Здравейте. Имам въпрос относно кой да кръсти детето. Имаме чудесни хора за кумове. На сватбата се убедих за пореден път колко правилно решение съм взела тогава. Въпроса е че между сватбата и раждането на детето ни минаха години и тъй като те са много заети хора, работят на по две места сме се виждали по-рядко през този период. Срещите винаги са били по моя и на мъжа ми инициатива. Въпроса е че скоро не намират никакво време да се видим, дори не са виждали детето, а то е на една година. Исках те да кръстат детето, на дори не можем да се видим, а какво остава за кръщене. Какво да правя? Редно ли е в този случай да търся друг човек да кръсти детето?
- Публикувана: 24 ноем. 2025, 09:00 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2025, 20:52 ч.
Казус кръстница за кръщене
Здравейте. Имам въпрос относно кой да кръсти детето. Имаме чудесни хора за кумове. На сватбата се убедих за пореден път колко правилно решение съм взела тогава. Въпроса е че между сватбата и раждането на детето ни минаха години и тъй като те са много заети хора,работят на по две места сме се виждали по-рядко през този период. Срещите винаги са били по моя и на мъжа ми инициатива. Въпроса е че скоро не намират никакво време да се видим, дори не са виждали детето, а то е на една година. Исках те да кръстат детето, на дори не можем да се видим, а какво остава за кръщене. Какво да правя? Редно ли е в този случай да търся друг човек да кръсти детето?
Аз бих се замислила над болднатото.
Така е станало защото: имат нерешими здравословни проблеми или напр. член от семейството с Алцхаймер, юноши с много сериозни проблеми, зависимости, неизплатени кредити и какви ли не проблеми от това или друга причина, или пък сте се разминали в живота поради рязка промяна в ценностните системи, в приоритетите, манталитет... и все едно в коя от двете страни е настъпило).
Ако е първото, не са за упрекване. Ако е второто, потърсете си друг за кръстница.
Но и в двата случая бих изяснила за себе си каква е причината, а и бих ги попитала, за да съм наясно. Поне да знам, че не съм аз причината и тогава, знае се, традициите са затова, за да се създават, уважават и ПРОМЕНЯТ.
Успех в намирането на решение! 🌺
Зависи каква им е ситуацията. За съжаление и аз не виждам много често кръщелниците си, но определено не е от липса на желание. Ходим на рождени дни, чуваме се. Обаче ситуацията ни е такава в последните години. Хубаво е, че поне и родителите са много заети хора и не се обиждат. Иначе сме и кумове на същите хора.
За това и Валери хубаво е написала, зависи каква е ситуацията. Може да имат сериозни неща и просто са са скапани от проблеми или работа. Поговорете с тях, не знам.. поне по телефона. Вижте ги как са, какво се случва с тях.
За това и Валери хубаво е написала, зависи каква е ситуацията. Може да имат сериозни неща и просто са са скапани от проблеми или работа. Поговорете с тях, не знам.. поне по телефона. Вижте ги как са, какво се случва с тях.
А ти какво очакваш от Кръстникът?
Никога нищо не очаквам от когото и да било в този живот, дори и на сватбата закупих всичко аз които според някой традиции се купува от кумове за да ни ги натоварвам финансово. Просто ми е гадно, че може би натам вървят нещата да не са те кръстници понеже са много добри хора. Но и да решат че не желаят няма на им се разсърдя. От друга гледна точка все пак държа да кръстим детето - вече е на година и 2 месеца и кръщене преди пролет/лято едва ли ще предприемем, но все пак трябва да съм подготвена.
Т.е. Ви притеснява, че кръстниците няма да намерят половин ден да кръстят детето или че няма да имат време да го виждат и след това?
Ако търсите хора, които да имат по-активна роля в живота на детето, поканете хората, с които общувате активно в момента. Ако не поддържате активно приятелски отношения с никого, не разбирам какви са Ви притесненията относно кръстниците, явно имат същият начин на живот като Вас.
Ако търсите хора, които да имат по-активна роля в живота на детето, поканете хората, с които общувате активно в момента. Ако не поддържате активно приятелски отношения с никого, не разбирам какви са Ви притесненията относно кръстниците, явно имат същият начин на живот като Вас.
Няма редно и нередно в случая. Това, че са Ви били кумове не означава, че трябва да са и кръстници на детето Ви. Предполагам доста добри хора има, но като цяло не може всеки да стане кръстник на това дете. Изберете по-близък човек до него ако все пак държите и по някакъв начин да го напътства заедно с вас и да е до него.
Пак казвам няма за какво да се чувствате виновни!
Пак казвам няма за какво да се чувствате виновни!
Поканете ги да станат кръстници на детето и ако откажат, с чиста съвест си търсете други.
Поне ние така направихме навремето. Оказа се, че нашите кумове не бяха кръщавани и по тази причина се наложи да изберем друг човек за кръстник на детето. Кумовете пак присъстваха на кръщенето, но като обикновени гости.
Поне ние така направихме навремето. Оказа се, че нашите кумове не бяха кръщавани и по тази причина се наложи да изберем друг човек за кръстник на детето. Кумовете пак присъстваха на кръщенето, но като обикновени гости.
Ние сме кумове, а аз - кръстница на децата на моя приятелка, въпреки че живеем в чужбина. Още тогава беше ясно, че няма да се виждаме често, но си поддържаме връзка и редовно се чуваме или пращаме снимки. Всяко лято прекарваме няколко дни заедно, децата се познават и са си близки, нищо че се виждат рядко. Така че, стига да има желание, начин се намира. Оставам с впечатлението, че кумовете не се интересуват изобщо от вас и детето. Не мога да си представя цяла година да не намерят време.
(Когато си бяхме в Бг подготвих комплект за изписване и други неща, които брат ми даде после от мое име. Майка също е помагала, с каквото може. Всяка Коледа и за рождените дни пращам колет. Много се уважаваме и подкрепяме, въпреки разстоянието.)
(Когато си бяхме в Бг подготвих комплект за изписване и други неща, които брат ми даде после от мое име. Майка също е помагала, с каквото може. Всяка Коледа и за рождените дни пращам колет. Много се уважаваме и подкрепяме, въпреки разстоянието.)
По традиция от едно време би трябвало да са те. Аз пък имам и друга мнение по въпроса: бих искала за кръстник на детето ми човек, който има дълбоки личностни качества. Независимо дали е някои от кумовете, приятел, роднина, или съседка. Ако общуваме и виждам в него духовен родител на моето дете няма значение традиции. Кръстника е нещо, което се избира внимателно, а много хора подценяват значението на това. Помислете.
По традиция от едно време би трябвало да са те. Аз пък имам и друга мнение по въпроса: бих искала за кръстник на детето ми човек, който има дълбоки личностни качества. Независимо дали е някои от кумовете, приятел, роднина, или съседка. Ако общуваме и виждам в него духовен родител на моето дете няма значение традиции. Кръстника е нещо, което се избира внимателно, а много хора подценяват значението на това. Помислете.
Какво означава ‘дълбоки личностни качества’?! А иначе по темата - както чувствате нещата, така ги направете.