Работа с малко бебе

И аз съм имала подобни притеснения относно загуба на идентичност - смятам, че е нормално особено, ако имаш реализация в различни области от живота.
Обаче в същото време, за себе си, не съм слагала розовите очила относно майчинството. Не е лесен период и изисква добро управление на времето и организация, ако човек иска да запази някакъв относителен баланс. Нека да направим уговорката и че не всеки може да разчита на помощ от баби/дядовци и роднини, нито да ангажира детегледачка на ежедневна база, а това е сериозен фактор.
Също ролята на бащата - няма какво да се лъжем, че има мъже, които са ангажирани и такива, които не толкова или поне не в толкова ранна възраст на детето.

За мен лично най-неприятният период беше възрастта между 1 и 2 години на детето. Все ще не ходи стабилно, не може да говори, намалява дремките и съответно изисква доста внимание колкото и самостоятелно да се занимава.

Подкрепям с две ръце, вярвам, че не случайно много майки го казват, а аз, като бъдеща такава, нямам търпение да се убедя сама. Има обаче и нещо друго. През последните повече от 5 години съм градила нещо, което си е мое и върху което стои моето име. Коствало ми е неимоверно търпение, много дълго време, нерви, безсънни нощи, финанси и какво ли още не. Изведнъж, след като няколко пъти съм се питала дали съм на прав път, то потръгва. Виждам резултата от труда си и съм щастлива. Аз обаче не искам да се ограничавам само в кариера, имам любящ съпруг, с него искаме и семейство, затова забременявам. Какво следва според вас? Нали за това имаме приоритети? Подреждаме ги и отделяме от времето си за всеки един от тях. Не си представям занапред нещо да бъде за сметка на детето и семейството ми, но не искам да се ограничавам единствено в тази си роля. За това беше и цялата тема.

Да, инстаграм и тикток могат да бъдат безкрайна бездна на депресиращо съдържание и да те откажат изобщо да правиш каквато и да е крачка към семейство. От работата си по социалните мрежи мога да кажа, че съм се научила да филтрирам това, което гледам, а такива с книги и курсове направо да ги подминавам. Около мен обаче или има безкрайно негативни майки, или и те гледат много инстаграм и използват заучени фрази. Имах период, в който постоянно чувах "Радвай се, че можеш да си изпиеш кафето на спокойствие, аз не съм пила кафе от 6 месеца", "Детето постоянно ми къса нервите", "Ще видиш някой ден какво е, забрави за розовите очила", "Ти само чакай да станеш майка, ще забравиш и за пътувания и за социален живот", "Пътувайте сега, докато нямате деца, после няма как" (това ми е любимото, поне от 5-6 човека към го чула дотук), "Много се радвам, че ти се грижиш за външния си вид, аз ходя рошава от (постави преувеличено число тук) месеца" и тн. Сега съм ограничила леко контакта с негативните майчета, защото откакто съобщих за бременността все подобни коментари има, даже да не кажа, че и по-лоши. Някои направо взимат решения за живота ми занапред. А относно работата и темата тук, подмятанията не спират.

Отплеснах се малко и аз, тук отиваме в друга тема, която също ми е много интересна, но ще се огранича то тук.

Тези майки може да ти звучат негативни, но в много от случаите са откровени и не захаросват нещата. Да, личното ти време ще намалее - поне за определен период. Със сигурност ще трябва да си адаптираш очакванията и стандартите спрямо новата ситуация, ако не искаш да си докараш бърнаут - има неща, които не зависят само от теб в случая.

Не случайно психолозите и особено тези, които се занимават със системи - като семейната, посочват раждането на дете като криза, въпреки че обективно е щастливо събитие в повечето случаи. Промяната с новия човек засяга отношенията между партньорите, ежедневието, работната рутина и т.н.

Лично ние продължаваме да пътуваме с мъжа ми, но ние не пътуваме с детето и това няма да се промени до към 3 годишна възраст. Избрали сме този вариант за себе си, както други са избрали да заведат новородено в Индия. Също ако преди бяхме по-спонтанни с дестинациите, продължителността и т.н, сега определено съобразяваме повече фактори и проявяваме гъвкавост. Не съм спряла нито спорт, нито грижа за себе си, но пак е нужно планиране.

