Не, не съм си го помислила ,но сигурно си по- смела и твърда от мен, или детето ти не е стигнало фазата на моето 
. Всъщност, на колко години e?
. Всъщност, на колко години e? - Публикувана: 18 апр. 2007, 22:37 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2007, 13:04 ч.
Тинейджърите
Ведра И какво да правя, да гледам от страни как затъва в батака ,и да се надявам, че ще си вземе поука ? Пробвах ,не става !Мисля ,че дълбоко в подсъзнанието си ,децата ни се страхуват от това да бъдат "оставени на мира ",просто не си го признават. В един период от живота им трябва да се пипа по- твърдо ,без да се прекалява, на мен ми е трудно обаче да определя границата, затова съм в тази тема, да си сверя часовника с други родители и дано заедно намерим правилния път Макар проблемите да са от" време оно", ние сме различни от нашите родители и децата ни от нас.
Ту се страхуват, ту не се страхуват - ситуация на прехода. В един момент усещат - ето тук мога и сам, в друг момент имат нужда от "ръчичката", но ще я поискат само ако не им натрапваме "правилното и единственото решение". Чудя се и аз за границата, за която говориш....
Струва ми, че по някакъв начин в по-трудна за тях ситуация (като видим, че се задава батака) да им кажем или покажем невербално нещо от сорта - ами, каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да ти помогна....не, не е точно това. ... "Да ти помогна" вече ги поставя в ситуация на изпаднали, а те искат да репетират непрекъснато ситуацията на равнопоставеност. Значи по-скоро нещо от сорта - ами каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да разговаряме за това (ако ти искаш, нали, не по задължение). Да им изпращаме непрекъснато посланието, че ги подкрепяме, както при първото прохождане, да я имат тази сигурност и тогава поне ще избягнат част от глупостите (тия дето се правят от чувство за самотия и неразбраност). Така си мисля, че ще растат по сигурни в себе си и ще се научат да вършат добро без команди и не само под контрол. (пък току виж и ние пораснали малко
Мноооооооого съм съгласна, че са по-различни от нас. И в много по-различен и по-сложен свят ще живеят, където само с адекватно мислене ще се справят. Не с мисленето на нашето поколение, пък не говорим за още по-предишни поколения...
Много се радвам за хубавия разговор с всички вас...
Силви, бащата е много важна фигура на тая възраст, той какво прави по въпросите?
Ведра,баща му също много се е изнервил. Като се стигне до конфликт той излиза в двора. Той според мен има основната вина за разглезването на сина ни /единствено дете/.Като беше по-малък сина ни, баща му правеше всичко вместо него.Дори и сега го прави по навик.Не му поставя задачи, а когато аз му поставя ,понякога се е случвало да каже,че той ще ги направи. Примерно нещо да се напазарува или да се изхвърли боклука.Не може да разбере ,че аз му поставям задачи с цел възпитание, а не защото мен ме мързи.
Та така ,таткото ни е много добър и върши повечето неща и ни е разглезил и двамата, но аз се опитвам да променя нещата, защото знам ,че това се отразява върху формирането на личността на нашия тинейджър.
Сега сме се разбрали с таткото,че ще взима сина ни да помага за една кола, върху която работи.Естествено по-лека работа, тъкмо ще си заслужи възнаграждение - повече средства за седмицата.
Та така ,таткото ни е много добър и върши повечето неща и ни е разглезил и двамата, но аз се опитвам да променя нещата, защото знам ,че това се отразява върху формирането на личността на нашия тинейджър.
Сега сме се разбрали с таткото,че ще взима сина ни да помага за една кола, върху която работи.Естествено по-лека работа, тъкмо ще си заслужи възнаграждение - повече средства за седмицата.
...............................
Ту се страхуват, ту не се страхуват - ситуация на прехода. В един момент усещат - ето тук мога и сам, в друг момент имат нужда от "ръчичката", но ще я поискат само ако не им натрапваме "правилното и единственото решение". Чудя се и аз за границата, за която говориш....
