- Публикувана: 22 ноем. 2025, 10:55 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2025, 10:28 ч.
За благотворителността
В момента никъде не дарявам, защото сигурно съм по-бедстваща от нуждаещите се, които търсят дарения. Вчера един, ама с един такъв ошлайфан маниер, идва при мен, и ми вика "Извинете, може ли да Ви попитам за нещо елементарно?" Размахва там някаква хартийка, уж рецепта за лекарства, да съм му дадяла 1.50 лв, че не му достигали да си купи лекарства. Наблизо изобщо нямаше аптека. Викам му, след като е толкова елементарно, лесно ще се оправи и без моите лев и педесе. След последния просещ, който ме обара с пожелание да съм жива и здрава, и след това детето ми се разболя от пневмония, близък също се разболя и почина, аз още влача нещо, дето нямам възможност да се лекувам, вече съм готова да викам полиция на 112, ако се доближат на по-малко от 2-3 метра до мен.
Онзи ден гледам някаква по телевизията, бедства жената, с 3 деца живеела в една стая, някакви мръсни галоши, стари обувки показват на прага, иначе жената с прясно татуирани вежди и ноктопластика.
Онзи ден гледам някаква по телевизията, бедства жената, с 3 деца живеела в една стая, някакви мръсни галоши, стари обувки показват на прага, иначе жената с прясно татуирани вежди и ноктопластика.
Децата се хранят по два пъти , ама майката има ноктопластика и това безумно нещо вместо вежди 😒. Взимат ни за маймуни и по телевизора и по улиците. Тук до нас има една с инвалидна количка, кара по улицата и когато колите са спрели , проси. Когато реши , че парите и стигат - става , събира си количката, вика такси и се прибира ! Ай сиктир на тези бедняци ! Ама душите са им бедни на тях ! 
Може да добавиш допълнително пояснение за даряването - за хора или животни.
За хора почти не дарявам. Тази година за пръв път се включих обаче в кампанията Плюшено мече (коледни подаръци за сираци/деца и възрастни с увреждания или неравностойно положение) защото просто за пръв път ми попадна и си изревах очите като прочетох някои от желанията.
Иначе дарявам за животни - приюти, кабинети, фондации и т.н.
На улицата не давам пари на никого.
За хора почти не дарявам. Тази година за пръв път се включих обаче в кампанията Плюшено мече (коледни подаръци за сираци/деца и възрастни с увреждания или неравностойно положение) защото просто за пръв път ми попадна и си изревах очите като прочетох някои от желанията.
Иначе дарявам за животни - приюти, кабинети, фондации и т.н.
На улицата не давам пари на никого.
Аз от години дарявам за самотни възрастни хора от домове. Те предварително си заявяват желанията. Има около 300 броя старци, и поне още толкова желаещи да дарят. Аз си избирам 2-3, но тази година включих и колегите и ще дарим за 5 човека. Отделно събираме играчки за тъй наречената toy mountain, както и хранителни продукти за Коледа на 2 семейства в неравностойно положение (тези последните са от колегите).
Това с възрастните хора ми е едно от любимите предколедни занимания, защото желанията обикновено са скромни и много мили. Тази година старците са си пожелали неща като топли одеала, пижама, диадеми за коса, шал, топли чорапи, пъзели, плюшено куче, ядки, чипс и шоколади, стикери, ей такива дребни неща, които ти топлят душата!
Иначе дарения правя като ги съчетавам с различни активности: обикновено 5 км посветени на различни каузи - различни видове карциноми, през февруари правих сух месец (не че иначе пия много), но събрах над $500 май беше за детската болница чрез дарения.
Дарявам и определена сума на симфоничния оркестър. Със средствата осигуряват достъп на ученици и младежи до класически концерти.
Не се имам за богата, но съм наясно, че сме в по-добро финансово състояние от много хора и ми доставя удоволствие да го правя.
Да, дарявам според възможностите си. Предимно на болни деца, тук, в БГ мама има много теми, избирам си.
Дарявам детски дрехи(малко носени или нови, които синът ми не е успял да носи), вкл съм поема ла доставка, макар и куриерът леко да се изхили като разбра на кого пращам. Носила съм и храна, санитарни материали.