Това не са безкрайно негативни майки. Това, без значение дали искате да повярвате или не, е реалността за една част от майките. Не всички бебета заспиват в 20:00 и се будят чак в 7:00. Не всички бебета се возят кротко в кола, не всички бебета обичат дългите разходки в количка. Понякога едно излизане до кварталния магазин коства 40-минутен истеричен рев, щото малкия бръмбар е решил, че тоя ескимос не го кефи. Не всички бащи работят от 8 до 17 и после се прибират и се впускат в бащиния дълг, а мама има време не само да се среше и да си изпие кафето на спокойствие, ами и маска за лице да си направи. Бебетата са различни и познавам наистина и двете крайности. Майки, които буквално казваха "не разбрахме че имаме бебе - яде, спи и гука". И такива, които нямаха и секунда спокойствие. При някои социалния живот буквално спира, ако сред приятелките е първата родила например - тя говори за памперси и колко я болят гърдите от помпата за кърма, а те - за маникюр, работа и шотове петък вечер - неща, които за една нова майка далеч не са на дневен ред.
Това, че някоя е споделила, че нейното дете е било ревливо и трудно и не е имала възможност да пътува не я прави нито лоша майка, нито пък "ви се меси и взема решения за живота ви".
Недейте да съдите. Пожелавам ви спокойно бебе и да успявате да обръщате внимание на всичко - бебето, мъжа ви, работата ви, социалния живот, и разбира се на себе си. Но ако не успявате - това също е ок.

За мен по-лоша беше идилията, която се лееше около мен, колко прекрасно ще е майчинството. И че, да някои бебета реват от време на време нощем. Не знам в какъв розов балон съм живеела, ама като действителността ме удари като шамар през лицето, беше много страшно. Бебето ми ревеше. Всяка нощ. Всъщност - ревеше до 4-5 годишен. Особено зле беше между 1 и 2 годинка, когато вече беше много активен, спеше много малко през деня, а през нощта се скъсваше да реве, защото му растяха 100 зъба наведнъж. Била ли съм негативна майка? Била съм. Като си супер недоспала перманентно - така се получава. Някои бебета спят кротко в количките си, докато майките им си пият кафенца с приятелки. Моето, ако не беше в движение с количката, дори и за 7 мин. да спирах - почваше да реве неистово. Буквално имах чувството, че нямам миг спокойствие.
Пътувахме основно без него, защото с него не беше никаква почивка.
Мъжът ми в този период изобщо не ми помагаше. Нито с детето, нито в домакинството.
Имам късмет, че майка ми и баща ми ми помагаха, даже лятото си отивах при тях, просто, защото не можех да се справя с всичко сама и недоспала.
Тъй че - майчинството има много страни, има кротки бебета, има помагащи и подкрепящи съпрузи, но има и ревливи, трудни деца и съпрузи, за които приоритет е да ходят по барове и да се прибират в 05 сутринта.

Съгласна съм, че бащата е ключова фигура, когато няма баби наблизо. Ние сме без баби, обаче мъжът ми е толкова родител, колкото и аз.

А има и много жени мрънкачки. Това става новото съревнование, на коя и е най-трудно и е най-изстрадала. Иронията е, че тези мрънкачките не приемат нито помощ, нито съвети. Искат просто публика.
Те са си такива и в другите сфери, мъжът им е кофти, шефът им е кофти, все са недооценени.
Аз на такива само им казвам колко са ми кротки децата и ядат и спят, сигурно те нещо бъркат. И си свиркам 😄

Любими са ми тези - "ти само чакай", "аз не съм се гримирала от еди кога си". Това са нищо повече от мрънкачки. Мен ме заливаха ежедневно, вкл.мои познати с деца, но и тук във форума. Ми, нищо не видях. Всъщност, видях, но хубаво. Не харесвам мрънкачи. На всички ни е трудно. Мрънкачите са хора, които тъпчат на едно място и чакай някой да дойде да им оправи нещата. Ето, например, болна съм от сряда, малкият също. На едната ръка получих възпаление на сухожилията от носенето на малкия и вероятно ще ме оперират. Даже изпускам предмети с нея. Продължавам, обаче да нося малкия, защото той не пита, а плаче директно. От сряда не съм и спала, защото всяка вечер от 2 сутринта до 6 плаче, защото му е запушен носът и с мъжът ми се редуваме.кой да го друса и приспива. Сложиш го в леглото - заплаче. Не дава да седнеш. Болна, с температура съм стояла права с часове да друсам, вече седмица. През това време през деня работните ангажименти и за мен и мъжа ми си вървят. В момента работя (сега обядвам де ), имам супер много работа и досадни клиенти. Не съм спала и ми е лошо.
Ето и аз мога да се оплаквам На никой не му е розово положението, на всички ни е трудно. Обаче всичко зависи от настройката и организацията.
И междудругото, тези които най-много мрънкат, обикновено са тези, дето, сравнение с нас, които имаме 1000 неща на главата, освен бебе, не правят нищо по цял ден примерно и веднъж бебето се е държало мрънкащо и край, светът свършва.
Мисли позитивно, гони си твоите си неща, наслаждавай се на детето си и не забравяй, че след 10 години ще ти се допляква от носталгия за този период.

