За новия закон за споделено родителство

А, готвеха го като задължително, освен при родител, който застрашава здравето или развитието на детето (нещо от сорта). Поне бяха качили един такъв проект в сайта на НС. Бях започнала да го чета, но си казах "егати глупостите" и не го дочетох. Имаше неща от сорта да имаш право на двойна издръжка, ако НЕ прекараш нужното време с детето не по своя вина (един вид санкция за другия при предпоставяне на негова вина ли, не знам, ама чеки малко, издръжката не е санкция и не е обезщетение). Освен ако не съм разбрала грешно текста, но май не съм.
Бяха употребили според мен и не на място думата "презумпция", но не това е същественото.
Има случаи те самите не искат поравно, но не могат да се спогодят.

Така като чета в медиите - закона още не съм го отваряла, - се е стигнало до разумен вариант. Имаше нужда да може да се определи от съда, БЕЗ да е задължително. Не е подходящо за всеки един случай с нормални родители (или пък дори с двама неприятници, които си правят номера). Било защото живеят в различни градове или държави, било защото единият, обикновено бащата, но не в 100% от случаите, не че изразено застрашава детето, ама го гледаш, че пО не става, или пък детето пО не е близко с него, по-малко свободно и спокойно се чувства, ако живее с него - не говоря за тормоз, а просто за несъответен подход или различен характер, - и т.н. Много по-трудно се мотивира в такива случаи "застрашава" (и звучи много грубо), отколкото просто "видимо по-нисък капацитет".
Иначе е абсолютно задължително всяко дете да има интензивен по възможност контакт с всеки родител, но мерене поравно е неподходящо в много случаи.

А това значи ли че след като съм в неговото населено място и съдът определи споделено родителство, няма шанс да се прибера в моето с детето? То на всеки е ясно че няма как детето да посещава 2 училища, за градина може да се измисли нещо.

Магдалена, не знам какво Сте чела и как, но това с издръжката е доста добре дефинирано. Идеята на споделеното родителство е и двамата родители да се грижат за детето. Ако съдът е определил да речем режим 2 на 2 седмици и бащата да плаща издръжка 300 лв. То ако той е възпрепядстван и ме може този месец да вземе детето, той трябва да плати на майкатя издръжка в двоен размер за този месец - 600лв, защото другият родител поема освен гледането на детето, то финансовата част. Важи и обратното, ако майката е възпрепядствана за даден период да вземе детето, то поне поема финансовата част. За мен това е нормално.
Това не е наказание за родители, а законов път да изискваш от тях да се грижат и финансово за децата си, дори когато физически нямат тази възможност.

Danytarg, при споделено родителство нямате ограничения, но всяко важно решение - здраве, образование, местоживеене и други се взима само със съгласие и на двамата родители. Идеята на тази промяна е да няма родителско очуждение. Ако с бащата се разберете, няма никакъв проблем да се приберете във Вашето населено място. А той да вижда детето в друг режим, който позволява. Никой не иска учебникарски да се спазват графици до минута, а свобода двамата родители (въпреки раздялата) да имат равни права и да решат как е най-добре за детето.

Мисля, че ясно написах какво съм чела - законопроекта, публикуван в сайта на НС преди гласуванията.
Как - като професионален юрист.
Както вече написах - пишеше, че ако детето НЕ е било при единия родител, той НЕ дължи издръжка. Другото съм го забравила явно - двойна издръжка се е предвиждало да дължи не този, при когото е детето и не го дава, а този, който по своя вина не го взема. Пак е недомислено - издръжката се превръща в санкция за невземане и недаване, а не в сума за поемане на разходите на детето. Да, ако детето не се вземе определения брой дни, безспорно на другия родител ще му излезе по-"скъпо", но отникъде не следва, че точно двойно.

Магдена,
Вероятно Сте попаднали на дискусионен вариант или предложение в първоначалния Законопроект на ИТН, който е бил обект на обсъждане в комисии, но не е залегнал във финалния приет закон.
Финално това не е прието. Дори това, което аз описах е корнер кейс за споделено родителство, който може да бъде част единствено от доброволно споразумение между родителите (утвърдено от съда), но не е автоматично правило в закона и неправилно нарекох издръжка. То е просто покриване на разходи при невъзможнаст на единия родител да вземе детето, когато е негов ред да се грижи за него.
Все още издръжката и режимът на лични отношения се разглеждат отделно от съда и едното не зависи от другото.

Не е, нали написах, че четох проект, а не онова, което в крайна сметка се гласува.

Тоест бащата(повечето случаи) е освободен от издръжка, така ли да разбирам?

Не.
В проект, който не беше гласуван в тоя вид, го имаше това, за което говоря. Което пак не е точно "бащата е освободен от издръжка", разбира се.
В гласуваните изменения няма подобно нещо на проекта, поне не видях. Даде се изрична възможност единствено за съвместно упражняване на родителските права при раздяла, което да се постанови от съда. Досега тълкувателната (т.е. задължителната) практика на ВКС го допускаше само при споразумение.

За мен това е абсурдно, да взимате заедно решения относно всичко за детето. То ако се разбирахте преди това, едва ли щеше да се стигне до раздяла...

Интересен въпрос е как този закон ще се упражнява. Дали той означава буквално гледане на детето 50/50 или просто бащата да участва по-ативно във взимането на решения, касаещи детето? От опит мога да кажа, че сменянето на жилището на детето всяка седмица или две е изключително трудно и пречи за установяване на режим и навици. Води до липса на уседналост и сигурност.