нямах нищо против да си купи алкохол, ако от това ще се почувства дори и за малко по-добре.
Препоръчани теми