Термин Август 2026

Ние казахме на родителите след като чухме пулс и на 2-3 приятелки, които знаеха, че правим инвитро и съответно очакваха някакви новини. На работа също съм казала на ръководството, защото трябваше да работя от вкъщи заради хематома. Колегите са ме надушили, но се правим на ударени всички засега. 😀
Ако бях забременяла естествено почти никой нямаше да подозира, но при това положение е по-различно. А така или иначе на тези хора щях да кажа дори и да има друго развитие на нещата и решихме, че няма смисъл да крием. Иначе като мине и феталната ще съм в 13та седмица и вече ще си казваме по-спокойно.
То да се случи нещо шанс винаги има, няма как да крием до последно, до края на третия месец мисля, че е напълно достатъчно, но кой както си го усети😊

А вашите мъже идват ли на прегледите с вас? Моя дойде само на единия и то защото беше при репродуктивния в друг град. Не знам сега дали да го мъкна на феталната с мен..

Моят идва, но на мен ми е приятно, а и да слуша и той ако аз нещо не чуя/запомня.

И моят е всеки път с мен, той се вълнува не по-малко.

И ние сме като Слънце. За мен е задължително той да присъства във всеки един момент, все пак сме заедно в това начинание. И на раждането ще присъства, и в стаята ще спи при мен. Няма шанс да не  е до мен.

В коя болница планираш да раждаш?

Аз ще раждам в Милано, но ако трябваше да избирам болница в България, най-вероятно щях да се спра на Надежда. Вдъхват ми огромно доверие и професионализъм.

Да и аз обмислям Надежда по няколко причини ама ще го мисля по-натам, живот и здраве.

ММ беше с мен на феталната  морфология и му беше много интересно 😁 На 03.02 съм на първата женска консултация при д-р Михайлович в Надежда и този път не съм сигурна дали ще може да дойде . Всеки път,  когато може да се измъква от работа , ще ме придружава иначе не държа на всеки преглед да е с мен . Феталните морфологии със сигурност не иска да ги изпуска , а и д-р Михова обяснява много хубаво и някак приятно минава времето с нея .

Ние казахме на родителите след прегледа в 8г.с., аз мислех още да изчакам, точно заради загуби, ама мм юе убеди, че каквото има да става ще стане, а ако се наложи нещо спешно е по-добре да знаят, за да може да реагират по-адекватно. Ето сега 1 седмица лежа, че июах контралции и машката я гледаше свеки.
На някой близки приятели сме казали вече. На работа бях казала само на шефката ми (исках отпуска) и на една колежка, но днес друга ми каза че информацията е изтекла вече, така че...
Мм идва на всеки преглед, до тук е влизал на 3. Не на всеки го пускат, а сега и с грипа ограничават посетителите. Малко ми е криво, ама какво да се прави. Сега поне го пускат, миналия път беше ковид и видя дъщеря ни чак на 3 дни, на изписването, тогава я гушна за пръв път.

Стискам палци всичко да е наред и този път разговорът да е за хвалене със здравото бебче!!!

Аз предпочитам нещата да си ги пряживея сама и да не ми се сипва повачя сол в раната или да има съжаление, затова реших(ме) да си мълчим. А и предишния път беше първо дете на синът на свекърите, първо внуче за моите родители... всички бяха много задушаващи и лично го усетих много навлизащо в личното пространство. По-голяма част от бременността не успях да се насладя и да се зарадвам, защото все някой питаше, коментираше, радваше се и т.н.

Искам сега ако всичко е наред - аз да се насладя на преживяването.

Относно таткото - първият път идваше на всички прегледи. Дърпах се за раждането от срам, но той каза, че има желание да присъства. Колкото повече наближаваше момента - повече склонявах да дойде и не съжалявам, беше ми упора, вдохна ми много кураж и ме подкрепяше, напомняше да дишам (не знам как може да се забрави, но...). Бях в Надежда тогава и не правиха проблем за таткото, даже той попълни документите докато ме качат и направят тоалет.

С второто прегледите започнаха още с проблемите и пак бяхме заедно.

Сега не е идвал на нито един преглед, защото първият беше докато той беше 1 седмица в чужбина. После аз си стоях 10 дена в болницата... понеделник на ФМ ще го взема и ще се боря да влезе в кабинета да гледа мъничето. Ако издържим до август - пак бих искала да е на раждането, но където съм се насочила - се заплаща присъствието, което е нелепо (вместо да стимулират бащите да участват, те ги таксуват допълнително, за да се откажат). А и някой ще трябва да остане с баткото... 🥺

Момичета,имате ли като предменструални болки? Аз имам вече трети ден за по няколко минути вечер и не знам дали е нормално 🤔 И видяха ли пола на бебетата ви в 12г.с. на ехограф?😊

Миналата седмица от петък, до тази вторник бях с контракции, тежест, после менструални болки. Не минаваха от но-шпа и почиека.
Леки болки и придърпвания ги водят нормални между 12-14 г.с., защото матката бързо започва да излиза от малкия таз. Опитай с почивка дали минават.
В 12 го видяха пола, като не беше супер категорична, ама ние го знаехме от теста. Вече в 13 си ни показа всичките си атрибути напълно.

На мен ми се случва като се разтъпча да върша някакви задачи да имам опъване долу, като полегна минава.

Момичета, аз не се включвам много редовно, ще ме простите, но исках да попитам при някоя от вас, чиито резултати от НИПТ вече са излезли и всичко е наред дали е мерена малко по-голяма НТ?
С първото детенце не съм правила нито НИПТ, нито първа фетална. Само БХС в Майчин дом и всичко мина чудесно. В сряда обаче бях на преглед при моето АГ и премери по-дебела НТ: 2,2мм. Доколкото чета това все още е в допустимите стойности, тя също не изрази явни притеснения, но ме посъветва все пак да пуснем НИПТ за наше спокойствие. разбира се аз вече съм на черешата от нерви, а резултати ще чакам най-рано другия петък и просто искам да проверя дали и при някоя друга се е случвало.

Ама как не правите първа ФМ, тя е супер важна?!