Струва ми, че по някакъв начин в по-трудна за тях ситуация (като видим, че се задава батака) да им кажем или покажем невербално нещо от сорта - ами, каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да ти помогна....не, не е точно това. ... "Да ти помогна" вече ги поставя в ситуация на изпаднали, а те искат да репетират непрекъснато ситуацията на равнопоставеност. Значи по-скоро нещо от сорта - ами каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да разговаряме за това (ако ти искаш, нали, не по задължение). Да им изпращаме непрекъснато посланието, че ги подкрепяме, както при първото прохождане, да я имат тази сигурност и тогава поне ще избягнат част от глупостите (тия дето се правят от чувство за самотия и неразбраност). Така си мисля, че ще растат по сигурни в себе си и ще се научат да вършат добро без команди и не само под контрол. (пък току виж и ние пораснали малко
Мноооооооого съм съгласна, че са по-различни от нас. И в много по-различен и по-сложен свят ще живеят, където само с адекватно мислене ще се справят. Не с мисленето на нашето поколение, пък не говорим за още по-предишни поколения...
Много се радвам за хубавия разговор с всички вас...
Ту се страхуват, ту не се страхуват - ситуация на прехода. В един момент усещат - ето тук мога и сам, в друг момент имат нужда от "ръчичката", но ще я поискат само ако не им натрапваме "правилното и единственото решение". Чудя се и аз за границата, за която говориш....
Струва ми, че по някакъв начин в по-трудна за тях ситуация (като видим, че се задава батака) да им кажем или покажем невербално нещо от сорта - ами, каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да ти помогна....не, не е точно това. ... "Да ти помогна" вече ги поставя в ситуация на изпаднали, а те искат да репетират непрекъснато ситуацията на равнопоставеност. Значи по-скоро нещо от сорта - ами каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да разговаряме за това (ако ти искаш, нали, не по задължение). Да им изпращаме непрекъснато посланието, че ги подкрепяме, както при първото прохождане, да я имат тази сигурност и тогава поне ще избягнат част от глупостите (тия дето се правят от чувство за самотия и неразбраност). Така си мисля, че ще растат по сигурни в себе си и ще се научат да вършат добро без команди и не само под контрол. (пък току виж и ние пораснали малко
Мноооооооого съм съгласна, че са по-различни от нас. И в много по-различен и по-сложен свят ще живеят, където само с адекватно мислене ще се справят. Не с мисленето на нашето поколение, пък не говорим за още по-предишни поколения...
Много се радвам за хубавия разговор с всички вас...
Това не ми изглежда приложимо в случаи, като да речем, пропушване на цигари.
Ако й кажа "Дай да ти помогна" - ще ме изкодоши на приятелите си и ще стана за смях.
Ако й кажа "Каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да..." - познайте кога и с кого ще си разговарям монолога на тази тема.
а някой има ли от тийнса до вас, дето не иска да ходи на абитуриентска? такава ре4 успокоителна ми дръпна, направо се замислих! а се бях притеснила, 4е мога да пропусна този момент по независещи обстоятелства, добре, 4е има време до другата година да се промени!макар,4е аз не съм им фен на сватбарските прояви, предпо4итам да отиде някъде да види друга страна!
а някой има ли от тийнса до вас, дето не иска да ходи на абитуриентска? такава ре4 успокоителна ми дръпна, направо се замислих! а се бях притеснила, 4е мога да пропусна този момент по независещи обстоятелства, добре, 4е има време до другата година да се промени!макар,4е аз не съм им фен на сватбарските прояви, предпо4итам да отиде някъде да види друга страна!
Да, голямата дъщеря на една мама от многодетните няма да има бал, а парите ще инвестира за студенство в Италия......
Аз съм много ЗА тази постъпка.....
има ли начин още от рано да се вземат мерки срещу някои прояви в тази възраст????Благодаря!