От време на време е хубаво човек да изпусне напрежението и да си помрънка малко терапевтично е. Отричането не е здравословно - нито да отричаш, че е тегаво, нито да отричаш, че има и хубави страни.
Хубаво е човек да си повтаря, че не всичко е на всяка цена и да си осигурява време за почивка - може да е 1 час на ден, но да е за себе си - книга, разходка, масаж, виждане с приятел, сън. Това дава възможност за лека дистанция, а оттам и перспектива към ситуацията, емоционално охлаждане, ако си прегрял.

Е, то не отричаш, просто казваш - оф, егати кофти периода, наясно си, че е трудно, обаче не стоиш да затъваш в мрънкане и отчаяние и оплакване на себе си Просто си продължаваш ежедневието и приемаш нещата такива, каквито са. И да мрънкаш, нищо няма да промениш. Ако искаш промяна - действаш.
Аз, лично, когато взема да изпадам в мрънкане и самосъжаление и после ми се отразява негативно поне още няколко дни. Мислите могат да са отрова, могат и да са мед
Та, мрънкането, лично аз смятам, не само че не разтоварва, а напротив - трови. И човека, който мрънка, и околните. За разтоварване - една яка тренировка или един як с×кс
Поне така функционирам аз и така виждам света

Иначе за почивката и времето за себе си - ако го нямаме, тогава идва страшното. Винаги трябва да се поставяме на първо място и да се обгрижваме. Може да звучи странно, но ти си най-важният човек за себе си и за да си здрав, това е твоя отговорност. Детето има нужда от здрава психически и физически майка, а не от развалина, на ръба на депресията. Затова мъжете трябва да са наясно, че 2 часа от деня и всяка събота са на майката. При нас така сме се разбрали и си го следваме. Съответно и той си има свое време и неща. Неделя е семеен ден

Това не са безкрайно негативни майки. Това, без значение дали искате да повярвате или не, е реалността за една част от майките. Не всички бебета заспиват в 20:00 и се будят чак в 7:00. Не всички бебета се возят кротко в кола, не всички бебета обичат дългите разходки в количка. Понякога едно излизане до кварталния магазин коства 40-минутен истеричен рев, щото малкия бръмбар е решил, че тоя ескимос не го кефи. Не всички бащи работят от 8 до 17 и после се прибират и се впускат в бащиния дълг, а мама има време не само да се среше и да си изпие кафето на спокойствие, ами и маска за лице да си направи. Бебетата са различни и познавам наистина и двете крайности. Майки, които буквално казваха "не разбрахме че имаме бебе - яде, спи и гука". И такива, които нямаха и секунда спокойствие. При някои социалния живот буквално спира, ако сред приятелките е първата родила например - тя говори за памперси и колко я болят гърдите от помпата за кърма, а те - за маникюр, работа и шотове петък вечер - неща, които за една нова майка далеч не са на дневен ред.
Това, че някоя е споделила, че нейното дете е било ревливо и трудно и не е имала възможност да пътува не я прави нито лоша майка, нито пък "ви се меси и взема решения за живота ви".
Недейте да съдите. Пожелавам ви спокойно бебе и да успявате да обръщате внимание на всичко - бебето, мъжа ви, работата ви, социалния живот, и разбира се на себе си. Но ако не успявате - това също е ок.
[/quote]

Не казах нищо от това с цел да съдя, да обвинявам или да упреквам другите. На всяка една от моите близки с деца съм казвала и то не еднократно, че когато имат нужда, могат да споделят с мен каквото искат, без да ги съдя, без да ги прекъсвам и без да споделям с друг чутото. Всеки има нужда да си изкаже болката, да сподели какво го тормози и да си признае пред някого, че не всичко с ежедневието му е наред. Това обаче е различно от постоянното изтъкване, което аз чувам от някои. Някои споделят спокойно, изслушвам ги, къде помагам, къде просто съм човек, с който могат да поговорят, винаги ще го правя, когато мога. Други обаче се изтъкват с вечната заетост, с това, че аз още нищо не знам и ще ми се "стъжни" като дойде време да раждам и тн. Ами негативно ми се струва, сякаш се оплакват от това, че са ги родили тези деца.