Давам пари на просяци, според ситуацията. Аз съм писала тук при подобна тема, веднъж давам на един, с вид на каторжник и той ме пита дали не се казвам... както се казвам. Оказа се мой съученик, учили сме в едно училище, той беше от класа на майка ми. Много гадно ми стана. Върнах се назад, спомних си празници на патрона на училището, наредени всички с белите ризи или пък майка ми правеше разни пиески с децата или общи екскурзии сред природата и изведнъж едно от тези уж с еднакъв старт деца, стига буквално до "просешка тояга". По това време синът ми беше малък и сърцето ми изтръпна, като си помисля, че никой не може да погледне напред, в бъдещето и не знае какво му готви съдбата.
Много се увлякох, но да кажа, тук има една тема "Картички за деца от домовете", все още има деца за "разпределяне, не е кой знае какво усилие или средства, ако искате може да се включите.
Дарявам детски дрехи(малко носени или нови, които синът ми не е успял да носи), вкл съм поема ла доставка, макар и куриерът леко да се изхили като разбра на кого пращам. Носила съм и храна, санитарни материали.
Давам пари на просяци, според ситуацията. Аз съм писала тук при подобна тема, веднъж давам на един, с вид на каторжник и той ме пита дали не се казвам... както се казвам. Оказа се мой съученик, учили сме в едно училище, той беше от класа на майка ми. Много гадно ми стана. Върнах се назад, спомних си празници на патрона на училището, наредени всички с белите ризи или пък майка ми правеше разни пиески с децата или общи екскурзии сред природата и изведнъж едно от тези уж с еднакъв старт деца, стига буквално до "просешка тояга". По това време синът ми беше малък и сърцето ми изтръпна, като си помисля, че никой не може да погледне напред, в бъдещето и не знае какво му готви съдбата.
Много се увлякох, но да кажа, тук има една тема "Картички за деца от домовете", все още има деца за "разпределяне, не е кой знае какво усилие или средства, ако искате може да се включите.
И аз виждам бивше момче от групата ми в предучилищната и съседен клас да се разхожда из родната ми махала пет за четири, както казваше майка ми. Не проси, просто се разхожда с раздърпан вид. Но май още от съвсем млад има някакъв психически проблем. Тези хора всички са нечии съученици. 
Не виждам моя отговор - не, защото не им вярвам. Не ми харесва как си искат, не намирам за уместно как изглеждат, смятам за нахално внушението ‘аз не заслужавам ли’.
Понякога пращам дребни суми за лечение. На просяци по улици и подлези - не. Такива пък особено ме дразнят - пълно с баби дядовци с бастунчета, майки с малки дечица, все хора леко възпрепятствани в спокойното придвижване, а ония ‘в нужда’ застанали до парапетите и пречат.
Понякога пращам дребни суми за лечение. На просяци по улици и подлези - не. Такива пък особено ме дразнят - пълно с баби дядовци с бастунчета, майки с малки дечица, все хора леко възпрепятствани в спокойното придвижване, а ония ‘в нужда’ застанали до парапетите и пречат.
И в някой от другите отговори в темата беше спомената подобна случка. Аз от тук, от форума също мисля че се сблъсках с тази жена, пратих и лекарства, а тя написа не може ли и хранителни продукти да пратите. Идва ми в повече.
Отговорих че съм бременна в 8-мия месец, чисто логистично ми е трудно, а и класиката - “аз не съм милионерка” - наистина не съм де, ама тъпо ми стана.
Не съжалявам, че изпратих лекарства, макар че не видях рецепта за тях и диалога с отсрещната страна беше един такъв … странен.
По темата - помагам според усещанията и възможностите си, мъжът ми също, но понякога оставаме с горчив вкус от тези си дела. Все пак, ако на поне един истински нуждаещ се сме успели да помогнем, мисля че си струва.
Отговорих че съм бременна в 8-мия месец, чисто логистично ми е трудно, а и класиката - “аз не съм милионерка” - наистина не съм де, ама тъпо ми стана.
Не съжалявам, че изпратих лекарства, макар че не видях рецепта за тях и диалога с отсрещната страна беше един такъв … странен.