какъв ще е пубертета до голяма степен зависи от начина, по който са разрешени проблемите в прдишните периоди от детското развитие,така че всичко започва много по-рано,от първите месеци.
какъв ще е пубертета до голяма степен зависи от начина, по който са разрешени проблемите в прдишните периоди от детското развитие,така че всичко започва много по-рано,от първите месеци.
Мила Вероника , всичко започва още от утробата .В предишните си постинги съм писала за това и няма смисъл да се повтарям ,само ще кажа ,че не познавам тинейджър ,който да не преживява трудности в този период . Това е един етап от развитието и ако някой ми каже ,че не е срещал проблеми, ще му отговоря, че не познава детето си .Друг е въпросът ,че когато възпитанието започва преди раждането ,нещата не са толкова сериозни, което пък си е доста относително ,в смисъл ,че за мен примерно да избягаш от час може да е сериозна проява, а за теб -не .Отново мислите ми се блъскат хаотично в главата ,затова спирам и оставям на някой друг да продължи 
.
. Това не ми изглежда приложимо в случаи, като да речем, пропушване на цигари.
Ако й кажа "Дай да ти помогна" - ще ме изкодоши на приятелите си и ще стана за смях.
Ако й кажа "Каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да..." - познайте кога и с кого ще си разговарям монолога на тази тема.
Ако й кажа "Дай да ти помогна" - ще ме изкодоши на приятелите си и ще стана за смях.
Ако й кажа "Каквото и да решиш да правиш, аз съм насреща да..." - познайте кога и с кого ще си разговарям монолога на тази тема.
То е ясно, че така директно няма да стане...
Ама проблемът не е в цигарите. Има някъде нещо друго, затова са се появили цигарите, те са отговорът. Знаеш ли защо пуши, какво и дава това? Постига ли чрез пушенето това, което иска? Заради конкретен човек ли го прави или така е прието всички да правят в някоя компания? Ако е заради конкретен човек, ми виж какъв и се пада там.
..Ако е заради компания, защо толкова иска да е като всички, какво ще стане ако не е точно такава, а малко по-различна, как реагират другите, толерантни ли са към различията, ако не са толерантни, какви други неща налагат в групата, привлича ли я това....как самата тя се отнася към различните (не само за пушенето)...И пуши ли се у вас, вкъщи? Крие ли се тя или го прави открито?
Само една от различните възможни нишки, които да дръпнеш полека и спокойно за разговор. Ти си я познаваш най-добре и ще знаеш най-добре откъде да я подхванеш за да започне да приказва. Пък като я подхванеш, вече тогава да чувства, че не я съдиш и че си и насреща, че имаш желание да я разбереш...
То няма готови рецепти, нали умуваме и се чудим за всяка конкретна ситуация.
Здравейте. Изчетох всичко до тук ,хубав разговор се е получил почти всичко за което сте писали се повтаря и при моята дъщеря на 16год., и аз се питам къде сбърках, и защо така стана и на теория съм изчела доста неща ,но на практика не се справям никак даже.
Алекс много точно си го казала.
За някой неща вече претръпнах като ходенето с гол кръст и без яке в студовете, разхвърляните не само в детската,но и из цялта къща чисти и мръсни дрехи, козметика и т.н .и други неща които изобщо не смятам за маловажни, но вече нямам сили да се боря и с това.
Бих помолила в темата за някои практични съвети от тези които вече са се справили с конкретен проблем, може да е приложим и при нас знае ли човек
например много се ядосвам че дъщерята се клепе с фон дьо тен в големи количества, няма проблеми с пъпки кожата и е добре обяснявах и че не е полезно и не е красиво, водих я на козметик, носих и статии да чете ама не така се харесвала и толкоз.Преди няколко дни я водих на лекар който я лекува от 3 годишна и доктора и казва -АУ Мони, маскирала си се като индианец
за някой сигурно е бял кахър обаче като я видя намазана като клоун ми се плаче
Алекс много точно си го казала.