[/quote]
И аз гледам да не слагам розови очила. Една дама беше писала, че нищо от това, което е планирала през бременността, не се е случило. Гледам да се подготвям по-скоро за този сценарий. Нагласила съм се, бебетата плачат много и дълго, че не спят добре нощем и ще имам безсънни нощи, че бабите ще са заети и няма да помагат, че кърменето е трудно за някои и най-вероятно ще е трудно и за мен - общо взето се подготвям за по-лошото, а ако пък на мен ми се падне по-лесното, то само ще ми е бонус.

Според мен пък трябва да мислиш позитивно и да се настроиш на честота, че това ще е прекрасно време за теб и ще се справиш с всичко. Реалността си я правим ние. Ако мислиш негативно, така виждаш и света, съответно децата ни усещат веднага и ще имаш ревящо бебе, което не иска да се храни. Ако ти си спокойна и уверена и бебето ще е.
Плюс това, събужданията нощем и като цяло детският сън, си е наука. Инвестирай сега време в това да прочетеш за режимите на бебетата и съня им. Аз още от началото спазвам.интервали на будуване, нощен сън и разни правила за различните месеци. Това е ключово, за да имаш спокойно бебе. Същото е и за кърменето. Не трябва и да е на всяка цена, аз кърмих до третия месец, после той тотално отказа, беше рев и борба. Избрах да не се цедя и да продължаваме да се ядосваме. Кърменето за мен беше най-интимното и прекрасно преживяване. И то защото не беше на всяка цена. Дохранвах с АМ, като не се хранеше достатъчно и това е. Синът ми е здраво и щуро дете, към настоящия момент е любител на храната също. Мога да ти препоръчам и консултант по детски сън. Нас ни е спасявала в страшни моменти и общо взето, още от 7ми месец взех да проучвам и чета. Правих и консултации с консултант по хранене, когато в 8ми месец отказа тотално да се храни. Общо взето, има си хора, които са професионалисти в тези области и винаги имаш вариант да се обърнеш за помощ, която работи. Не трябра да си усложняваме живота допълнително и да се правим на герои. За консултант по хранене - Маги Пашова, тя е популярна, но е много добра. При моя син от едно видео веднага видя къде е проблемът и още на следващия ден започна да се храни.
Силно ти препоръчвам, даже е задължително, да изкараш сега и курс по първа помощ за бебета и деца. Много е важно да знаеш как да реагираш, за да спасиш живота на детето си, ако се наложи. На мен това знание ми дава огромно спокойствие, че.каквото и да стане, аз съм неговия екип за бърза помощ на момента (докато дойде професионалист, де). И баща му обучих.

Съгласна съм, че настройката е важна.
Ако си кажеш, оф сега ще напълнея, ще се занемаря, по цял ден ще правя пюрета и ще пера и слугувам...да, има шанс опита да се превърне в негативен такъв. Съвета ми е, събираш се, приоритизираш целите и действаш. Детето е бебе най много 3 години, и те минават бързо.

O, за мен едното не изключва другото. Настроила съм се, че да гледаш деца не е лесна работа, но за мен това в никакъв случай не значи, че не е прекрасно. Да си кажа честно, вече с нетърпение очаквам и безсънните нощи, и сладките спокойни моменти. За себе си смятам, че съм приспособима личност и трудно се отказвам от предизвикателства. Вярвам, че това ще ми помогне да гледам спокойно над нещата и по-лесно да владея хаоса.

Казаното е по-скоро насочено към това, че не искам да вярвам в някои идеалистични идеи, а след това да ми се стъжни. В крайна сметка затова искаме да имаме деца, да ги гледаме, а не да им се радваме като кукли.

Относно четенето, още откакто правихме опити за дете си отделях време да се информирам на различни теми. Естествено сега опреснявам много знания, но базата я има в главата ми, остава само и на практика да мога да я приложа.

А за курса - беше ми попаднал един такъв, но след това не го видях повече. Ти къде го кара и онлайн ли беше, или присъствено?