Работа с малко бебе

Аз лично не, но моя позната, но няколко мои познати, които са лекарки се върнаха далеч преди да изтече майчинството - още преди 1-та година. Защото с такава специалност, вече е трудно да се зареже работата.
Всичко е въпрос на организация. Особено като става дума за работа, която не е 8 часа и не е от 9 до 17 ч.
Едната ми позната прехвърли децата на майка си (че тя има близнаци). Реално бабата ги изгледа.
Другата - нае детегледачка, пък и мъжа ѝ беше със свободна професия от вкъщи, та я заместваше.
Трета - даде детето на ясла малко след като направи година, разчита много на мъжа си да гледа бебето.

Тъй че - осигуряваш си заместник и си работиш, няма някаква драма. Само не си представяй, че си седиш вкъщи сама с бебето и то те оставя на спокойствие да си работиш по няколко часа. Такъв филм няма.

Аз бях в подобна на вашата ситуация и почти не съм прекъсвала работа след раждането. Предоговорих условията с работодателя и какво мога и не мога да продължа да върша, защото е ясно че 40 часа седмично няма как да отделя за работа. Работех онлайн и посред нощите, главно. Или вечер, когато ММ се прибере от работа поемаше бебето за един час, а аз сядах на лаптопа. Събота и неделя можех в негово присъствие да седна 3 пъти по един час, примерно. Когато пък бебето влезе в "режим" и вече правеше хубави, дълги дремки в кошарата (а не на ръце), открадвах понякога някой час и тогава. Въобще големи гимнастики бяха, но се стиковахме. Не е невъзможно.
Малко след като навърши годинка тръгна на ясла, а аз се върнах в офиса.

Първата година, особено ако бебето е спокойно и спи през деня и работата е хоум офис, от компютър, е възможно да се работи 3-4 часа на ден. Обаче като проходи, става страшно, детето изисква непрекъснато внимание, та чак докато тръгне на ясла или градина.

Не се върнах на работа първата година, но имах много други занимания, които ми отнемаха поне половин работен ден. Докато детето проходи, за мен нямаше никакъв проблем да върша неща на компютъра и т.н. Освен това през първата година имат доста дремки през деня, което освобождава не малко часове.

От прохождането нататък - след 1вата година, спането през деня също намаля и съответно аз бях доста по-ангажирана с нея и с по-малко време за други неща. Радвам, се че на 1.5г тръгна на ясла и всичко си дойде по местата.

Смятам, че е индивидуално и зависи от няколко фактора. Дали детето ще спи добре през нощта и през деня, което на вас ще ви създаде време за лична почивка и работа. Може също да помислите за външна помощ - близък, детегледачка и т.н., за няколко часа.

За себе си мога да кажа, че не е ок.

Ще кажа защо. Детето спи доста през деня, на на три часа яде. Един час грубо яде+смяна на памперс, остават 2 часа свободни. Да хапнеш, да седнеш за 5 минути, да пиеш кафе или нещо, да идеш до тоалетна - дошло време да го сменяш и да яде пак. Тези 2 часа са свободни ако бебето няма колики, спи спокойно и не е нервно + сте спали вечерта. Възможно е през деня да спи, а вечерта да не спи. Ако вечерта не си спала, един-два дни ще ти е ок, но после става супер тегаво.

За мен поне първите 3 месеца не е приложимо. Мислих, че е, но в момента пея съвсем друга песен. Мм е в къщи от както се е родил и помага, иначе няма и да мога да ям, да не говорим за привеждане във вид. Освен това и разходки трябват през деня и разни занимавки и игри.

Ако съм на твое място ще наема детегледачка или ще помоля някого за помощ за няколко часа, докато работя.

Не се пренавивайте, всички като бременни сме били сигурни, че 8 часа ще работим докато бебето спи и останалите ще прекарваме пълноценно със семейството.
В никакъв случай не давайте обещания на работодател, които не е ясно дали ще може да изпълните. Излезте си в майчинство, гледайте си бебето, пък като си стъпите на краката поработвайте и някой-друг час.
Нагласата много се променя след появата на детето. Възможно е и изобщо да не ви се връща на работа и да искате да се възползвате от цялото майчинство.

Много съм далеч от мисълта, че с новородено бебе мога да работя 8 часа на ден. Та аз за 2-3 се колебая, че ще се справям, какво остава за пълен работен ден...

