Красивите мигове на майчинството

# 15 4 дек. 2025, 18:48 ч.

Мнения: 2 662

Красивата страна на майчинството е само една дума: ЛЮБОВ! Любов безгранична, любов неизмерима, любов безусловна, любов огромна, любов несравнима с нищо друго.
Не можеш да го обясниш на човек, който все още не го е изпитал, не можеш да го разбереш, докато не го изпиташ. Но няма нищо по-хубаво от това. Животът не свършва с децата, животът започва с децата. Да, има трудности, има безсъние, има тревоги. Има моменти, в който искаш да избягаш, има моменти, в които искаш да го изхвърлиш през терасата( образно казано). Но това минава и се забравя. Щастието е много повече. То ( детето/децата) е целият ти свят. И не можеш да си представиш живота без него.

# 16 4 дек. 2025, 19:01 ч.

София
Мнения: 18 717

Чак гласене не, но има достатъчно време за всичко при наличие на домакински уреди и баща. Бабите нямат работа да отглеждат. Те са, за да се радват на децата, когато изобщо има такива.
Нека не забравяме, че в други страни майчинството е 3 месеца.

# 17 4 дек. 2025, 19:12 ч.

Мнения: 4 385

Това дали има време за всичко зависи от бебето и от това колко качествено се гледа. Ако се оставя да плаче, да, има време за всичко. Ако е като моето, което иска на ръце постоянно и да спи върху някой през деня - ами няма време за гласене, докато майката е сама вкъщи. За мен винаги бебето е било приоритет и не го оставям да плаче и да е стресирано. Предполагам затова е толкова усмихната сега и толкова независима

Последна редакция: чт, 04 дек 2025, 19:33 от Zimk02

# 18 4 дек. 2025, 19:17 ч.

София
Мнения: 4 798

Фокусът ми не е върху начина на гледането на детето, а в миговете, в които забравяш всичко трудно и изпитваш само любов.

# 19 4 дек. 2025, 19:26 ч.

Мнения: 531

Моята гледна точка е тази на майка, която е поставила грижата за детето като безусловен приоритет, и това често изисква пълна отдаденост, далеч от всякаква суета или нужда "да се конти". Когато виждам коментари, които описват майчинството само като "цвята и рози" или че реалните ни преживявания се приемат като "драматизиране", мисля, че пропускаме същината. Важно е да бъдем честни за това колко е натоварващо всъщност, без да се налага да поддържаме перфектна фасада. Радвам се, че и други потребители са изразили мнение в подкрепа на тази по-реалистична картина.

# 20 4 дек. 2025, 19:49 ч.

Мнения: 340

Цитат на: Yellow_girl в чт, 04 дек 2025, 16:29

В най-романтичните си представи виждам усмивките, любовта, израстването, които без съмнение са красивата част на майчинството.

Първо, браво за смислената тема! ❤ Написаното горе за мен е това, което остава и се запомня дори в края на трудните дни. И аз като една от мамите горе гледам снимки и ми се насълзяват очите, когато детето спи, и ми липсва синът ми като новороден, въпреки че беше едва миналата година.
Любовта не може да се опише, тя е безусловна, буквално - няма обичам си детето ако/но, просто си го обичаш и знаеш, че ще е така, независимо какво ще се случи. С приятелка скоро си говорихме за това, стана дума дали ще си обичаме децата, ако станат престъпници, например, и отговорът беше да. Няма да одобряваме постъпките им, ще се чувстваме разочаровани от себе си и от тях и т.н., но ще ги обичаме.
Подкрепям напълно и мнението на Smile, хубаво е да се говори както за хубавото, така и за лошото, а не да се гради фалшива фасада.
Друго, което напоследък ме прави щастлива, е че осъзнах колко се възхищавам на сина ми. Той е супер енергичен, винаги усмихнат и позитивен, любопитен към всичко и се надявам и аз в повечето време да съм такава, за да съм му добър пример и да му помагам да разгръща огромния си потенциал.🩵🩵🩵

# 21 4 дек. 2025, 19:50 ч.

София
Мнения: 18 717

Трудно е, но се предполага, че е желано!
Следователно радостта и удовлетворението са в пъти повече от трудностите.
Интересно ми е колко от възприемащи те майчинството като трудност, са с вече големи деца.
Гледайте цялата картина, защото днес са колики, утре зъби, после търсене на баланс между работа и деца, помощ в училище, тийнейджърски бунтове и т.н. Лесно няма, но, когато се отделят и поемат по пътя си, всичко това неимоверно липсва и оценяваш колко хубаво е било, заедно с лошото. И колко по-лесно е било от това, което ти се е струвало в момента.
Единственото съществено е как ще го отгледаш и възпиташ, за да постигнеш това удовлетворение.

Причина:

Причина: