- Публикувана: 22 ноем. 2025, 10:55 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2025, 10:28 ч.
За благотворителността
Давам за болни деца. И за бедстващи животни.
Едно време ми ставаше много неудобно и виновно дори от просяците по улиците, но когато на мен ми се насъбраха доста неща и не получих помощ от никого, не съм ѝ искала, си дадох сметка, че истински нуждаещите се хора имат една гордост и не са с разперени срещу теб ръце. И самият факт, че просещите те причакват на изходи на магазини, на опашка на будки или се довлекат, като седнеш нс пейка, страшно ме изнервя и вече ме избива на гняв, а не на съжаление.
На възрастни хора също помагам, като видя, че не им достигат пари. И по улиците, ако видя, че бъркат по кофите, им купувам хранителни продукти. Но те не молят, не просят.
На познати съм помагала с документи, преводи, интервюта, бизнес планове и всякакви интелектуални задачки, което също е благотворителност. Едностранна за съжаление. Затова хората са казали "ако си добър в нещо, не го прави безплатно".
В обощение мога да кажа, че нуждаещите се не си искат и приемат помощ с неохота, а не с лакомия.
Едно време ми ставаше много неудобно и виновно дори от просяците по улиците, но когато на мен ми се насъбраха доста неща и не получих помощ от никого, не съм ѝ искала, си дадох сметка, че истински нуждаещите се хора имат една гордост и не са с разперени срещу теб ръце. И самият факт, че просещите те причакват на изходи на магазини, на опашка на будки или се довлекат, като седнеш нс пейка, страшно ме изнервя и вече ме избива на гняв, а не на съжаление.
На възрастни хора също помагам, като видя, че не им достигат пари. И по улиците, ако видя, че бъркат по кофите, им купувам хранителни продукти. Но те не молят, не просят.
На познати съм помагала с документи, преводи, интервюта, бизнес планове и всякакви интелектуални задачки, което също е благотворителност. Едностранна за съжаление. Затова хората са казали "ако си добър в нещо, не го прави безплатно".
В обощение мога да кажа, че нуждаещите се не си искат и приемат помощ с неохота, а не с лакомия.
Същото е и при мен, но отдавна спрях с познатите. Помагах и " Някой път ще те черпя кафе", това ми беше любимото. Познайте дали някой ме е черпил? Не че имам нужда, ама поне приеми помощта и кажи само благодаря.
Доплащала съм на каса и на възрастни или на деца, на които не им достигат, но това си го правя и до днес. Носила съм лекарства от тук до България и накрая " Ама чакай, те нали са безплатни". Безплатни са за мен с рецепта от немски лекар, с българска рецепта не са. Вече съм забранила на майка ми и баща ми да казват ще си идвам ли за празниците или не. Сега имам поръчка за три килограма кафе и не питат, че ако сръбските митничари го видят, на мига ще го вземат. Прах за пране голяма кутия, същата работа. Сто пъти да им кажеш Не, от сто кладенеца вода ще извадят.
Мъжът ми примерно е купувал ножици от Лидл тук, щото в България в Лидл не били същите 😀. Човекът даже не дойде да ги вземе лично, пратете ми ги вика по еди кой си. Цяла книга мога да напиша.
Доплащала съм на каса и на възрастни или на деца, на които не им достигат, но това си го правя и до днес. Носила съм лекарства от тук до България и накрая " Ама чакай, те нали са безплатни". Безплатни са за мен с рецепта от немски лекар, с българска рецепта не са. Вече съм забранила на майка ми и баща ми да казват ще си идвам ли за празниците или не. Сега имам поръчка за три килограма кафе и не питат, че ако сръбските митничари го видят, на мига ще го вземат. Прах за пране голяма кутия, същата работа. Сто пъти да им кажеш Не, от сто кладенеца вода ще извадят.
Мъжът ми примерно е купувал ножици от Лидл тук, щото в България в Лидл не били същите 😀. Човекът даже не дойде да ги вземе лично, пратете ми ги вика по еди кой си. Цяла книга мога да напиша.