За съжаление в един период всичко това сякаш изчезва ,няма правила ,няма стандарти.Понякога имам чувството ,че се блъскам в една бетонна стена от мълчание ,или другата крайност -вулкан от думи ,изречени без умисъл, просто така, да наранят... И в безкрайните си лутания, понякога налучквам правилния подход ,който в следващия момент се оказва неправилен 
.
.Бих помолила в темата за някои практични съвети от тези които вече са се справили с конкретен проблем, може да е приложим и при нас знае ли човек
например много се ядосвам че дъщерята се клепе с фон дьо тен в големи количества, няма проблеми с пъпки кожата и е добре обяснявах и че не е полезно и не е красиво, водих я на козметик, носих и статии да чете ама не така се харесвала и толкоз.Преди няколко дни я водих на лекар който я лекува от 3 годишна и доктора и казва -АУ Мони, маскирала си се като индианец
за някой сигурно е бял кахър обаче като я видя намазана като клоун ми се плаче
Моята дъщеря също се гримира силно и непрекъснато е с фон дьо тен, а аз почти не се гримирам, значи не го е видяла от майка си. Така е и с цигарите, макар че тя не пуши, явно искат да са като останалите в групата, а в нашето семейство непрекъснато се говори за различните хора, тя живее с различни, научена е да е толерантна, но в един момент може би точно това я кара да прави всичко наопаки.
Повече се страхувам когато е ужасно примерна и разбрана, все ме яде отвътре че иска да приспи тревогите ми, а кой знае какво върши!!!
Повече се страхувам когато е ужасно примерна и разбрана, все ме яде отвътре че иска да приспи тревогите ми, а кой знае какво върши!!!
Уф-ф... Що рев съм изревала... От дете прекрасно до предната вечер - на сутринта се събуди зверче и половина.... Три месеца някъде беше абсолютен ад вкъщи, то крясъци и от двете страни, то трясъци, то чудеса... накрая аз се предадох (вътрешно), казах си, че не мога нищо да направя - и престанах да му обръщам внимание. Той: излизам! аз само промънквам нещо. Престанах изобщо да търча към антрето да го видя как се е облякъл или да го питам ще се прибира ли и кога.... и т.н. и т.п.... престанах изобщо да го питам учил ли е, гладен ли е, докога ще виси в тоалетната - и всички подобни "досадни кудкудяканици".
И нещата се оправиха! Той продължи още известно време по инерция да ми дава отпор - ама като няма на какво, просто не става. И полека-лека нещата си влязоха в нормалните релси. Е, престанах да му викам "пиленце", престанах да го проверявам дали си е сложил пуловер под якето и т.н. Но за час, в който да се прибира, настоях - и вече не ми прави номера.
Та така...
И нещата се оправиха! Той продължи още известно време по инерция да ми дава отпор - ама като няма на какво, просто не става. И полека-лека нещата си влязоха в нормалните релси. Е, престанах да му викам "пиленце", престанах да го проверявам дали си е сложил пуловер под якето и т.н. Но за час, в който да се прибира, настоях - и вече не ми прави номера.
Та така...
например много се ядосвам че дъщерята се клепе с фон дьо тен в големи количества, няма проблеми с пъпки кожата и е добре обяснявах и че не е полезно и не е красиво, водих я на козметик, носих и статии да чете ама не така се харесвала и толкоз.Преди няколко дни я водих на лекар който я лекува от 3 годишна и доктора и казва -АУ Мони, маскирала си се като индианец
за някой сигурно е бял кахър обаче като я видя намазана като клоун ми се плаче
за някой сигурно е бял кахър обаче като я видя намазана като клоун ми се плаче
Спокойно, ще престане, когато си завъди сериозно гадже и то започне да й намеква по-дебело, че не му е приятно "бойните й цветове" да цапат дрехите му. И че целуването на гримирано лице е гадно, а вкусът - ужасен. И че изобщо без грим е много по-красива...
(Изпробвано лично от мен. Не ме отучи от гримирането, но се научих да не прекалявам.
)