А, готвеха го като задължително, освен при родител, който застрашава здравето или развитието на детето (нещо от сорта). Поне бяха качили един такъв проект в сайта на НС. Бях започнала да го чета, но си казах "егати глупостите" и не го дочетох. Имаше неща от сорта да имаш право на двойна издръжка, ако НЕ прекараш нужното време с детето не по своя вина (един вид санкция за другия при предпоставяне на негова вина ли, не знам, ама чеки малко, издръжката не е санкция и не е обезщетение). Освен ако не съм разбрала грешно текста, но май не съм.
Бяха употребили според мен и не на място думата "презумпция", но не това е същественото.
Има случаи те самите не искат поравно, но не могат да се спогодят.
Така като чета в медиите - закона още не съм го отваряла, - се е стигнало до разумен вариант. Имаше нужда да може да се определи от съда, БЕЗ да е задължително. Не е подходящо за всеки един случай с нормални родители (или пък дори с двама неприятници, които си правят номера). Било защото живеят в различни градове или държави, било защото единият, обикновено бащата, но не в 100% от случаите, не че изразено застрашава детето, ама го гледаш, че пО не става, или пък детето пО не е близко с него, по-малко свободно и спокойно се чувства, ако живее с него - не говоря за тормоз, а просто за несъответен подход или различен характер, - и т.н. Много по-трудно се мотивира в такива случаи "застрашава" (и звучи много грубо), отколкото просто "видимо по-нисък капацитет".
Иначе е абсолютно задължително всяко дете да има интензивен по възможност контакт с всеки родител, но мерене поравно е неподходящо в много случаи.
Бяха употребили според мен и не на място думата "презумпция", но не това е същественото.
Има случаи те самите не искат поравно, но не могат да се спогодят.
Така като чета в медиите - закона още не съм го отваряла, - се е стигнало до разумен вариант. Имаше нужда да може да се определи от съда, БЕЗ да е задължително. Не е подходящо за всеки един случай с нормални родители (или пък дори с двама неприятници, които си правят номера). Било защото живеят в различни градове или държави, било защото единият, обикновено бащата, но не в 100% от случаите, не че изразено застрашава детето, ама го гледаш, че пО не става, или пък детето пО не е близко с него, по-малко свободно и спокойно се чувства, ако живее с него - не говоря за тормоз, а просто за несъответен подход или различен характер, - и т.н. Много по-трудно се мотивира в такива случаи "застрашава" (и звучи много грубо), отколкото просто "видимо по-нисък капацитет".
Иначе е абсолютно задължително всяко дете да има интензивен по възможност контакт с всеки родител, но мерене поравно е неподходящо в много случаи.