- Публикувана: 22 ноем. 2025, 10:55 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2025, 00:33 ч.
За благотворителността
Склонни ли сте да дадете и какво - материално (вещи), пари, храна, време, съдействие за институции или започване на работа?
Как избирате на кого да помогнете - важно ли ви е да познавате човека лично или откликвате на призив в интернет пространството?
Чувствате ли вина или неудобство да откажете парична помощ, ако самият вие/ самата вие не сте богат/-а?
Как избирате на кого да помогнете - важно ли ви е да познавате човека лично или откликвате на призив в интернет пространството?
Чувствате ли вина или неудобство да откажете парична помощ, ако самият вие/ самата вие не сте богат/-а?
1. И материално, и помощ с действия, но не бих се ангажирала трайно. Когато преценя, че мога и искам в момента. За започване на работа не мога да помогна.
2. Може да не го познавам, но предпочитам да имам някакви данни, че не е просто тарикат.
3. Малко хора се преценяват като богати. Няма да ми е неудобно да откажа не ако "нямам", а ако преценя, че е неуместно да ми искат. То и богат да си, с право ще ти писне, ако все ти искат.
Разбира се, ако човек е затруднен финансово, не се поставя въпросът за даване на друг, но "не съм богат" често е само оправдание. По-добре "не искам да дам, не смятам, че трябва аз да ти давам". На просяци по улицата директно им казвам, че не искам да им дам. Наскоро получих лично съобщение от жена, която молеше за хранителни продукти. Изпратих, не съм проверявала затруднена ли е, няма да обеднея с няколко пакета. Когато писах, че съм изпратила, последва молба да и платя и сметката за водата ли беше - е ми отказах. Не че беше голяма сума, нямам толкова, "не съм богат" и т.н. - просто не искам.
От друга страна доводи в стил "не съм богат" съм чела в нета по неуместни поводи: новина за предложение да се увеличат помощите за деца с увреждания, харчене на някакви пари за социално слаби или инвалиди, и някой вземе, та изпляска: "на нас да не ни е лесно с минимална заплата". Това, да се сравняваш хленчещо с неработоспособен или болен човек е толкова грозно и тъпо, че няма накъде.
2. Може да не го познавам, но предпочитам да имам някакви данни, че не е просто тарикат.
3. Малко хора се преценяват като богати. Няма да ми е неудобно да откажа не ако "нямам", а ако преценя, че е неуместно да ми искат. То и богат да си, с право ще ти писне, ако все ти искат.
Разбира се, ако човек е затруднен финансово, не се поставя въпросът за даване на друг, но "не съм богат" често е само оправдание. По-добре "не искам да дам, не смятам, че трябва аз да ти давам". На просяци по улицата директно им казвам, че не искам да им дам. Наскоро получих лично съобщение от жена, която молеше за хранителни продукти. Изпратих, не съм проверявала затруднена ли е, няма да обеднея с няколко пакета. Когато писах, че съм изпратила, последва молба да и платя и сметката за водата ли беше - е ми отказах. Не че беше голяма сума, нямам толкова, "не съм богат" и т.н. - просто не искам.
От друга страна доводи в стил "не съм богат" съм чела в нета по неуместни поводи: новина за предложение да се увеличат помощите за деца с увреждания, харчене на някакви пари за социално слаби или инвалиди, и някой вземе, та изпляска: "на нас да не ни е лесно с минимална заплата". Това, да се сравняваш хленчещо с неработоспособен или болен човек е толкова грозно и тъпо, че няма накъде.
Може да добавиш допълнително пояснение за даряването - за хора или животни.
За хора почти не дарявам. Тази година за пръв път се включих обаче в кампанията Плюшено мече (коледни подаръци за сираци/деца и възрастни с увреждания или неравностойно положение) защото просто за пръв път ми попадна и си изревах очите като прочетох някои от желанията.
Иначе дарявам за животни - приюти, кабинети, фондации и т.н.
На улицата не давам пари на никого.
За хора почти не дарявам. Тази година за пръв път се включих обаче в кампанията Плюшено мече (коледни подаръци за сираци/деца и възрастни с увреждания или неравностойно положение) защото просто за пръв път ми попадна и си изревах очите като прочетох някои от желанията.
Иначе дарявам за животни - приюти, кабинети, фондации и т.н.
На улицата не давам пари на никого.
Може би дарение е силно казано, но съм помагала с малка сума пари, споделяла съм хранителни и хигиенни продукти с хора, които познавам и знам как живеят.
Умалели дрешки на децата съм пускала в група и съм взема, малките им колелета съм ги подарявала. В такъв случай не съм гледала дали човекът насреща може да си позволи. Вещите не са били скъпи, но годни за ползване още.
