Красивите мигове на майчинството

Аз ще ви кажа различно мнение, успокоително. 90% от тези оплаквания са драматизации. Реално 2 години не работите, грижите се за бебенце, в последствие за малко човече. То ако беше така, мамите дето ги виждате да бутат колички, нямаше да са наконтени, по кафета и молове, а щяха да ходят като привидения. От собствен опит първите две години от майчинстовто са песен. Екшъна за мен настъпва, когато детето е малко, а трябва да се ходи на работа.

И това е така, но цялото това споделяне и коментарите, които се чуват "почивай сега, защото докато умреш почивка няма да видиш", а не "една усмивка и те кара да летиш във въздуха" някак ми идва в повече. 

Има и трудности, има и хубави моменти. И да, в началото има напасване с нуждите на бебето и после с поставянето на границите, но пък любовта, нежността, гордостта от всяко постижение и т.н. са в пъти повече.
А и при пълноценно ползване на майчинството, разполагаш с време само за теб и детето ти, когато можеш спокойно да се разхождаш, да почиваш. Отдавна има улеснения за домакинството. И бащите не се срамуват да участват в отглеждането на децата и в домакинството.
Личното ми мнение е достатъчно показателно с това, че имам 5 деца и то в резултат на репродуктивна помощ, като двете малки родих късно, особено последното (на 48). Надали щях да си го причиня ако беше толкова лошо и трудно.

За мен не е песен, а е изтощително, но е и най-прекрасното нещо. Имам ли нужда от помощ - да, но няма нищо по-прекрасно от това да си гушкам бебчето. Тя е на над годинка и не спи добре, но обожавам да я гушкам и не ми тежи. Когато за пръв път ми се усмихна на 6 седмици, ми изпълни душата. Когато започна да се смее с глас - ами разтапям се. Най ми е забавно, когато ми се засмее на гърдата. Или като ми удря гърдата с малките си ръчички. Имам 5663588 снимки и и правя още и много обичам да си ги гледам. Когато не съм при нея, си мисля за прекрасните и очички и колко е хубава. Тя почти цялата си първа година изкара на ръце, преди да почне да пълзи - казват, че това било "трудно" бебе, даже в количка не иска да седи. Но на мен не ми е проблем, аз обожавам да я държа и да я гушкам, а бебеносенето ми е супер приятно.

Това да гледаш как постепенно добива умения е безценно. Като се почне от усмивката, после да си държи главата самичка, да се обръща, да стои седнала, сама да сяда, да пълзи (някои го пропускат), да гука, да се изправя, после и да прави първите крачки... Безценно е.

И е много интересно да видим света през техните очи. За едно бебе всичко е ново. Помня как на два месеца гледаше лампите в захлас. И как си откри ръцете и краката и ги изследваше все едно са някакъв странен обект. Даже е на забавно да и гледам реакцията, като хвърля храна на пода и гледа да види какво е станало с нея. Напоследък е решила, че пъпът е много смешна част от тялото и като е голичка, нон стоп си го пипа и се смее и иска и и моя пъп да гледа и голям смях пада.

Има много други моменти разбира се. Не е лесно, но нещата, които си заслужават, не са лесни. Различните бебета са с различно ниво на трудност, но всички са интересни и забавни

А с времето става още по-хубаво.
Удовлетворението да видиш вече изграден "от една мръвка" възрастен и успешен човек, не може да се сравни с нищо.

Ако беше толкова страшно нямаше да се повтарят и потретват (важи и за раждането).
Концентрирай се върху себе си и душевното си спокойствие и не слушай кой какво ти говори, или просто им кажи, че те напрягат и толкова.
Когато ти си спокойна и бебчето ще е спокойно и после им натрий носовете, че не е чак толкова страшно и се чудиш какво толкова са драматизирали

Аз съм бременна в 34 седмица и остава още малко до идването на бебето и честно казано, все повече започвам да се страхувам от това което ни чака в бъдеще, но Вашето мнение ми вдъхна само добри емоции и ме разчувства страшно много. Благодаря!

Не вярвам, че говоренето за трудностите около грижата за бебето може да разубеди човек, който истински иска деца. Да, умората е голяма и има моменти, в които напрежението е огромно, но нито за миг не сме съжалили, че сме родители.
Подобни изказвания по време на бременност дори не ми правеха впечатление, но в 8-9 месец вече ежедневно ме питаха кога ще раждам, което ме натоварваше.