Ситуацията при мен е по-различна. Работя на свободна практика, нямам работодател, на който да давам обещания. През последните няколко години с много труд и упоритост съм намерила клиенти, с които ми е приятно и лесно да работя. Естеството на работата е динамично и е напълно разбираемо, ако аз отсъствам година или повече, те да намерят друг човек, с когото да продължат. Планирам да си дам почивка от минимум 4 месеца, а след това да се завърна отново с намален капацитет. За целта ще трябва да се разделя с някои клиенти, но това е рискът на професията ми.

Ето защо искам съвети от майки, които вече са преминали през нещо подобно и могат да споделят своя опит. Всеки е различен. Все някой някога е успял, така че все ще се намери кой да сподели.

Според мен ще се справиш. Щом можеш да си позволиш гъвкавост в работното време и няма да имаш стриктно фиксирани часове на разположение, това ще ти даде възможност да се адаптираш спрямо моментната ситуация. Намирането на клиенти не е хич малка инвестиция на време, усилия и ресурси, така че е напълно разбираемо да не искаш да почнеш  от начало след известно време. А и децата растат доста бързо, така че няма нужда да се отказваш от всичко посигнато.

Аз работя още от болницата. Първия месец имах няколко срещи с клиенти и общо взето, имам само едни около две седмици, в които не съм работила изобщо. Нямаме баби наблизо.
Трудно е, но се справям. Горда съм със себе си, защото правя нещо, което не всеки има волята да направи. Успях да пожъна и професионални успехи.

Нищо не е за сметка на детето, работя докато спи, също и идва бавачка два пъти в седмицата за 3-4 часа. Вложих много желание и усилия в това да проуча каква е биологичната същност на съня при децата. Направих някакъв режим, но не с консултант, а с майчин инстинкт, познаване на детето и спрямо знанията, които придобих. Същото приложих и с храненето. Първите два месеца имахме хаос, заради липса на регулярност - детето не спеше и не се хранеше добре, но след усилията, които положихме, сега имаме спящо, спокойно и хранещо се здраво и щастливо момченце. И доста палаво

 Мъжът ми си пое ролята на родител и член на домакинството. Поема и 80% от финансовата част, към момента. Няма "помага", има - прибира се от работа и си поема задълженията. Имаме страхотна симбиоза, което се отразява и положително на взаимоотношенията ни. Държим и на интимността (не само секс), открадване на моменти само двамата, малки изненади и т.н. Имаме си и тежки и спорни моменти, но минават. Всеки надскача егото си и проявява разбиране към другия. Много разговаряме, когато има казус. Знаем в какъв период сме и че сме мобилизирани и изморени, а мен ме тресат още хормони.

Наскоро получих лек бърн аут, но бързо успях да изляза, покрай празниците и малко помощ от бабите, плюс два дни СПА за па 3 часа (заедно с мъжа ми). Синът ми е обичано, спокойно, но и палаво дете. Развива се бързо, много влагаме във внимание към него и развитие, докато е буден не работя, освен ако не е крайно наложително или имам телефонен разговор с клиент. Случвало се е той да пее отстрани, но честно казано, по този начин клиентите ми ме приемат за още по-близка и ме уважават още повече. Адвокат съм, ако има значение професията. За протокола - още преди винаги съм била дейна и активна, с много проекти.

Планирах поне до 6-ти месец да съм само с бебето, но още през втория месец ми дойдоха нови проекти и реших, че това е знак от съдбата и го взимам. Чувствам се удовлетворена като жена, майка, професионалист, имам сила и самочувствие, които никога не съм имала в такива дози преди, уверена съм и това ми носи успехи в професионален и личен план, включително и във възпитанието на сина ми. Той е на 11 месеца вече. Обръщам и внимание на външния си вид, това ми е важно, мъжът ми го знае и се съобразява, не ме притиска. Това е едно от нещата, които ме поддържат психически - да си правя моите си ритуали за красота и да се глася всеки ден, за да се радвам сама на себе си.

В моменти на преумора ме спасяват спешен релакс и презареждане, докато някой, на който имам доверие, е със сина ми. Също и да спра, да дам спирачки и да си припомня, че трябва да пусна контрола и перфекционизма и че всичко е такова каквото трябва да бъде и трябва да оставя нещата в ръцете на Бог и Вселената. Нещата винаги се подреждат по най-подходящия начин за нас. Колкото по-рано пуснем контрола и позволим, толкова по-бързо ще стане.

