Хиперактивно дете на 20 месеца

Така е. Четях книги ревях , пак четях. Снятах че съм лоша майка. Добре че доктор Спок е много умерен педиатър . Ако детето яде е ок, ако не яде пак е ок. Педиатърката беше казала да не я насилвам, "защото щяла да огладнее". На третия ден, след трета купичка кисело мляко (по една на ден като дневна храна ) се предадох и пак хукнах отзад й с банана, с филийките.
 

Моята още от новородено  бебе беше злояда. След като за първия месец нададе 150 грама и стана 3 и 100 педиатърката каза да я храня от шише с отрязан връх, за да,се лее в гърлото й.  Но и това не помагаше
 На година беше 8 и 400 , на две 9 800 на 3 под 12 кг. На училище тръгна 17 кг. Не ядеше в градината, в училище също. Беше и злояда и без апетит. За мен едното е винаги с другото. На въпроса какво яде отговаряше -малко от хлебчето и сока от компотчето. Из съчинението й в училище за любимите й храни (пазя си го още) -топъл чай, студен чай, филийка с препечен кашкавал. Месо не ядеше. Зеленчуци -само краставица
 Плодове -само ябълка и банан. Готвено-никога.Имаме видеа как баба й тича отзаде й с филийки.

Като Завс прояде много неща  в гимназията. Аз не познавам друг човек проял домати, месо ,  супа на 15г.

Без  храна , с малко сън. Винаги усмихната т ставането, винаги бодра, чудесен характер,  все да помогне на някого на детската  площадка. В един момент осъзнах че нито храната нито съня са й определящи. Давах й някакви специални витамини, френски ми носеха, защото от предлаганите в бг се обриваше.

И до сега се чудя на какво се дължеше. Но явно е част от състоянието и то следва логиката му симптомите, начина на работа на мозъка, на възприятие на света.. 

Не че сега е друга, чоне храненето се стабилизира. Иначе много физическо натоварване за да се успокои мозъка, но емоционално има  лашкания много повепе от нормотипичноте. А когато е емоционално натоварена и хиперактивността ескалира
 До сега караме без лекарства. Ще видим. Даваш ми надежда Завс.

Моето дете на 1 година беше 6.900. На 2 -7.900кг. Тръгна на училище 11кг. Ако успееше да изпие 20 мл мляко  викахме ура. В същото време като 1годишно тичаше по площада и хората се обръщаха, защото беше и слабо и дребно. Голям проблем беше намиране на обувки за малко краче. Вече не е толкова активна в движенията и тичането, но в импулсивността е, което носи негативи в училище на тестове.

И мен ме притеснява как ще е по нататък в училище. А и за детето мисля че са натоварващи толкова чести и силни емоционални изблици.
Моята за възрастта си е с ръст на горна граница, а на килограми до преди месец -два беше на средна, благодарение на Перитола.
Сега ще видим накъде и как.
Надявам се да е временно с този ужас, ама в краен случай на 5ти ще почнем пак Перитола.

Права сте и по двете твърдения. Напълно ви подкрепям.
Много прилича на нашата ситуация и е добре, че вземате своевременни мерки.
Препоръчвам да му направите дори повече от рутинните изследвания.
По-добре изследвания сега, от колкото съжаление после!

Може да споделите на лични или тук в темата, какви изследвания сте правили до момента.
Искрено ви пожелавам детето да е напълно здраво!

На нас ни правиха изследванията в чужбина, когато постъпихме в болницата първия път.
 Беше на 4 месеца малката и в продължение на 14 часа отказваше да яде. Беше на АМ а вода все още не пиеше. Иначе супер жизнено, ухилено до ушите, пухкаво бебе.. Всички изумени . Казваха че ако не виждат с очите си че не се храни и ако не я теглехме на кантара, никога нямаше да повярват че това дете не се храни. Започна се със стандартните кръв и урина, и се стигна до УЗ на глава и коремни органи, рентгенова снимка на главичката и магнитен резонанс пак на главата, за който я приспаха. Отделно хормони на щитовидната, хормони на растежа и още камара други, за които трябва да вадя документите и да превеждам, а в момента ми е малко напрегнато с малката и  едва намирам време да пиша.
Преглеждана е от гастроентеролог, нефролог, една педиатърка тогава я подхвърля в разни пози, да види тонуса на тяло, ръце, крака...
Търсиха индикации за генетично заболяване, но нищо не откриха.
Единствено бактерия в урината, хипертонус на крайниците и 1см образувание в главичката. 17 дена бяхме в болницата удар щях да получа.
След месец но викнаха пак и пак правиха ЯМР, урина, кръвна картина и хормони...
Потвърди се образуванието в главичката , но нищо повече не можаха да кажат.
Педиатърката ѝ каза че най рано на 1,5 го може да се направи друго образно изследване да се види главичката, но колкото по късно, толкова по добре. Та ако не се появи сериозен проблем който да го наложи, ще поизчакаме  още.
Единствено физиотерапия правихме за хипертонус и имаше осезаем ефект.

Ако някой има детенце с такъв проблем и се чуди, наистина помага, стига този който я прави да си разбира от работата.

Влизам да допълня какво се случва при нас.
Заведох малката на специалист. Гледаше я докато играе или по скоро разхвърля разни играчки из кабинета и ми зададе различни въпроси.
Мнението ѝ е че детето в действителност е доста хиперактивно, но официална диагноза се поставя най рано на 6 години. Няколко пъти си удари и главичката в бюрото ѝ. Бюрото дрънчи, реакция от малката 0. При нас това е ежедневие естествено. Според нея детето е с висок праг на болка, защото тя си плаче като всяко нормално дете, но когато се удари по силно. Не се страхува и не се и пази особено, пак заради високия праг на болка.
Каза да обърнем внимание на проговарянето и разбирането, като препоръча няколко детски заведения които работят с деца под 3 години. Това ако и когато преценим разбира се, тъй като се счита в норма проговарянето до 2,5г.
За момента ѝ изписа билков сироп, от който би трябвало да е по спокойна. Малко съм скептична дали ще помогне, но не бих дала и сериозен медикамент със странични ефекти, та каквото такова.
А на консултацията малката беше изключително добра и спокойна. Даже не я е видяла когато е във вихъра си.
Единствено имаше един кратък епизод на истерия когато си тръгвахме и не ѝ позволихме да задигне една играчка.