Благодаря ви, момичета! Именно от това имах нужда в момент, в който дори напълно непознати ми обясняват как "ооо, бременна си, стягай се, че животът свърши, колко сълзи те чакат". (В метрото някаква лелка), но това послание идва и от познати, онлайн...
В най-романтичните си представи виждам усмивките, любовта, израстването, които без съмнение са красивата част на майчинството.
Благодаря ви още веднъж!

И аз докато бях бременна от всякъде чувах "почивай сега, че после какво те чака" и въпреки че не знаех какво ме чака истински нямах търпение да си видя детето и да си го гушна. Много е трудно в началото и имаш чувството, че ще припаднеш от умора, НО! няма нищо по-хубаво от това да видиш как ти се усмихва, как ти се смее, как грейва когато те погледне. Вечер докато спи с ММ гледаме негови снимки нищо че 24/7 сме с него
От години си мечтая да имам 3 деца и сега след първото приятели ме питат все още ли искам 3 и аз им казвам "да, разбира се", даже напоследък се замислям за 4 Животът не свършва, а напротив - става по-интересен.

Давай подред.
Първо ти пожелавам до термин и леко раждане.
Има от всичко. Понякога повече е трудното, друг път пък е повече лесното.
Всяко бебе е различно, дано тоето да е спокойно, но и да е другата крайност, то си е тоето и ще намериш начин да се напаснете.

Тази лелка в метрото е трябвало да я попиташ защо се очаква да плаче. Покрай децата повечето сълзи са от щастие, когато сте здрави, осигурени и детето е желано. При нея може да са били различни обстоятелствата.

Йелоу, аз съм в 21 г.с и също такива мисли ми минават. Като цяло не съм била никога много по децата, въобще не ми е било интересно и ако някоя е разказвала за майчинство не съм обръщала много внимание.
Сега, още от преди да забременея имах страхове. Първо, че няма да забременея естествено, имам пкя от 20 годишна и едно и също слушам от всички лекари. Оказа се, че забрменях от раз. После страх да не ми е лошо, че как 9 месеца ще изтърпя аферата Драйфус. Ми.. веднъж не повърнах, ям си всички неща и си живея нормално, пътувам, работя, каквото искам това правя.

И в крайна сметка тия страхове напразно. Сега реших да спра да се страхувам вече, защото няма смисъл. Каквото дойде, това ще е. Не знам какво е да родиш, не знам какво е да ти е голям корема и да тежи, защото още не съм стигнала до там. Благодарна съм, че съм жива и здрава, че се чувствам добре и нямам проблеми с бременността. Дай Боже и за напред така.
А това, че някои майки така говорят.. според мен си е от тях. И те да си окрякат яйцето. Преди две години учех магистратура. Редовно, две години, лекции всеки ден от 18 до 22, уикенда през деня. И ако знаеш колко майки имаше! Една с големия корем беше, после роди и с бебето учеше. Другите вече родили. Ми справиха се! Казваха, че им помага да си тренират мозъка, да останат активни, да са в час. Беше ми приятно с тях, правехме заедно проекти и т.н. Бяха доста мотивирани, защото знаеха, че освен пари, коства време, неспане, усилие. Значи намираха време и деца да гледат, и да учат.
Мисля, че много зависи от нагласата на майката. Лесно не е, на мен и в работа онзи ден ми прекипя след поредната простотия. Ама не съм напуснала и не съм избягала. С майчинството като всяко нещо има и хубави моменти, и трудни. Важното е здравето.
Хубаво е да си пазим психиката, защото моята кумичка се вманиачи и вменяваше някакви безумни неща около детето. Не искал да яде, изоставал в растежа едва ли не.. педиатъра казва детето е идеално, нищо му няма.. той малко ял, реве, тормози се … глупости са това, детето е умно, расте щастливо, не изостава … ама тя си търси под вола теле. Няма нужда от такива неща.

trotinettka, майчинството е пълна отдаденост и работа. Две години са непрекъсната борба с колики, зъби и безпокойство. Аз съм на кок и с минимален грим, защото бебето не чака. Тези, които имат време за ежедневно старателно гласене, обикновено не са поели тежестта сами ,просто са я прехвърлили на бабите. Това не е истинско майчинство.