По темата - помагам според усещанията и възможностите си, мъжът ми също, но понякога оставаме с горчив вкус от тези си дела. Все пак, ако на поне един истински нуждаещ се сме успели да помогнем, мисля че си струва.
1. И материално, и помощ с действия, но не бих се ангажирала трайно. Когато преценя, че мога и искам в момента. За започване на работа не мога да помогна.
2. Може да не го познавам, но предпочитам да имам някакви данни, че не е просто тарикат.
3. Малко хора се преценяват като богати. Няма да ми е неудобно да откажа не ако "нямам", а ако преценя, че е неуместно да ми искат. То и богат да си, с право ще ти писне, ако все ти искат.
Разбира се, ако човек е затруднен финансово, не се поставя въпросът за даване на друг, но "не съм богат" често е само оправдание. По-добре "не искам да дам, не смятам, че трябва аз да ти давам". На просяци по улицата директно им казвам, че не искам да им дам. Наскоро получих лично съобщение от жена, която молеше за хранителни продукти. Изпратих, не съм проверявала затруднена ли е, няма да обеднея с няколко пакета. Когато писах, че съм изпратила, последва молба да и платя и сметката за водата ли беше - е ми отказах. Не че беше голяма сума, нямам толкова, "не съм богат" и т.н. - просто не искам.
От друга страна доводи в стил "не съм богат" съм чела в нета по неуместни поводи: новина за предложение да се увеличат помощите за деца с увреждания, харчене на някакви пари за социално слаби или инвалиди, и някой вземе, та изпляска: "на нас да не ни е лесно с минимална заплата". Това, да се сравняваш хленчещо с неработоспособен или болен човек е толкова грозно и тъпо, че няма накъде.
2. Може да не го познавам, но предпочитам да имам някакви данни, че не е просто тарикат.
3. Малко хора се преценяват като богати. Няма да ми е неудобно да откажа не ако "нямам", а ако преценя, че е неуместно да ми искат. То и богат да си, с право ще ти писне, ако все ти искат.
Разбира се, ако човек е затруднен финансово, не се поставя въпросът за даване на друг, но "не съм богат" често е само оправдание. По-добре "не искам да дам, не смятам, че трябва аз да ти давам". На просяци по улицата директно им казвам, че не искам да им дам. Наскоро получих лично съобщение от жена, която молеше за хранителни продукти. Изпратих, не съм проверявала затруднена ли е, няма да обеднея с няколко пакета. Когато писах, че съм изпратила, последва молба да и платя и сметката за водата ли беше - е ми отказах. Не че беше голяма сума, нямам толкова, "не съм богат" и т.н. - просто не искам.
От друга страна доводи в стил "не съм богат" съм чела в нета по неуместни поводи: новина за предложение да се увеличат помощите за деца с увреждания, харчене на някакви пари за социално слаби или инвалиди, и някой вземе, та изпляска: "на нас да не ни е лесно с минимална заплата". Това, да се сравняваш хленчещо с неработоспособен или болен човек е толкова грозно и тъпо, че няма накъде.
И на мен тази ми направи впечатление ! Децата се хранят по два пъти , ама майката има ноктопластика и това безумно нещо вместо вежди 😒. Взимат ни за маймуни и по телевизора и по улиците. Тук до нас има една с инвалидна количка, кара по улицата и когато колите са спрели , проси. Когато реши , че парите и стигат - става , събира си количката, вика такси и се прибира ! Ай сиктир на тези бедняци ! Ама душите са им бедни на тях !
Децата се хранят по два пъти , ама майката има ноктопластика и това безумно нещо вместо вежди 😒. Взимат ни за маймуни и по телевизора и по улиците. Тук до нас има една с инвалидна количка, кара по улицата и когато колите са спрели , проси. Когато реши , че парите и стигат - става , събира си количката, вика такси и се прибира ! Ай сиктир на тези бедняци ! Ама душите са им бедни на тях !Същата, извинявам се, две били децата, не 3. Каквито и да са веждите, не си ги е нарисувала безплатно вкъщи, пари е давала, ноктопластиката не знам колко е, но знам че иска редовна подмяна и тя. Нали, ако си толкова закъсал, и децата няма какво да ядат, няма да ги даваш тия пари.
