Така е... живеем в забързан и динамичен свят.Липсва ми това време на безгрижие ...
- Публикувана: 19 апр. 2007, 08:38 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2007, 15:44 ч.
Носталгично...
Имам чувството,че щастливото ни детство е било в някой друг живот толкова отдавна ми се струва.
И аз се чувствам така... И много често си спомням как ние сме играли като деца, и как сега изпитвам ужас да пусна детето си (на 6 1/2 години) само на улицата. Просто с времето се промениха и хората и обкръжаващата среда... за съжаление...
А това, че ние правим всички (или повечето) неща от списъка - нали сме възрастни, не сме вече деца...
... живеем в забързан и динамичен свят.Липсва ми това време на безгрижие ...
Всичко е абсолютно вярно, и лошото е че се движим по този списък
Притеснявам се да изпратя до магазина детето си който е на една крачка, само да си играе...абе други времена са.
А колко романтично и хубаво беше нашето време.... надявам се само и нашите деца един ден да си спомнят за тяхното детство с такава романтика както ние сега.
Притеснявам се да изпратя до магазина детето си който е на една крачка, само да си играе...абе други времена са.
А колко романтично и хубаво беше нашето време.... надявам се само и нашите деца един ден да си спомнят за тяхното детство с такава романтика както ние сега.
Явно само аз съм живяла в друг свят или просто не идеализирам нещата?
Заради возене без предпазен колан "захапах" скоростния лост на Волга-та на дядо ми, а няколко години по-късно удариха колата на баща ми, пак без колан- счупени ребра точно до сърцето, разбито предно стъкло с глава, месеци възстановяване, вече не се вози без колан ... колко сълзи и бензин е изляла майка ми, защото не съм се прибрала след училище, а няма как да ми се обади ... да, играехме на село от сутрин до вечер без надзор, но пък съседа ни се влезе в затвора за изнасилване ... припаднах на опашката за хляб, защото имаше само една хлебарница на цялото село ... обезводних се, след като пих от една чешма в Шкорпиловци ... един чичко искаше да ме води да ми "купува дъвка" ... престъпленията не се съобщаваха публично, за да не губим вяра в Държавата, това не значи, че времената са били спокойни, не се заблуждавайте ...
Въобще не ми е носталгично.
'78 съм.
Заради возене без предпазен колан "захапах" скоростния лост на Волга-та на дядо ми, а няколко години по-късно удариха колата на баща ми, пак без колан- счупени ребра точно до сърцето, разбито предно стъкло с глава, месеци възстановяване, вече не се вози без колан ... колко сълзи и бензин е изляла майка ми, защото не съм се прибрала след училище, а няма как да ми се обади ... да, играехме на село от сутрин до вечер без надзор, но пък съседа ни се влезе в затвора за изнасилване ... припаднах на опашката за хляб, защото имаше само една хлебарница на цялото село ... обезводних се, след като пих от една чешма в Шкорпиловци ... един чичко искаше да ме води да ми "купува дъвка" ... престъпленията не се съобщаваха публично, за да не губим вяра в Държавата, това не значи, че времената са били спокойни, не се заблуждавайте ...
Въобще не ми е носталгично.
'78 съм.
Никол, много си права.
Разликата сега е, че родителите са подплашени от "лошите" новини, които непрекъснато се преекспонират по телевизията и не смеят да пуснат децата си никъде сами, като така им пречат да се научат да могат да отидат някъде сами. И те съответно не могат. Затова не ги и пускат. И така става един затворен кръг.
Реалната опасност е едно, а това, че по телевизията непрекъснато ти пълнят главата с ужасии води до там, че да виждаш опасности навсякъде.
Имаше педофили и едно време, но не гледахме подозрително всеки човек, който даде бонбон на дете. Понеже преобладаваха тези, които просто се радваха на детето. И сега те преобладават, само че в главите на майките съвсем други неща витаят.
Разликата сега е, че родителите са подплашени от "лошите" новини, които непрекъснато се преекспонират по телевизията и не смеят да пуснат децата си никъде сами, като така им пречат да се научат да могат да отидат някъде сами. И те съответно не могат. Затова не ги и пускат. И така става един затворен кръг.
Реалната опасност е едно, а това, че по телевизията непрекъснато ти пълнят главата с ужасии води до там, че да виждаш опасности навсякъде.