Като обобщение, при мен нещата работят, защото:

- имам организация;
- имам съпруг, които е там;
- грижа се зя външния си вид/излизам с приятелки или каквото и да е мое, когато имам нужда просто мозъкът ми да регенерира (това е ключово и бърн аута го получих, защото от около месец и половина не бях излизала с приятелки и не бях правила мои си неща. Мозъкът ми беше в постоянен режим на оцеляване);
- приемам нещата позитивно и следвам мотото - всичко е такова, каквото трябва да бъде и се опитвам да пускам контрола и перфекционизма, да правя нещата през сърцето си, а не на автоматичен режим, в който мозъкът влиза и най-вече: вярвам в Бог и Вселената и се оставям по течението и в техните ръце;
- проучих много за чисто биологичните процеси при децата: сън, хранене, колики, скокове в растежа, зъби, развитие и как да ги управляваме. Съответно прилагам придобитите знания, спрямо майчиния ми инстинкт и индивидуалността на сина ми. Доверявам му се, че той сам знае какво и кога да прави и общо взето - аз само побутвам и давам насока, другото той сам го прави. Не се втелясвам в неща като - защо спи в ръцете, защо се храни още нощем, защо още не седи/не е пролазил/проходил и т.н., защо тази вечер плака. Единствено наблюдавам здраво ли е детето, здраво е - значи когато, тогава ще започне да ходи, например. Имам тенденция към перфекционизъм, но спрямо сина ми много я контролирам.

Надявам се да съм била полезна.

Щом аз мога, ще можеш и ти. Действай смело и си следвай мечтите и не слушай моралистите, защото ще се появят такива, които те съдят за избора ти да не си просто майка. Също и - горе някое от момичетата са ти казали - не се знае, когато родиш с каква настройка ще си: може изобщо да не искаш да работиш и да си бъдеш само в момента на майчинството, така че не го мисли много, много отсега. От нещата, които мислех и планирах, когато бях бременна, май никое не се осъществи. Довери се и се пусни по течението, ти ще си усетиш кое как трябва да е. Успех и се наслади на раждането и дните в болницата. За мен това бяха най-вълшебните и магични 5 дни в живота ми.

Връщам се към темата, за да кажа колко благодарна съм на дамите, които се включиха. Да, при всеки нещата се развиват различно, а аз си нямам и идея какво ме чака, но и нямам търпение да разбера. Все още много неща ме плашат, особено въпросът с работата, както и със загубата на самоличността и превръщането в "просто майка". Затова вашите примери ме вдъхновяват и окуражават, че мога и аз.

Е, чак загуба на самоличност. 😀Пак си имаме личност, просто малко се измества фокуса ни, което е съвсем нормално и се случва естествено.

Не го мисли. Да имаш дете е благодат и жертвите си струват, когато те прегърне, целуне или просто те погледне.

С майчинството ни се дава възможност да оценим истински важните неща. Децата растат много бързо, а всеки отминал ден повече няма да се върне. Колко деца ще родиш и отгледаш - 1 или 2, а работата е 35+ години. В които тези, прекарани в майчинство неминуемо ти липсват.

Подписвам се под това с две ръце.

Моментите с новородено, времето прекарано в грижа за него няма да се върнат. Пари се изкарват, кариера се изгражда, но време не можем да върнем на зад, или да купим.

Това със загубата на самоличността е инстаграм тъпотия. Знам, защото и аз, докато бях бременна, имах същите страхове, вкл.дали няма да изпадна в депресия, да не си искам бебето или пък да изоставя себе си тотално и да ми се иска в един момент да се хвърля. Алгоритъмът ня инстаграм ме облъчваше с профили и постове на някакви оплакващи се жени, в повечето случаи американки и в повечето случаи с издадена книга - как да се.справиш с майчинството и т.н.
Като преминала през това, гарантирам ти, че няма нищо общо. Любовта към детето е нещо божествено и магично и колкото и да е трудно понякога, любовта ти към него е толкова силна, че изтрива всичко и те балансира. Също така, момичетата са казали - времето толкова бързо минава, че докато си усетиш и детето ти е пораснало, ти се връщаш към стария ритъм по един или друг начин. Не знам защо напоследък се демонизира майчинството, като нещо, което слага край на теб и живота ти, като цяло, като това, напротив, за една жена е нещо, което я завършва като жена и ни дава неземни сили да се справим с всичко. Дава ти стимул да си най-добрата за себе си версия, както и да се събираш, като започнеш да се разпадаш. Вярвай, че влизаш в най-хубавия период от живота си, в който ще живееш истински и ще изпиташ най-хубавите емоции. И не гледай инстаграм