- Публикувана: 22 ноем. 2025, 10:55 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2025, 10:28 ч.
За благотворителността
Някога към нашата католическа църква имаше клон на Каритас. Там оставях дрехи. Имаше и желаещи да ги вземат и носят. Обаче заради кражби закриха този клон на Каритас. Сега май е останал само централния, но и за него се чуваха неприятни неща-кражби и продажби на помощите!
От едно момиче, което живееше в Бояна преди доста години чух, че се обърнала към местния православен свещеник да пита дали събират дрехи. Той направо се обидил от въпроса! Щом не са пари, изобщо не се интересувал.....
От едно момиче, което живееше в Бояна преди доста години чух, че се обърнала към местния православен свещеник да пита дали събират дрехи. Той направо се обидил от въпроса! Щом не са пари, изобщо не се интересувал.....
Не дарявам за хора. Може би за животни понякога. Иначе пробвах да даря веднъж за лечение или нещо подобно и веднага след това се зачудих защо го направих
При нас контейнерите на БЧК са в окаяно състояние, изпочупени, неведнъж съм виждала хора, покатерени върху тях, да ровят вътре и да вадят дрехи и обувки, както и разпилени около контейните дрехи. Само веднъж съм оставяла дрехи в такъв контейнер, в самото начало, когато се появиха при нас.
Дарявам кръв, когато се появи нужда. Уви последните 2 пъти беше за мои близки, но и за напълно непознати съм давала.
Дарявам и пари за каузи, когато мога. Във форума също съм участвала.
Дрехи и обувки - подарявам и приемам от познати. Не робувам на вещи.
Дарявала съм си и косата за перука на онкоболни жени.
Просяци по улиците избягвам от далеч. Но на музиканти - давам. Това си е работа.
Прекалено много мъка има по тоя свят.
Редактирам с добавка:
Участвам и в Плюшено мече вече 2 години.
Дарявам и пари за каузи, когато мога. Във форума също съм участвала.
Дрехи и обувки - подарявам и приемам от познати. Не робувам на вещи.
Дарявала съм си и косата за перука на онкоболни жени.
Просяци по улиците избягвам от далеч. Но на музиканти - давам. Това си е работа.
Прекалено много мъка има по тоя свят.
Редактирам с добавка:
Участвам и в Плюшено мече вече 2 години.
Дарявала съм пари по кампании, когато съм усещала вътрешен подтик да го направя.
Преди години търсех отчаяно кръводарители в чужд град за операция на много близък човек. Няколко човека се отзоваха на думи, но на практика само един се появи и ми помогна. Чувствах се... излъгана, омерзена... Не мога да се сетя за дума, която да опише усещането ми тогава. Защо беше нужно да ми дават фалшиви надежди? Ще спестя разказа как излязох от ситуацията тогава.
Преди години търсех отчаяно кръводарители в чужд град за операция на много близък човек. Няколко човека се отзоваха на думи, но на практика само един се появи и ми помогна. Чувствах се... излъгана, омерзена... Не мога да се сетя за дума, която да опише усещането ми тогава. Защо беше нужно да ми дават фалшиви надежди? Ще спестя разказа как излязох от ситуацията тогава.
През студентските си години се насилих два пъти да давам безвъзмездно кръв и си изпатих прилично. Ръката ме боля сериозно цял месец! А сестрите пипаха грубо и се държаха грубо! Това е причина да се откажа от даване на кръв. Все пак работим с тези ръце и да ни болят цял месец никак не е желателно.
При вземането на кръв за изследване ми се случваше същото. Затова и изследвания правех много рядко.....
От 2014г. не е така, защото открих шведските лаборатории Синево. Винаги разполагат със щадящите игли, наречени бътерфлайки и ръката изобщо не ме боли. Все едно, че не са пипали по нея.....
Миналата година това го писах на телевизионни водещи, когато агитираха за даване на кръв. Никой не ми отговори.....Според мен това е сериозна причина доста хора да не желаят да дават кръв. Но май е тема табу.......
При вземането на кръв за изследване ми се случваше същото. Затова и изследвания правех много рядко.....
От 2014г. не е така, защото открих шведските лаборатории Синево. Винаги разполагат със щадящите игли, наречени бътерфлайки и ръката изобщо не ме боли. Все едно, че не са пипали по нея.....
Миналата година това го писах на телевизионни водещи, когато агитираха за даване на кръв. Никой не ми отговори.....Според мен това е сериозна причина доста хора да не желаят да дават кръв. Но май е тема табу.......
И аз по сходна причина не съм дарявала досега - страх ме е. Донякъде от процедурата, повече от това, че после кръвта се изследва и дори да не ти кажат резултата, мисълта, че някъде има резултати от мои кръвни изследвания, които може да показват нещо не знам и аз какво, хипохондрично ще ме тормози.
Вие кво мислите, хората не си дават кръвта, щото им се свиди, ли?
Вие кво мислите, хората не си дават кръвта, щото им се свиди, ли?
Всъщност проблемът не е дали хората даряват кръв или не. Проблемът е, че поемат ангажимент, който не изпълняват. Никой не ги е карал на сила. Обаче, когато се отзовеш на такъв призив и нуждаещият се събере изискуемия брой кръводарители, той спира да търси други и ако кампанията е публична - обявява, че е намерил достатъчно желаещи. Е ти като му кажеш на деня, че се отказваш или въобще не се появиш и не си вдигаш телефона, този човек какви полезни ходове има в ситуация, в която времето го притиска?
Аз донякъде разбирам нуждата у хората да се правят на добродетелни и състрадателни, и така да се издигат в собствените си очи. Но когато ги хване шубето и минат в режим "ама не съм длъжен", да - така е, никой не е длъжен... Ама поне си кажи навреме, за да може да реагира човек. Мишкуването в такива ситуации за мен е гавра с нуждаещия се.
Аз донякъде разбирам нуждата у хората да се правят на добродетелни и състрадателни, и така да се издигат в собствените си очи. Но когато ги хване шубето и минат в режим "ама не съм длъжен", да - така е, никой не е длъжен... Ама поне си кажи навреме, за да може да реагира човек. Мишкуването в такива ситуации за мен е гавра с нуждаещия се.
Отоворих - "да, ако познавам човека лично".
Дарявам рядко, ако познавам човека/организацията и съм убедена, че кампанията е истинска.
Купувам си дребни неща от благотворителни базари, особено ако мога да ги използвам за подаръчета по празниците.
Не дарявам много, защото нямам големи възможности. Не се чувствам виновна, но ми става криво, че не мога да помогна повече.
Дарявам рядко, ако познавам човека/организацията и съм убедена, че кампанията е истинска.
Купувам си дребни неща от благотворителни базари, особено ако мога да ги използвам за подаръчета по празниците.
Не дарявам много, защото нямам големи възможности. Не се чувствам виновна, но ми става криво, че не мога да помогна повече.