Нямам навик за кампанийно участие, но на 2-3 пъти подарих стар работещ телефон на хора в нужда.
В същото време се чувствам някак некомфортно, когато на улицата отказвам на професионални просещи, въпреки че знам, че не е наистина за хляб както се опитват да го представят.
И често ми се случва да се чудя дали наистина хората са нуждаещи се или се възползват от добрината на другите. Като цяло съм предпазлива към непознати.
Умалели дрешки на децата съм пускала в група и съм взема, малките им колелета съм ги подарявала. В такъв случай не съм гледала дали човекът насреща може да си позволи. Вещите не са били скъпи, но годни за ползване още.
Нямам навик за кампанийно участие, но на 2-3 пъти подарих стар работещ телефон на хора в нужда.
В същото време се чувствам някак некомфортно, когато на улицата отказвам на професионални просещи, въпреки че знам, че не е наистина за хляб както се опитват да го представят.
И често ми се случва да се чудя дали наистина хората са нуждаещи се или се възползват от добрината на другите. Като цяло съм предпазлива към непознати.
Току що чета това съобщение в ЛС: “аз също имам нужда от лекарства и хранителни продукти!!!Моля помогнете ми многодетна майка”.
Не отговорих, не бих и дарила. Такива изпълнения само ме вбесяват да ползвам квалификации към хора, които не познавам, та ще се въздържа.
Дарявамe цялото семейство за каузи, на просяци по улиците - не.
Не отговорих, не бих и дарила. Такива изпълнения само ме вбесяват да ползвам квалификации към хора, които не познавам, та ще се въздържа.
Дарявамe цялото семейство за каузи, на просяци по улиците - не.
Аз честно казано наскоро останах крайно разочарован от много от нуждаещите се. Понеже детето стана на 3,5 години, планове за друго нямаме и реших да подаря много неща - Maxi Cosi Citi кошница за кола (ползвана 5-6 пъти, понеже ние кола нямаме), количка Easywalker Rudey с нови зимен кош и спортна седалка (неотваряни), електрическа помпа Medela Freestyla, все скъпи и хубави неща, че и почти нови. Като изрично писах, че нямам автомобил и нямам време да ходя по куриери и т.н, за да ги пращам.
Е, какво стана - писаха ми много хора и се почваше:
"Ама няма ли как да ми ги донесете, мъжът ми се връща късно от работа, а аз нямам как да дойда" - от жена в нашия град
"Пратете еди кое си, аз поемам доставката"
Само една жена дойде от съседен град за помпата с една кутия бонбони. Едни щяха да идват за количката (нова реално), ама айде тази, айде другата седмица и в един момент не се и обадиха повече.
И накрая си ги пуснах да се продават нещата и тогава ги взеха хора. Та с малките дрехи даже няма и да се занимавам да пиша, че подарявам.
Е, какво стана - писаха ми много хора и се почваше:
"Ама няма ли как да ми ги донесете, мъжът ми се връща късно от работа, а аз нямам как да дойда" - от жена в нашия град
"Пратете еди кое си, аз поемам доставката"
Само една жена дойде от съседен град за помпата с една кутия бонбони. Едни щяха да идват за количката (нова реално), ама айде тази, айде другата седмица и в един момент не се и обадиха повече.
И накрая си ги пуснах да се продават нещата и тогава ги взеха хора. Та с малките дрехи даже няма и да се занимавам да пиша, че подарявам.
В момента никъде не дарявам, защото сигурно съм по-бедстваща от нуждаещите се, които търсят дарения. Вчера един, ама с един такъв ошлайфан маниер, идва при мен, и ми вика "Извинете, може ли да Ви попитам за нещо елементарно?" Размахва там някаква хартийка, уж рецепта за лекарства, да съм му дадяла 1.50 лв, че не му достигали да си купи лекарства. Наблизо изобщо нямаше аптека. Викам му, след като е толкова елементарно, лесно ще се оправи и без моите лев и педесе. След последния просещ, който ме обара с пожелание да съм жива и здрава, и след това детето ми се разболя от пневмония, близък също се разболя и почина, аз още влача нещо, дето нямам възможност да се лекувам, вече съм готова да викам полиция на 112, ако се доближат на по-малко от 2-3 метра до мен.
Онзи ден гледам някаква по телевизията, бедства жената, с 3 деца живеела в една стая, някакви мръсни галоши, стари обувки показват на прага, иначе жената с прясно татуирани вежди и ноктопластика.