Имаше педофили и едно време, но не гледахме подозрително всеки човек, който даде бонбон на дете. Понеже преобладаваха тези, които просто се радваха на детето. И сега те преобладават, само че в главите на майките съвсем други неща витаят.
Ами возехме се без предпазни колани .... Луксозните Москвета като вдигнеха 80 км/час се тресяха целите, сякаш пред излитане 
, а сега 18-19 годишни карат свръхмощни коли, които имат и 280 на километража ...
Играехме си пред блока до 10-11-12 часа през ваканциите на "Седморката на Блейк" - толкова беше популярен тоя изумителен сериал тогава...
Улиците упостяваха, защото започваше "Робинята Изаора" или "Шатовалон" или "Птиците умират сами" ....
Баба ме учеше да плета на една кука и да шия карета с "кръстчета" ....
Четях ненаситно поредицата на Майн Рид в едни страхотни лъскави дебели корици и преразказвах вечер книгите на приятелите си ...
Хубаво ми беше и като си спомням пак ми е хубаво ...
Децата в нашия квартал и сега играят до мрак - може би, защото не сме в столицата - гонят се, крият се и ровят с лопатки и пръчки в пясъка. Карат колела. Не мисля, че ще си спомнят с лошо детството
Естествено е да са на "ти" с ИТ технологиите. Нима цветната телевизия не беше чудо на науката за нашите баби и дядовци, та дори и за родителите ни
Това е - светът се променя. Хората се променят също, за да са в час със света - иначе ще са просто едни чудати странници ...
, а сега 18-19 годишни карат свръхмощни коли, които имат и 280 на километража ...Играехме си пред блока до 10-11-12 часа през ваканциите на "Седморката на Блейк" - толкова беше популярен тоя изумителен сериал тогава...
Улиците упостяваха, защото започваше "Робинята Изаора" или "Шатовалон" или "Птиците умират сами" ....
Баба ме учеше да плета на една кука и да шия карета с "кръстчета" ....
Четях ненаситно поредицата на Майн Рид в едни страхотни лъскави дебели корици и преразказвах вечер книгите на приятелите си ...
Хубаво ми беше и като си спомням пак ми е хубаво ...
Децата в нашия квартал и сега играят до мрак - може би, защото не сме в столицата - гонят се, крият се и ровят с лопатки и пръчки в пясъка. Карат колела. Не мисля, че ще си спомнят с лошо детството
Естествено е да са на "ти" с ИТ технологиите. Нима цветната телевизия не беше чудо на науката за нашите баби и дядовци, та дори и за родителите ни
Това е - светът се променя. Хората се променят също, за да са в час със света - иначе ще са просто едни чудати странници ...
Карина, така сме си мислели ние децата, дали майките ни не са ги гледали подозрително, не знаем 
Всеки има и добри, и лоши спомени, моето детство беше нормално, даже страхотно, имаше от всичко, но съм реалист и съм сигурна, че детството на всяко едно дете зависи основно от родителите му, не от времето, сигурно затова не мога да се причисля към въздишките
Скъпа Никол,много съжалявам,че имаш и толкова лоши спомени от детството си!Сигурно всеки от нас има такива,но сякаш човек така е "програмиран",за да ги забравя ...
Всеки има и добри, и лоши спомени, моето детство беше нормално, даже страхотно, имаше от всичко, но съм реалист и съм сигурна, че детството на всяко едно дете зависи основно от родителите му, не от времето, сигурно затова не мога да се причисля към въздишките
Носталгично е, вярно. Насълзиха ми се очите на някои места (може и от бременността да е), но пък преобладаващото чувство е на радост и задоволство, че много от тези неща съм ги преживяла, и нищо не ми пречи да ги преживявам пак! Идеалистка съм, признавам си 
Радвам се, че мога да науча децата (живот и здраве!) на истинските неща от/за живота!
Не мисля, че има ценни моменти само в миналото, има ги и сега! Просто забелязваме по-лесно нещата които сме загубили..., сигурно след 20 години нашите деца ще пишат същото за настоящето?! А ако е така, то значи добре сме сме използвали времето си!
Радвам се, че мога да науча децата (живот и здраве!) на истинските неща от/за живота!
Не мисля, че има ценни моменти само в миналото, има ги и сега! Просто забелязваме по-лесно нещата които сме загубили..., сигурно след 20 години нашите деца ще пишат същото за настоящето?! А ако е така, то значи добре сме сме използвали времето си!