Дарявам пари - не огромни суми, разбира се - най-често за лечение на деца. Рядко за други каузи и инициативи съм пращала. Преди дарявах и продукти (подари обяд на пенсионер и др. подобни), напоследък не. С време и труд, които може би са по-важни от парите, не мога да помогна вече - всичко ми е кът. На просяци не давам - мафия са. Случвало се е да дам лев-два (ако имам в джоба) на някой от тия, дето уж не им стигали за автобуса, с ясното съзнание, че ме лъжат (често обаче са доста забавни).
Аз не се сещам някой да ме е оставил възмутена, след като съм му помогнала, нямам подобни драми, отчасти мисля, че е и защото не бих им обърнала внимание. Трябва да е истински нахалитет, за да ми направи впечатление изобщо как се е отнесъл, иначе колко па да трябва да ти благодари. То и има примери за нахалници сред изброените в темата, де, просто не мисля, че хората, на които се помага, масово са такива. Особено ако са сред нашите приятели и познати.
Но виж, прошката наистина ми е травма от детството. Все нещо не правех както трябва според нашите.
Та ако някой ми каже, че не съм му благодарила както трябва, сигурно ще запомня случката навеки с неприятно чувство.
П.П. Сега обърнах внимание, че съм смесила две теми (една друга за деня на прошката и деня на благодарността и тази), но карай.
Но виж, прошката наистина ми е травма от детството. Все нещо не правех както трябва според нашите.
Та ако някой ми каже, че не съм му благодарила както трябва, сигурно ще запомня случката навеки с неприятно чувство.Скрит текст:
Последно бях на около 40, когато ме упрекнаха лично, че съм неучтива и не поздравявам. Единия път беше лекарка в родилното - бях поздравила, но явно твърде тихо. Известно време преди това пък ми се скара майка ми(!), че и се оплакала свекърва ми как не съм поздравила при прибирането си вкъщи нейна приятелка, дошла на гости (с наше знание), докато самата свеки гостуваше у нас. Същата работа - изключено да не съм поздравила, явно не са ме чули. Остана ми леко горчив спомен от това, майка ми и като дете все ме ковеше къде и как не съм се държала възпитано, макар че на 40 да се оплачат на майка ти, е смешно. Остана ми и горчив привкус, свързан със самата приятелка на свеки, защото приех, че тя се е фръцнала как е останала непоздравена. Едва наскоро, когато тази жена почина и свеки я описа като най-добрия и мил човек, когото познава, а аз си казах наум: "да, да", тогава ми хрумна, че всъщност инициативата за упрека може хич даже да не е била на жената.
П.П. Сега обърнах внимание, че съм смесила две теми (една друга за деня на прошката и деня на благодарността и тази), но карай.
Дарявам, когато нещо ме докосне, имам дете с увреждане и съм лесна мишена за всякакви хора в нужда - болни, страдащи, с увреждания. Живея в чужбина и тук често представители на различни (легитимни и сериозни) фондации звънят по вратите и набират дарения - еднократни, регулярни. Подпомагам месечно няколко такива местни фондации с каузи, които ме докосват и намирам за значими. Отделно съм дарител на 'Лекари без граници', защото намирам работата, която вършат, за възхитителна. По различни кампании също дарявам суми, както и ежегодно със съпруга ми за Нова година отделяме по-значима сума за фондацията, която финансира и движи напред разработването на лечение за синдрома на дъщеря ми.
Дарявам на 'Плюшено мече' и 'Направи добро - подай ръка' за някои от случаите, които ми се струват тежки и от които ми става тежко на сърцето. Наскоро помогнах за операция на дете, увлечена покрай приятелка, която помага на неговара самотна майка. На принципа 'направи добро и го хвърли в морето' съм, но не знам защо обаче останах с малко горчивина. Очаквах поне някаква по-подробна информация за състоянието на детето, за снимка поне, но живи и здрави.