Онзи ден гледам някаква по телевизията, бедства жената, с 3 деца живеела в една стая, някакви мръсни галоши, стари обувки показват на прага, иначе жената с прясно татуирани вежди и ноктопластика.
Аз на професионални просяци отказвам. От години съм таен дядо Коледа в Плюшено мече. В моя квартал има кухня за бедни към църквата, веднъж месечно оставям определена сума. Случвало ми се е да платя част от сметката на възрастен човек на когото не му стигат парите и се отказва от някоя покупка на касата.
Не откликвам на разни кампании по събиране на средства. Давам на момента когато така го усещам.
Не откликвам на разни кампании по събиране на средства. Давам на момента когато така го усещам.
1. Склонна съм и го правя. Много години всеки месец превеждахме по 50 лв на SOS Kinderdorf, на Коледа и Великден давам по 50 лв на кварталната Клошарка, току що купихме кашонче продукти за някакви бедни хора (децата от СМГ всяка година правят такава кампания в местния Лидл), понякога, когато прочета нещо, което ме трогне превеждаме различни суми, понякога давам на стари просещи баби...
2. Съзнавам, че не мога да помогна на всички и не се опитвам, нито изпитвам вина, че не го правя. За да го направя трябва да знам, че нуждаещият се е наистина такъв, а не мошеник и по някакъв начин да ме привлече.
3. Не чувствам вина ако откажа. Както казах, не мога да помогна на всички, а ако опитам да поема световната скръб тя ще ме смачка.
2. Съзнавам, че не мога да помогна на всички и не се опитвам, нито изпитвам вина, че не го правя. За да го направя трябва да знам, че нуждаещият се е наистина такъв, а не мошеник и по някакъв начин да ме привлече.
3. Не чувствам вина ако откажа. Както казах, не мога да помогна на всички, а ако опитам да поема световната скръб тя ще ме смачка.
Дарявам каквото и когато реша. Включвам се и в кампании, в които е посочено конкретно от какво се нуждаят.
Предпочитам да познавам хората, но понякога се доверявам и на интуицията си.
Не се чувствам виновна, ако подмина просяк, защото не се чувствам длъжна. Съжалявам, но съм виждала как си купуват пиене, а не храна. Виждала съм и деца, които просят, а се отчитат после и не искат да им купя закуска, а кеш
Предпочитам да познавам хората, но понякога се доверявам и на интуицията си.
Не се чувствам виновна, ако подмина просяк, защото не се чувствам длъжна. Съжалявам, но съм виждала как си купуват пиене, а не храна. Виждала съм и деца, които просят, а се отчитат после и не искат да им купя закуска, а кеш
Склонни ли сте да дадете и какво - материално (вещи), пари, храна, време, съдействие за институции или започване на работа?
Как избирате на кого да помогнете - важно ли ви е да познавате човека лично или откликвате на призив в интернет пространството?
Чувствате ли вина или неудобство да откажете парична помощ, ако самият вие/ самата вие не сте богат/-а?
Как избирате на кого да помогнете - важно ли ви е да познавате човека лично или откликвате на призив в интернет пространството?
Чувствате ли вина или неудобство да откажете парична помощ, ако самият вие/ самата вие не сте богат/-а?
Давам, раздавам, подарявам - каквото мога и когато мога.
Умалели дрехи и обувки - наши, на деца, нови, запазени. Веднъж или два пъти съм се пробвала да продавам - то се оказа голямо изпитание за нервите ми. Символична цена, и се започва - “ама може ли снимка отпред, отзад, профил, анфас, отвътре, отвън, измерете стелката 6 пъти, снимка на подметката, дължина на ръкава, талията, дължина отгоре до долу....“
аз съм човек с ограничено свободно време, нямам излишно такова да се занимавам с такива неща. Затова раздавам. Мебели също, когато сменям, сега сменям пералня и сушилня - същата работа, единственото ми условие е да се вземат от вкъщи лично.Участвам с дарения и в дейността на фондация “Спаси човека“, има много каузи там, за които си струва.
С парични суми нямам възможност да участвам редовно в кампании, но пък не пропускам Българската Коледа и Плюшено мече - това е задължително, и редовно дарявам макар и символични суми в кампании за онкоболни деца и младежи. Това ми е болна тема, съпругът ми е с онкозаболяване, имам голямо желание да да дарявам за всички, за съжаление нямам възможност. Но пък агитирам приятели и колеги да го правят. Болните млади хора ми късат сърцето.....
Няма неудобство за отказ, все пак парите и преценката са си мои.
На просяци не давам, не дарявам, не раздавам. На здрави и прави хора също, мога да помогна логистично, но финансово или материално не.