Сега гледам в една тема, търсят се торта и бонбони за рождени дни. Ами, аз например правя домашна торта с пандишпанов блат и нишестен крем с масло и мляко, далеч по-евтино излиза от купешките, които са с нормално качество. Просто свикнаха хората да искат за щяло и нещяло, то нали в Библията пише "Поискай и ще ти се даде".
На наглеци не давам и стотинка. Давала съм преди години и пари и храна и дрехи. За часове при лекар съм ходатайствала, за документи спешни. Започнаха да наглеят и да идват у нас по всяко време с " Трябва ми...". По едно време се наложи аз да имам нужда от услуга (не пари) и познайте. Ми аз не мога, аз няма как..
Тогава спрях да помагам. Вече не ме интересува от познатите ми кой от какво има нужда.
Събираме целогодишно капачки за "Аз вярвам и помагам ", колегите немци също събират. В началото се опулиха като разбраха защо ги събираме.
За Българската коледа даряваме също.
Тогава спрях да помагам. Вече не ме интересува от познатите ми кой от какво има нужда.
Събираме целогодишно капачки за "Аз вярвам и помагам ", колегите немци също събират. В началото се опулиха като разбраха защо ги събираме.
За Българската коледа даряваме също.
Дарявала съм само веднъж на братовчедка на близка приятелка за лечение. Момичето оздравя, но това беше проверено и се даваше отчет за всяка стотинка вкарвана по сметката за лечението й.
На тия тролове из фейсбук и форума грам не вярвам.
Особено тая новопоявилата се със седемте деца пишеща от двеста профила по всички групи във фейсбук.
На тия тролове из фейсбук и форума грам не вярвам.
Особено тая новопоявилата се със седемте деца пишеща от двеста профила по всички групи във фейсбук.
Дарявам спорадично суми или хранителни продукти - обикновено в кампании около Коледа или Великден или за лечение на дете или възрастен, но след като се запозная със случая.
Детски дрехи, количка и играчки съм дарявала на познати, детски болници, за бежанци, или от теми за помощ в този форум.
Вече не давам пари на просещи по улиците след няколко случки, които ме отказаха.
Видимо окръглена жена, помоли за пари за храна - дадох и сумата, която поиска, след 2-3 минути се обърнах да видя дали е отишла към някое от близките заведения за хранене, но я видях да влиза в близкото казино.
Друг тип, пред дома ни, поиска пари от мен и ММ - бил от провинцията, майка му починала и му трябвали да се прибере, после щял да ни ги върне. Естествено не ги върна, но след 2-3 години, същият ме спря в съседния квартал и отново майка му беше починала, но този път не получи нито лев. Има и други подобни случки, но изводът е като на гореописаните.
Не се чувствам виновна, когато не помагам, особено, когато просещият е видимо прав и здрав човек.
Детски дрехи, количка и играчки съм дарявала на познати, детски болници, за бежанци, или от теми за помощ в този форум.
Вече не давам пари на просещи по улиците след няколко случки, които ме отказаха.
Видимо окръглена жена, помоли за пари за храна - дадох и сумата, която поиска, след 2-3 минути се обърнах да видя дали е отишла към някое от близките заведения за хранене, но я видях да влиза в близкото казино.
Друг тип, пред дома ни, поиска пари от мен и ММ - бил от провинцията, майка му починала и му трябвали да се прибере, после щял да ни ги върне. Естествено не ги върна, но след 2-3 години, същият ме спря в съседния квартал и отново майка му беше починала, но този път не получи нито лев. Има и други подобни случки, но изводът е като на гореописаните.
Не се чувствам виновна, когато не помагам, особено, когато просещият е видимо прав и здрав човек.
Веднъж ме спира един възрастен мъж, прилично облечен, българин. Моли за един лев, че не му стигали парите да си хване автобуса за село. Дадох му. След час ме среща на друго място по центъра е пак ми иска един лев за автобуса, не бил от града, ходил в болницата... Викам му "Нали ти дадох преди час?".