Дарявам на 'Плюшено мече' и 'Направи добро - подай ръка' за някои от случаите, които ми се струват тежки и от които ми става тежко на сърцето. Наскоро помогнах за операция на дете, увлечена покрай приятелка, която помага на неговара самотна майка. На принципа 'направи добро и го хвърли в морето' съм, но не знам защо обаче останах с малко горчивина. Очаквах поне някаква по-подробна информация за състоянието на детето, за снимка поне, но живи и здрави.
Едно детенце от дом за изоставени деца е писало писмо до дядо Коледа, че иска за подарък "екип на черна мечка". И сега горкият старец се чуди и мае какво ще да е туй. Най-вероятно карнавален костюм на мечка? Или нещо друго от детския аксесоар? Я помогнете с идеи плийз 
С вещи помагаме на деца в неравностойно положение, които са настанени в център за подкрепа на такива. С дребни суми на хора от улицата, които са ме трогнали с нищетата си. Но на такива нагли, просещи, които не е като да нямат друг избор, помагам когато аз реша и то не на тях, а на децата им, които не са виновни.
Днес пред Кауфланд имаше млада жена в инвалидна количка, твърдяща, че е от Молдова, която събираше пари за електрическа инвалидна количка с ламиниран лист. Ами, преди време бях видяла отново рускоговоряща в ръчна инвалидна количка със същия ламиниран лист (друга беше жената), пред мол в София.
И в Пловдив съм виждала. А днес точно една - без количка - минаваше с табелка между спрелите на светофар коли на кръстовище на излизане от Пловдив (не мога да се сетя дали беше на околовръстното, или на предходен светофар). Друга такава преди 2-3 години няколко сутрини поред се пъхаше между колите на булевард до нас. Нищо не давам.
На улицата не бях давала пари на никой много време. До преди около два месеца, когато в рамките на дни дадох първо на възрастна жена в моя град, която стоеше на тротоара и подаваше ръка с видимо неудоство. Първо я подминах, след няколко крачки се върнах и й дадох неголяма сума. Жената хем беше благодарна, хем й беше много неудобно, сами ми стискаше ръката и повтаряше "бъдете здрави". После на мъж на софийската автогара - обясни ми, че го изписали от болницата, трябват му 20 и няколко лева за билет, даже ми показа проблема си въпреки протестите ми. В последната година и половина и моето семейство минава през тежки здравословни проблеми, налагащи лечение и в София. Знам какво е близък да е на непознато място, сам, без някой, който да му занесе нужното, да му помогне, затова в конкретния случай изобщо не се замислих.
Помагам на непознати, най-често онкоболни, за които съм научила от телевизия или интернет. Редовно се включвам в кампании в града ни, последно се събираха средства за бъбречна трансплантация на младеж. Тук във форума също, но за потребители, които "познавам", каузата им е известна на всички, не са новопоявили се. От време на време в различни кампании, организирани от публична личност, на която имам доверие. Българската Коледа и подобни кампании със SMS-и даже не ги броя. С вещи и продукти не съм помагала.
Помагам на непознати, най-често онкоболни, за които съм научила от телевизия или интернет. Редовно се включвам в кампании в града ни, последно се събираха средства за бъбречна трансплантация на младеж. Тук във форума също, но за потребители, които "познавам", каузата им е известна на всички, не са новопоявили се. От време на време в различни кампании, организирани от публична личност, на която имам доверие. Българската Коледа и подобни кампании със SMS-и даже не ги броя. С вещи и продукти не съм помагала.
Миналата година бях една седмица без кола и ползвах метрото. В подлеза на метрото продават закуски. Аз тесто не ям, но нещо ме накара да се обърна и да видя детенце на около 3-4 години да гледа гладно към закуските. Беше с майка си, която го дърпаше да отминат витрината. Питах детето кое си е избрало и го купих. На следващата сутрин майката и детето отново бяха пред витрината, купих отново и така до края на седмицата. Исках да взема и на майката, тя всеки път благодареше и отказваше. В края на седмицата платих 10 кифли и помолих да ги дават на майката с детето. След около 2 седмици минах, да платя още закуски и жената която ги продава ми каза, че социалните са взели детето. Стана ми много гадно, че не попитах жената дали има нужда от друга помощ.