Артикулационните нарушения най-често се изразяват в неправилна артикулация на един или повече говорни звукове като липси, замени или изопачавания.

Артикулационните грешки се отличават с постоянност и устойчивост и засягат звукове от ранна, средна и късна онтогенеза ( б-п, в-ф,к-г, т-д, м-н), (с-ш, з-ж, ц-ч, дз-дж), (р-л).

Това нарушение не е задължително да  се дължи на намален слух, умствено изоставане, езиково нарушение, структурно увреждане на артикулационният апарат, неврологични увреди, неблагоприятни влияния на средата. За това се дефинира като "специфични артикулационни нарушения", които най-често се изразяват в липса на звук,(пропуска се изяжда се звук от думата), замяна (замяна на един звук с друг нормативен), изопачаване (изопачаване на един звук с друг сходен на него).

Тези замени не са случайни и изразяват промени по акустично сходство или по място на учленение на звуковете.

Като следствие е възможно да затруднят училищното, професионалното и социално развитие на детето.

За това ранната превенция и терапия е изключително важна за бъдещето ограмотяване на детето.
Консултацията с логопед е първата крачка за преодоляване на артикулационните нарушения, а последващата терапия винаги  изисква време и усилия от страна на детето и родителят.

Желая ви успех!

Можете да задавате въпросите си към мен в тази тема

Последна редакция: вт, 02 дек 2025, 11:20 от Пeтя